МОТИВИ
По нохд № 415.2015г. по описа на РС- Асеновград, четвърти
наказателен състав
Съдът е сезиран с обв. акт срещу подсъдимия К.Й.И. –
българин, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН – **********,***
по обвинение в престъпление по чл.206 ал.1 от НК за това, че на неустановена
дата през ноември 2014г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – къртач марка „Девалт“ с два броя шила към него на
обща стойност 800,00 лева, собственост на фирма „Биалас“ еоод с управител В.Б.Д.,
които е владеел.
Ред за разглеждане на делото – чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни - няма.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград пледира за признаване на
подсъдимия И. за виновен по предявеното му обвинение при фактическа обстановка,
визирана в обв. акт и призната от подсъдимия и за налагане на наказание при приложение на чл. 58а ал.4 вр.ал.1 вр.чл.
55 ал.1т.1 от НК – „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66
ал.1 от НК.
Служебно назначения защитник – адвокат Х. пледира за
признаване на подсъдимия И. за виновен по предявеното му обвинение и за налагане
на наказание „ЛС“ при приложение на чл. 58а ал.4 вр.ал.1 в параметрите,
поискани от представителя на РП- Асеновград.
Подсъдимият И. се признава за виновен, признава фактите,
визирани в обст. Част на обв. акт, изразява съгласие с поисканото от прокурора
и защитника наказание, изразява съжаление за стореното.
По фактите:
На основание чл. 373 ал.2 от НПК, съдът намери за
установено следното:
Подсъдимият И. е неосъждан.Характеристичните му данни са
добри.
Подсъдимият И. на 13.11.2014г.сключил договор с „Биалас“
еоод- като наемодател, за наемане на къртач „Девалт“ и два броя шила, за сумата
от 45- четиридесет и пет лева на ден, без уговорен писмено срок, като към
подписване на договора, подсъдимия И. дал сумата от 45 лева на свидетеля В.Б.Д..
Предмет на дейност на „Биалас“ еоод е
отдаване под наем на строителни машини. По устна договорка, подсъдимият И. е
следвало да върне къртача и шилата след 2 дни, за което е следвало да доплати
до общата сума от 90 лева. Макар и да бил съставен писмен договор за това на
13.11.2014г., то той не бил подписан от подсъдимия с оглед на това, че не му е
бил предоставен за подпис от свидетеля Д.. На 16.11.2014г. свидетелят Д. се
обадил по телефона на подсъдимия И. и му казал, че трябва да му върне шилата с
къртача, като подсъдимият му отговорил, че ще му ги върне след обяд. В
продължение на 10 дни свидетелят Д. звънял по телефона на подсъдимия И., който
постоянно му казвал, че ще му върне къртача с шилата на следващия ден. След
като разбрал, че с телефонни обаждания няма да си върне къртача и шилата,
свидетелят Д. отишъл до дома на подсъдимия И. ***, ведно с приятеля си –
свидетеля Ковачев, като първия път в къщата не открили никой, а при второто
отиване там разговаряли със свидетелката Б. - майка на подсъдимия И., която
потвърдила, че синът й е донесъл и съхранявал в дома им къртач и шила, но ги
бил дал на негов познат в Долнослав, поради което и свидетелката Б. не могла да
върне същите, тъй като това момче в момента е в чужбина, но на който
подсъдимият е предал къртача и шилата още в Асеновград.
От изготвената по делото стоково – оценъчна експертиза се
установява, че стойността на къртача и двата брой шила към него е 800-
осемстотин лева.
Подсъдимият И. не върнал къртача и шилата към него,
поради което свидетелят Д. ***, по която е образува досъдебно производство и
внесен обвинителен акт.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за установени
от признатите от подсъдимия И. факти от обст. Част на обв. акт, съгласно чл.
373 ал.3 от НПК и които са подкрепени от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: протоколи от
разпитиа на свидетеля В.Б.Д., М. Х.Б., Р.Г.К.,
които съдържат логични вътрешно, непротиворечиви вътрешно, последователни и
непротиворечиви помежду си свидетелски показания, които напълно кореспондират
относно изложените факти по делото и с изготвената по делото стоково- оценъчна
експертиза, с писмените доказателства по делото и с направеното от подс. И.
признание, поради което и се кредитират от съда.
Съдът кредитира и изготвената по делото стоково –
оценъчна експертиза като изготвена от лице със съответната компетентност в
областта на стоково- оценъчните експертизи и обоснована- след проучване на
пазара.
Съдът кредитира и като надлежно приобщени писмените
доказателства по делото- характеристична справка и справка за съдимост на
подсъдимия И., като механично приложените копия на договор за наем от
13.11.2011г. и фактура № ********** изключва от доказателствата по делото,
предвид на това, че същите не са приобщени чрез надлежен протокол, какъвто се
изисква за тяхното предоставяне и липсата на такъв води и до невъзможност за
преценка дали те са предоставени след отпочване на ДП или преди това, когато
само относно това обстоятелства нямат характер на доказателства в процеса, а на
писмени данни.
От правна страна:
При така установените факти по делото, съдът намери, че
подсъдимият И. от обективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл. 206 ал.1 от НК, като на неустановена дата през месец ноември 2014г. в град
Асеновград, след като е владеел на законно основание къртач и два броя шила към
него, оценени от СОЕ на 800 лева, се е разпоредил със същите, с което е
преустановил правната и фактическа възможност на свидетеля Д. като управител и
едноличен собственик на дружеството- собственик на същите „Биалас“ еоод, да
владее и ползва същите като собственик. Правното основание, на което къртача и
двете шила се намирали у подсъдимия И. е договор за наем, който по своята
дефиниция е неформален такъв, поради което и факта на неподписването на писмен
такъв не води до нищожност поради липса на форма. Същият е сключен с
постигането на съгласие между страните по него, а предвид на това, че къртача и
шилата към него са предадени в държане на подсъдимия И., то същият е изпълнен и
прави подсъдимия държател на инкриминираните вещи на годно правно основание.
Бидейки същите в него, той ги е предоставил във владение на друго лице по
начин, който прави невъзможно тяхното връщане на собственика им – дружество
„Биалас“ еоод, поради което и същият от обективна страна е извършил обсебване
по чл. 206 ал.1 от НК.
От субективна страна същият е извършил престъплението с
пряк умисъл - при съзнавани
общественоопасни последици и характер, с оглед на това, че подс.И. е бил
наясно, че дължи връщане на процесните движими вещи, бил е наясно с техния чужд
характер, с това, че ако не ги върне ще настъпи нарушение на закона и на
охраняваните обществени отношения- правото на собственост на собственика им и е
целял тяхното настъпване. С оглед на което и като отчете, че престъплението по
чл. 206 ал.1 от НК се извършва с пряк умисъл, то съдът намери, че подсъдимият И.
е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение за това
престъпление.
По наказанието:
Съдът намери, че с
оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 следва съдът да определи наказанието,
определено в НК за престъплението по чл. 206 ал.1 от НК- ЛС от 1 до 6 години,
при приложение на чл. 58а от НК. Съдът намери, че на подсъдимия И. следва да
бъде определено наказание „ЛС“, като единствено законоустановено такова. Предвид
многобройните смегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че същото следва
да бъде определено при приложение на правилата на чл. 55 ал.1т.1 от НК, с оглед
законово дадената за това възможност по чл. 58а ал.4 от НК.
Предвид на това и като отчете наличието на многобройни
смегчаващи отговорността обостятелства- чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, признание на вината още в хода на досъдебното
производство и даване така възможност за бързо и евтино доказване на
престъплението, изразено съжаление за стореното и все пак- сравнително висока
стойност на обсебеното имущество, както и младата възраст на дееца, ниската му
степен на обществена опасност и тази на деянието, съдът реши, че наказанието
„ЛС“ следва да бъде определено при многобройни и единствено налични смегачващи
отговорността обстоятелства. Като отчете, че предвиденото наказание за
престъплението по чл. 206 ал.1 от НК е „ЛС“ от 1 до 6 години, съдът намери, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1т.1 от НК и същото да се наложи
в размер на 8- осем месеца.
Предвид на това, че наложеното на подсъдимия И. наказание
„ЛС“ е под две години, че същият не е осъждан и с оглед на изключително ниската
му степен на обществена опасност, съдът счита, че за поправянето и
превъзпитанието дееца не се налага същият да изтърпи наложеното му наказание и
изпълнението на същото подлежи на отлагане с изпитателен срок от 3 години, с
оглед разпоредбата на чл. 66 и сл.от НПК.
С този вид и размер на наложеното наказание, съдът счита,
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК от една страна,
да се поправи и превъзпита подсъдимия и от друга страна – да се въздейства
възпитателно и предупредително върху него и възпиращо от извършване на
престъпления на другите членове на обществото.
По разноските:
По делото в досъдебното производство са изразходени от
бюджета на ОД на МВР сумата от 25- двадесет и пет лева, за СОЕ.
Предвид на това, че подсъдимият И. бе признат от съда за
виновен по предявеното му обвинение, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в
негова тежест следва да бъдат възложени направените по делото разноски, които
предвид на това, че са изразходени от бюджета на ОД на МВР, следва да бъдат присъдени
по негова сметка.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: