№ 231
гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря А.С.Г
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20231110112775 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.01.2024 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар А.Г
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 12775 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против М. И. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Д.“, **********. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че на 22.11.2022 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от общо 2
319,55 лв., от която: сумата от 1923,20 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 361,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., сумата от
28,67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец
април 2021 г., сумата от 5,90 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът
предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – А.№*, находящ се в гр. С. ул. „Г.П“ **, с
абонатен № ***, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но не е заплащала
дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 2 319,55 лв.
Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.с” ЕООД за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на М. И. Ц., че същата дължи на
„Т.С” ЕАД – гр. С. сумата от общо 2 319,55 лв., от която: сумата от 2 655,67 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019
г. до месец април 2021 г., сумата от 361,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
26.10.2022 г., сумата от 28,67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец
октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,90 лв. - лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
2
молба. Моли съда да уважи предявения иск, като съобрази сключеното между страните
споразумение, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата М. И. Ц., с който исковите претенции се признават. Излага твърдения за
сключено с ответника споразумение. Моли съда да прекрати производството по делото с
оглед на извършеното признание на исковите претенции. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 14.09.2023 г. „Т.с” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.с” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани а.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 63530/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
12.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. И. Ц. е осъдена да заплати на „Т.С” ЕАД сумата от 1 923,20 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. С., ул. „Г.П“ **, ап. 2, абонатен № *** за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 361,78 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., сумата от 28,67 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,90 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 96,39 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 46,39 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С” ЕАД на потребители в гр. С., приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.с” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
3
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Т.С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1173 от 22.10.2001
г., сключен между „Т.с” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул.
„Г.П“ № 27, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и
монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.с”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от договор за отдаване под наем на недвижим имот
от 01.10.2007 г. се установява, че ответницата е отдала под наем собствения си недвижим
имот, находящ се в гр. С., ул. „Паренсов“ № 27, вх. Б, ап. 2, за срок от 24 месеца, а от
представения заверен препис от Заявление с вх. № 153 от 18.01.2013 г., подадено до ищеца,
се установява, че наемателят е направил искане за закрИ.е на откритата на негово име
партида на процесния отопляван недвижим имот, считано от 31.12.2009 г. поради
освобождаване на имота с оглед на изтичане на срока на договора.
От представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от
31.07.2020 г., издадена от ищеца, се установява, че за договорна инсталация № **********
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. задължението възлиза на 1 345,50 лв. с включено
ДДС, а от представения заверен препис от съобщение към фактура № ** от 31.07.2021 г. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. задължението възлиза на 604,69 лв. с включено
ДДС. От представената от ищеца справка за абонат № ********** задълженията за
процесния период с включено дялово разпределение възлиза на сумата от общо 2 319,55 лв.,
от която: сумата от 1 951,87 лв. за главница и сумата от 367,68 лв. за лихва.
От представените от ответницата писмени доказателства се установява, че на
30.03.2023 г. между страните е било сключено споразумение за разсрочено плащане на
сумата от 1 951,87 лв. – главница за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 367,68 лв. – лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 26.10.2022 г., сумата от
78,65 лв. – лихва за забава от подаване на исковата молба до датата на сключване на
споразумението и сумата от 128,07 лв. – съдебни разноски, като задължението е следвало да
бъде изплатено на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 210,52 лв. за периода от
30.03.2023 г. до 29.02.2024 г. От представените платежни нареждания от 03.04.2023 г.,
02.05.2023 г. и 23.11.2023 г. се установява, че ответницата е платила по сметка на ищеца три
вноски, всяка в размер на 210,52 лв., а от платежното нареждане от 20.11.2023 г. е видно
извършено плащане в размер на 1 263,12 лв. В представените общо четири броя платежни
4
нареждания като основание за плащането е посочен номера на настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – А.№*, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Г.П“
№ 27, на който адрес е открита партида на абонатен № ***. По делото не се спори, че
ответницата е собственик на процесния недвижим имот, не се спори и за размера на
доставената топлинна енергия. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
5
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че за процесния отопляван имот е потребена топлинна
енергия в размер на 1 951,87 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 1 923,20 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за
процесния период лихвата за забава възлиза на 367,68 лв. Ето защо исковата претенция се
явява основателна и доказана за претендирания размер от 361,78 лв., поради което следва да
бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 28,67 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец октомври 2020 г. до месец април 2021 г., съдът
намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга
дялово разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата
дялово разпределение е била извършвана от „Т.с” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „Т.с” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 5,90 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
26.10.2022 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетите по делото вносни бележки се установява, че ответницата е
извършила плащане, както следва: на 03.04.2023 г. – сумата от 210,52 лв., на 02.05.2023 г. –
сумата от 210,52 лв., на 20.11.2023 г. – сумата от 1 263,12 лв. и на 23.11.2023 г. – сумата от
210,53 лв. Като основания за извършеното плащане е посочен номерът на настоящото дело.
С извършеното първо плащане на 03.04.2023 г. на сумата от 210,52 лв. е била
погасена законната лихва върху главницата от 1 923,20 лв. за периода от 22.11.2022 г. до
03.04.2023 г., което съдът на основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна
програма определя на 78,11 лв. Със същото плащане е била погасена и част от лихвата за
забава в размер на 132,41 лв., като е останала дължима главницата и лихва за забава в
размер на 229,37 лв. С второто плащане на 02.05.2023 г. на сумата от 210,52 лв. е била
погасена законната лихва върху главницата от 1 923,20 лв. за периода от 04.04.2023 г. до
6
02.05.2023 г. в размер на 17,69 лв. и част от лихвата за забава в размер на 192,83 лв., като е
останала дължима главницата и лихва за забава в размер на 36,54 лв. С третото плащане на
20.11.2023 г. на сумата от 1 263,12 лв. е била погасена законната лихва върху главницата от
1 923,20 лв. за периода от 03.05.2023 г. до 20.11.2023 г. в размер на 136,22 лв. и остатъкът от
лихвата за забава в размер на 36,54 лв. и част от главницата в размер на 1 090,36 лв., като е
останала дължима главница в размер на 832,84 лв. С четвъртото плащане на 23.11.2023 г. на
сумата от 210,52 лв. е била погасена законната лихва върху остатъка от главницата от 832,84
лв. за периода от 21.11.2023 г. до 23.11.2023 г. в размер на 0,91 лв. и част от главницата в
размер на 209,61 лв., като е останала непогасена главница в размер на 623,23 лв. Ето защо
претенцията за главница се явява основателен за сумата от 623,23 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално претендирания размер от 1 923,20 лв. претенцията следва да
бъде отхвърлена чрез извършено плащане.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват част от
главницата, задължението за лихва за забава върху платения размер на главницата и
задължението за мораторна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответницата
плащане, намира, че задължението за част от главница, мораторна лихва и законна лихва е
изцяло погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
Искането за присъждане на законната лихва върху остатъка от .главницата се явява
основателно от извършеното последно плащане – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
94,95 лв. от общо направените разноски в размер на 96,39 лв., от които: сумата от 46,39 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 178,97 лв. от общо направените
разноски в размер на 181,68 лв., от които: сумата от 81,68 лв. – платена държавна такса и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота на изследване следва да се
посочи, че към момента на сключване на споразумението извършените от ищеца разноски не
са били дължими.
7
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С” ЕАД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.с”, ул.”Я.” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А, против М. И. Ц., с ЕГН **********, от
гр. С., ж.к. „Д.“, **********, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. И. Ц. дължи на „Т.С” ЕАД
сумата от 623,23 лв. /шестстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019
г. до месец април 2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 24.11.2023
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата
от 28,67 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница за дялово
разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,90
лв. /пет лева и деветдесет стотинки/ - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., като неоснователни, и за сумата от 361,78 лв.
/триста шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., и за главница за сумата над 623,23 лв. до първоначално
претендирания размер от 1 923,20 лв. /хиляда деветстотин двадесет и три лева и двадесет
стотинки/, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА М. И. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Д.“, **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К.с”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 178,97 лв. /сто седемдесет и осем лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА М. И. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Д.“, **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К.с”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 94,95 лв. /деветдесет и четири лева
и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 35378 от 12.12.2022 г. по гр.д. № 63530/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „С.”, ул. ”П.Г.П” № 3, с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.П.С, в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С” ЕАД, с ЕИК
********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9