РЕШЕНИЕ

                                                                        №260101

гр. Б., 02.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.

при участието на секретар Т.Б., като разгледа докладваното от съдия П.а.н.д. № 94 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление /НП/ № ***г. на инж. С.Ц.Т., Директор *** – София, упълномощен със заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните, с което на Д. Г.Ц., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл. 257, ал.2 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Становищата на страните:

Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяната му. Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП. 

Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му представител – адв. П.Д. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. Прави искане за присъждане на съдебните  разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и представена и приложена по делото писмена защита е изложил съображения за законосъобразност на обжалваното НП. По същество  въззиваемата страна оспорва жалбата. Излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските. Иска се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.10.2020г. е съставен АУАН № ***г., бланков № *** срещу Д. Г.Ц., ЕГН ********** – регистриран лесъвъд, за това, че "На ***г., в гр. Б., Софийска област, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ издала позволително за сеч № *** от ***г. за отдел 137, подотдел „л”, кадастрален № ***(стар ***) – частна горска територия, попадащ в землището на с.С., общ. П., без да е валидна скицата за имота с № *** от ***., към датата на издаване на позволителното за сеч”, с което не са спазени изискванията на чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, като екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В АУАН, т. 10 "обяснения на нарушителя" е отразено: "Не съм съгласна със написаното в акта. ".

За своите  констатации  служителите на *** – София съставили констативен протокол серия № ***, бланков № ***., връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Видно от съдържанието на НП административно наказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Д. Г.Ц., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл. 257, ал.2 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П., АУАН № ***г.; констативен протокол серия ***, бланков № № ***.; доклад от ***г.  на главен специалист ГИ П.И.П. ***; заявление до Началника на Общинска служба по земеделие гр. П. от ***г.; отговор от началника на Общинска служба по земеделие гр. П.; позволително за сеч № № *** от ***г.; пълномощно; скица № *** от ***.; договор за услуга на частна гора от ***г.; длъжностна характеристика; заповед на министъра на земеделието и горите № ***г., известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му - ***. и др.

Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези показания намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал.  Съдът приема, че въз основа на посочените доказателства се установяват всички факти, така както са посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като същите са безпротиворечиви, подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:

Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният седемдневен срок от връчването на НП /***./, установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено на жалбподателя на ***., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения седмодневен срок, видно от пощенското клеймо на приложеното заверено копие на пощенския плик.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля П.П. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен специалист-горски инспектор" при  *** –София, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в длъжностната характеристика, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1 от представената Заповед № ***г. на Министъра на земеделието и храните.

Осъществяваният от въззивната инстанция контрол за законосъобразност на едно НП обхваща спазването на процесуалните правила при издаването му, наличието на отклонения при приложението на материалния закон и доказаността на обвинението. В определените от закона хипотези административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН, който има три основни функции – констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение на обвинителната си функция АУАН има роля, каквато има обвинителният акт в производството по НПК - с него се определят пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да съдържа данни за всички обективни и субективни признаци от състава на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. В случая със съставения АУАН № ***г. жалбоподателя е обвинен за нарушение по чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите . С обжалваното НП обаче се изменя правната квалификация на така повдигнатото с АУАН административно обвинение като отговорността се реализира по различен състав на нарушение, а именно по чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 05.08.2011 г. за сечите в гори. Очевидно липсва правно единство между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл. 36, ал.1 от ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по него. Несъответствието между правните квалификации на деянието и фактите, обосновали извод за нарушение, съдържащи се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което несъмнено е довело до съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. На практика Ц. е санкционирана за непредявено й със съставения АУАН нарушение. Въвеждането на нова квалификация на нарушение едва при издаване на НП я е поставило в положение да не може да се защити срещу това обвинение още в административната фаза на процеса, тъй като такова обвинение й е станало известно едва с връчването на препис от издаденото НП. Недопустимото изменение на административнонаказателното обвинение чрез включване на нови правни квалификации, нефигуриращи в съставения АУАН, накърнява правото на пълноценно участие на дееца в процеса. Той е лишен възможността да се възползва от гарантираните му от закона процесуални възможности за защита срещу отправеното му обвинение от самото начало на образуваното производство. Този порок на АУАН е от категорията неподлежащи на саниране от наказващия орган чрез упражняване на правомощието му по чл. 53, ал.2 от ЗАНН доколкото касае промяна в състава на вмененото с АУАН административно нарушение.

Всъщност в акта при издаването на обжалваното НП не са спазени разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. Неправилно е посочена като санкционна разпоредбата чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 05.08.2011 г. за сечите в гори, защото такава наредба не съществува. Административно наказващият орган най-вероятно е имал предвид чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в гори, според която "Позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва, когато е издадено въз основа на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, неистински или с невярно съдържание". Такова нарушение не е визирано нито в АУАН, нито в наказателното постановление. В този смисъл съдът счита, че е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация, тъй като с описаното деяние не са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 05.08.2011 г. за сечите в гори. Очевидно е несъответствието на описаното нарушение и фактическата обстановка, при което е осъществено, с дадената му правна квалификация.  По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае, какво точно нарушение на правилата се твърди, че е извършил. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Недопустима е преквалификация на извършеното деяние от съда, който е обвързан от изложената в НП фактическа обстановка и може само да измени обжалвания акт в частта за наказанието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената му част.

По разноските:

С оглед изхода на спора и направеното от административно наказващия орган възражение за прекомерност на разноските, съдът намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна до минималния размер от 300.00 лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ***г. на инж. С.Ц.Т., Директор *** – София, упълномощен със заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните, с което на Д. Г.Ц., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл. 257, ал.2 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

ОСЪЖДА *** – София ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.Ц., ЕГН ********** сумата от 300.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :