МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1081/2019 год. по описа на
Варненски окръжен съд.
По внесен на 27.09. 2019 год. от Варненски
окръжен прокурор обвинителен акт е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия Т.Й.Т. по обвинението за
извършено престъпление от общ характер по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.
чл. 115 от НК за това, че на
08.02.2019 год. в с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, умишлено е умъртвил Н. Г.Г.,
ЕГН **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, като моли съда да наложи наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, с оглед проведената съкратена процедура по чл. 371, т.2 от НПК - „доживотен
затвор“, заменено с лишаване от свобода за срок от 20 до 30 години лишаване от
свобода, като предложението на ВОП е то да бъде в размер на 20 години лишаване
от свобода, при строг първоначален режим.
Във връзка с предявените граждански искове, намира, че
същите са неоснователни, тъй като е сбъркана датата на което е извършено
деянието.
Във връзка с решението по ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на
ВКС и очертания в т.1 от същото кръг от лица с материална легитимация да
предявят граждански иск за неимуществени вреди в наказателния процес, а именно
тези изброени в ППл на ВС № 4/61г. и ППл на ВС № 5/69 г., както и от братята и сестрите на починалия и от
неговите възходящи и низходящи от втора степен, е извършена справка НБД
за пострадалия, с данни за възходящи,низходящи, братя и сестри.
Така, по делото се установяват следните лица:
В.Н.Г., Г.Н.Г., С.Н.М.,
А.Н.Г., Б.В.Г., Д.В.Г., М.В.Г., П.Х.С., Г.Х.Б., Д.Х.Г., И.Х.Г. – непълнолетен
/със съгласието на родителя С.Н.М., Д.Г.И., Г.Г.Г..
Съдът е конституирал като граждански
ищци и частни обвинители Г.Н.Г. и С.Н.М., лично и чрез
повереника - адв. Вл. Ш..
По съществото на делото повереникът – адв. Ш. по
отношение на наказанието изразява становище, че се присъединява към становището
на прокурора.
По отношение на предявените граждански искове в размер
на по 100 000 хиляди лева, представляващи неимуществени вреди от
престъплението изразява становище, че ги поддържа. Счита, че в случая следва да
се приеме, че се касае до допусната техническа грешка, отразена в исковете, относно
датата на извършване на деянието.
Защитникът на подсъдимия адв. Н. Н.,
съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че признават изцяло фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт.
Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както
от самопризнанията на подсъдимия, така от събраните по досъдебното производство
доказателства.
Сочи довод, че в настоящия случай не е налице убийство
извършено по особено жесток начин.
По отношение на наказанието, счита, че същото следва да
бъде определено на основание чл.116 от НК, пр.1
от НК – лишаване от свобода от свобода от 15-20 години, и ако съдът
наложи наказание в размер на 20 години, същото да бъде редуцирано с 1/3.
Алтернативно, счита, че може да бъде приложна
разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК и на подсъдимия бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 15 години.
По отношение на гражданските искове се присъединява към
становището на прокурора.
В рамките на право на лична защита подсъдимият не
желае да добави нищо извън казаното от защитника му.
В последната си дума изразява съжаление и моли за по –
малко наказание.
Производството по делото е по
гл.ХХVІІ от НПК, предвид заявеното от защитника и от самия подсъдим на
разпоредително заседание за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
Допуснато е
предварително изслушване, след преценка за наличие на съответните предвидени в
закона основания – изявление на подсъдимия, след разясняване на последиците от
това, признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
изразено съгласие да не се събират други доказателства по тях, а събраните на
ДП доказателства и направеното от него самопризнание да се ползват изцяло при
постановяване на присъдата.
След предварителна
преценка и служебна проверка, че събраните на ДП доказателства подкрепят
направените самопризнания, е даден ход на съдебното следствие и делото
приключено по този ред.
В изложението на съставомерните
факти по-долу съдът се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата в съдебното производство, които го подкрепят, както и на събраните
допълнително, служебно от съда данни, необходими във връзка с определяне на
кръга от лица с материална легитимация да предявят граждански иск за
неимуществени вреди в наказателния процес.
От събраните и проверени в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
направеното от подсъдимите самопризнания и съобразно императивната разпоредба
на чл373, ал.3 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ПОДСЪДИМИЯТ Т.Й.Т. - роден на ***г*** Чифлик, обл.Варна, български
гражданин, неженен, със начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Т. и пострадалият Н. Г. били съселяни и се
познавали отпреди. От лятото на 2018 год. Н. Г. работел като пастир на животни
в стопанството на св. М.А.. Всяка сутрин преди да отиде на работа той пиел кафе
в магазина на св. И.М., като след приключване на работния ден св. А. го връщал
с автомобила си в селото и го оставял отново пред посочения магазин.
Около 17,00 ч. на
08.02.2019г. св. А. отново оставил Н. Г. пред магазина, пред който имало
поставени маси. Той седнал на една от тях и си поръчал ракия. По същото време,
но на друга маса били седнали св. И.Р.и подс. Т. по прякор "Лудия"
,които пиели бира.
Подсъдимият споделил на
св. Радев, че се дразни от присъствието на Н. Г. и че му „има зъб" отдавна
и ще го набие. Около 20,30 ч. при тях пристигнал и св. Ц. И., когото
пострадалият почерпил с бира. Около 21,00 ч. Н. Г. решил да се прибере в дома
си, като преди това си напазарувал от магазина хранителни продукти и помолил
св. Ц. И. да го придружи, тъй като бил употребил значително количество алкохол.
Двамата тръгнали по улицата и стигнали до постройката в която живеел
пострадалият.
Същата представлявала
изоставена тухлена едноетажна сграда в края на с. Старо Оряхово с обособени три
помещения. Пострадалият живеел в средната стая, на която имало поставени вместо
прозорци дървени плоскости, а на вратата имало катинар.
Св. Цв. И. отключил
катинара на входната врата с дадените му от Г. ключове и го поставил да седне
на леглото, след което си тръгнал.
Подс. Т. около 21,30 ч.
също си тръгнал от магазина, като отишъл в дома на сестра си - св. Е.Й. и мъжът
с когото живеела на съпружески начала - св. Радев. От поставени под навес в
къщата им дърва за огрев той взел едно дървен кол с дължина около 1,50 метра и
диаметър 6 см и си тръгнал.
Повлиян от изпитото
количество алкохол решил да отиде до дома на Н. Г. и да се саморазправи с него.
Причина за това бил възникнал между пострадалия и св. И.Р.преди дни конфликт за
невърнат паричен заем от 10 лв.
Около 22,00 ч. подсъдимият
пристигнал до дома на Н. Г. и влязъл вътре през незаключената входна врата. По
това време пострадалияj стоял наведен до
печката в стаята. Подс. Т. се приближил в гръб до него и замахнал с
носеното дърво, като му нанесъл няколко удара по гърба, в резултат на което част
от дървото се отчупило. Г. паднал на земята, като се опитал да се защити и
издърпа дървения кол от ръцете на подсъдимия, но не успял. Това още повече
разгневило последния, който се навел над него и започнал да му нанася с юмруци
многобройни и силни удари, по цялото лице и главата.
След като пострадалият
спрял да мърда и да реагира, подсъдимият извлачил тялото му от къщата и го
захвърлил на двора, заедно с част от вещите в помещението.
В резултат на нанесените
му множество удари пострадалият бил в безпомощно състояние и не издавал никакъв
звук. След това подсъдимият започнал да чупи дървените плоскости по прозорците
,като изкъртил и дървената врата, която захвърлил в стаята, като забил част от
дървения кол в нея.
По същото време св. Д.
В. отивал към дома на сестра си на ул."Минзухар" в с. Старо Оряхово.
Движейки се по ул. "Роза" в с.с., той дочул шум от чупене на дъски,
който идвал откъм края на улицата в посока към лозята и шума се повторил 3-4
пъти, през интервали от няколко секунди. След като преустановил чупенето на
вратите и прозорците подсъдимият си тръгнал, като отишъл до бензиностанция "Лукойл"
в края на с.Старо Оряхово и си закупил няколко бири.
После се обадил на
св. Н. К. с молба да му даде назаем сумата от 10лв., което последния отказал. Тогава
подс.Т. се обадил със същата молба на брат му - св. А. К., който се съгласил.
Около 23,00 ч. подсъдимият
отишъл до дома му и взел парите. Св. Ат. К. забелязал, че дясната му ръка е в
кръв, като го попитал какво се е случило. Той му отговорил, че се е скарал със
сестра си, след което си тръгнал и отново посетил същата бензиностанция, откъдето
си закупил още бира и се прибрал в дома си.
Сутринта на
09.02.2019 г. около 06.45 ч. св.Т.Т. отишъл до жилището на Н. Г., защото се
притеснил, че последният не го е потърсил да пият кафе преди работа, каквато
уговорка имали обичайно. Като отишъл до постройката свидетелят видял разбитите
прозорци и врата, както и тялото на пострадалия, което било на двора и цялото
му лице било в кръв. Св.Т. проверил дали пострадалият диша и след като не
установил дишане и реакция се обадил на телефон 112, като съобщил за случилото
се и започнал да вика силно за помощ.
На местопроизшествието
пристигнал екип на ЦСМП, като св. Д. установил настъпилата смърт на Н. Г..
Бил извършен оглед на местопроизшествие на 09.02.2019 год., като
са били констатирани увреждания, сочещи
насилствена смърт на пострадалия Н. Г.. Били иззети ВД, обект на
последващо изследване. На тази дата на основание чл.212, ал.3 от НПК е
започнато досъдебното производство.
След
задържането на подсъдимия, с оглед на първоначалните данни той би привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл. 115 от НК. В разпит като обвиняем направил пълни самопризнания.
От
справката за съдимост се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства приложени в ДП № 76/2019
год. по описа на ОД на МВР гр. Варна, приобщени по съответния процесуален ред
към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК след прочитане и
приемане, както и събраните служебно от съда, по разпореждане на съдията
докладчик, относно данни за наследници на пострадалия, а именно:
Протоколи за оглед на
местопроизшествие, препис и албум към него/ т.1, л.3-21/; Протокол за претърсване
и изземване/т.1, л.43-56/;Протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.57-64/
и фотоалбум към него; Протокол за освидетелствуване на лице - препис и албум/
т.1, л.65-71/;Протокол за оглед на местопроизшествие /оглед на труп/ – препис,
албум /т.1, л.72-84/; Протоколи за доброволно предаване и препис/ т.1, л.85-87/,
/т1. л.88-93/; ДНК експертиза /т.1, л.108-120/; КСППЕ /т.1, л.141-151/; СМЕ за
причината за смъртта на пострадалия /т.1, л.152-166/; СМЕ /167-171/ за
наранявания по тялото на подсъдимия; Биологична експертиза /т.1, л. 172-179/;
Дактилоскопна експертиза /т.1, л.180-188/; Трасологическа експертиза /т.1, л.
189-193/; справка за съдимост /т.2, л.48/; удостоверение за наследници /т.2, л.24/;
протоколи за уведомяване на пострадали /т.2, л.27-30, 33,35,37,/; справки НБД
/л.20-32 н.д./; показанията на свидетелите: Н. Ив. К., Ц. В. И., Д. Т. В., И.
Д. М., М.А. А., Т. Г. Т., Д. И. С., И.Р.И., Е. Й.Т., И. П. И., А. И. К., Д. К. Д.,
С. Н. М., А. Н. Г., Г. Г. Г., Г. Н. Г. /т.2, л. 1-38/, дадени на досъдебното
производство и приобщени на осн. чл. 373, ал.1, вр. чл.283 от НПК; веществените
доказателства, събрани на ДП и предявени на подсъдимия в съдебно заседание,
както и обяснения на подсъдим на досъдебното производство.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на
различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно
такава каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Извършените
процесуално-следствени действия са съобразени с изискванията на НПК – с разрешение и одобрение на дежурен съдия, там където
това се е изисквало от закона.
Позовавайки се на направените
самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в
обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства, обсъдени
поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически
изводи,
при следния съвкупен анализ на наличната доказателствена основа.
Видно от заключението на
вещите лица по извършената тройна СМЕ при огледа и аутопсията на трупа
на Н. Г.Г., са установени следните увреждания :
Множество травматични
увреждания в областта на главата:
- счупване на кости на
лицевия череп - на горния ръб на дясната очница с оформяне на отделен фрагмент,
многофрагментно на двете ябълчни кости, горната и долната челюст
- кръвенист ликвор
- тежък оток на мозъка с
вклиняване
- кръвонасядане на меките
черепни обвивки в дясно слепоочно и в ляво теменно-тилно
- обширно кръвонасядане на
меките тъкани на двете бузи
- ръвоизлив в дясна очна
ябълка
- множество
разкъсно-контузни рани, охлузвания, отоци и кръвонасядания по лицето
Аспирация /вдишване/ на
кръв в дихателните пътища и белите дробове, наличие на кръв в хранопровода.
Травматични увреждания в
други части на тялото:
- кръвонасядания в
мускулатурата между двете лопатки и върху тялото на дясната лопатка
-кръвонасядания в дясната
хълбочна и надхълбочна област, ожулване по ляво коляно, разкъсно-контузни рани
по дясна ръка.
Причина за смъртта на Г. е механичната асфиксия от
аспирация на кръв в дихателните пътища и белите дробове. Аспирацията е
предизвикана от кръвоизлива от разкъсаните съдове при многофрагментното
счупване на кости на лицевия череп.
Смъртта не е настъпила
мигновено, а
в един по-дълъг период, от порядъка на минути след получаване на травмата. През
това време пострадалият е можел да извършва самостоятелни движения и да се
защитава. От всички установени по трупа наранявания само разкъсно- контузиите
рани по дясната длан биха могли да се приемат като следа от оказана
самоотбрана.
Установените при външния и
вътрешен оглед на трупа травматични увреждания са получени по механизма на
действие на твърдите тъпи предмети чрез удари и триене с или върху такива
предмети. Всички увреждания са с белези за прижизнено получаване.
Намерената в кръвта и
урината на Г. концентрация от съответно 2,9 и 4 %о алкохол съответства
на тежка степен алкохолно опИ.е в стадий на елиминация.
Състоянието на трупните
изменения отговарят на смърт от второ денонощие.
Между установените
травматични увреждания и смъртния изход е налице пряка причинно- следствена
връзка.
Всички установени
увреждания са получени, основно чрез нанесени силни удари, като с най-голяма
кинетична енергия са нанесените удари по лицето, главата и гърба.
Всяко едно от нараняванията
по тялото на пострадалия е било съпроводено с усещане за различна по интензитет
болка и страдание. Особено изразен болеви синдром, придружен с чувство на задух
и безпомощност е изпитвал пострадалия при аспирацията на собствената кръв в
дихателните пътища и белите дробове,при което смъртта е настъпила мъчително за
него .
На 09.02.2019 г. е било
извършено освидетелстване на Т.Й.Т. и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
при която са установени следните увреждания:
На гърба на дясна китка в
основата на трети пръст се установява повърхностно охлузване с размери 5-Змм.
Подобни се виждат в основата на трета фаланга на четвърти и пети пръст, като
същите са с червени корички. Между палеца и показалеца на лявата ръка се вижда
отток приблизително 3-4 см. в диаметър. Получените увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени както е
описано в показанията на обв.Т., а именно като е удрял с юмруци лицето на
пострадалия Н. Г.. Същите отговарят да бъдат получени за времето на 08.02.19
около 22-24 часа.
От заключението на съдебно-химическата
експертиза, се установява, че от извършените специализирани химически
изследвания на предоставените проби и направените научно-технически справки
може да се заключи следното:
В предоставената биологична
проба - кръв, взета на 09.02.2019 г. в 20:30 ч. от лицето Т.Й.Т., ЕГН **********,
не се установява наличие на етилов алкохол.
В предоставените биологични
проби - кръв и урина, взети на 09.02.2019 г. в 20:30 ч. от лицето Т.Й.Т., ЕГН **********,
не се установява наличие на наркотични вещества или техни метаболити.
От заключението на
назначената по делото трасологическа експертиза е видно, че
предоставените за изследване ВД12 и ВД 25, иззети на 09.02.2019г. при оглед на
местопроизшествие - постройка и двор ситуирани на пресечка на
ул."Минзухар" и ул."Кокиче" в с. Старо Оряхово, община
Долни Чифлик са части от едно цяло дърво.
Видно от заключението на ДНК
експертизата на веществени доказателства, иззети при извършен на
09.02.2019г. оглед на местопроизшествие и извършено на 09.02.2019г. претърсване
и изземване в жилището на обвиняемия и вещи предадени с протокол за доброволно
предаване от същата дата, е, че при изследването на представените вещи е
установено следното:
Кръвта по обекти № 1, 3.1,
3.2, 4, 5 и 6 (тампон с обтривка от газова бутилка, парче дърво с дължина 60
см, парче дърво с дължина 35 см, дясна маратонка, долнище на анцуг и кожено яке
на обв.Т.) и клетъчният материал по обекти № 9, 10, 11 и 12 (обтривки от
дясната и лявата ръка и ноктени изрезки от дясната и лявата ръка на Н. Г.Г.)
има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на Н. Г.Г..
Вероятността да се установи
този ДНК профил, ако кръвта и клетъчният материал са оставени от някой друг
индивид, освен Н. Г.Г. е: 1 на 19 645 000 000 000 000 000 000 000
Тези резултати
представляват категорично доказателство, че кръвта по обекти № 1, 3.1, 3.2, 4,
5 и 6 и клетъчният материал по обекти № 9, 10, И и 12 произхождат от Н. Г.Г.,
като за обекти: обтривки от дясната и лявата ръка и ноктени изрезки от дясната
и лявата ръка на Н. Г.Г. не се доказва наличие на клетъчен материал от второ
лице
Клетъчният материал по
обекти №№ 7 и 8 (обтривки с поднокътно съдържимо от дясната и лявата ръка на Т.Й.Т.)
има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на Т.Й.Т..
Вероятността да се установи
този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен
Т.Й.Т. е: 1 на 2 950 000 000 000 000 000 000
Тези резултати
представляват категорично доказателство, че клетъчният материал по обтривки с
поднокътно съдържимо от дясната и лявата ръка на Т.Й.Т., изследвани като обекти
№№ 7 и 8 произхожда от Т.Й.Т., като не се доказва наличие на клетъчен материал
от второ лице в количество, годно за интерпретация.
При изследването на обект №
2 (парче дърво с дължина 67 см) се установява наличието на смес от клетъчен
материал от две лица от мъжки пол в близко съотношение.
Всички алели от генотипа на
Т.Й.Т. и всички алели от генотипа на Н. Г.Г. присъстват в ДНК профила на сместа
от клетъчен материал
При наличие на смес от
биологичен материал в близко съотношение статистическа оценка не може да се
направи, но наблюдаваното съвпадение е силно доказателство, че клетъчният материал
по обекта представлява смес от биологичен материал от Т.Й.Т. и Н. Г.Г. в равно
съотношение, като не се доказва присъствие по обекта на такъв от трето лице.
От заключението на извършената
дактилоскопна експертиза съгласно, която иззетата при извършения оглед
на местопроизшествието от 09.02.2019г. дактилоскопна следа от външна част на
дървена врата /ВД№16/ се установява, че е оставена от дясна длан на Т.Й.Т. с
ЕГН **********;
Съгласно заключението на
вещите лица по назначената по делото комплексна психиатрична и
психологическа експертиза, към момента на извършване на деянието на
08.02.2019 год. обвиняемия Т. не е бил в състояние на физиологичен афект, а на
обикновено алкохолно опИ.е и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Физическото и психичното
състояние на обвиняемия му позволяват да дава годни показания за факти и
обстоятелства, които са от значение за делото, да участва пълноценно в
наказателното производство, като същия не страда от психично разстройство. Не
са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Употребата на алкохол е от типа на битовата злоупотреба.
Същият интерпретира извършеното
деяние в контекста на примитивна, елементарна самозащита. Емоционално
резистентен към случилото се, реагира импулсивно, под напора на акумулирани
вътрешни агресивни импулси. Не успява да осъществява самоконтрол, като
последния е дефицитарен. Под влияние на алкохолно опиянение е възможно да се
прояви спотаявана агресия и същата да бъде реализирана. Обв. Т. е с ниско ниво
на интелект, но не и дефицитарно. Същият е интроверт по природа, негатавистичен,
ситуативно и импулсно реагиращ в различни ситуации, по-често осмислени от него
като фрустиращи. Не е в състояние да бъде емоционално съзвучен и резониращ, да
осъществява хармонични социални контакти и да се адаптира успешно в социума.
Към момента на извършване
на деянието на 08.02.2019 год. той не е бил в състояние на физиологичен или
патологичен афект.
Физическото и психичното
състояние на обвиняемия му позволява да възприема фактите, които имат значение
по делото и може да дава достоверни обяснения за тях ,поради което може да
участва пълноценно в наказателния процес .
Показанията на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че са последователни,
взаимно допълващи се, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Те не са преки очевидци на извършеното деяние, но чрез
тях се установяват както обстоятелства във връзка с подсъдимия, така и относно
факти непосредствено преди и след деянието, както и обстоятелства свързани с
пострадалия.
- Тези на св. Н. К. дават данни относно начина на
живот на подсъдимия, обстоятелството, че го потърсил около 22.25 ч., и му
поискал 20 лв., при което той му отказал защото разбрал, че е пиян.
- Показанията на св. Ц. И. дават данни относно
обстоятелства предхождащи непосредствено извършеното деяние. Именно този
свидетел е помогнал на пострадалия, като го съпроводил до дома му, тъй като бил
доста пиян и го оставил да седне на леглото си, след което се прибрал.
- Показанията на свидетелите Д. В., И. Д. М., М.А., Д.
С., И. Р. И. и Т.Г.Т. дават данни относно личността на пострадалия, че е бил
кротък човек, неконфликтен, който много често черпел различни хора в селото,
тъй като разполагал с пари. Последният свидетел е намерил пострадалия на следващия
ден у дома му мъртъв и веднага е уведомил на тел.112 за случилото се, след
което местопроизшествието е било посетено от органите на МВР.
- От показанията на св. И. Р. И., /който живее
на съпружески начала със сестрата на подсъдимия/ се установяват също така
обстоятелства относно намерението на подсъдимия да се саморазправи с
пострадалия, който му споделил, „че бай Н. го дразнил и цял да му разкаже
играта и ще го бие, понеже му имал зъб отдавна“. Същият дава характеристични
данни относно подсъдимия, като заявява, че бил добър човек, но обичал да
употребява алкохол и в такова състояние ставал агресивен. От показанията му също
така се установява, че същата вечер той употребил алкохол и по – късно около
21.30 ч. отишъл в дома му, откъдето взел едно дърво от килера и си заминал,
като заявил, че се прибира. Свидетелят сочи, че спорът между подсъдимия и
пострадалия е възникнал, тъй като последният вземал 10 лв. от него /от св. И. И./
и отказал да му ги върне.
- От показанията на св. Е. Й. Т. /сестра на
подсъдимия/ се установяват обстоятелствата относно това, че подсъдимият е
вземал от дома им едно дърво /дървен кол/ около 1 м. дълго и си заминал без да
обясни какво ще прави с него.
- Тези на св. А. К. дават данни относно
обстоятелството, че вечерта на 08.02.19 год. около 22.30 подсъдимият му се
обадил по телефона и поискал 10 лв. в заем. След като му обещал, около 10-15
минути по - късно той го посетил в дома му, като свидетелят сочи, че дясната му
ръка кървяла и на въпроса, какво се е случило заявил, че се скарал със сестра
си и след като вземал парите си заминал.
- Друга част от свидетелите – В. н. Г., Г. Н. Г., С. Н. М., А. Н. Г., Г.Г. и Г.
Н. Г. са от кръга на лицата имащи право
да предявят граждански иск.
Те също нямат пряка насоченост
относно авторството и механизма на причиняване на телесните увреждания, в
резултат на които е причинена смъртта, доколкото не са възприели пряко и
непосредствено случилото се, а дават показания за отношенията си с пострадалия
и за начина му на живот.
Изготвените и приети по делото експертизи съдът
кредитира, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите
познания и опит в съответната област, и не са оспорени от страните по делото.
Същите изясняват предмета, механизма на извършеното
деяние, като заключенията им са в пълен унисон с доказателствата по делото.
Останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава
от обективна и субективна страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложеното съдът прие, че е безспорно
установено както авторството, така и начинът на извършване на деянието от подсъдимия по описания в
обстоятелствената част на обвинителния акт начин, и причинно - следствената
връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия .
Анализът на изброените доказателства
обосновава у съда извода, че деянието е доказано по несъмнен начин, както от
обективна така и от субективна страна и действията на подсъдимия се субсумират
под състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК за това, че на 08.02.2019 год. в с. Старо Оряхово, общ.Долни
Чифлик, Варненска област умишлено умъртвил Н. Г.Г., ЕГН **********, като убийството
е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
деянието е общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез
активни действия на подсъдимия.
За да е налице изпълнителното деяние на това престъпление
се изисква действията на дееца обективно да са насочени към умъртвяването на
пострадалия, а не просто към нанасяне на телесна повреда.
В конкретният случай подсъдимият е извършил всичко
необходимо, действал е по начин, годен да лиши пострадалия от живот. Всичките
му удари, които са продължили значителен период от време, са били насочени в областта
на жизненоважни органи /основно глава, гръден кош/, с голям интензитет и съвсем
цЕ.сочени.
Така, от обективна страна деянието е извършено чрез
активните действия на подсъдимия – нанесени множество удари с дървен кол и с
юмруци, предимно в главата и горната част на тялото на пострадалия. След като
му нанесъл многократно удари, пострадалият престанал да се съпротивлява, но
мърдал и крещял, като не бил в състояние да говори и съпротивлява. Тогава подсъдимият
издърпал тялото му извън къщата, след което започнал да чупи вратата и фазера
по прозорците.
Всичко това е било осъзнавано от подсъдимия, тъй като
бил сигурен, че пострадалият е починал, понеже след нанесения жесток побой, последният
спрял да вика и да се движи.
Това сочи, че нанесеният му жесток побой е с цел със
сигурност да го лиши от живот, тъй като не му е оказал никаква помощ, а за да
не бъде заловен от органите на полицията е напуснал местопроизшествието,
Поради тези съображения съдът прие, че в случая
намерението на подсъдимия не е било за нанасяне просто на телесни повреди, а за
умъртвяване. Извън всякакви разумни разсъждения остават неговите действия след
извършване на деянието, като малко по- късно вземал пари на заем от св. К., с
които си закупил алкохол и продължил да пие.
Всички описани по-горе действия говорят за намерение
за лишаване от живот на пострадалия, тъй като по делото се събраха
доказателства за влошени междуличностни отношения от дълго време.
Нанасянето на множество удари, нанесени в главата и
тялото, в сравнително дълъг период от време, са причинили бавно и мъчително
смъртта на пострадалия, който е възприемал тежестта на травмите, изпитвал е
болки и страдания, сочи на наличието на убийство
по особено мъчителен за жертвата начин.
Това усещане несъмнено е било както по време на
нанасянето на ударите, разнопосочни и по различни части на тялото, така и след
това до настъпването на смъртта. Те са били съпроводени с усещане за различна
по интензитет болка и страдание.
В съдебната практика категорично се приема, че е
налице "особено мъчителен
начин" на убийството, когато пострадалият е преживял извънредни
мъки по обем и качество, които са обективно констатирани, както и когато се
изживяват тежки предсмъртни мъки, които са прижизнени. Всички тези данни са
налице, поради това е и налице квалифициращото обстоятелство по т.6, пр.2 на
чл. 116 от НК.
Настоящият състав на
ВОС счита, че деянието е извършено с „особена
жестокост“ по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр. 3 от НК,
За да е налице
убийство извършено с особена жестокост е
необходимо да бъде установено, че при извършване на деянието деецът е проявил
особена ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи го като
жесток човек /в този смисъл е т.15 на ППл на ВС № 2/ 1957 г./.
Съдът приема за
установено, че подсъдимият е проявил такава жестокост, изразена в начина и
продължителността на нанасяне на ударите, с упражнено цялостно физическо
превъзходство над жертвата. Пострадалият е бил напълно безпомощен за да се
отбранява. Бил е нападнат в гръб, като са му нанесени удари с дървен кол, след
което паднал на земята, като ударите са продължили въпреки това.
Тези действия говорят
сами по себе си за проявената при извършването на деянието ярост, садизъм и
ожесточение, които характеризират подсъдимия като жесток човек, поради което съдът
прие, че при това деяние е проявена особена жестокост, безмилостност от страна
на подсъдимия.
Вещите лица от
назначената по ДП СППЕ, във връзка с агресивността на подсъдимия сочат, че
от изследването се набелязва, че е възможно да се активира спотаявана агресия
под влияние на алкохолно опиянение, което в случая е било налице.
Всичко обсъдено дотук
дава основание на съда да приеме, че е проявена жестокост, както и такава
характеристика на личността и тези обстоятелства се преценяват като отегчаващи
отговорността.
Поради тези
съображения съдът намери довода на защитата, че не са налице условията за
убийство по особено жесток начин за неоснователен и го остави без уважение.
Подсъдимият е вменяем. След преценка на
заключението на СППЕ
се установява, че подс. Т.
не страда от психично разстройство.
Не са налице амнестични и
клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на
извършване на деянието той не е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е и
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, включително и към момента на освидетелстването. Към момента на
извършване на деянието не е бил в състояние на физиологичен или патологичен
афект.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
- пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и е искал да умъртви пострадалия,
като му нанесъл продължил дълго време побой. Ударите с дървен кол и юмруци са
многобройни и силни, нанасяни в жизнено важни центрове по тялото на пострадалия,
предимно в главата и горната част на трупа и цЕ.сочените му действия в тази
посока, са доказателство за прекия му умисъл.
В съдебната практика се приема, че за съдържанието
на умисъла не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след
деянието, а са от значение и предшестващото и последващото поведение на виновния
и на пострадалия, техните взаимоотношения, способите и начина на извършване на
престъплението, засегнатите органи на човешкото тяло и др., които именно
обективират умисъла на дееца да причини смърт.
Той трябва да съзнава всички обективни признаци на
престъпния състав.
От всички обстоятелства по делото съдът счете, че е
налице пряк умисъл за убийство, тъй като не може да не е съзнавал, че
продължителността на побоя, начина на нанасяне на ударите - с дървен кол и юмруци,
в жизненоважни органи, интензивно с голяма сила неизбежно ще доведе до смъртта
на пострадалия.
Винаги, когато деецът действа със значителна сила, в
продължителен период от време, нанасяйки многобройни удари в жизнено важни
зони, със средства и по начин, които са годни да причинят смъртта на жертвата,
умисълът е пряк./ В този см.е напр. Р № 159 /13.03.1995 г., ІІ-ро н.о. /.
Във всички случаи, когато деецът напълно съзнава, че
наред с пряко целения резултат от деянието ще настъпи с положителност и смъртта
на пострадалия, убийството е извършено с пряк умисъл /напр.Р № 118 /22.07.1996
г., ВК на ВС/.
ПО ОТНОШЕНИЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът изходи от общите, както и
приложимите с оглед специалната процедура по гл.27 от НПК правила и разпоредби
на закона – чл. 58а от НК, чл. 54 от НК, принципите за определяне на
наказанието - чл. 36 от НК, както и от предвиденото в санкцията на чл. 116 ал.1
от НК конкретен вид и размер наказание.
Разпоредбата на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, от НК
предвижда наказание "Лишаване от свобода" в размер от 15 до 20
години, "доживотен затвор" или "доживотен затвор без
замяна".
Предвид особената процедура и задължителната за
приложение разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, при която съдът при
постановяване на осъдителна присъда е длъжен да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК, като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, съдът определи наказанието на подсъдимия, прилагайки разпоредбите на чл. 58а, ал.2 и ал.3 от НК.
С разпоредбата на чл. 58а, ал.2 от НК законодателят е създал техника за определяне на
наказанието в случаи като настоящия, при които за извършеното престъпление
законът предвижда в условие на алтернативност налагането на две или повече като
вид наказания /в случая доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и
лишаване от свобода/.
При преценката, че най-подходящото по вид наказание е
доживотен затвор по чл. 37, ал.1, т.1 от НК, то не следва да се налага, а да се
определи заместващо наказание - лишаване от свобода в посочения в чл. 58а, ал.2
от НК размер от двадесет до тридесет години.
Поради изричното препращане към ал.3 на същият текст,
следва наказанието да се индивидуализира, като се променят границите на
заместващото наказание лишаване от свобода /20-30 години/, със занижаване на
долната граница, така че тя да съвпадне със специалния минимум на същото по вид
наказание, предвидено в особената част на НК и така най-ниският минимален
размер на заместващото наказание лишаване от свобода трябва да е еднакъв със
специалния минимум на наказанието лишаване от свобода от петнадесет години, а
максималният размер на заместващото наказание лишаване от свобода е вече
определеният по реда на ал.2 - тридесет години.
Горното изложение е съобразено с указанията, дадени в
ТР №2/2015г. на ОСНК на ВКС.
Съдът следва да премине през три задължителни етапа -
да прецени на първо място най-подходящата алтернатива на наказанието по чл.116,
ал.1 от НК, на второ място, да се замени с лишаване от свобода в пределите,
установени от специалния правен институт по чл. 58а, ал.2 от НК, да прецени
границите съобразно ал.3 на същия текст и накрая - в тези рамки отново да се
съобрази с всички обстоятелства, вече преценени от съда при определяне на
алтернативното наказание и по този начин да се определи конкретния размер на
заместващото наказание лишаване от свобода.
В настоящият случай, за да прецени най-подходящата
алтернатива измежду предвидените в санкцията на чл. 116, ал.1 от НК съдът взе
предвид наличието на следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на деянието
и дееца обстоятелства, подбудите за извършване на деянието, степента на
обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, а именно:
- Смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало, а така също и направеното самопризнание.
Според
трайната съдебна практика самопризнанието следва да се преценява от гледна
точка и на характера и съдържанието му на доказателствен източник и на средство
за защита.
Само ако
се констатира, че то действително и своевременно е спомогнало за разкрИ.е и
разследване на престъплението в хода на досъдебното производство, а не са
логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, може да
се е отчита като смекчаващо обстоятелство, включително и в санкционните рамки
по чл. 58а от НК.
В
настоящият случай същото следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелства, тъй като още в хода на ДП подсъдимият при разпита в качеството
му на обвиняем, проведен на 10.02.2019 год. /два дни след деянието/ е дал
обяснения, като подробно е разказал за начина на извършеното от него деяние.
Пред съда
отново му е предоставена възможност да даде обяснения, извън ограничението на
чл. 373, ал.2 от НПК да не се извършва негов разпит, с оглед общото задължение
да не бъде ограничаван подсъдимият в рамките на съдебното следствие да дава
обяснения.
При
предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения не
изразява становище, а в последната си дума казва, че съжалява и моли за по
– малко наказание.
При така отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че те нямат характера на многобройни или
изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.
- Отегчаващи отговорността
обстоятелства:
1./ Изключително
високата обществена опасност на конкретното деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид и при посочените квалифициращи обстоятелство.
Поначало престъпленията, свързани с лишаване от живота са едни от най-тежките,
предвидени в Наказателния кодекс, с висока степен на обществена опасност.
Конкретните характеристики
на настоящето деяние също го характеризират като такова, защото деянието е извършено
в тъмната част на денонощието, с незаконно проникване в дома на пострадалия и при
наличието на два квалифициращи признака. Деянието е извършено от подсъдимия
след употреба на алкохол и при липса на провокативно поведение от страна на
пострадалия. Абсурден и крайно неприемлив за съда е мотива на подсъдимия, че заради дълг на пострадалия към св. И. И. от
10 лв. може са се достигне до отнемане на човешки живот. Освен това ударите с дървен кол и юмруци са многобройни и силни,
нанасяни в жизнено важни центрове по тялото на пострадалия, предимно в главата
и горната част на трупа и цЕ.сочените му действия в тази посока, са
доказателство за изключителната агресия и безкритичност на подсъдимия.
2./ Висока лична
обществена опасност на подсъдимия, намерила израз в начина на извършване на
деянието и най- вече в проявената жестокост и упоритост.
3./ Характеристичните
данни за подсъдимия, съдържащи се в свидетелски показания, се установява, че
същият има избухлив характер, системно злоупотребява с алкохол, не се ползва с
добро име сред съселяните си.
ПРИЧИНИ И ПОДБУДИ за деянието са обсъдените вече по-горе отключване на агресия,
гняв и жестокост, незачитане на човешката личност, липса на задръжки и
употребата на алкохол.
С оглед изброените
дотук смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че на
подсъдимия Т. следва да се определи наказание по втората алтернатива на чл. 116
ал.1 от НК - "доживотен затвор".
С оглед императивната
разпоредба на чл. 58а, ал.2 и ал.3 от НК, това наказание се заменя с по-
лекото от тях – „лишаване от свобода“ в размерите, посочени в ал.2, и във
връзка с ал.3 на чл. 58а го определи в посочените предели – в границите между
15 години /най-ниския размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
Особената част на НК за това престъпление/ и 30 години /най- високия размер
лишаване от свобода, определено при условията на ал.2 на чл. 58а, ал.2 от НК.
При определяне на крайния размер на наказанието, което
той следва да изтърпи и при неговата индивидуализация съдът, като се съобрази
отново и с указанията по т.1.1 на ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС, а именно, че
вече преценените първоначално обстоятелства за определяне на адекватната
алтернатива на наказание, формират също и извода за конкретния размер на
заместващото наказание лишаване от свобода.
Така, обобщавайки
изложеното по горе съдът прецени наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства - лошите характеристични данни,
системно злоупотребява с алкохол, липса на задръжки, особена упоритост при
извършване на инкриминираното деяние, като нанесъл множество удари с дървен кол и
юмруци, със значителна сила и по жизнено важни органи на пострадалия.
След извършване на
деянието подсъдимият не е оказал никаква помощ на пострадалия, напуснал
местопроизшествието и се укрил, като малко по- късно вземал пари на заем от св. К., с които си закупил
алкохол и продължил да пие.
Т.е. подсъдимият не е
преценил трезво ценността на човешкия живот, при желанието му за такава
физическа саморазправа. Очевидно става въпрос за несъпоставими помежду им
ценности, което е било подценено от подсъдимият Т. и той е посегнал на човешкия
живот провокиран от стара вражда между него и пострадалия, което го очертава
като личност, която трудно се въздържа и контролира, която няма изградена
стабилна ценностна система и за него човешкият живот не е приоритет.
Затова и при спазване
стриктно на правилата на чл. 54 от НК, при индивидуализация на наказанието
лишаване от свобода, при посочените по-горе рамки – 15-30 години, съдът
определи наказанието между средния и максималния размер, като му наложи
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер на
25 /двадесет и пет/ години лишаване от свобода.
Този размер ще да е
съответен на целите на чл. 36, ал.1 от НК.
Съдът постанови това
наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален "СТРОГ" режим,
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
На основание
чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ съдът приспадна,
времето през което подс.Т.Й.Т. е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 09.02.2019 год. до
влизане на присъдата в сила.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ.
Предявени са два иска
за неимуществени вреди - от Г.Н.Г. и С.Н.М. – дъщери на пострадалия Н. Г. срещу
подсъдимия за сумата от по 100 000 лева, и двата ведно със законната лихва
от датата на увреждането. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
В съдебно заседание от
прокурора се изразява становище, че същите са неоснователни и недоказани, тъй
като се сочи, че са предявени за деяние извършено на 10.02.2019 год., а
деянието е извършено на 08.02.2019 год., за което няма повдигнато обвинение.
В съдебно заседание повереникът
на гражданските ищци поддържа така предявените граждански искове срещу подсъдимия
за причинените неимуществени вреди от престъплението в размер от по
100 000 хиляди лв., изразяващи се в болка и страдание. Счита, че явно са
касае до допусната техническа грешка при изписване датата на извършване на деянието
и датата на настъпване на смъртта на пострадалия.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия подкрепя становището на представителя на ВОП, като
счита, че гражданските искове са незаконосъобразни.
Във връзка с довода сочен
от представителя на ВОП, съставът на ВОС намери, че така предявените граждански
искове са достатъчно индивидуализирани, тъй като извършеното от подсъдимия Т.
деяние е описано подробно, с всички квалифициращи признаци, посочено е и по кое
наказателно дело са предявени.
Поради тези
съображения настоящия състав на съда намери, че доводът на представителя на ВОП
и защитата е неоснователен и го остави без уважение, като прие, че в случая действително
се касае до допуснати технически грешки в предявените граждански искове, при
изписване датата на деянието и датата на настъпване смъртта на пострадалия,
поради което бяха приети за съвместно разглеждане в настоящият наказателен
процес.
Същите са с правно основание чл. 84 и следващите от НПК
във вр. чл. 45 от ЗЗД и са доказани безспорно по своето основание.
Това е така, тъй като от доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че подсъдимият Т.Т. е извършил деянието описано
по – горе с което им причинил неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания. Гражданските ищци са от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, а именно дъщери на
починалия Н. Г.Г..
От събраните по делото доказателства съдът установи, че
между гражданските ищци и пострадалия е съществувала връзка на дълбока обич и
привързаност, и безспорно неговата смърт представлява тежка загуба за тях.
Гражданските ищци - св. Г.Н.Г. и св.
С.Н.М.
по обективни причини не е живеели в едно домакинство с баща си, но поддържали нормална
връзка по телефона. Канили го да живее при тях, но той отказвал, поради което
често го посещавали в дома му. С други думи двете са имали относително близки
отношения с пострадалия доколкото е било възможно да осъществяват контакти
В резултат на престъплението те са изживели голям психически
стрес. Претърпените от тях болки и страдания са изключително тежки, още повече,
че те и занапред са разчитали на обич и подкрепата на баща си.
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди следва
да се определи по справедливост, като последното не е абстрактно понятие, а е свързано с
обстоятелства относно възраст на пострадал, отношенията между пострадалия и близките му, които
търсят обезщетение за неимуществени вреди /съгл. ППВС №4/68 г./.
Все пак обаче, справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага.
Предвид изложеното и след като съобрази трайната практика
на ВКС, както и по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът
уважи предявените граждански искове, като:
1./ ОСЪДИ подс.Т.Й.Т. да заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието – сума в размер на 100000 /сто хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието.
2./ ОСЪДИ подс.Т.Й.Т. да заплати на С.Н.М., ЕГН ********** обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на 100000 /сто хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието.
На основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА ОПРЕДЕЛИ на повереника адв. В.Ж.Ш. от ВАК възнаграждение в размер на 1200 лева.
ОСЪДИ подсъдимия Т.Й.Т. да заплати сумата от 1200 лева на адв. В.Ж.Ш. от ВАК.
Съобразно чл. 84, ал.3
от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана, поради което обезщетение за забава в размер на законната
лихва се дължи от датата на увреждането и поради това присъди заплащане и на
законните лихви от тази дата.
С присъдата си на осн. чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Т.Й.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 5878.75 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна и държавна
такса върху уважените граждански искове в размер на 8000 лева.
Поради горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….
ЧЛЕН СЪДИЯ:…....…………