№ 129
гр. Русе, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №
20214520104964 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Обединена Българска Банка“АД,
ЕИК *********, представлявано от Изпълнителните Директори С.А. Г. и Т. В. М., чрез адв.
М. Н. ВТАК, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу Е.
Т. Т., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл. 422 ГПК, за съществуването на
следните вземания: 1/ сумата 6336,66 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал.
1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение (поръчителство) от 27.02.2008 г.,
първоначално в размер от 7000 лв.; 2/ сумата 657,80 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
240, ал. 2 от ЗЗД – договорна лихва за периода от 05.03.2009 г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 09.01.2011 г./ подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за сумата 644,39 лв. – наказателна лихва за
просрочена главница /обезщетение за забава/ за периода от 05.03.2009 г. до 09.01.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 10.01.2011 г. до
окончателното изплащане, за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 110/2011 г. на РРС.
В исковата молба се твърди, че по сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение (поръчителство) от 27.02.2008 г. ищцовото дружество
„ОББ“АД, като кредитор е предоставило на П.Ц.И., като кредитополучател, сумата от
6336,66 лв.- главница /първоначално в размер от 7000 лв./, а ответницата Е. Т. Т., в
качеството си на поръчител, се е задължила да я върне солидарно с главния длъжник на 96
1
месечни вноски от по 102,88 лв., заедно с възнаграждението за ползване под формата на
договорна лихва за сумата от 657,80 лв., при ГЛП в размер на 8,75% и ГПР в размер на
9,37%, считано от 05.03.2008 г., с краен срок за издължаване на дълга 05.02.2016 г. Твърди
се, че е настъпил падежа на вземането за вноските от 05.03.2009 г. и 05.04.2009 г., като
поради неизпълнение на кредитополучателя, кредиторът е реализирал правото по чл. 21 от
договора да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. В резултат на
неизпълнението е настъпила забава на ответницата и изтекъл срок от деня на забавата. От
страна на длъжниците не е последвало доброволно изпълнение, поради което ищцовото
дружество подало заявление и била издадена на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК на основание банково извлечение, по образуваното ч.гр.д. № 110/2011 г. на РРС. Въз
основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е образувал изпълнително дело №
120/2011 г. по описа на ЧСИ, като Заповедта за изпълнение е връчена лично на ответника с
покана за доброволно изпълнение на 23.06.2021 г. С Договор от 25.06.2019 г. за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ и Приложение № 1А към него ОББ АД прехвърля вземанията
си по процесния договор на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Прилага уведомление по чл. 99 от ЗЗД,
което да се връчи на ответницата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адв. Н. Р. БАК,
който счита предявените искове за недопустими, поради липса на правен интерес, поради
сключения Договор за цесия от 25.06.2019 г., с който са прехвърлени вземанията на трето
лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Счита исковете и за неоснователни, тъй като не била обявена
на длъжника настъпилата на 09.01.2011 г. предсрочна изискуемост на цялото вземане, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За сумите с настъпил падеж
на плащане, счита поръчителството за прекратено на чл. 147 от ЗЗД, тъй като последното
плащане е било на 05.02.2009 г. и в шестмесечен срок до 05.08.2009 г. кредиторът не е
предявил иск за тези суми. Прави правопогасяващо възражение, че задължението е погасено
чрез плащане, извършено в периода след подаване на заявлението за издаване на заповедта
за незабавно изпълнение.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явяват изпълнителните директори,
депозирана е молба от процесуалния им представител адв. Д. К., с която се прави изменение
на исковете, като вместо предявените 6336,66 лв. се счита предявен за сумата от 5147,42 лв.
– главница и 285,97 лв. законна лихва към 01.03.2022 г.
В съдебно заседание ответницата не се явява, депозирала е молба чрез процесуалния
й представител адв. Н. Р., който счита исковете за неоснователни и моли да се отхвърлят.
С тълкуване, дадено с т. 10б, абзац 3, изр. 2 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС се прие, че при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 226 от ГПК, ако в течение на
2
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход
между първоначалните страни. По изложените съображения съдът счита предявените искове
за допустими.
Съдът след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото, приема
за установено от фактическа страна следното и достига до следните правни изводи:
От представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит с
обезпечение от 27.02.2008 г. се установява, че „Обединена българска банка“ АД, като
кредитор и П.Ц.И., като длъжник и ответницата Е. Т. Т., като поръчител е сключен договор
за кредит в размер на 7000 лв., преведен еднократно на 27.02.2008 г. Редовната главница по
кредита се олихвява с лихва в размер на 8.75% годишно. Съгласно чл. 4, ал. 3 при
прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя с работодателя
лихвеният процент се променя на 15.25 % годишно. ГПР към датата на отпускане на кредита
е в размер на 9.37 %. Съгласно чл. 7 от Договора, при забава на плащането на главницата на
кредита, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения
лихвен процент и надбавка в размер на 5 пункта. В Договора е уредено, че кредитът се
издължава на 96 месечни анюитетни вноски, в размер на 102,88 лв., включващи главница и
лихва, считано от 03.05.2008 г., като с включена застрахователна премия в размер на 3,50 лв.
месечно, вноската става 106,38 лв. Крайният срок за издължаване на дълга е 05.02.2016 г.
За обезпечаване на кредита е учредено в полза на Банката поръчителство на Е. Т. Т.,
която се е задължила солидарно с кредитополучателя да отговаря за изпълнение на
задълженията по договора. Съгласно чл. 17, ал. 4 от договора, задължението на поръчителя
става незабавно изискуемо при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
каквато и да е причина. Съгласно чл. 20, в случай на неизпълнение на някои от клаузите по
договора от страна на кредитополучателя и поръчителя, банката има право да направи
предсрочно изискуем целия банков кредит, без да е необходимо да уведомява
кредитополучателя или поръчителя. Съгласно чл. 21 при пълно или частично неплащане на
две поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателя или поръчителя да бъдат уведомявани.
В договора е предвидено, че Банката има право по всяко време да прехвърли (цедира)
изцяло или частично вземанията си по този договор на трети лица.
Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на ОББ АД, издадено на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК, към 09.01.2011 г. задълженията на кредитополучателя П.И.
са главница 6336,66 лв., договорна лихва 657,80 лв., за периода от 05.03.2009 г. до
09.01.2011 г., наказателна лихва за просрочени главници 644,39 лв., за периода от 05.03.2009
г. до 09.01.2011 г. В извлечението се сочи, че длъжницата е внасяла погасителни вноски от
05.03.2008 г. до 05.02.2009 г. На падежа на задължението на 05.03.2009 г. длъжницата не
внася никаква сума за погасяване на дълга, а на 05.04.2009 г. внесла сума в значително по-
малък размер, с което не е изпълнила задължението си за погасяване на дълга, поради което
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 09.01.2011 г.
3
Съгласно Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. сключен
между ОББ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са прехвърлени вземания индивидуализирани в
приложения 1а, представляващи „необезпечен портфейл“ и 1б, представляващи „обезпечен
портфейл“, в които е включено и задължението на ответницата по процесния кредит.
На лист 13 по делото е представено уведомление от ОББ АД от 02.09.2021 г. до
ответницата за това, че е прехвърлено паричното вземане с цесия от 25.06.2019 г. от ОББ
АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, връчено с исковата молба. На лист 36 по делото е
представено потвърждение за извършената цесия, с която ОББ АД е прехвърлило на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД вземания, съобразно договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г.,
индивидуализирани в Приложения 1а и 1б към него. Представено по делото е Приложение
1а в съкратен вид.
По делото е представена и справка-салда от ОББ АД, с крайно салдо към 18.05.2010
г. 5507,64 лв., от които 5489,30 лв. главница и 18,34 лв. лихва.
Видно от приложените документи по ч.гр.д. № 110/2011 г. по описа на РРС, които са
останали в архива на Съда, се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 12.01.2011 г., с която е разпоредено
длъжникът П.Ц.И. и ответницата Е. Т. да заплатят на кредитора ОББ АД сумите: 6336,66 лв.
главница, по договора за кредит, ведно със законната лихва считано от 10.01.2011 г. (датата
на предявяване на заявлението) до окончателното й изплащане; 657,00 лв. - договорна лихва
за периода от 05.03.2009 г. до 09.01.2011 г.; 644,39 лв. – наказателна лихва за просрочена
главница за периода от 05.03.2009 г. до 09.01.2011 г., както и направените по делото
разноски в размер на 152,78 лв. държавна такса и 443 лв. адвокатско възнаграждение. Въз
основа на издадената заповед е издаден изпълнителен лист на 18.01.2011 г., въз основа на
който е образувано изп. дело № 20117600400120 при ЧСИ Ц. Г..
Ответницата Е. Т. е получила Заповедта за незабавно изпълнение на 23.06.2021 г. и в
указания срок на 24.06.2021 г. е подала възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 110/2011
г. по описа на РРС, че не дължи изпълнение. С разпореждане от 09.07.2021 г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск срещу ответницата в 1 месечен срок. В указания срок
ищцовото дружество е предявило исковете си по чл. 422 от ГПК, които са допустими.
Съгласно удостоверение, издадено от ЧСИ Ц. Г. по ИД № 20117600400120, към
01.03.2022 г. остатъка от задължението към ОББ АД, прехвърлено с Договор за цесия от
25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е в общ размер на 6095,69 лв., от които главница в
размер на 5147,42 лв., законна лихва в размер на 285,97 лв., такси за ЧСИ 178,00 лв. и
484,30 лв., като от П.Ц.И. са внесени 1371,25 лв., а от Е. Т. Т. са внесени 10452,22 лв.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, размерът на отпуснатият и усвоен от П.И. кредит е 7000,00 лв. По кредита са
извършвани плащания към ОББ АД и след образуване на изпълнителното дело към ЧСИ Ц.
Г.. Плащанията са общо в размер на 11834,47 лв., които са разпределени за покриване на
главница, в размер на 1189,24 лв., неолихвяеми вземания, в размер на 1898,30 лв., лихви
4
към главница, в размер на 6420,66 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 472,65
лв., обикновени такси – 1074,61 лв., пропорционални такси – 120,00 лв., такси по т. 26 от
Тарифа към ЗЧСИ – 659,03 лв. Размерът на непогасените задължения към 01.03.2022 г. е на
стойност 6095,69 лв., от тях за главница 5147,42 лв., законна лихва – 285,97 лв., такси по
Тарифата към ЗЧСИ – 178,00 лв. и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ 484,30 лв. Съгласно
заключението от 05.03.2009 г. е налице преустановяване на плащанията по Договора за
кредит.
От страна на ответницата не се оспорва сключването на договора, както и факта, че е
усвоен кредитния лимит от кредитополучателката П.Ц.И..
Ищецът твърди, че на 09.01.2011 г. първоначалният кредитор Банка „ОББ”АД е
обявила предсрочна изискуемост на вземанията и ги е прехвърлила на „ЕОС Матрикс”АД. В
хода на производството не се ангажираха доказателства, че до кредитополучателя е
достигнало волеизявлението на Банката за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът
счита, че изявлението на кредитора е достигнало до знанието на ответницата на 23.06.2021 г.
при получаване на Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, заедно с покана за
изпълнение. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимо е изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, съгласно
т.11, б.”б” на ТР № 4/13г. на ОСГТК. Такава е и актуалната практика на ВКС по Решение №
139 от 05.11.2014г. т.д.№ 57 по описа за 2012г. на ВКС, постановено в производство по
чл.290 от ГПК.
В случая между страните няма постигната уговорка относно уведомяването на
длъжника при настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно Тълкувателно решение №4 от
18.06.2-14г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.18 при предявен иск по чл.422, ал.1 от
ГПК при вземане произтичащо от договор за банков кредит, кредиторът е трябвало
предварително да упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което
следва да направи изявление до длъжника. По силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ Банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато
кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба ищецът се
позовава на настъпило просрочие на задължението, като начална дата сочи 05.03.2009 г., от
която дата е претендирал и мораторни лихви.
Съгласно чл.9 от Договора за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение
креитополучателят е длъжен ежемесечно да погасява задълженията си към банката считано
от 05.03.2008 г. При положение, че кредита е отпуснат на 27.02.2008 г. и на 05.03.2009 г. не
е внесена никаква сума, а след 05.04.2009 г., когато е платено частично, няма плащане на
5
нито една вноска от длъжницата и няма такива твърдения в исковата молба, началната дата
на просрочие следва да е настъпила на първата падежна дата след един месец на 05.05.2009
г.
Следователно от 05.05.2009г. длъжницата е изпаднала в просрочие на своите
задължения, като е дължала цялата усвоена главница, ведно с начислените лихви, такси и
комисионни за предходния месец, съгласно чл. 21 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение, подписан между страните, че при наличие на пълно
или частично неплащане на две поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем.
Въпреки, твърденията на ищеца, че на 09.01.2011 г. Банката е обявила вземанията
за предсрочно изискуеми, ответницата не е уведомена. Това е сторено, видно и от
твърденията в исковата молба едва с връчване на Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК
ведно с Поканата за доброволно изпълнение на 23.06.2021 г. в двуседмичен срок. От датата
на настъпилата изискуемост на вземането 05.05.2009 г. до връчване на Заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и Поканата за доброволно изпълнение на 23.06.2021 г., както
и до получаване на уведомлението за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД от ищеца - на
19.11.2021 г. са изминали повече от пет години. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността тече
от момента, от който вземането е станало изискуемо или от 05.05.2009 г. до предприемането
на действия по събиране на задълженията, са изминали повече от пет години, при което
вземанията на ищеца по Договора за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение,
сключен на 27.02.2008 г., са погасени по давност. Посоченият в отговора на исковата молба
шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД, на който ответницата се позовава, в качеството си на
Поръчител, също е изтекъл, тъй като започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг /без значение дали е предсрочно обявен/, който в случая е 05.02.2016 г., а
Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 110/2011 г. на РРС и Поканата за
доброволно изпълнение са връчени на 23.06.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването по давност на главницата по
процесното вземане се погасяват и претендираните от ищеца лихви – договорна и
наказателна.
При приетото от настоящата инстанция възражение за настъпила погасителна давност
на всички претендирани от ищеца вземания, предявеният установителен иск се явява
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от ответника разноски в производството, за които са представени доказателства
за сумата 700 лв. платено адвокатско възнаграждение по настоящото производство. Липсват
доказателства за направени разноски в заповедното производство от ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Възраждане, ул. „Света
София“ № 5, представлявано от Изпълнителните Директори С.А. Г. и Т. В. М., чрез адв. М.
Н. ВТАК, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу Е. Т. Т., ЕГН **********,
от *********, чрез адв. Н. Р. БАК, с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
1/ сумата 5147,42 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение (поръчителство) от 27.02.2008 г., първоначално в
размер от 7000 лв.; 2/ за сумата 285,97 лв., представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД за
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 10.01.2011 г. до 01.03.2022 г.;
3/ за сумите 152,78 лв. лв. заплатена държавна такса и 443 лв. адвокатско възнаграждение,
представляващи вземане за разноски по чл. 78 ал. 1 от ГПК, за които вземания е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 110/2011 г. на РРС, както и 4/
искането за присъждане на разноски по чл. 78 ал. 1 от ГПК по настоящото дело за сумите
300 лв. възнаграждение за вещо лице и 200,69 лв. за държавна такса като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Община Възраждане, ул. „Света София“ № 5,
представлявано от Изпълнителните Директори С.А. Г. и Т. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. Т.,
ЕГН **********, от ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените в настоящото
дело разноски в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7