Определение по дело №719/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявен иск от Сдружение Туристическо дружество „Е.“,ЕИК[ЕИК] ,със седалище и адрес на управление:гр.С.,О. ш. №1 против [фирма] ,ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление: гр. [населено място],Околовръстно шосе №1за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона-чл.31 т.3 от ЗЮЛНЦ на акта,с който ищецът е апортирал в капитала на дружеството –ответник правото на собственост върху недвижим имот в [населено място] -„Възстановителен туристически център-блок“А“ ,а именно:чл.16 от Устава на [фирма],приет на Общо събрание на акционерите на 16.08.2002г.,вписан с решение №2430/09.10.2002г. на Б. по ф.д.№1064/1998г.

В исковата молба ,съобразно уточнението й с молба от 23.12.2014г. ,се твърди,че сдружението-ищец е акционер в ответното АД .На 16.08.2002г. било проведено Общо събрание на акционерите на [фирма],чиято фирма понастоящем е [фирма] ,което е приело изменение на Устава на ответното акционерно дружество .Съобразно приетото изменение на Устава на [фирма] в чл.16 е записано,че акционерът Сдружение Туристическо дружество „Е.“ внася непарична вноска в капитала на АД ,представляваща недвижим имот--„Възстановителен туристически център-блок“А“ и блок „Б“ ,собственост на сдружението съгласно нотариален акт №20,т.III,д.№568/1998г. на РС-Сандански.Сочи се,че по действащата кадастрална карта на [населено място],апортираният в капитала на ответника имот е отразен като сграда с идентификатор 63334.102.655.2,изградена върху поземлен имот с идентификатор 63334.102.655, с предназначение –„Сграда за обществено хранене“,брой етажи-5, със застроена площ от 1013 кв.м.Твърди се,че внасянето на бл.“А“ от описаната сграда в капитала на ответното АД е извършено с нищожен акт поради противоречие със закона –чл.31 т.3 ЗЮЛНЦ.Съгласно посочената законова норма единственият орган,който е могъл да вземе валидно решение за разпореждане с имущество на сдружението-ищец , е неговият Управителен съвет.Тази норма е възпроизведена в чл.17 ал.1 т.3 от Устава на ищцовото сдружение,приет на 20.12.2001г.,действащ към момента на апортирането на описания по-горе имот в капитала на ответното АД.Твърди се,че за апортирането на бл.“А“ от описания Възстановителен туристически център в капитала на [фирма] ,/ чиято фирма към момента на внасяне на непаричната вноска е била [фирма]/ ,липсва решение на УС на сдружението-ищец и не е проведеждан търг или конкурс.При регистрирането на увеличението на капитала на ответното АД с непаричната вноска –блок „А“ на Възстановителния център било представено решение на УС на Б. от 13.10.1998г. ,което е самостоятелно ЮЛ и няма правомощия да се разпорежда с имуществото на Сдружение Туристическо дружество „Е.“ . Исковата молба е вписана в Службата по вписванията –гр.С. с вх.№1515/28.06.2013г. от дв.вх.регистър,акт №181 т.1 ,стр.532.Иска се прогласяване на основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД на нищожност на апорта на блок „А“ на „Възстановителен туристически център“-гр.С. като сделка,извършена в нарушение на закона –чл.31 т.3 ЗЮЛНЦ.

Ответникът е дал отговор ,в който е заявено,че не оспорва твърденията на ищеца и не сочи доказателства.

Встъпилото трето лице-помагач на ответника – [фирма] с ЕИК[ЕИК] чрез надлежно упълномощения си процесуален представител поддържа становище за неоснователност на предявения иск.Твърди ,че съгласно приетия Устав на ищцовото сдружение ,който е бил в сила към момента на атакувания с иска за нищожност апорт ,не може да се направи извод,че решението на УС на сдружението за разпореждане с недвижими имоти е елемент от разпоредителната сделка/вкл. и за апорт/,чиято липса би обосновала нищожност на апорта.Отсъствието на изразена воля на органния представител на ЮЛ за апортиране на имот в капитала на търговско дружество може да се коментира при предявен иск за нищожност поради липса на съгласие-чл.26 ал.2 ЗЗД ,а разглежданият иск в настоящето производство е с друго основание-чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД.Третото лице-помагач излага съображения за симулативност на водения по настоящето дело процес ,с който се цели увреждане на кредиторите на ответника,сред които е и подпомагащата страна.Иска се Б. да постанови решение за отхвърляне на иска като неоснователен.

С влязло в сила определение №66/08.01.2015г. производството по настоящето гр.дело е прекратено в частта относно първоначално предявения иск за установяване нищожност на акта ,с който е извършена непарична вноска /апорт/ на блок „Б“ на „Възстановителен туристически център“-гр.С. в капитала на ответника – [фирма] при учредяването му ,към който момент дружеството е с фирма [фирма].

От събраните доказателства се установява следната фактическа страна на спора:

Сдружение Туристическо дружество „Е.“ е регистрирано като ЮЛ с нестопанска цел с решение на Б. от 10.02.1994г. по ф.д.№3546/1993г. /на л.94 от делото,а ответникът [фирма] е регистрирано като търговец с решение №2095/29.06.1998г. на Б. по ф.д.№1064/1998г./на л.20 от делото/ , с фирма [фирма] ,със седалище:гр.С.,с капитал 632 000 000лв /неденоминирани/, разпределен в 63200бр.поименни акции с номинална стойност от по 10 000лв/неденоминирани/ всяка от тях.От посоченото решение е видно, че сдружението-ищец е учредител на ответното дружество и акционер в него .С представеното удостоверение за актуално състояние /на л.45 от делото/ се установява правосубектността на ищцовото сдружение към момента на предявяване на иска ,а със служебно извършена справка на основание чл.23 ал.4 ЗТР съдът установява правосубектността и на ответника съобразно извършените вписвания по партидата му в ТР.Капиталът на акционерното дружество-ответник е набран при учредяването парични вноски и непарична вноска /апорт/ от ищцовото сдружение ,представляваща недвижим имот в [населено място]-„Възстановителен туристически център“ блок Б ,за който към момента на учредяването на ответното АД ищецът се е легитимирал с констативен нотариален акт №20 т.III,д.№568/1998г. изд. от РС-Сандански въз основа на документи по реда на чл.483 ал.1 ГПК/отм./ Видно от описаните документи в посочения нотариален акт,правото на собственост на ищеца върху апортирания в капитала на ответника недвижим имот е било констатирано като възникнало въз основа на заповед №174/09.02.1984г. на МГГП,съгласувателно писмо на МГГП,разрешение за строеж №75/25.05.1984г. и удостоверение №318/14.07.1988г. на ОС на Б.-Б..Описаните документи са представени и приети като доказателства в настоящето производство и установяват отстъпено право на строеж върху земя от Д. на ОС на Б.-Б..От представеното разрешение за строеж №75/1984г. се установява,че на ОС на Б.-Б. е разрешено да построи съгласно одобрен проект Национален туристически център със застроена площ 926 кв.м .От приетото допълнително експертно заключение на в.л. А. за извършената от него СТЕ се установява,че действително застроената площ на целия Възстановителен туристически център е 1013 кв. и се състои от пететажна сграда,съставена от блок „А“ и блок „Б“ – отразена в КК на [населено място] с идентификатор *,построена върху ПИ с идентификатор *целият с площ 7 399кв.м .При учредяването на ответното АД е било представено решение №4.2 по протокол №1/02.06.1998г. на УС на Б. ,с което е дадено съгласие ищецът да участва като учредител с апорт на недовършена сграда –блок „Б“ от Възстановителния туристически център.С решение №2430/09.10.2002г. на Б. по ф.д.№1064/1998г. е регистрирано и вписано в регистъра за търговските дружества обстоятелството –увеличение на капитала на [фирма] от 632 000лв/деноминирани/ на 2 002 000лв/деноминирани,като увеличението е извършено с непарична вноска на блок“А“ от Възстановителния център ,внесена от ищцовото сдружение. При внасянето на процесната непарична вноска в капитала на ответника е представено решение по т.6 от протокол №5/15.07.2002г. на УС на Б. ,с което е дадено съгласие за апортиране на бл.А на Възстановителния Туристически център в [населено място] от ищцовото сдружение за увеличение на капитала на [фирма]./документът е в приложеното и прието като доказателство копие на ф.д.№1064/1998г. на Б./. От посочените по-горе доказателства следва извод,че Възстановителния туристически център в [населено място] е изграден въз основа на строително разрешение ,изд. на ОС на Б. –Б. и дадено разрешение от МГГП по чл.9 от ЗГ за построяване на сградата върху терен от Д. без площта да се изключва от горския фонд.Съдът не обсъжда и не цени като доказателство представеното удостоверение №318/14.07.1988г. на председателя на ОС на Б.-Б. ,тъй като е издадено извън удостоверителната компетентност на издателя на документа.Правото на собственост върху недвижим имот не се удостоверява с такива документи.Освен това въпросът кому е принадлежало правото на собственост върху внесения като непарична вноска имот в капитала на ответника преди апортирането ,е извън предмета на настоящето дело и съдът го обсъжда само във връзка с правния интерес от предявения иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.Все пак за пълнота при изясняване на фактическата страна на спора следва да се посочи ,че с договор за замяна на недвижими имоти №3/23.07.2004г.,сключен между сдружението –ищец и Министъра на замеделието и горите ,вписан в Службата по вписванията –гр.С. с вх.рег.№1202 I -193/29.07.2004г. ищцовото сдружение е придобило правото на собственост върху имот с №000655-изоставена нива с площ от 6,340 дка ,съгласно приложената скица №000249/04.06.2008г.,изд. от ОСЗГ-С. / намиращи се в приложеното копие от ф.д.№ 1064/1998г. на Б. /.Този имот е идентичен с имота,в който е изградена апортираната в капитала на ответника сграда,отразен по действащата КК на [населено място] с идентификатор 65334.102.655.

От служебно изисканото и приложено гр.д.№534/2012г. по описа на Б. се установява,че сдружението –ищец е предявило иск против ответното АД за прогласяване нищожност на двете непарични вноски-учредителния апорт на блок“Б“ и последващия -на бл.“Б“ на Възстановителния туристически център за увеличение на капитала на ответника ,който съдът е квалифицирал като иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД .Постановеното по това гр.дело решение,с което искът е отхвърлен ,е обезсилено поради оттегляне на иска с влязло в сила определение №2651/04.07.2013г. на Б..

По допустимостта на предявения иск за нищожност на апорта на блок „А“ от описания по-горе имот,представляващ Възстановителен туристически център ,в капитала на ответника –АД ,съдът приема следното:

Предявеният иск е установителен с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД и допустимостта му се обуславя от наличието на правен интерес.

Наличието или отсъствието на правен интерес от предявения иск за нищожност на акта за апортиране на недвижим имот в капитала на ответното АД следва да се преценява от изложените в исковата молба твърдения за правопораждащи факти и от обстоятелствата,на които се основава иска.В разглеждания случай ищецът твърди,че е акционер в [фирма] , през 2002г. е извършено внасяне на непарична вноска в капитала на ответника-АД на негов собствен имот и че актът ,с който е извършен процесния апорт е нищожен поради нарушение на чл.31 т.3 от ЗЮЛНЦ.Твърди,че при уважаване на иска като последица от прогласяване на нищожността на акта за апорт имотът ще се върне в патримониума му.Така изложените в исковата молба обстоятелства не обосновават правен интерес от предявения иск .При евентуално уважаване на иск за нищожност на извършен апорт в капитала на дружеството-ответник ,възстановяването на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя не настъпва автоматично ,а е обусловено от вида на нарушението ,действието на съдебното решение за установяването му и действието на вписването на апорта в търговския и имотния регистър .Дори при прогласена нищожност на апорта по уважен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД ,без да е установено по исков ред несъществуването на вписаното в Търговския регистър обстоятелство -увеличението на капитала на ответното АД чрез процесната непарична вноска , имотът няма да се върне в патримониума на ищеца. Вещно-прехвърлителния ефект по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска в търговския регистър,в каквато насока е формираната от ВКС съд.практика./така в решение №193/18.07.2012г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.№833/2009г. ; решение №5/08.02.2011г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.№271/2010г., постановени в производство по чл.290 ГПК/. Отразяването на апорта в Устава на ответното АД в изискуемата форма по чл.73 ал.1 от ТЗ в действащата към този момент редакция ,и вписването на увеличението на капитала на ответника чрез непаричната вноска на бл.А на Възстановителния туристически център означават ,че собственик на апортирания в капитала му имот е ответното АД ,а ищецът не може да извлече изгодни за себе си правни последици за собствеността върху имота преди заличаване на горепосоченото вписано обстоятелство/увеличение на капитала на ответника чрез непарична вноска /.Установяването на несъществуващо обстоятелство се постига с успешно проведен установителен иск по чл.537ал.2 ГПК във вр. с чл.599 ал.1 ГПК ,а такъв иск няма данни да е предявен . Освен това дори при успешно проведен установителен иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство ,заличаването му няма обратно действие .Действието му ще бъде само занапред по отношение както на акционерите на ответното АД ,така и по отношение на третите лица / ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС /. Нарушенията при изпълнение на процедурата по чл.72 ал.2 от ТЗ и други пороци при вписването на апорта подлежат на установяване чрез специалния иск по чл.537 ал.2 ГПК. / в този смисъл е формирана задължителна съд.практика-вж.решение №141/04.06.2012г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.№829/2010г. ;решение №20/04.06.2012г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.№1084/2010г./При положение,че иск за установяване на несъществуващо обстоятелство не е предявен , вписването на исковата молба по разглеждания в настоящето производство иск е непротивопоставимо на трети лица,провеждащи принудително изпълнение върху апортирания имот като принадлежащ на ответното дружество.Представените в тази връзка доказателства от третото лице-помагач за провеждане на принудително изпълнение върху апортирания имот по изп.д.№19/2009г. по описа на ЧСИ Ал.Ц. с район на действие ОС-Благоевград чрез публична продан на имота ,на свой ред обосновават извод за отсъствие на правен интерес от предявения иск.Ако имотът бъде възложен с влязло в сила постановление за възлагане преди заличаване на вписаното обстоятелство –увеличение на капитала на ответника –длъжник по соченото изп.дело,ищецът няма да може да противопостави успешно собственически права на купувача на публичната продан .Предвид горното съдът приема,че за ищеца не е налице дори евентуален правен интерес от предявения иск.За пълнота на мотивите,като аргумент за отсъствие на правен интерес от предявения иск съдът посочва ,че по делото не е доказано той да е бил собственик на апортирания имот към момента на внасянето му в капитала на ответното дружество. На кого е принадлежало правото на собственост върху апортирания имот не е предмет на настоящия спор ,но доколкото аргументите на ищеца за правния интерес от предявения иск се основават на връщане на имота в патримониума му като негов собственик, съдът намира за нужно да посочи,че събраните доказателства не установяват твърдяното право на собственост към момента на извършване на непаричната вноска в капитала на ответното дружество. Сградата на Възстановителния туристически център е изградена по разрешение за строеж ,дадено на ОС на Б. и въз основа на разрешение от МГГП /заповед № 174//09.02.1984г. на Министъра на горите и горската промишленост/ за извършване на строежа от Б. в принадлежащ към Д. терен.Не се установява на какво придобивно основание ищцовото сдружение е станало собственик на апортирания в капитала на ответното АД Възстановителен туристически център.Съставеният по реда на чл.483 ал.1 ГПК/отм./ нотариален акт № акт №20 т.III,д.№568/1998г. на РС-Сандански е констативен и не материализира придобивно основание в съответствие с чл.77 ЗС .Извършената през 2004г. възмездна сделка –договор за замяна на недвижими имоти №3/23.07.2004г.,сключен между сдружението –ищец и Министъра на замеделието и горите,не опровергава горния извод,тъй като има за предмет прехвърляне правото на собственост чрез замяна върху поземления имот,в който е построен Възстановителния център при вече възникнала разделна собственост върху сградата и върху земята както при реализирана суперфиция.При тези данни ищецът не може да извлече изгодни за себе си правни последици ,ако предявеният иск бъде уважен.Тъй като ищецът основава активната си материалноправна легитимация като произтичаща от правото му собственост върху апортирания в капитала на ответника имот ,отсъствието на доказателства за това право изключва правния му интерес от предявения иск./решение №5/08.02.2011г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.№271/2010г. ,постановено в производство по чл.290 ГПК/.

По изложените съображения съдът приема,че искът е предявен при отсъствие на правен интерес и поради това е недопустим.С оглед горното и на основание чл.253 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното си определение от съдебно заседание на 02.07.2015г. ,с което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване по съществото на спора.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№228/2013г. поради недопустимост на предявения иск.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: