№ 683
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно административно
наказателно дело № 20251100603570 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Атакуваното решение е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по
реда на тази глава, по смисъла на чл. 378, ал. 5 от НПК.
С Решение № 4603 от 21.10.2025 г., постановено по НАХД № 13244/23 г. по описа на
СРС, НО, 106 състав, първоинстанционният съд е признал обвиняемата С. М. М. за виновна
в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, а именно в това, че на 02.03.2023 г. в
гр. София, ж.к. „********, не изпълнила заповед за защита от домашно насилие, съгласно
Решение № 13604/28.11.2022 г. на СРС, ГО, 139 състав, по ГД № 46122/2022 г., с която е било
забранено да доближава В..Н.Б. на разстояние по-малко от 100 метра, като въпреки това я
доближила, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК, я е освободил от наказателна отговорност, с
налагане на административна глоба в размер на 1000 лева. В тежест на обвиняемата са
възложени разноските по делото.
Със същата присъда, на осн чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд е оправдал
обв. М. за това да е хванала В.Б. за ръката и да й е говорила на висок тон.
Против решението в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. Димитров –
упълномощен защитник на обв. М., с която същото се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. В допълнение към въззивната жалба, изготвено впоследствие от
упълномощен друг защитник (адв. З.), се развиват подробни аргументи за явна
несправедливост и необоснованост на решението и наложеното с него наказание. Сочи се, че
в мотивите си първоинстанционният съд бил развил оценъчна дейност на доказателствения
материал без да спазва правилата на формалната логика, като доказателствата не били
1
ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание.
С въззивната жалба не се депозират доказателствени искания.
С последваща молба обв. М. е уведомила СГС, че се отказва от защитата на адв. З. по
въззивното производство.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция обв. С. М. се явява лично, като
обявява, че не желае адвокатска помощ и ще се защитава сама. Същата заявява, че поддържа
жалбата и аргументите от нея и добавя, че показанията на брат й били дискредитирани.
Моли също за определяне на по-леко наказание. В своята последна дума обв. М. твърди, че
не се чувства виновна, доколкото обвиненията не отговаряли на истината. Оплаква се, че не
може да се види с дъщеря си. Моли за премахване на глобата, като претендира сторените
разноски за адвокат.
Прокурорът от СГП моли да си потвърди първоинстанционното съдебно решение
като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на решението, постановено по реда на Глава 28 от НПК, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна – защитник на обв. С. М. срещу решение, произнесено по реда
на Глава 28 НПК.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
състава са следните:
За да постанови решението си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Обвиняемата С. М. М. е родена на ******** г. в с. Рибново, общ. Гърмен, българка,
български гражданин, неомъжена, със средно образование, работи като продавач-
консултант, неосъждана, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „********, с ЕГН
**********.
Срещу обв. М. СРП е внесла предложение за освобождаването й от наказателна
отговорност и за налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а, ал. 1
НК за това, че на 02.03.2023 г. в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, пред бл. ********, не e
изпълнила заповед за защита от домашно насилие, съгласно решение № 13604/28.11.2022 г.
по гр. дело № 46122/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с която е било забранено да
доближава В..Н.Б. на разстояние по-малко от 100 метра, като въпреки това я доближила,
хванала я за ръката и й говорела на висок тон - престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
Обв. М. и нейната дъщеря – св. В.Б. съжителствали заедно до средата на 2022 г. в гр.
Благоевград, а след като навършила пълнолетие св. Б. се изнесла от дома на своята майка и
заживяла на семейни начала със св. Д.П. в гр. София. Отношенията между двете
родственици били влошени, поради контролиращото поведение на М. и явното й
противопоставяне на интимната връзка на дъщеря й. Обвиняемата предприела множество
опити да осъществи контакт със своята низходяща, въпреки категоричното нежелание на св.
Б. – звъняла непрекъснато на мобилния й телефон, търсила посредници, които да съдействат
за нормализиране на отношенията им, посещавала самоволно жилището й, находящо се в гр.
София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул. „Промишлена“, бл. ********, вх. ********, преследвала я в
жилищния квартал, като по този начин осъществявала перманентен психически тормоз.
По молба на св. В.Б. на 29.08.2022 г. съдия при Софийски районен съд издал заповед
2
за незабавна защита против обвиняемата С. М., а впоследствие с решение №
13604/28.11.2022 г. по гр. дело 46122/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, била издадена,
на основание чл. 15 ЗЗДН, заповед, с която на обв. М. било забранено да приближа на по-
малко от 100 метра дъщеря си, жилището й в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул.
„Промишлена“, бл. ********, вх. ********, нейната месторабота и местата й за социален
отдих за срок от 6 месеца, считано от 28.11.2022 г.
Препис от съдебния акт бил връчен на обв. М. чрез нейния процесуален представил –
адв. А.А. от АК-Благоевград на 21.12.2022 г., която впоследствие я уведомила за взетата
мярка за защита от домашно насилие, като същият е придобил юридически стабилитет на
30.12.2022 г.
На 02.03.2023 г., преди обяд, обв. С. М. се придвижила с автомобил до гр. София
заедно със своя брат – св. М.М.. Помолила го да посети дома на нейната дъщеря, находящ се
в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул. „Промишлена“ бл. ********, вх. ********, за да
разговаря с нея и да посредничи за подобряване на комуникацията помежду им. Точният
адрес узнала от воденото дело за защита от домашно насилие. Помолен от сестра си, св. М.
позвънил на вратата на апартамента на св. Б. и провел кратък разговор с племенницата си, в
който св. Б. го уведомила, че не желае да поддържа контакт с никого от своите роднини и
отказала да предостави актуалния си телефонен номер.
След така проведения разговор св. М. слязъл пред бл. ********, където го очаквала
обв. С. М. и там двамата започнали да обсъждат ситуацията, в частност проведения разговор
със св. Б..
Около час по-късно от вх. „Б“ на жилищната сграда на бл. ******** излезли
свидетелите В.Б. и Д.П., като същите се насочили към изчакващото ги в близост такси. Св.
М. ги последвал с бързи крачки и непосредствено след като се качили в автомобила, отворил
вратата на П., издърпал го навън, след което двамата започнали да се карат.
По същото време обв. М. се намирала на отсрещна страна на тротоара на ул.
„Промишлена“ № 33, в близост до вх. „Б“, на приблизително разстояние 13 метра от вх. „Б“
на бл. ******** и на около 26-36 метра от таксиметровия автомобил. След като свидетелят
В.Б. слязла от таксито, същата забелязала майка си, която от своя страна решила да избяга и
да се отдалечи от посоченото място в посока към кръстовището на ул. „Промишлена“ и бул.
„Президент Линкълн“.
Обв. М. била последвана от дъщеря си, която възнамерявала да я спре и да повика
полиция, поради нарушаване на заповедта за защита. След двете вървели свидетелите М.М.
и Д.П., като последният правил видеозапис с телефона си. Четиримата говорили на висок
тон, преминавайки по същото време покрай учебен център „SOMERSET”, част от офисите
на приземния етаж на жилищната сграда, находяща се на ул. „Промишлена“ № 33.
Разстоянието от посоченото място до вх. „Б“ на бл. ********, находящ се на отсрещния
тротоар, възлизало приблизително на 20 метра.
Възникналата суматоха била възприета от св. Б.Г., която по същото време
изпълнявала служебните си задължения в горепосочения учебен център. Това обстоятелство
я провокирало да излезе на улицата, като преминавайки покрай нея обв. М. отправила
призив: „Викайте полиция, ще ме убият!“.
В края на жилищната сграда на ул. „Промишлена“ № 33 св. Б. настигнала своята
майка, хванала качулката на якето й и я издърпала. Обв. М. клекнала, като четирите лица
спрели и продължили да се карат.
В 11:29 ч. обв. М. позвънила на тел. 112 от тел. ********1 и помолила за изпращането
на полицейски екип до бл. ********, тъй като била преследвана и й бил нанесен удар с
камък.
3
В 11:30 ч. св. Д.П. също се обадил от тел. ******** на тел. 112 и съобщил за
нападение от лица от турски произход в кв. „Овча купел“, бл. ********, като отправил
искане за съдействие от органите на МВР.
В следващия момент св. М.М. взел камък от улицата и се насочил към св. Д.П. с
намерение да му нанесе удар в областта на главата. Посоченото обстоятелство провокирало
св. Г., от своя страна, в 11:31 часа да позвъни от тел. 0******** на тел. 112 и да поиска
намесата на правоохранителните органи.
Междувременно св. Д.П. провел още два разговора с оператор на тел. 112 в 11:31 ч. и
11:37 ч., като съобщил, че бил заплашен с камък и е била нарушена издадена ограничителна
заповед.
Впоследствие участниците в конфликта се придвижили по същия тротоар в близост
до бензиностанция, находяща се на ул. „Промишлена“, която се намирала на разстояние от
около 90 метра спрямо вх. „Б“ на бл. ********.
Непосредствено до кръстовището на ул. „Промишлена“ с бул. „Презиент Линкълн“
обв. М. преминала на отсрещния тротоар и влязла в магазин за дрехи „VIBES OTLET
CENTER”, който се намирал на разстояние от порядъка на 113 метра, считано от вх. „Б“ на
бл. ********. На посоченото място обв. М. изчакала пристигането на органите на МВР,
което било възприето от св. М.А. – продавач-консултант в търговския обект.
Малко след това обвиняемата била откарана с линейка за преглед в УМБАЛСМ
„Пирогов“, за което свидетелстват Р.П. и Ю.Г. – полицейски служители при 06 РУ СДВР.
Обвиняемата се оплакала пред полицейските служители и св. А., че й бил нанесен удар в
областта на главата.
По-късно медицински специалист й поставил диагноза „повърхностни травми на
главата с неуточнена локализация“ и я насочил за освидетелстване от съдебен лекар.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се
е ползвал от разпоредбата по чл. 378, ал. 2 от НПК (приложима при производства от Глава
28 от НПК), позволяваща както позоваването на събраните на ДП доказателствени
източници, така и на непосредствено събраните в рамките на съдебното следствие нови
гласни и писмени доказателства, преценени като необходими от съда.
Така първоинстанционният съд е приел, че следва да кредитира частично показанията
от ДП на свидетелите Б., П. и М. от ДП, като ги е допуснал до разпит и на съдебното
следствие. Разпитани пред съда, тримата свидетели дават показания, които първият съд
също кредитира частично, предвид неотстранените противоречия между показанията на
тримата, включително след проведени очни ставки между св. Б. и св. М. и между св. П. и св.
М..
За да изясни обективната истина по делото, първоинстанционният съд е допуснал
като свидетели полицейските служители Р.П. и Ю.Г., както и лицата Б.Г. и М.А., последните
две станали неволни свидетели на гореописаната разправия между обв. М., св. М., св. Б. и
св. П.. Съдът се позовава изцяло и кредитира съобщеното от четиримата допуснати
свидетели.
На така събраните на съдебното следствие гласни доказателствени средства и
приобщените такива от ДП първоинстанционният съд е предложил обстоен и детайлизиран
анализ, при който е съпоставил съобщеното от всеки един от общо седемте свидетели,
отчитайки и съответната заинтересованост на част от тях – на подсъдимата и св. М. (сестра
и брат), от една страна, и свидетелите Б. и П. (същите в интимна връзка), от друга. Първият
съд е преценил степента на заинтересованост между четиримата не само на база близостта и
родствеността помежду им, но и на конкретните обстоятелства и установени факти, оценени
на плоскостта на житейската логика, и най-вече, ползвайки като обективен коректив
4
показанията на допуснатите от съда свидетели, за които няма съмнение, че са лишени от
заинтересованост спрямо която и да е от горните противопоставящи се групи.
Въззивната инстанция намира анализа на гласните доказателствени средства,
предложен от първия съд, за правилен и логически издържан. Обосновано СРС е кредитирал
изцяло съобщеното от свидетелите П., Г., Г. и А., явяващи се непредубедени и
незаинтересовани от изхода на делото. Съвсем закономерно съдът е изградил впечатленията
си за действително доказаната фактическа обстановка на основата на непредубедената като
свидетел Б.Г., възприела непосредствено съществени елементи от конфликта, както и
активно участвала при осъществения в рамките на съдебното следствие следствен
експеримент.
Същевременно аргументирано първият съд е посочил кое от изнесеното от първите
трима свидетели Б., П. и М. (както на ДП, така и в рамките на съдебното следствие) следва
да бъде прието за достоверно и кое не. В тази връзка първият съд е изложил обстойни и
логически издържани аргументи, съпоставяйки заявеното от всеки един от тримата със
съобщеното от независимия очевидец Г., които въззивният съд напълно приема и не следва
да преповтаря.
Следва да се има предвид, че за да изясни „упоритите“ по своя характер
противоречия между Б., П. и М., неотстранени и след проведените очни ставки, първият съд
е проявил инициатива и е провел не само оглед на местопроизшествие в рамките на
съдебното следствие, но и следствен експеримент, с участието на замесените в конфликта
свидетели, обв. М. и св. Г., за да установи точното местонахождение на всеки един от тях по
време на така възникналия скандал, отстоянието им от жилището на св. Б. и спрямо самата
нея, както и изминатото разстояние и маршрут от всеки един от тях в процеса на конфликта.
В тази връзка анализът на гласните доказателствени средства, предложен от
първоинстанционния съд, допълнително намира подкрепа във фактите, обективирани в
протоколите за оглед и в този за следствения експеримент.
Единствено за пълнота и с оглед заявеното от обв. М. за неправилно
„дискредитиране“ на показанията на нейния брат, в лицето на св. М., въззивният състав
следва да посочи по отношение на този свидетел, че съобщеното от него влиза в най-
драстично несъответствие с констатациите от проведения следствен експеримент, по-
специално по отношение на местонахождението на обв. М. и нейното конкретно поведение.
Правилно първият съд е посочил, че сведенията на св. М. се конфронтират с резултата от
проведения следствен експеримент с участието на свидетеля М.,както и с дадените от
последната обяснения относно това дали двамата са се намирали до светофарната уредба
или не, както и относно обективната невъзможност същият да разполага с безпрепятствена
видимост от светофара до входа на блока, което да му позволи да възприеме последващото
излизане на свидетелите Б. и П.. В тази връзка правилно тази част от показанията на св. М.
са изключени от доказателствената маса.
Колкото до обясненията на обвиняемата, първоинстанционният съд е взел предвид
двойствената природа на тези обяснения, както и обстоятелството, че в по-голямата си част
същите обслужват изолирана защитна версия или в тях се излагат обстоятелства, стоящи
далеч от предмета на доказване и параметрите на повдигнатото обвинение.
Въззивният състав ще се въздържи от подробен коментар на тази част от показанията
на свидетелите Б. и П., която първият съд не е кредитирал, доколкото в тази им част
показанията на двамата касаят единствено оправдателния диспозитив от постановената
присъда, с който СРС е оправдал обв. М. по тази част от обвинението, че е хванала Б. за
ръката и й говорела на висок тон. Още повече, че липсва съответен протест срещу тази
оправдателна част от присъдата.
При възпроизвеждане на фактическата обстановка първоинстанционният съд се е
5
позовал на множество неоспорени писмени доказателства, които е посочил изчерпателно.
Сред тези писмени доказателства с пряко отношение към предмета на доказване са:
проведените в съдебната фаза оглед на местопроизшествие и следствени експерименти с
участието на свидетелите В.Б., Д.П., Б.Г., М.М. и обвиняемата С. М., ведно с изготвените
веществени доказателствени средства – фотоснимки при всяко от тези съдебно-следствени
действия; предявените на основание чл. 284 от НПК аудиозаписи, представени на оптичен
носител от дирекция „Национална система 112“, имащи характера на веществени
доказателствени средства; приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и
писмени доказателствени средства от ДП – копие от влязло в сила съдебно решение решение
№ 13604/28.11.2022 г. по гр. дело 46122/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, ведно с
предхождаща заповед за незабавна защита, копие на съобщение за връчване на препис от
съдебен акт; справка за съдимост; справка от дирекция „Национална система 112“ и
разпечатки от данните на електронния регистър за спешни повиквания.
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите първоинстанционният съд
не е използвал материалите по пр. пр. № 14367/2023 г. по описа на СРП, както и
съдържащото се в тях медицинско свидетелство на обвиняемата М. – решение, което е
отчело пренебрежимо ниската доказателствена стойност на тези писмени материали, спрямо
конкретния предмет на доказване.
При така установената фактическа обстановка и на база правилния, подкрепящ я
анализ на доказателствата, първоинстанционният съд законосъобразно е признал с
решението си обв. С. М. М. за виновна в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 от
НК, а именно в това, че в това, че на 02.03.2023 г. в гр. София, ж.к. „********, не изпълнила
заповед за защита от домашно насилие, съгласно Решение № 13604/28.11.2022 г. на СРС, ГО,
139 състав, по ГД № 46122/2022 г., с която е било забранено да доближава В..Н.Б. на
разстояние по-малко от 100 метра, като въпреки това я доближила.
От обективна страна са налице всички съставомерни признаци на изпълнителното
деяние на посочения престъпен състав, както и доказателства за неговото авторство, а
именно:
На първо място, налице е влязъл в законна сила от 30.12.2022 г. съдебен акт -
решение № 13604/28.11.2022 г. по гр. дело 46122/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с
който е издадена, на основание чл. 15 ЗЗДН, заповед, съдържаща забрана по отношение на
обвиняемата М. да приближа на по-малко от 100 метра дъщеря си – свидетеля В.Б.,
жилището й в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул. „Промишлена“, бл. ********, вх.
********, нейната месторабота и местата й за социален отдих за срок от 6 месеца, който
времеви период е с начало 28.11.2022 г.
На второ място, налице са в достатъна степен убедителни доказателства, че към
02.03.2023 г. обв. М. е била напълно запозната с параметрите на заповедта и задълженията
на обвиняемата по нея да се въздържа от точно определените в заповедта действия за срок
от 6 месеца.
На последно място, кредитираните по делото гласни и писмени доказателства (сред
които и проведения следствен експеримент) недвусмислено сочат, че преди изтичане на този
шестмесечен срок, на инкриминираната дата 02.03.2023 г., обв. М. е нарушила забраната по
горепосочения съдебен акт, като е скъсила изискуемата дистанция от минимум 100 метра
спрямо свидетеля Б., доколкото същата се е намирала на отсрещна страна на тротоара на ул.
„Промишлена“ 33, в близост до вх. „Б“ на приблизително разстояние 13 метра от вх. „Б“ на
бл. ******** и на около 26-36 метра от таксито, в което се е качила св. Б..
От субективна страна първоинстанционният съд е изложил верни и в достатъчна
степен убедителни изводи за това, че обвиняемата е осъществила деянието при пряк умисъл,
доколкото е съзнавала, че спрямо нея е било постановено влязло в законна сила решение, с
6
което й е наложена забрана да доближа своята дъщеря на разстояние по-малко от 100 метра,
както и обстоятелството, че нарушава същата и по този начин накърнява обществените
отношения, свързани с обезпечаване стабилитета на съдебните актове и задължителната им
сила спрямо техните адресати. Обвиняемата е искала извършването на деянието,
преследвайки своята пряка цел да осъществи по неправомерен начин контакт със свидетеля
В.Б..
Всъщност, именно субективната страна на деянието поставя редица въпроси, предвид
и възражението, което е изтъкнала защитата в рамките на първоинстанционното
производство. В тази връзка въззивният състав следва да изтъкне свои аргументи, които
единствено потвърждават правните изводи на първия съд.
Житейски погледнато, макар и в ущърб на задължението по въздържание, посочено в
съдебния акт по чл. 15 ЗЗДН, скъсяването на дистанцията от 100 метра, спрямо жилището на
св. Б. и/или самата нея, принципно може да се дължи и на обстоятелства, извън умисъла на
дееца. Това би било, например, по невнимание – деецът съзнава какво разстояние следва да
спазва, но по непредпазливост или неволно скъсява разстоянието. Това би било при
случайна, непредвидена физическа среща между майката и дъщерята, далеч от жилището на
последната, например в градска среда, супермаркет и т. н. Друга причина е обвиняемата
съзнателно да е доближила жилището на дъщеря си или самата нея, но преследвайки друга
цел, различна от тази да наруши съзнателно заповедта – примерно, при форсмажорни
обстоятелства или необичайна житейска ситуация (особено радостно или тъжно семейно
събитие), което прави физическата близост между двете, макар и в ущърб на заповедта,
несъставомерна от субективна страна. Най-малкото съдът е задължен да обсъди и подобни
хипотези.
В случая не е налице нито едното, нито другото. Срещата е пред дома на св. Б.,
известен на обвиняемата от самата заповед, поради което вероятността от случайност е
принципно изключена. Самите факти по делото пък сочат, че обвиняемата не е имала друга
смислена причина, освен съзнателно да наруши заповедта, за да влезе в контакт с дъщеря си
без наложителен повод, а всъщност именно забраната за близък, физически контакт между
двете лежи в основата и целта на съдебната забрана.
Нещо повече – установените по делото факти и самото участие в целия конфрикт на
св. М., брат на обвиняемата, определено сочат, че последната, освен, че е съзнавала и
преследвала противоправната си цел, е предприела целенасочени, предварително
съгласувани мерки и действия за изпълнение на тази цел, независимо от възникналите
мимоходом спънки. За да реализира целта си, обвиняемата съзнателно първо е ползвала
услугите на брат си, като го е уговорила да убеди дъщеря й за среща със самата нея. Отказът
на св. Б. за среща обаче не е „отказал“ от своя страна обвиняемата. Тя и брат й са
продължили упорито да чакат пред блока, за да срещнат св. Б., и до среща се е стигнало не
защото, както твърди св. М. „времето така си минало“, а защото двамата търпеливо са
чакали за повторен опит за среща.
Същевременно, предвидимо и за двамата, същите са се намирали на разстояние по-
малко от 100 метра, както спрямо жилището на св. Б., така и спрямо нея, в случай, че излезе
пред входа на улицата.
Най-накрая, няма как да се приеме приближаването на св. М. до таксито, в което са се
качвали свидетелите Б. и П., като негова собствена инициатива, а не като планирано
поведение, съзнателно внушено от обвиняемата. Иррелевантно е, че впоследствие
обвиняемата е предприела бягство, доколкото това е факт, следващ довършеността на
деянието.
При така, споделена и от въззивния състав, предложената правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
7
първоинстанционният съд е отчел, че са налице всички изискуеми, кумулативни
предпоставки за освобождаване на обв. М. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК с налагане на административна глоба. При липсата на констатирани отегчаващи
обстоятелства, като най-съответна на тежестта на деянието и поправителните и
възпитателни цели на наказанието, се явява именно наложената от първоинстанционния съд
минимална административна глоба в размер на 1000 лева.
Разноските по делото в правилно определения размер от 1800 лева са възложени на
обв. М. в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. З от НПК, поради което искането на
последната пред въззивната истанция за присъждане на сторените от нея разноски за адвокат
се явява незаконосъобразно.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, произнесено по реда на Глава 28 от НПК, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяне или
отмяна, поради което и е оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4603 от 21.10.2025 г., постановено по НАХД №
13244/23 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8