РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100607558 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 10.06.2024 г. по НОХД №6420/24 г. по описа на СРС, НО, 6
с-в подсъдимият В. В. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, като му е наложено наказание 6 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3
години, както и наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 година.
На основание чл.59, ал.4 от НК от наказанието лишаване от право да
управлява МПС е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен
от това право по административен ред.
С присъдата върху подсъдимия Н. са възложени направените по делото
разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия - адв. Л. Б., в която твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като иска от въззивния съд да
отмени същата и да постанови нова, с която да признае подс.Н. за невиновен
по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК.
1
В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
вещи лица, както и събирането на нови писмени доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на
подсъдимия В. Н. – адв. Б. поддържа изцяло депозираната жалба по
изложените в нея съображения. Счита, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият е употребявал веществото метадон
хидрохлорид по предписание на лекар - д-р К. поради метадоново лечение,
датиращо от 2012 г., продължавало към момента на инкриминираното деяние
и приключило към датата на съдебното заседание. Счита, че неправилно
първият съд е приел, че по делото се съдържа медицинско удостоверение
издадено на подсъдимия след инкиминираното деяние. Акцентира върху
отразеното в удостоверението обстоятелство, че подсъдимият Н. е приемал
медикамента в съответствие с медицинските назначения, което не е
нарушавало способността му за извършване на работни действия,
включително управление на машини и на МПС. Посочва, че медицинското
становище от 18.08.2021 г. удостоверява продължаващата възможност на
подсъдимия да шофира. Акцентира върху показанията на свидетеля д-р
Канчелов, в които същият посочва, че подсъдимият е преминал успешно
въвеждащият етап на лечението и към инкриминираната дата е бил в
последващ такъв на рехабилитация, в който е имал способност за адекватни
реакции, както и да контролира и преценява действията си. Акцентира върху
отразеното в протокола за медицинско изследване, извършено в болнично
заведение, че при подсъдимия не се наблюдават абстинентни явления. В
заключение счита, че подсъдимият е приемал лекарствено средство, а не
наркотично вещество, поради което деянието му не е съставомерно от
обективна стана. Излага аргументи и за несъставомерност на извършеното от
него деяние от субективна страна, предвид издаденото от лекар
удостоверение, указващо му възможност да шофира. Относно наложеното на
подсъдимия Н. наказание, счита, че същото не кореспондира като размер на
разпоредбите на чл. 55 и чл. 58а НК, както и че не съответства на степента на
обществена опасност на деянието. Моли съда да отмени постановената от
първоинстанционния съд присъда и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Н., в лична защита, поддържа становището на своя
защитник и моли съда да отмени постановената от първия съд присъда.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата на
районния съд е правилна и законосъобразна във всичките й части,
включително и в частта на определеното на подсъдимия Н. наказание.
Прокурорът предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден
изцяло.
Подсъдимият Н. в предоставеното му право на последна дума моли да
2
бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията
на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по
реда на предвидената в глава ХХVІІ НПК диференцирана процедура и при
условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият Н. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се е
съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е
констатирал, че събраните на досъдебното производство доказателства
подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с чл.372,ал.4
НПК, районният съд е обявил, че при постановяване на присъдата си ще
ползва признанията на подс. Н. и няма да събира доказателства за фактите,
изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразно,
предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, първоинстанционният съд е приел
за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е възприел изцяло описаната там фактическа
обстановка, която коректно е пресъздал и в изготвените към присъдата си
мотиви.
Въззивният съд, възприе изводите на първоинстанционния, че фактите,
посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за
възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния
акт и обуславя изложената по-долу фактическа обстановка. Представеното в
хода на съдебното заседание пред въззивния съд медицинско удостоверение с
изх. № 169 от 29.11.2024 г. не доведе до промяна или допълването на приетата
от първия съд фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият В. В. Н. е роден на ****г. в гр.София, българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, разведен, с адрес
за призоваване: гр.София,ж.к.“****, ЕГН **********.
На 26.07.2022г., около 10.40 часа, подсъдимият В. В. Н. управлявал лек
автомобил, марка „Волво”, модел ,,S40“, с peг. № СА **** НК, в гр.София, по
ул.„Одрин“, с посока на движение от бул.„Тодор Александров“ към бул.
„Александър Стамболийски“. В това време бил спрян за проверка за употреба
на алкохол и на наркотични вещества от свидетелите Ю.К.П., С.М.Ц. и С.П.Н.
- полицейски служители в ОПП-СДВР. След като докладвали на дежурния -
ОДЧ - 99 за инициираната проверка, по негово разпореждане на място били
изпратени за съдействие свидетелите С.С.С. и Ц.И.И. - мл.автоконтрольори
при ОПП-СДВР. След като подложили водача на лекия автомобил на тест с
техническо средство „Drug Test 5000“ , с фабричен № ARME - 0069, пробата
3
/проба № 041/ отчела положителен резултат за употреба на наркотични
вещества - метадон. Свидетелят И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № GA 538364/26.07.2022г. и издал на
подсъдимия Н. талон за медицинско изследване бл.№ 086804 от 26.07.2022г.,
след което Н. бил отведен във „Военно медицинска академия”, гр.София, за да
му бъдат взети биологични проби.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебна химико-токсикологична /токсико-химична/ експертиза, изготвена от
специалисти - съдебни токсиколози от специализираната Химико-
токсикологична лаборатория към ВМА-София, се установява, че подсъдимият
Н. е употребил наркотични вещества - метадон, включен в Приложение № 2
към чл.3, т.2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /Списък II „Вещества с висока степен на риск намиращ
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”/.
В хода на досъдебното производство била изготвена
съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия Н., от която се установява,
към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното му състояние позволява правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва
в наказателното производство.
Подробно описаната в обвинителния акт, пресъздадена в присъдата на
районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка
непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, както и способи за доказване:
показанията на свидетелите Ю.К.П., С.М.Ц., С.П.Н., С.С.С., Ц.И.И., Ц.Р.С. и
А.И.К.; заключенията на вещите лица по съдебнопсихиатричната експертиза и
съдебната химико-токсикологична експертиза; писмени доказателства:
Медицинско удостоверение и Медицинско становище относно преценка
годността за управление на МПС, издадени от Клиника „Канчелов”, Акт за
установяване на административно нарушение № GA 538364/26.07.2022г.,
талон за медицинско изследване № 086804, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, копие от Кратка характеристика на
4
продукта метадон хидрохлорид, справка за съдимост и други.
Така приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е установена
на базата на правилен, логичен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства. Този анализ е съобразен с правилата на формалната логика,
като доказателствата са анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, като е изложил и съображения кои от тях кредитира и
кои не и по какви съображения, като е стигнал до верния извод, че
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извод, който се
споделя изцяло и от въззивния съд.
Правилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на
разпитаните като свидетели полицейски служители – П., Ц., Н., С. и И.,
доколкото същите са еднопосочни, логични, безпротиворечиви и са носители
на доказателствена информация за времето, мястото, начина на извършване на
престъпното деяние, както и неговото авторство. Така от показанията на
свидетелите П., Ц. и Н. се установява, че на инкриминираните време и място
са спрели за проверка лек автомобил марка „Волво“, модел „S40”, с рег. № CA
**** HK, който бил управляван именно от подсъдимия Н.. От показанията на
свидетелите П., Ц., Н., С. и И. се установява, че в тяхно присъствие
подсъдимият Н. е бил проверен с техническо средство „Drug Test 5000“, с
фабричен номер ARME -0069, проба № 041, като резултатът от пробата е
показал положителен резултат за употребата на метадон, за което от свидетеля
И. бил съставен АУАН. Установява се и последващото съпровождане на
подсъдимия Н. до лечебно заведение, за даване на кръв и урина за изследване.
Безспорно показанията на посочените свидетели кореспондират и с писмените
доказателства по делото, а именно Акт за установяване на административно
нарушение № GA 538364/26.07.2022г., талон за медицинско изследване бл.№
086804 от 26.07.2022г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Употребата на наркотичното вещество - метадон от подсъдимия Н. към
инкриминирания в производството момент се установява не само от
показанията свидетелите П., Ц., Н., С. и И., всеки един от които лично е
5
възприел резултата от пробата на подсъдимия Н. с техническото средство
„Drug Test 5000“, но и от химико-токсилогичната експертиза.
Употребата на метадон от подсъдимия Н. към датата на инкриминираното
деяние, като част от неговото лечение от наркотична зависимост и
включването му в метадонова програма, се установяват от показанията на
лекуващия лекар от програмата за метадоново лечение – д-р Канчелов, както и
писмените доказателства по делото, а именно медицински документи, във
връзка с провеждането на подсъдимия Н. лечение по метадонова програма.
Така видно от медицинско становище от 18.08.2022 г. подсъдимият Н. от
26.04.2022 г. провежда специализирано лечение в програма за метадоново
лечение, а видно от декларация /информирано съгласие/ от 27.04.2022 г.,
подписана от подсъдимия, същият е бил уведомен, че по време на лечението
му с метадон са забранени шофирането и работата с машини.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени в хода на съдебното производство по съответния
процесуален ред, както и от приетите от районния съд на основание
чл.372,ал.4 НПК самопризнания на подсъдимия Н., районният съд
законосъобразно е направил заключение, че на посочените в обвинителния акт
на СРП време и място подсъдимият В. В. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 26.07.2022 г., около 10.40 часа, в
гр.София, по ул. „Одрин“, с посока на движение от бул. „Тодор Александров“
към бул. „Александър Стамболийски“, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Волво”, модел ,,S40“, с per. № СА **** НК след
употреба на наркотични вещества - метадон, като метадонът е включен в
Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като употребата на наркотична вещества е установена по
надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, като наличието на наркотичното вещество е установено със
съдебна химико-токсикологична експертиза peг. № И - 9938 /25.11.2022 г. на
ВМА – София.
6
Подобно на първоинстанционния съд, въззивният намира за
неоснователно възражението на защитата на подсъдимия за несъставомерност
на извършеното от подсъдимия Н. деяние от обективна страна, аргументирано
с обстоятелството, че към инкриминираната дата подсъдимият е бил включен
в програма за метадоново лечение и е приемал метадон като лекарстевено
средство по лекарско предписание и под лекарски контрол, а не като
наркотично вещество. За да стигне до извода за обективна съставомерност на
извършеното от подсъдимия деяние, първият съд е изложил подробни
аргументи, които се споделят изцяло и от въззивния съдебен състав.
За пълнота на изложеното съдът намира за нужно да посочи, че за
съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК от обективна страна и
за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е достатъчно той да
е управлявал моторно превозно средство след употребата на наркотични
вещества или техни аналози, установени по надлежния ред.
По делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата
подсъдимият Н. е управлявал МПС. Категорично е установено и че към
момента на управление на МПС подсъдимият Н. е бил употребил наркотично
вещество- метадон, доказано по несъмнен начин от теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози – „Drug test 5000” и
химико-токсикологичната експертиза.
Освен това, ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимия е
обстоятелството, че приемът на метадон е станал по време на лечението му от
наркотична зависимост по Метадонова програма, както и персоналното
мнение на лекуващия му лекар относно способността му да шофира. Това е
така, тъй като на първо място метадонът е наркотично вещество, включено в
Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като
наркотични, в сила от 10.11.2011 г. На следващо място, в чл. 5, ал. 3 ЗДвП е
установена обща забрана за шофиране след прием на наркотични вещества,
като за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е без значение на
целта, с която се приема съответното вещество.
Посочената забрана, е била установена и в самата програма за метадоново
лечение, в която е бил включен подсъдимият и с която безспорно е бил
запознат, което е изводимо от приложената по делото писмена
декларация/информирано съгласие/ от 27.04.2022 г. Подсъдимият П. е бил
наясно с обстоятелството, че по време на лечението му с метадон, няма право
да шофира.
7
Правилно е направено позоваването от първоинстанционния съд на
цитираната съдебна практика на ВКС, съгласно която за обективната
съставомерност на деянието по чл. 343б, ал.3 НК е без значение кога е
употребено наркотичното вещество, какво е неговото количеството в кръвта,
какъв е неговият активен компонент, по какъв начин и дали употребата му се е
отразила на поведението на водача и дали е повлияла върху способността му
да управлява МПС. Водещо значение в случая има обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието следва да е доказано със средствата и
способите на НПК, че в организма на подсъдимия е открито наркотично
вещество, което установява неговата употреба преди управлението на МПС. С
цитираното тълкуване на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК се дава отговор и
на възражението на защитата на подсъдимия касателно отразеното в
протокола за медицинско изследване, извършено в болнично заведение, че при
подсъдимия не се наблюдават абстинентни явления и обуславя неговата
неоснователност.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд за наличие на
субективния признак от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, а
именно за наличие на пряк умисъл у подсъдимия Н. за извършеното от него
деяние, поради което възражението на защитника на подсъдимия за липса на
вина е неоснователно. Това е така, защото подсъдимият Н. е съзнавал
законовата забрана да управлява МПС след употребата на наркотични
вещества и въпреки това съвсем съзнателно е управлявал автомобил след
употребата на такива. Видно от декларация/информирано съгласие/ от
27.04.2022 г., която подсъдимият Н. е подписал, с оглед включването му в
програма за метадоново лечение/л.81 от ДП/, същият е бил запознат с
обстоятелството, че по време на лечението си с метадон не трябва да шофира.
Относно твърдението на защитата на подсъдимия, а именно, че лекуващият
лекар по програмата му е позволил да управлява МПС, издавайки му
удостоверение, настоящата съдебна инстанция намира същото за
неоснователно. Това е така, защото след подробен анализ на съдържащите се
по делото писмени доказателства, съдът не констатира наличието на
документ, датиран преди датата на инкриминираното деяние, съдържащ
лекарско разрешение, указващо възможност на подсъдимия да управлява
МПС, независимо от текущата употреба на метадон по медицински причини.
Дори да беше установено наличието на такова, правилно първият съд е
отбелязал, че даването на разрешение от лекуващия лекар за управление на
МПС не може да елиминира и дерогира изричната законова забрана да се
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, сред които попада и
метадонът. В този смисъл е и Решение от 18.03.2024 г. по н.д. № 1183/2023 г.
ВКС.
След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.2 и сл. НПК,
съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е
постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия В. В. Н. за виновен в
8
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и в съответствие с
изискванията на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил
наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Наложил е на подсъдимия и
глоба в размер на 1000 лева.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил на първо място, че за
престъплението по чл.343б, ал.3 НК материалният закон предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева.
Подобно на първия съд, въззивният съдебен състав счита, че в случая
могат и следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 58а, ал. 4, вр.
чл.55, ал. 1, т. 1 от НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи
чл.55, ал. 1 от НК и да определи на подсъдимия в случая наказание под най-
ниския предел, само когато направи фактическа констатация, че са налице
изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има
многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не
може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и
най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има
значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от
типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона
кумулативно. Те трябва да са налице едновременно.
В настоящия случай, въззивният съд също счита, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
изразяващи се в чистото му съдебно минало, доброто му процесуално
поведение, както и обстоятелството, че предвид наркотичната си зависимост,
е имал самосъзнанието да се включи в програма за метадоново лечение с оглед
излекуването му. Несъмнено към смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства следва да бъде причислено и успешното преминаване на
пълния курс на специализирано амбулаторно лечение за опиатна зависимост в
програма за метадоново лечение „Клиника Канчелов“, изводимото от
приложеното по делото медицинско удостоверение от 29.11.2024 г., издадено
от д-р Канчелов, което обуславя извод за неговата ниска степен на обществена
опасност и наличието на добри характеристични данни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че и най-лекото предвидено
в чл. 343б, ал. 3 НК наказание е несъразмерно тежко, поради което и предвид
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, е приложима
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като по-благоприятна за дееца.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния прие за съответно на
престъплението наказание от шест месеца лишаване от свобода, както и че
9
същото е съобразено с личността на конкретния подсъдим.
В защитната теза на защитата на подс. Н. се съдържа възражение, че така
наложеното от първия съд наказание не кореспондира като размер на
разпоредбите на чл. 55 и чл. 58а НК, което не се споделя от настоящия съдебен
състав. Първият съд подробно е аргументирал приложението на разпоредбата
на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определянето на следващото се
на подсъдимия наказание, като въззивният съд не констатира допуснато от
първия съд процесуално нарушение при индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия.
Предвид така определеното от първоинстанционния съд наказание за
подсъдимия Н., правилно същият е отчел, че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Настоящият съдебен
състав намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди
всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Н., не е наложително
същият да търпи ефективно определените му наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца. Поради това и споделя виждането, че наказанието
лишаване от свобода правилно е било отложено с изпитателен срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Правилно съдът е определил и размерът на наложеното на подсъдимия
кумулативно предвидено наказание глоба към средния размер, което би
способствало за поправянето му и би послужило като превенция от
извършване на други подобни прояви занапред.
Правилно и предвид разпоредбата на 343г НК, първоинстанционният съд
е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 /една/ година. Въззивният съд намира, че
срокът на това кумулативно предвидено за осъщественото от подсъдимия
престъпление наказание ще доведе до постигане на основния резултат, целен
от закона - предпазване на обществото от подобно поведение на подсъдимия
за период от време, отговарящ на данните за обществената опасност на
деянието и дееца. Същевременно това наказание реално и недвусмислено ще
покаже на дееца тежестта на стореното от него и ще ограничи съществено
неговите права, за да има положително предупредително и превъзпитателно
въздействие спрямо него.
Правилно, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 4 НК, от наказанието
лишаване от право да управлява МПС е приспаднато времето, през което
10
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК районният
съд е осъдил подсъдимият В. В. Н. да заплати по сметка на СДВР направените
по делото разноски в размер на 396,40 лв.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира основания за неговото
изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338
НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.06.2024 г. по НОХД №6420/2024
г., СРС, НО,6 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11