РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Бургас, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120100737 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Г. М.
Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б, ж.к. „бл., вх., ет6, ап., чрез пълномощника
адв. С. М. – БАК, срещу Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, обл. П, ул. „
с която се претендира от съда да постанови решение, с което да даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътувания на детето А.Г.Г.
до Г. и останалите държави членки на ЕС за срок от пет години, придружаван
от майка си или баба си, както и да даде разрешение заместващо липсващото
съгласие на бащата за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД, на детето.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете
Александър Г.ев Г.. Сочи се още, че бракът между страните е прекратен с
Решение №128/07.11.2017г., постановено по гр.д. №408/2017г., по описа на
Районен съд П, като след прекратяване на брака упражняването на
родителските права е предоставено на майката, местоживеенето му е
определено при нея, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето. Твърди се, че бащата рядко осъществява контакт с детето си.
На следващо място се твърди, че през 2022г., ищцата е заминала да
работи в Г, като за момента няма намерение да се установява да живее там
1
трайно. Посочва се, че в периодите на отсъствие грижите за детето се полагат
от майката на ищцата.
Посочва се, че в началото на 2023г. ищцата е помолила ответника са
даде съгласието си за пътуване на детето до Г, придружено от майка си или
баба си, както и да даде съгласие за снабдяване с необходимите за това
документи, но ответникът отказал. С оглед гореизложеното предявява
настоящия иск.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба, с който ответникът заявява, че дава съгласие по време на
училищните ваканции синът му да гостува на майка си в Германия.
Така предявеният иск е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, като
същият е допустим.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. М., с
представено по делото пълномощно, която поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ДСП Б, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че страните са били в брак, прекратен с Решение
№128/07.11.2017г., постановено по гр.д. №408/2017г., по описа на Районен
съд П Със същото решение е утвърдено постигнатото между страните
споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на брака между страните дете А. Г. Г., местоживеенето на
детето, личните отношения и издръжката на детето, както и относно
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име.
От представеното удостоверение за раждане №**********/11.10.2016г.,
е видно, че на е родено детето на страните А. Г.Г..
По делото са представени и приети социални доклади, изготвени от
ДСП Бургас и ДСП П.
За установяване на твърденията в исковата молба е разпитан свидетелят
С. К, чиито показания следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да
се вземе предвид възможната нейна заинтерсованост от изхода на спора,
произтичаща от факта, че същата е първа братовчедка с майката на ищцата.
Показанията й обаче са логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От показанията на свидетелката се установява, че детето понастоящем
живее с баба си по майчина линия, която полага непосредствени грижи за
него, поради обстоятелството, че майката е заминала да работи в Г, с цел да
осигури средства за по-добър живот на детето си. Сочи още, че детето иска да
2
отиде да види майка си в Г, но поради несъгласие на бащата това не може да
се случи. Посочва, че майката е разтревожена от този факт. Заявява, че към
момента детето няма издаден международен паспорт. Твърди, че ищцата се е
опитвала да проведе разговори с ответника по въпросите, свързани с
пътуването на детето, но той не си вдигал телефона.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, в
рамките на производство по спорна съдебна администрация, какъвто е и
настоящият случай.
Разногласията между родителите по въпроса за издаването на документ
за самоличност на дете, позволяващо му напускането на пределите на
страната, придружено от другия родител и посещението на конкретни
държави в точно посочени времеви отрязъци или неограничен брой пъти през
определен период от време, се разрешават единствено съобразно с прекия
интерес на детето, а не с този на родителите му.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай в интерес на детето
е да пътува, тъй като това би оказало благоприятно влияние върху
емоционалното и интелектуалното му състояние, както и върху възможността
му да опознава света, като освен всичко друго би допринесло и за формиране
на хубави спомени.
От събраните по делото доказателства се установи, че желанието за
пътуване е свързано единствено с възможността детето да гостува на майка
си, която няма намерение да се установява трайно да живее в Г, а е отишла да
работи там единствено с цел да осигури средства за по-добър живот за детето
си.
Поради гореизложеното настоящият състав намира, че следва да бъде
обезпечена възможността на детето да пътува в чужбина. Същевременно, по
делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които да се направи
извод за съществуващ конкретен и реален риск от даването на исканото
разрешение.
Гореизложеното е в съответствие със задължителната съдебна практика
на ВКС, обективирана в ТР 1/2016г., съгласно което: Изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Възможните ограничения, при които съдът следва да
разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на
3
единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия
интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. При даването на разрешение за
пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и
временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността
детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и
възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност
за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени
родителските права.“.
В същото решение е посочено още, че в случаите на краткосрочно
пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между
правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е
минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на
правата си.
В конкретния случай, родителят, на когото са предоставени
родителските права работи извън Република България и детето следва да
може да го посещава. В интерес на детето е същото да пътува за да придобива
впечатления за културата на други държави, като по този начин се разширява
мирогледа му, което сочи, че пътуванията ще се отразят благоприятно на
неговото възпитание и развитие като цяло.
Следва да се отбележи, че бащата, в подадения от него отговор на
исковата молба е посочил, че дава съгласието си по време на училищните
ваканции детето му да гостува на майка си в Г.
По изложените съображения следва да се постанови акт, който да
замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето Александър Г.
извън пределите на Република България - до Република Германия и до
останалите държави - членки на Европейския съюз, за период от две години,
считано от влизане на решението в сила, придружавано от майка си Г. М. Г.
или баба си Я.Ч.Д, както и за издаване на необходимите за това документи, по
реда на ЗБЛД.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в нейна
полза има ищцата. Направено е искане за присъждане на заплатената
държавна такса, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Задв.
Възможността за безплатно оказване на правна помощ и съдействие от
адвокат е законодателно уредена при наличие на някоя от хипотезите
визирани в чл.38, ал.1 от ЗА и в случая оказана такава по съгласие между
упълномощител и упълномощен.
С разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал.1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
4
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в чл.36, ал.2 от Задв.
и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата сочи, че заплащането на
адвокатско възнаграждение, като дължими в исковото производство разноски,
се възлага на насрещната страна, в случай, че е осъдена за разноски.
Адвокатското възнаграждение се определя по размерите установени в
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чл.36, ал.2 от Задв., но задължението на
насрещната страна за заплащане на разноски – в случая адвокатско
възнаграждение дължимо на адвоката, /доколкото страната представлявана от
него не е направила никакви разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение/ се определя съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
В настоящия случай дължимият размер на адвокатското възнаграждение
е 600 лв., на основание чл.21 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и заплатената от
ищцата държавна такса за производството по настоящото дело в размер на 25
лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Г. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, обл. П, ул. „, детето А. Г. Г.; ЕГН: **********, да
напуска пределите на Република България, в случаи на пътувания до
Германия и останалите страни от Европейски съюз, за срок от две години,
считано от влизане в сила на решението, придружавано от майка си Г. М. Г.
или баба си Я.Ч. Д.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Г. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, обл. П, ул. „ за издаването на паспорт по реда на
ЗБЛД на А. Г..Г.; ЕГН: **********, за пътувания на детето в чужбина.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, обл. П, ул. „, да
заплати на адвокат С. М. М., сумата от 600 лв. - адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, обл. П, ул. „ да
заплати на Г. М. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б, ж.к. „“, бл., вх., ет., ап.16,
сумата от 25 лв., представлява заплатената от нея държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ В.Кисимова______________________
6