Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 26.07.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1571 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от *****, гр. М, ЕИК № *****, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., срещу В.П.А., ЕГН **********,***, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ *****, гр. М посочва, че ответникът е неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.

Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на ищеца сумата от 705,96 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница 633,85 лв., за периода от 11.07.2016 год. до 16.04.2019 год., и лихви 72,11 лв., към 20.05.2019 год., за периода от 12.08.2016 год. до 20.05.2019 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 979/2019 год. на ЛРС (22.05.2019 год.) до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски.

Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда, при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител на ответника.

В писменият отговор, подаден от особеният представител на ответника, се оспорва исковата претенция като недоказана и се иска нейното отхвърляне.

Въвежда се и възражение за изтекла давност.

По делото няма признати от ответника фактически твърдения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Н. В., редовно упълномощена, която поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Н. Л., МАК, която оспорва иска, поддържа възраженията, изложени в писмения си отговор.  Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 979/2019 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 686 от 23.05.2019 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника В.П.А., за сумата от 705,96 лв. за използвана, но незаплатена вода, от които Главница в размер на 633,85 лв., за периода 11.07.2016 – 16.04.2019 год. и лихва в размер на 72,11 лв., за периода 12.08.2016 год. - 20.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.  направени по заповедното производство.

Посочено е, че вземането произтича от натрупани задължения за абонатен номер 1123051.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 29.07.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 07.08.2019 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От приложените с исковата молба Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество, за недобора на частен потребител – В.П.А., с абонатен № 1123051 на адрес: ******* се установява, че за периода за периода 11.07.2016 – 16.04.2019 год., същият има натрупани задължения в размер на 633,85 лв. с ДДС /705,96 лв. с лихвите/.

От партидната книга на ищеца, открита на 12.11.2010 год. е видно, че за целия период от откриването на партидата, отчитането е било извършвано без водомер, като количеството изразходвана вода е начислявано служебно, по реда на чл. 23, ал. 5 ОУ.

При отчитането на 01.08.2016 год. е отразено, че по молба с вх. № 695/16.08.2016 год. и съгл. нотариален акт за дарение от 2009 год. и възражение от отв. П.А., титулярът на партидата е променен – от бащата П.А. М.на сина, отв. В.П.А., като натрупаните до момента задължения останали за П.А..

От справка в електронната деловодна система на ЛРС е видно, че В.П.А. с ЕГН ********** ***, с молбата си от 02.10.2018год. се ОТКАЗВА от наследството на баща си – П.А. М.с ЕГН ********** ***, починал на 27.02.2018г. с Акт за смърт № 0098/28.02.2018год., като отказът е вписан в специалната книга за откази от наследство на осн. чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН с Определение № 89 от 02.10.2018 г. при Районен съд гр.Лом по ч.гр.д. № 2001/2018 год.

От показанията на свид. В.Т.Л., служител на ищцовото дружество и инкасатор за адреса на ответника от 2016 год. се установява, че конкретните абонати са без водомер, както и повечето други къщи в района. Живущите отказват подпис. Там преди живеел П.А., но той бил починал вече.

В двора имало две къщи, водоснабдени с един абонатен номер, чиито титуляр е ответника,  без монтиран водомер, а отчитането се извършва по реда на Наредба № 4/2004 год. Изразходваната вода начислявали само за двама възрастни. В едната къща живеел братът на ответника със семейството си, а другата къща била на ответника, но от известно време била затворена и никой не живеел в нея.

Не са оспорени отразените като изразходвани количества питейна вода – нито своевременно пред доставчика при отчитането, нито в хода на производството пред тази съдебна инстанция.

Не е извършвано плащане от страна на длъжника след предявяване на иска по общия ред.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна и в нормативно определения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано наличието на договор между страните и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.

С този договор ищецът в качеството си на доставчик се е задължил да достави на ответника вода за задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда чрез канализационната си мрежа отпадните води.

На практика, с отговора си ответникът въвежда три основни възражения: че е между него и ищеца няма договорни отношения, че претенцията не е доказана по размер, доколкото не е извършвано отчитане и че е изтекла в негова полза тригодишната давност.

По делото се установи, че партидата на ответника е прехвърлена на негово име с молба от 16.08.2016 год., като до тази дата титуляр е бил неговият баща П.А., ползвател, въпреки, че ответникът е собственик на имота от 2009 год.

Доколкото претенцията за главница е за периода 11.07.2016 – 16.04.2019 год., то видно от горното, за първите два претендирани месеца то е неоснователно. От представеното от ищеца извлечение от сметка 411 – "Клиенти" е видно, че за периода на потребление, фактуриран на 11.07.2016 год. задължението за главница е 17,04 лв. (с ДДС), а лихвите върху главницата са 4,00 лв., а за фактурираният на 09.08.2016 год. период на потребление главницата е в размер на 17,04 лв., а лихвата върху нея – 3,88 лв.

За тези суми – 34,08 лв. – главница за периода 11.07.2016 – 09.08.2016 год. и 7,88 лв. лихва за периода 12.08.2016 – 18.09.2016 год., исковете са неоснователни, тъй като ответникът не е бил абонат на ищцовото дружество.

Другите две възражения са неоснователни.

Възражението досежно размера на претендираните изразходвани количества вода по партидата с титуляр – ответникът не се поддържа в съдебно заседание, а и разгледано по същество е неоснователно.

В хода на производството се установи от представените писмени доказателства, че от 16.08.2016 год. титуляр на партидата с абонатен номер 1123051 е ответникът В.П.А.. Не се спори, че той е и собственик на имота, който е водоснабден, но е без монтиран водомер.

За това съдът приема, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, като отношенията между потребителя и доставчика се регулират – по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, от Общите условия на ищеца, като предвид наличието на лични данни на ответника в партидната книга (трите имена, ЕГН, постоянен адрес), партидата е открита при спазване изискванията на чл. 57 ОУ.

Следователно ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.

Възраженията на ответника се преценяват като неоснователни.

Не е изтекла в полза на ответника и предвидената в закона тригодишна давност. Както се посочи вече, претенцията е за периода 11.07.2016 – 16.04.2019 год., което означава, че тригодишната давност за най-старото задължение е изтекла на 11.07.2019 год., а заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 979/2019 год. на ЛРС е подадено на 22.05.2019 год., т.е. около месец и половина преди изтичането на срока по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

В случая, ищецът претендира от ответника сумата от 705,96 лв. за използвана, но незаплатена вода, от които Главница в размер на 633,85 лв., за периода 11.07.2016 – 16.04.2019 год. и лихва в размер на 72,11 лв., за периода 12.08.2016 год. - 20.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.  направени по заповедното производство.

По съображенията, изложени по-горе, искът е основателен и доказан до размер на 664,00 лв., от които 599,77 лв. – главница за периода от 09.08.2016 год. до 16.04.2019 год. и 64,23 лв. – лихва за периода от 17.09.2016 год. до 20.05.2019 год., като за разликата от 34,08 лв. – главница за периода 11.07.2016 – 09.08.2016 год. и 7,88 лв. лихва за периода , да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи отчетените данни от водомерите се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на потребителя или негов представител, освен ако отчитането става по електронен път.

В случая, размерът на задълженията се установява съобразно правилото на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2009 год. и съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия на договорите за ВиК услуги на ищцовото дружество, публикувани на електронната страница на ищеца и общодостъпни, а именно по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, в случая – на база двама обитатели.

С оглед на горното, съдът намира, че по делото е доказано наличието на облигационна връзка между страните, доказаха се и останалите предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск.

При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Разноските на ищеца по делото са в общ размер 400 лв., от които 100 лв. – д.т. и 300 лв. – за особен представител. Исковете са уважени в 94% от рзмера си. Следователно в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца съобразно уважената част от исковете, в рамер на 376 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.А., ЕГН **********,***, че същият дължи на *****, гр. М, със седалище и адрес на управление – гр. М, ул. *****, ЕИК № *****, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,  сумата: от 664,00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева, 00 ст.), от които: 599,77 лв. – главница за периода от 09.08.2016 год. до 16.04.2019 год. и 64,23 лв. – лихва за периода от 17.09.2016 год. до 20.05.2019 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството за абонатен № 1123051 на адрес: *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 979/2019 год. на ЛРС (22.05.2019 год.) до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ  исковете за установяване задължението за главница за разликата от 34,08 лв. – главница за периода 11.07.2016 – 09.08.2016 год. и за лихва върху главницата и 7,88 лв. лихва за периода 12.08.2016 – 18.09.2016 год., до претендираният размер от Главница в размер на 633,85 лв., за периода 11.07.2016 – 16.04.2019 год. и лихва в размер на 72,11 лв., за периода 12.08.2016 год. - 20.05.2019 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА В.П.А., ЕГН **********,***, да заплати на *****, гр. М, със седалище и адрес на управление – гр. М, ул. *****, ЕИК № *****, сторените разноски за заповедното и исковото производство в размер на 376 лв. (триста седемдесет и шест лева) – съобразно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

Районен съдия: