Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен
съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5706 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Б.О.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Приморски, ул. „Иван Аксаков“ № 39 против Наказателно
постановление № В-0047156 от 05.09.2019г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 114, т.1 ЗТ
на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
В жалбата се посочва, че процесния
проверяван обект е част от прилежащата територия на хотел „Глория”, който
никога не е функционирал като самостоятелно заведение и съдържа единствено
машини за безалкохолни напитки и автомат за бира, които били на самообслужване,
респ. част от предлаганата от хотела ол инклузив услуга – пакетна услуга,
включваща нощувка и четири дневни изхранвания, заедно с ежедневна (по време на
целия ден) консумация на напитки. Поради изложеното се счита, че дружеството не
е нарушило разпоредбите на ЗТ и наложеното му наказание е неправомерно, като се
моли за неговава отмяна.
Дружеството жалбоподател, редовно уведомено, в съдебно заседание се представлява
от упълномощен органен представител, който поддържа жалбата, като по същество
преповтаря изложените в нея твърдения.
В съдебно заседание, не се явява процесуален
представител на АНО, постъпило е писмено становище от същия, в който се моли за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2019г. служители на КЗП сред които и св. Ц.Х., извършили проверка в хотел „Глория”, намиращ се в к.к. „Св. св. Константин и Елена” и стопанисван
от „Б.О.” ЕООД.
Установило се, че към хотела има прилежащо заведение, което се намирало в близост до басейна и в момента
на проверката същото функционирало, имало клиенти, които консумирали кафе,
безалкохолни напитки и бира, като заведението било с обявено работно време от
09.00 до 18.00 часа.
Били изискани на място документи за категоризация на
обекта, каквито така и не били представени.
На 21.08.2019г. се явил представител на дружеството,
който представил две удостоверения за категоризация, като и двете били с
изтекъл срок на валидност.
Предоставен бил и входящ номер от МТ (от дата
19.08.2019г.) за депозирани документи за категоризация, които били с дата след
тази на провеждане на проверката.
Поради изложеното, св. Х. съставила АУАН против
дружеството за допуснато нарушение на чл. 114, т.1 ЗТ, като впоследствие въз
основа на него, възприемайки изцяло залегналите фактически и правни
констатации, било издадено и процесното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитана св. Ц.Х. - актосъставител, която си спомни за случая с необходимата конкретика. Съдът кредитира
нейните показания изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. От тях
се установи, че заведението е функционирало към момента на проеврката и
в рамките на неговите териториални предели са се консумирали напитки – кафе,
безалкохолни, бира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока
на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № В- 0047156 / 05.09.2019 г. е издадено
от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, съгласно заповед №
171/09.03.2017 г. на Председателя на КЗП.
В хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защита.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, което е реализирано в
цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съобразно наличните по
преписката доказателства съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е приел, че от страна „Б.О." ЕООД е извършено нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
По делото не се спори, че проверения обект е снек бар (като такъв е бил обозначен
той и на представените по преписката и изготвени по време на проверката
веществени доказателства – снимки), в
който се предлагат напитки, като очевидно е и че същият е туристически обект по смисъла на чл. 3,
ал. 2, т. 2 от ЗТ.
Според § 1, т. 36 от ДР на ЗТ, в § 1, т. 36
"бар" е заведение, в което се предлагат богат асортимент алкохолни и
безалкохолни напитки, коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни
изделия, ограничен асортимент кулинарна продукция.
От показанията на св. Х. се установява, че
провереният обект притежава обективните характеристики на този вид заведение.
Спорният елемент в настоящият казус е дали този тип
заведение подлежи на категоризация.
В жалбата се твърди, че към бара не е имало персонал, касов апарат и други, поради което и не е било налице задължение за категоризирането му.
Тези твърдения, независимо от тяхната основателност, категорично се опровергават от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Св. Х. е категорична, че при проверката пред бара е имало
места за сядане и консумиращи напитки лица. Нейните показания се потвърждават от направените на обекта снимки, на
които ясно се вижда, че местата за сядане са повече от 2.
Не може да
бъде възприето и възражението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 120,
т. 2 от ЗТ. Тази норма сочи, че не подлежат на категоризиране заведенията за
бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, а очевидно и видно от представените удостоверения за категоризация за
предходен период капацитетът на заведението е доста по-голям.
В § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗТ е дадена легална дефиниция
на "заведение за бързо обслужване" и това заведение, в което се
предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови
пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни и алкохолни, който има висока
пропускателна способност и самообслужването е основна форма на обслужване.
При сравнение
между обективните характеристики на проверения обект със законоустановените
такива, може да се направи извод, че в случая не е налице " заведение за
бързо обслужване", а " бар" по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на
ЗТ.
Поради това и съдът намира, че към датата на проверката обекта е
функционирал без да има издадено разрешение за категоризация или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране, въпреки че са били налице
законовите основания за това (впрочем очевидно в минал
момент такава категоризация на същото заведение е била правена, а след
извършване на проверката е отпочната и нова процедура в тази връзка).
С оглед на
това и възраженията за недоказаност на нарушението от обективна страна, както и
за неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно наказващият
орган е посочил и санкционната норма на чл. 206, ал. 1 от ЗТ, тъй като именно
там е предвидена санкция за едноличен търговец, който предоставя туристически
услуги в некатегоризиран туристически обект, каквото нарушение в случая е
допуснато.
Правилно и законосъобразно е определено и административното
наказание – "имуществена
санкция" и неговия размер от 1 000 лв., който е минималния предвиден в
разпоредбата, като административно-наказващият орган е взел предвид, че
нарушението е извършено за първи път.
С оглед на обективните характеристики на нарушението,
съдът намира че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. То не
се отличава от останалите от своя вид и не е с по-ниска степен на обществена
опасност, за да се приеме, че случаят е маловажен. Липсата на вреди не може да
доведе до извод за маловажност, доколкото тяхното настъпване не е част от
обективния състав на нарушението.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Доколкото в случая нито една от страните не е заявила
претенция за присъждане на разноски настоящият съдебен състав не намери
основания да се произнася в тази връзка.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № В- 0047156 /05.09.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Б.О.” ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда / лева, на основание чл.
206, ал. 1 от Закона за туризма.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: