РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Видин,16.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1. А. П.
2. Г.
Й.
с участието на
секретаря и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 85 по описа за 2019., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 45 от
28.01.2019г. по гр.д.№3606/2018г.
Видинският районен съд е оставил без уважение молбата на С.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** …./2018г. по описа на
PC - Видин, за установяване на извършено домашно насилие на 11.10.2018г., в дома на молителката
в гр.Видин, чрез изпращане на съобщения
чрез мобилно приложение „Вайбър", като комуникацията била чрез мобилен
телефон с № ………………., ползван
от нея, а ответникът ползвал телефон с мобилен № ……………..,
със следното съдържание на съобщенията:
„Мъртва си, не гледаш ли
телевизия, не виждаш ли какво
се случва, ще станеш звезда",
„ти ще видиш
кой съм аз,
ще те убия",
„не мога да преживея, че
си с друг", „ще те убия
и ще те излежа",
като почти във всяко изречение
била включена репликата „ще те
убия", и за налагане на мярка
за защита от домашно насилие
против Д.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като
неоснователна.
В
законния срок решението е
обжалвано от молителя.
Във въззивната жалба на С.Н.Н.
се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат наложени меркиза защита спрямво ответника
, така както са поискани от първоинстанционния съд.
Излага се , че в хода на производството пред първоинстанционния
съд, безспорно е установено , че на 11.10.2018 г. ответникът е отправил към
молителката обидни и заплашителни реплики, от които е очевидно , че се касае за
домашно насилие по смисъла на закона. За да остави без уважение молбата ВРС се
е позовал на значителни разминавания в показанията на свидетелката, отнесени
към молбата и допълнението към същата, което страната поддържа , че е обяснимо
с оглед изминалото време. Поддържа , че се изложеното от свидетелката се
подкрепя от молбата и от писмените доказателства по делото. Претендира се за
отмяна на решението на ВРС , с което е оставена без уважение молбата.
Въззивния съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,
прие за установено следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно
и допустимо. С него
съдът се е произнесъл по молбата
на С.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Д.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Поддържа се в молбата, че страните
имали сключен граждански брак за периода от 01.08.2015г. до 05.07.2018г., както
и че след фактическата раздяла и прекратяване на брака между страните,
ответникът започнал да заплашва молителката със саморазправа и убийство, както
и че ще отвлече роденото от страните дете Д. Д. С.. Поддържа се, че ответникът
е неконтролируемо ревнив и непредвидим в действията си, поради което
молителката живее в постоянен страх за живота и здравето си. Поддържа още, че
на 11.10.2018г. около 20.30 часа, бил осъществен пореден акт
на психическо и емоционално домашно насилие от страна на ответника, като се
сочат и други такива на дати: 08.06.2018г., 30-ти и 31.07.2018г., за което
молителката подавала многократно жалби до РУ - Видин - над 15 пъти.
След отстраняване на нередовности на молбата, молителката е конкретизирала, че
на 11.10.2018г. около 11.15 часа, ответникът извършил акт на
домашно насилие, като същият започнал да пише съобщения на молителката чрез
мобилно приложение „Вайбър", като комуникациата била чрез мобилен телефон с № …………….., ползван от нея, а ответникът
ползвал телефон с мобилен № …………., като
съдържанието на съобщенията било следното: „Мъртва си, не гледаш ли телевизия,
не виждаш ли какво се случва, ще станеш звезда", „ти ще видиш кой съм аз,
ще те убия", „не мога да преживея, че си с друг", „ще те убия и ще те
излежа", като почти във всяко изречение била включена репликата „ще те
убия". Посочва се тази комуникация била по време, когато молителката си
била у дома и същата станала достояние на майка й, сестра й, баща й и приятелката
й Я. Г.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата по ЗЗДН, като е приел, че
по делото твърдяното домашно насилие от 11.10.2018г. не е установено и молбата в тази част е отхвърлена
като неоснователна, а по отношение на посочените други случаи на домашно
насилие: на 08.06.2018г., 30-ти и 31.07.2018г., молбата е оставена без
разглеждане като просрочена. Обжалван е съдебният акт в частта , в която е
оставена без уважение молбата.
Молбата е подадена от и против
правен субект от кръга на
описаните в хипотезата на нормата на
чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили
се в срока по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството
е допустимо
Съобразно чл.2 ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо,
психическо или сексуално принудително въздействие, опитът за извършване на
такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода
и личния живот спрямо лица, които
се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Защита по ЗЗДН може да търси
всяко лице пострадало от домашно
насилие, в частност извършено от лице
с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство и от лице от което има дете съгласно
разпоредбата на чл.3, т.2 и
т.3 ЗЗДН. Няма спор в настоящето
производство, а това е установено и от доказателствата по делото, че спрямо
ответника е налице пасивната процесуална легитимация.
Изводите
на първоинстанционния съд, че спрямо С.Н. не е бил
извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН са обосновани и
правилни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Както е приел и първоинстанционният
съд, отношенията между страните са влошени, явно е имало и други случаи, за
които се сочи в молбата и за които се свидетелства, и които биха могли да
попаднат в хипотезите на ЗЗДН, но с които съдът не е сезиран в преклузивния едномесечен срок от извършването.
От представеното
удостоверение, изд. от РУ - Видин
на 17.01.2019г. пред първоинстанционния съд е установено, че
молителката е подала сигнали/жалби: № …………
- ……./02.08.2018г., която е изпратена на РП - Видин и № …… - ……/10.10.2018г.,
по която е образувано ДП ЗМ № 973/2018г., но
не се установява
съдържанието на жалбите и техния адресат по оплакванията,
както и че същите са с дати,
предхождащи датата на твърдяното домашно
насилие - 11.10.2018г.;
Съгласно
посоченото в молбата за защита и декларацията, твърдяният от
молителката акт на домашно насилие
е осъществен на 11.10.2018г.,
в дома й, /в първоначалната
молба, молителката е посочила, че актът
на домашно насилие е извършен около 20.30 часа, а в допълнителната молба - около 11.15 часа/ чрез изпращане на
текстово съобщение от ответника по
мобилно приложение „вайбър", в присъствието на майка й, сестра
й, баща й и свидетелката
А.Г.,
а последната при разпита си установява
обстоятелства по време на телефонен
разговор, осъществен между страните, на неустановена дата през м.Октомври 2018г., в кафене
„П.",
само в присъствието на свидетелката и молителката, тоест установява се друг
случай, осъществен на друго място,
по друг начин
и в присъствието на различни от посочените
в молбата за защита лица. Разпитаният по
делото свидетел И.Н., също свидетелства за проведен телефонен
разговор между страните на 11.10.2018г., при който
ответникът заплашвал молителката, като й казал, че не
струва 500 лева и думите му били:
„Ще те унищожа
и ще те убия",
като го казал
поне 100 пъти и свидетелката го чула лично. Така
изложените показания, освен по дата,
също не съответстват
на твърдяната от молителката в молбата и декларацията фактическа обстановка: за извършено домашно
насилие по начин - чрез текстово
съобщение, а не по телефона; еднократно
с изписване на текст, а не чрез
многократно вербално повтаряне. Не се установява мястото на извършване,
както и присъствалите лица. По съдържание - също се различава съществено
от заявеното от молителката;
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.
На
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер
на 500 лева за адвокатска защита пред въззивната
инстанция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 45 от 28.01.2019г. по гр.д.№3606/2018г. Видинският районен съд.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция за адвокатска защита.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :