Р Е Ш Е Н И Е
10.01.2022 год.
Номер
260000 Година 2022 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 01 (първи) декември Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 331 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.И.К. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №20-0323-000593/17.08.2020 г.,
издадено от Началника на РУ-В.Преслав към ОД МВР гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения. Отрича
се извършване на нарушението.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
се явява лично в с.з, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 10.08.2020 г. около 15.00
часа, служителите на РУ-В.Преслав, М.В., Р.И. и И.И. при изпълнение на
служебните си задължения в гр.В.Преслав на ул.“Кирил и Методий до
Бензиностанция Кастрол на изхода за гр.Шумен, спрели за проверка жалбоподателя,
като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***. При проверката
полицейските служители установили, че автомобила не бил оборудван с аптечка,
като за аптечка водачът представил смачкана чанта. В автомобила имало
пожарогасител, но същият не бил преминал съответна проверка в едногодишен срок. Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното производство св.М.В. и на
жалбоподателя съставил АУАН серия АА №330760/10.08.2020 г. за нарушения по
чл.139, ал.2,
т.2
и 3 от ЗДвП, който бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише
и да получи екземпляр от акта. Отказът на нарушителя бил надлежно удостоверен с
подписа на един свидетел. Въз основа на съставеният акт и след отхвърляне на представените писмени
възражения на жалбоподателя било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършени административни нарушения по чл.139, ал.2, т.2 и 3 от ЗДвП и
на основание чл.185 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в общ
размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.
Горната фактическа
обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателства.
Показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители, осъществили процесната проверка и тези очевидци на нарушението, са
логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото, поради
което съдът им дава пълна вяра. Свидетелските показания от своя страна са в
унисон с приобщените по делото писмени доказателства.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед изд. от Министъра на ВР.
Извън
позоваването на презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството
пред районния съд, АНО е доказвал факта на управлението на МПС от соченото за
нарушител лице с докладната записка, видеозапис и свидетелските показания на
актосъставителя и полицейските служители от РУ-В.Преслав, установили
нарушението.
В
акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, всяко от нарушени е описано пълно и ясно, като са
посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Следва
да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал нито писмени, нито гласни
доказателства в подкрепа на тезата си, че при проверката автомобила му е бил
оборудван с пожарогасител и аптечка.
С
НП жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършването на проверката на
10.08.2020 г. в 15.00 часа, автомобилът му не е оборудван с аптечка, с което е
нарушен чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
за което на нарушителя е наложена "глоба" в размер на 20 лв., на
основание чл. 185 от ЗДвП. Тази
фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е установено, че водачът е
нарушил нормата на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която
разпорежда, че движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни
средства се оборудват с аптечка. Не са ангажирани от него и доказателства,
които да опровергаят констатациите на административнонаказващия орган.
Жалбоподателят
е наказан и за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, съгласно
който текст движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства
се оборудват и с пожарогасител, освен с останалите посочени в нормата
принадлежности. Не е спорно между страните, а това се установява и от
показанията на разпитаните свидетели – контролни органи, извършили проверката,
че в автомобила в момента на проверката е имало пожарогасител, но при проверката са установили, че не е
заверен с валиден стикер. Спорът се свежда до тълкуването на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Тълкувана
буквално, нормата действително създава едно формално задължение за
водачите/собствениците да осигурят в движещия се по пътищата автомобил
пожарогасител, като наличието на такъв е достатъчно, за да се приеме, че е
спазено изискването на закона, независимо от това дали пожарогасителят е
изправен, технически годен, преминал съответна проверка и т. н. Според
касационната инстанция обаче не това е целта и смисъла на закона. В този смисъл
според настоящия състав липсата на стикер за валидност на пожарогасителя, респ.
липсата на заверка на пожарогасителя, се приравнява на липса на пожарогасител,
тъй като единствено наличието на пожарогасител, без той да е проверен от
компетентните органи, дори и самият той да е в състояние да функционира по
предназначение, го прави негоден за употреба. Защото, както и всяко друго
техническо средство, за да се гарантира не само възможността за неговото
използване по предназначение, но и неговата безопасност, включително за самия
водач, то следва да се използва едва когато е удостоверена тази годност, и то
от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно. Това е
така, защото пожарогасителят, като активно устройство за гасене или
ограничаване на пожари, съставлява бутилка, съдържаща агент под налягане,
поради което създава потенциална опасност от избухване, възможно е да се появи
корозия, механични увреждания и т. н., именно поради което следва да преминава
ежегоден преглед, който да се удостоверява със съответна заверка. Именно такава
според настоящия съд логика е вложена и в Методиката за извършване на
периодичен преглед и проверка за техническата изправност на ППС – Приложение №
5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32/2011 г., част първа, където в т. 7. 2 за
"пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респ. такъв, който
не е в съответствие с изискванията, е неизправност, която се установява при
визуална проверка и която се определя като значителна неизправност. Макар и
елемент, който да не се счита за съществен при периодичен преглед, липсата на
пожарогасител в автомобила, респ. неговото несъответствие с изискванията, е основание
превозното средство да не се движи по пътищата, с оглед изискването в чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, както
правилно е приел и административноказващия оган.
На
следващо място съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Установените нарушения,
както и обстоятелствата по същите, разкриват степен на обществена опасност,
типична за общия случай на нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 139, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. Процесните нарушения са
такива на просто извършване, не се изисква вредоносен резултат и законодателят
е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като тази обществена
опасност не е необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки отделен
случай. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
извода, че така наложените наказания отговарят на тежестта на установените
нарушения.
Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила. При анализ
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
недвусмислено се налага изводът, че нарушителя е извършил виновно вменените му
нарушения на чл. 139, ал. 2, т. 2 и чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което
административнонаказващият орган при спазване на съответната процедура му е
наложил предвидените в закона административни наказания, поради което правилно
районният съд е потвърдил обжалваното от В. наказателно постановление. АНО
правилно е квалифицирал извършеното нарушение, приложил е правилно материалния
закон, като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното от АНО искане
за присъждане на разноски, съдът намира следното: Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК, ал. 4 предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,
съответно същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва
да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на
чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №20-0323-000593/17.08.2020 г., издадено от
Началника на РУ-В.Преслав към ОД МВР гр.Шумен,
с което на К.И.К.
с ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл.139, ал.2, т.2 и 3 от ЗДвП и на основание чл.185
от ЗДвП са наложени
административни наказания “глоба” в общ размер
на 40.00 лв. /четиридесет лева/.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на
управление *** направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: