Определение по дело №40/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 32/17.01.2024г. по ВЧНД № 40/2024г. по описа на
Окръжен съд Сливен
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по подаден частен протест от РП Сливен, ТО Котел,
против Определение № 7/11.01.2024г. по ЧНД № 6/2024г. по описа на РС
Котел, с което е взета мярка за неотклонение Надзор на инспектора при
детска педагогическа стая, спрямо обв.Р. П. К..
С частния протест, подаден от представителя на държавното обвинение,
се заявява, че от събраните доказателства може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Твърди се също така, че К. е привлечен за обвиняем за престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 и чл.346, чл.194 ал.1 от НК, всичките във връзка с чл.63 ал.1
т.3 от НК и спрямо него по това досъдебно производство е взета мярка за
неотклонение Надзор на родителя. Сочи се, че към досъдебното производство
са приложени още четири преписки, събиращи данни за извършени още
четири престъпления, за които предстои К. да бъде привлечен за обвиняем и е
налице докладна записка, според която в РУ Котел по отношение на
обвиняемото лице се водят досъдебни производства за престъпления по
чл.216 ал.1 и по чл.194 ал.1 от НК. Обосновава се извод, че наред с наличието
на достатъчно доказателства за обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпленията, за които е обвинен, съществува и реална опасност
той да се укрие или да извърши нови престъпления. С оглед на изложеното се
настоява за отмяна на определението на РС Котел и за вземане на мярка за
неотклонение Задържане под стража спрямо обв.К..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен поддържа протеста на РП Сливен, с изключение на факта, че е
налична опасността обвиняемият да се укрие, като смята че такава опасност
не е налице. Допълва се, че прокурорът е напълно съгласен с изводите на
първата инстанция, че може да се направи обосновано предположение за
факта, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което е обвинен.
Съгласен е с изводите на първа инстанция, че са налице доказателства, че
обвиняемият може да извърши и друго престъпление, както и с извода, че не
съществува опасност от укриване, тъй като същият винаги се е явявал на
призовки на полицейските и съдебните органи. Смята за неправилни изводите
на съда относно наличието на изключителност на случая по смисъла на чл.386
ал.1 от НПК. Посочва, че видно от доказателствата по делото, у обвиняемия е
налице една изключителна упоритост при извършване на посегателства срещу
собствеността, като само за няколко дни е извършил множество кражби,
въпреки наскоро повдигнатото му обвинение и въпреки взетата около две
седмици по-рано, мярка за неотклонение Надзор на родител, която не е
изиграла никакъв възпитателен или възпиращ ефект. Смята, че същото би се
случило, ако се остави в сила и настоящата мярка Надзор на инспектора при
1

ДПС, като в този смисъл такава мярка за неотклонение, на този етап, не би
препятствала по никакъв начин опасността от извършване на ново
престъпление от обвиняемия, с оглед на конкретните доказателства по делото.
Прокурорът сочи, че освен споменатата упоритост, са налице доказателства,
че обвиняемият употребява наркотични вещества, в резултат на което
извършва престъпленията, както и че се държи арогантно с длъжностни лица
и у него се е формирало чувство за безнаказаност, свързано именно с факта,
че не е навършил пълнолетие. Твърди, че опасността обвиняемият да извърши
престъпление е повече от очевидна и предвид изложеното в справката от
инспектор ДПС, от която е видно, че спрямо обвиняемия са провеждани
производства по реда на ЗБППМН, като са налагани съответните мерки,
които не са реализирали никаква корекция в поведението му. Напротив,
същият е лице, което очевидно е превърнало извършването на
противообществени прояви в свое ежедневие и повече от очевиден е извода,
че всяка друга мярка за неотклонение, освен Задържане под стража, която не
ограничава ефективно придвижването му, създава опасност от извършване на
ново престъпление. Заявява, че младата възраст на обвиняемия не би могла и
не трябва да се тълкува като причина за по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът отбелязва, че той е лице с изградени трайни престъпни навици,
като е започнал противообществените си прояви още преди 10 години.
Именно изложените факти и девиантното поведение на обвиняемия, което не
се е повлияло по никакъв начин, дава уверение на прокурора да смята, че
наложената по-лека мярка няма да изиграе своята роля. Пледира да се отмени
определението на РС Котел и да се вземе исканата от прокуратурата мярка за
неотклонение Задържане под стража.
Пред настоящата инстанция обв.Р. К. се явява лично и със служебния си
защитник. Защитникът счита, че взетата мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия се явява адекватна, с оглед възрастта му. Заявява, че не
съществува опасност обв.К. да се укрие. Сочи, че обвиняемият е извършил
кражбите поради лекомислие и увлечение, тъй като вещите, които е
откраднал са го привлекли като дете, а семейството му няма възможност да
ги закупи. Пледира за потвърждаване на взетата от районния съд мярка за
неотклонение, като адекватна на възрастта на обвиняемия.
Обвиняемият в личната си защита се обещава, че няма да извършва
престъпления, защото е видял че в ареста не е хубаво и през м.април ще
започне да учи, а в последната си дума моли да се остане взетата му мярка за
неотклонение Надзор на инспектора при ДПС.
Настоящият частен протест е подаден от прокурор при РП Сливен,
който има право на такъв, против постановеното определение и в тридневния
преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от НПК, поради което е
допустим.
Окръжен съд Сливен, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в
2

хода на разследването до настоящия момент, по повод мярката за
неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното определение по
оплакванията в протеста и служебно изцяло, направи извода, че частният
протест е основателен.
По повод искане на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен за
вземане спрямо обв.К. на мярка за неотклонение задържане под стража и
предвид разпоредбата на чл.386 ал.1 от НПК, Районен съд Котел е анализирал
събраните доказателства и след преценка на фактите по делото е взел мярка
за неотклонение Надзор на инспектора при ДПС, спрямо обвиняемия К..
Първостепенният съд е приел, че събраните на досъдебното производство
доказателства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може
да се направи обосновано подозрение, че обв.Р. П. К. е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Направил е правилен извод за наличието на реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление, която законова презумпция не се оборва или поставя
под съмнение и към настоящия момент, както и за липсата на опасност
обвиняемият да се укрие. Районният съд е приел, че не е налице
изключителност по смисъла на чл.386 ал.2 от НПК, поради което е взел
спрямо обв.Р. К. мярка за неотклонение Надзор на инспектора при ДПС.
Въззивният съд намира, че фактическа страна по делото е правилно
установено и съвпада с изложените факти от проверяваната инстанция.
Досъдебно производство № 384/2023г. по описа на РУ Котел е образувано за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1 от НК. С постановление от
09.01.2024г. са обединени ДП № 384/2023г. и № 387/2023г., двете по описа на
РУ Котел, като към тях е присъединена и преписка рег.№ 216/2024г. на РП
Сливен, ТО Котел.
С постановление от 09.01.2024г. и от 11.01.2023г., предявено на същите
дати, съответно в 11.35 часа и в 13.00 часа, Р. П. К. е привлечен в качеството
на обвиняем, за това, че за периода от 22.12.2023г. до 29.12.2023г. в с.Градец,
общ.Котел, при условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво направена
за защита на имот извършил кражба на чужди движими вещи на обща
стойност около 1482лв, без съгласието на собствениците с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1,
вр.63 ал.1 т.3, вр. чл.26 ал.1 от НК.
С постановление на прокурор от 09.01.2024г., обв.Р. К. е задържан за
срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на обвинението до
довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК, въпреки че
съгласно изискванията на разпоредбата на чл.386 ал.2 от НПК, непълнолетния
обвиняем се задържа за срок до 48 часа за довеждането му пред съда.
Настоящият състав на съда съобрази, че повдигнатото срещу обв.К.
обвинение е за умишлено престъпление, с предвидено за него наказание
3

лишаване от свобода до три години, след редукцията му по чл.63 ал.1 т.3 от
НК, както и наличието на данни, подкрепящи обоснованото предположение за
извършване на разследваното престъпление именно от обв.К., и за
съществуването на опасност от извършване на престъпление.
В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по
делото са налице достатъчно данни относно авторството на престъплението.
Въззивният съд намира, че са надлежно събрани доказателствени източници,
а именно огледи на местопроизшествие и фотоалбуми към тях; протоколи за
доброволно предаване; докладни записки; справки от ИДПС; удостоверение
от РП Сливен; справка за съдимост; показания на свидетелите М. Т.В., С.Х.Б.,
П.В. П., И.А.Ц.,Т.В.Т., Х.Г.Х.; заключението на съдебно-оценителната
експертиза, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е
извършил разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното
производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира
извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на
деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е в началната си фаза, но са
извършени много процесуално-следствени действия, способствали за
изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Ноторно известно е, че
към настоящият момент, във връзка с производство за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на
категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на
обвиненото лице. Предвид това, правилно първата инстанция е направила
извод, въз основа на събраните до този етап доказателства на ДП, за
съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налична и другата
предпоставка, а именно реална опасност обв.К. да извърши престъпление,
извеждаща се от факта, че по делото са налични данни, относно образувани
производства за извършени престъпления от обвиняемия, по които няма
влезли в сила присъди, предвид възрастта му. Липсват данни, обуславящи
опасност от укриване на обвиняемия, което е свързано с процесуалното му
поведение, наличието на постоянен и настоящ адрес, на които може да бъде
установен. Но тези обстоятелства не могат да аргументира липса на опасност
от извършване на престъпление от страна на обв.К.. Същите са били налични
и при извършване на деянията, но не са го възпрели от това поведение.
Възпиращо действие не е имала и взетата му по друго ДП мярка за
неотклонение Надзор на родителя, обвиняемият е продължил с
противообществените си прояви.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че е
законосъобразен изводът на районния съд за наличието на опасност от
извършване на престъпление от страна на обв.К., както и липсата на опасност
от укриване. В тази връзка следва да се подчертае законовата регламентация,
според която тези две опасности са предвидени в чл.63 ал.1 от НПК,
алтернативно, и наличието на която и да е от тях е достатъчна да обоснове
вземането на мярка за неотклонение задържане под стража. Правилно е
4

становището на първата инстанция, че в случая съществува реална опасност
от извършване на престъпление, която според настоящият състав на съда се
обосновава и от механизма, начина и средствата на извършване на
конкретните деяния.
Съобразявайки изложеното въззивният съд счита, че по делото са
налице достатъчно данни, обосноваващи и извод за наличието на опасността
по чл.63 ал.1 от НПК - обвиняемият да извърши престъпление.
При оценката на риска от извършване на престъпление
първоинстанционният съд е игнорирал данни, обективиращи по-висока
степен на обществена опасност на личността на дееца в сравнение с други
такива случаи. Тези данни се извличат от механизма на извършване на
инкриминираното деяние – обвиняемият е отнемал вещите от къщи, които
към момента не се обитават, повреждал е имуществото, за да осъществи
действията си и с оглед доказателствения стандарт в настоящото
производство, тези данни са достатъчни, за да обосноват извод за висока
степен на обществена опасност на личността обвиняемия. На следващо място,
районният съд не е взел предвид проявената от страна на обвиняемия
упоритост, който в рамките на няколко дни е извършил няколко престъпни
посегателства, има повдигнато обвинение за друго деяние, взета му е мярка за
неотклонение Надзор на родител, която не го е възпряла и възпитала. Тук
следва да се отбележи, видно от справката от ИДПС, че обвиняемият се води
на отчет в контингента на стаята от 19.09.2017г., т.е. от 10-годишната му
възраст, за извършени от него няколко противообществени прояви. След
това, като непълнолетен, е продължил деянията си не само за кражби и то
квалифициращи състави, но и за държане на високорискови наркотични
вещества и за грабеж на възрастна жена. При обвиняемият К. е налично
чувство за безнаказаност, предвид възрастта му и предвид обстоятелството,
че въпреки предприеманите възпитателни мерки по ЗБППМН, не се е
получил желания възпиращ ефект от нови противообществени прояви,
напротив същите са градирали. Всички тези данни очертават освен високата
степен на обществена опасност на личността на обвиняемия и висока степен
на обществена опасност на самото деяние, изводима от описания механизъм
на извършването му.
По този начин, настоящата инстанция направи извод, че всяка друга
мярка за неотклонение, която не ограничава ефективно възможността на
обвиняемия да се предвижва, създава опасност той да извърши престъпление.
В този ред на мисли младата възраст на обвиняемия не може да се тълкува
като причина за по-лека мярка. Както отбеляза съдът по-горе, същият е лице с
трайно изградени престъпни навици, което не желае да се съобразява с
установения в страната обществен ред. Именно фактът, че обвиняемият има
противоправно поведение, което не се повлиява от извършената с него работа
по реда на ЗБППМН, проявената престъпна упоритост, налага извода, че
случаят е изключителен по смисъла на чл.386 ал.2 от НПК и изисква
вземането на най-тежката мярка за неотклонение.
5

Въззивната инстанция намира, че в подкрепа на горния извод е и факта,
че обвиняемият трябва да учи, той е в такава възраст, която налага
посещаване на училище, но липсват данни той в действителност да посещава
училище, както и самия той заявява „…април месец ще се запиша да започна
да уча“, което потвърждава, че обв.К. не учи, не е записан въобще на
училище. При това положение и при липса на адекватна семейна и битова
среда, която да спомогне за правилното отглеждане и възпитаване на
обвиняемия, предвид неговата непълнолетна възраст, респективно при липса
на надежден родителски контрол и възпиращо противоправните му прояви
възпитателно въздействие, се налагат извод, че опасността от извършване на
престъпление от страна на обвиняемия не може да бъде преодоляна с по-лека
от исканата от прокурора мярка за неотклонение. Неоснователно е
наведеното от защитника на обв.К., че обвиняемият е извършил кражбите
поради лекомислие и увлечение, съобразявайки и възрастта му, искал да
придобие вещите и да ги използва, защото семейството му няма възможност
да му ги предостави. След внимателен прочит на доказателствената
съвкупност по делото, въззивния съд стигна до извода, че обв.Р. К. е
отчуждавал вещите и ги е продавал или предлагал за продажба на различни
лица, което изключва наведения от защитата мотив на обвиняемия за
извършването на деянията.
Въззивният съд счита, че съвкупният анализ на изложеното относно по-
високата степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца,
както и факта, че този вид престъпления са високо обществено укорими,
дефинира случаят като изключителен по смисъла на разпоредбата на чл.386
ал.2 от НПК.
Предвид изложеното, въззивният съд отмени атакуваното определение и
взе спрямо обвиняемия мярка за неотклонение Задържане под стража, като
така определената мярка за процесуална принуда се явява единствено
подходяща на този етап от разследването за преодоляване на установените
опасности по чл.63 ал.1, вр. чл.386 ал.2 от НПК и е адекватна, и единствено
годна в настоящия момент да постигне целите по чл.57 от НПК.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
6

Номер на акта:	32
Дата:	17 януари 2024 г. (в сила от 17 януари 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200600040
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 януари 2024 г.

Определение по дело №40/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите