Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030 / 2.11.2020г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На тридесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ............................................
Прокурор.......................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер….....1180.....по описа за............2019…...............година, установи:
Производството по делото е образувано по
повод подадена искова молба от ищците М.Х.М., Ф.Ш.Ш. и М.Ш.Ш. чрез пълномощника им и процесуален
представител адв. Я.С. БАК, със съдебен адрес ***, офис 3, с която те са
предявили иск по чл. 124, ал.1 от ГПК срещу ответниците А.М.Ш. и Ф.И.Ш..
С така подадената искова молба
ищците са предявили положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79,
ал.1 от ЗС, с който твърдят следното: На 05.07. 19990 г. първият ответник А.М.Ш.
с ЕГН ********** /с имена по Решение по
гр. дело № 155 / 2002 г. на КРС А. Гюл, с имена по предварителен договор от 05.
07. 1990 г. Антон Миленов Захариев/ с постоянен адрес:***, с предварителен
договор за покупко продажба на имот е продал на техния наследодател Ш.Ш.М. с
ЕГН **********/ с предишни имена по предварителен договор Шибил Шибилев
Куцаров/ починал на 02. 01. 2019 г. б. ж. на село Съединение, община Сунгурларе,
област Бургас, недвижим имот състоящ се: от дворно място с площ от 725 кв. м.
съставляващо УПИ № ХV-151, в кв. 9,
при граници север улица, изток Сабри Хасанов, запад Йовчо Леков, юг блок на
ТКЗС, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, със застроена площ от
80 кв. м., двуетажна, с първи етаж избени помещения втори- жилищен етаж,
състоящ се от три стаи и салон, стопански постройки и навес, за сумата от 3000
лева, която сума е изплатена на продавача от купувача в момента на сключване на
предварителния договор изцяло. Предварителния договор е със заверка на
подписите от съдия в РС- Карнобат.
Ищците твърдят, че освен посочената сума купувачът и съпругата му –
ищцата М.Х.М., са дали на продавача и лек автомобил марка „Фиат“, като
доплащане за покупката на описания имот. След сключването на предварителния
договор цялото семейство на ищците се е преместило да живее в процесния имот,
който според тях владели, като свой собствен и цялото село знаело, че са го
купили и имота е техен.
Продавачът Ш. заедно със съпругата си Ф.И.Ш.
ЕГН ********** /с имена по Решение по гр. дело № 155 / 2002 г. на КРС Ф. Гюл/ с
цялото си семейство заминали за Република Турция и се устроили да живеят там.
След изтичане на 10-годишната давност на
06. 07. 2000 г. ищцата М. и починалият и съпруг Ш. Ш. М. са се снабдили с
нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, придобит на
основание давностно владение- нот. акт №
102, том V, рег. № 3863, дело № 1260 от 2000 г. по регистъра
на нотариус рег. № 323 на НК.
Настоящите ответници по делото са
предявили срещу ищцата М. и съпруга и, претенции за имота, които обективирали в
иск по чл. 108 от ЗС като възразили, че предварителния договор е нищожен,
поради това, че имота е СИО, а съпругата не е участвала при сключването му. По
иска е било образувано гр. дело № 155 / 2002 г. по описа на РС- Карнобат, по
което съдът с Решение№ 240 / 30. 09. 2002 г. е прогласил нищожност на предварителен
договор за покупко продажба на имот и осъдил ищцата и съпруга и да предадат
собствеността и владението на процесния недвижим имот на настоящите ответници.
С Решението не е бил отменен нотариалният акт за собственост на ищцата и
съпруга и. Освен това въпросното Решение не е било вписано от ответниците в
служба по вписвания по местонахождение на имота.
На 15. 05. 2003 г. ДСИ при РС Карнобат е
извършил принудително отнемане на недвижим имот и въвод във владение, като е
отстранил ищцата и съпруга и, и е въвел във владение ответниците по настоящото
дело. Ищците по настоящото дело твърдят, че са поискали от ответниците да им
бъдат върнати дадените по предварителния договор средства и автомобили, но след
като същите не са им били върнати, през месец юли 2003 г. се върнали в имота и
заживели там. Твърдят, че през това време ответниците били в с. Съединение и те
демонстрирали пред тях, че са собственици на имота и повече не са го напускали,
както и ответниците въпреки, че виждали, че правят подобрения и ремонти не са
предявили никакви претенции за собственост към тях. През месец август ищците
възложили на вещо лице да извърши оценка на имота с цел съдебен иск. След това
ответниците заминали за Турция и от тогава идват през 2-3 години в село
Съединение, но отсядат при свои роднини.
На 02. 01. 2019 г. съпругът на
ответницата М.- Ш.Ш.М. починал, като оставил законни наследници съпругата си М.Х.М.
и синове Ф.Ш.Ш. и М.Ш.Ш..
На 05. 09. 2019 г. ответниците, чрез
адвокат Таня С. ***, са се обадили на ищцата и са поискали да заплатят за
къщата 35000 лева, като са заплашили, че ако не платят ще прехвърлят къщата на
трето лице, което ще ги изкара от нея. Това притеснило ответниците, тъй като
същите знаели, че са собственици и владеят къщата повече от 10 години,
ответниците не са смущавали владението им, те демонстрирали пред тях, че
владеят имота и са собственици. Твърдят, че са направили подобрения в имота за
42000 лева. На 01. 10. 2019 г. ищцата М. е получила нотариална покана в едномесечен срок да освободи имота. По жалба на ответниците, че ищците
обитават имота без документ за собственост и без разрешение на собствениците е
била извършена проверка, като на 09. 10. 2019 г. на ищцата е връчено
разпореждане от полицейски служител във връзка с постановление на РП- Карнобат
да напусне имота в с. Съединени за срок от 30 дни.
Поради посочените причини, ищците решили
да заведат иск по 124, ал.1 от ГПК против ответниците за установяване по
отношение на същите, че те са собственици на процесния недвижим имот на
основание давностно владение продължило повече от 10 години, евентуално на
основание нот. акт № 102, том V, рег. № 3863,
дело № 1260 от 2000 г. по регистъра на нотариус рег. № 323 на НК, който
нотариален акт не е отменен. Желаят да бъдат призовани на съд и след доказване
на твърдяното от тях, съдът да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответниците А.М.Ш. и Ф.И.Ш., че ищците са
собственици на процесния имот на основание давностно владение продължили повече
от 10 години, евентуално на основание нот. акт № 102, том V, рег. № 3863, дело № 1260 от 2000 г. по регистъра
на нотариус рег. № 323 на НК. Желаят да им бъдат присъдена направените
разноски, включително и по обезпечение на бъдещ иск, наложено от БОС, чрез
възбрана на процесния недвижим имот.
Съдът е
разпоредил да се връчи препис от исковата молба на ответниците А.М.Ш. и Ф.И.Ш.,
но съобщенията до същите са върнати с отговор, че адресатите не са открити. При
извършена служебна проверка за регистрирани трудови договори в НАП, е
установено, че няма такива. При извършена служебна проверка в НБД ”Население”
от нарочен служител на съда е установено, че ответниците Шакирови имат регистриран постоянен адрес в Република
България, който е идентичен с адреса на ищците, а именно с. Съединение, община
Сунгурларе, ул. Осма № 24. В тази връзка съдът е разпоредил да се изпрати
съобщение и е залепено уведомление. В двуседмичния срок по чл. 47 ГПК, ответниците
не са се явили за получаване на съдебните книжа, поради което и на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК им е назначен особен
представител на разноски на ищеца, на когото е изпратен препис от исковата молба,
ведно с приложенията към същата по реда на чл. 131 и сл. от ГПК и е указано да даде писмен отговор в
едномесечен срок. В императивния едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК
особения представител на ответниците е
подал писмен отговор по така предявеният иск, като е изразил становище
по същия: от името на представляваните
от него ответници, оспорва така предявеният иск като недопустим, неоснователен
и недоказан. Според особения представител на ответниците Решение № 240 / 30.
09. 2002 г. по гр. дело № 155 / 2002 г. по описа на РС- Карнобат е влязло в
сила и спорът по същото е бил с идентичен предмет с настоящото дело и съгласно
чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, производството следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Твърди се, че след
извеждането на ищците от процесния имот на 15. 05. 2003 г. от ДСИ при РС Карнобат,
ответниците са заминали за Турция и след
като са се върнали са установили, че ищците по настоящото дело отново са се
нанесли в него. Затова ответниците са подали жалба в РП- Карнобат , по която е
образувана преписка № 682 / 2003 г. В хода на проверката под страх от
наказателна отговорност, ищците М. освободили имота. При завръщането си през
лятото на 2005 г. в България, ответниците отново заварили ищците в имота си. Дали им срок да
го освободят , като в противен случай са щели да уведомят прокуратурата за
тяхното самоуправство. Ш.М. ги е помолил да ги оставят в имота, като са се
договорили , че същия ще бъде платен на ответниците, като уговорката е била за
10000 лева, които е трябвало да бъдат платени за две години. Ответниците Шакирови
са се съгласили да оставят ищците в имота, за да го ползват, понеже живеят
постоянно в Турция и нямат нужда от процесния имот. Според особения
представител на ответниците, постигнатата договорка и даденото съгласие
свидетелства за това, че като собственици на имота Шакирови упражнявали
владението чрез ищците М.. Последните се явяват държатели, а не владелци.
Твърди се, че през 2007 г. ответниците Шакирови са се върнали с цел прехвърляне
на имота, но като посетили М. разбрали, че същите имат проблеми с парите и по
тази причина сделката се отложила, като в последствие е било отлагана още
няколко пъти през годините, като през 2011 г. Ш. е вдигнал цената на имота на
20000 лева и се съгласил да изчака М. още две години. След изтичането на двете
години, отново не е сключена сделка и
отново М. са намерили причина да отложат плащането на имота. През всичките
години обаче, същите са признавали правото на собственост на Шакирови върху
имота и не са заявявали собственически права. През годините Шакирови са плащали
данъците на имота. В края на 2018 г. ответниците са потърсили адв. Т. С., за да
подготви документите за продажба на имота на М., при условие, че платят 35000
лева. Адвокат С. се е свързала с ищцата М. и са договорили да се срещнат след
Нова година, тъй като Ш. М. бил болен. В последствие същия починал и са
изчакали траура на ищцата. През пролетта на 2019 г. ищцата М. посетила
кантората на адв. С., при което била известена за новата цена на имота. Тя се
съгласила за цената, но е поискала сделката да се извърши през м. ноември 2019
г. когато синът и ще се върне от чужбина с пари. През месец август адв. С.
потърсила ищцата М. за да уточни данните им за предстоящата сделка, но същата
заявила, че децата отказват да купят имота и няма да го напуснат. Адвокат С.
уведомила ответниците Шакирови за
отказа, след което те подали жалба до РП- Карнобат и нотариална покана до М.М.
за освобождаване на имота. Според особения представител на ответниците, посочените
обстоятелства обосновават извода за неоснователност на предявените искове, тъй
като ищците не са упражнявали владение върху имота в срока по чл. 79, ал.1 от
ЗС, а са били държатели. Същите през цялото време са признавали правата на
собствениците на имота. Дори и формалния признак на владението да е налице /чл.
69 от ЗС/, придобивната давност се прекъсва
с признанието на правото на собственост от владелеца съгл. чл. 116, б. а
от ЗЗД. Според особения представител на ответниците, без значение е, че нотариалният
акт не е отменен със съдебния акт. Желае се отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание ищците подържат исковата молба по посочените в същата основания,
ангажират доказателства.
В съдебно
заседание особеният представител на ответниците подържа отговора, ангажира
доказателства.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори
между страните по делото, а е видно от приетите като доказателство по
настоящото дело нотариални актове № 35, том II, дело № 401 /
1971 г. и № 72, том I, дело 150 / 1965 г., че ответниците
са придобили собственост върху процесния недвижим имот в с. Съединение, община
Сунгурларе, област Бургас. Отново не се спори и се установява от представеното
и прието по делото като доказателство Решение № 240 / 30. 09. 2002 г. по гр.
дело № 155 / 2002 г. по описа на РС- Карнобат, че между ищците и ответниците е
водено исково производство по чл. 108 от ЗС-за ревандикация на процесния имот и
за прогласяване на нищожност на предварителен договор за покупко продажба на
имота на основание чл. 26 от ЗЗД. С въпросното решение съдът е прогласил
нищожност на предварителен договор за покупко продажба на имот и осъдил ищцата
и съпруга и да предадат собствеността и владението на процесния недвижим имот
на ответниците. Отново не се спори по делото и се установява от приетият като
доказателство Протокол за принудително отнемане на недвижим имот и въвод във
владение от ДСИ при РС Карнобат, че на 15. 05. 2003 г., ищците са били отстранени от процесния имот и в него са били въведени
ответниците.
В хода на
съдебното заседание по делото са разпитани свидетели А. Ибрям М., който посочва
че преди тридесет години ищците са купили от ответниците процесния имот, като
са дали за него автомобил, ремарке и пари. Ответниците са заминали за Турция.
След около 10 години е чул, че ответника ще си взема къщата обратно. Не знае
дали е имало дела. След това ответниците заминали, минало известно време и
ответниците пак искали да вземат къщата. Преди година отново, разбрал, че искат
да вземат къщата ответниците. Според него, къщата е на ищците, понеже са я купили.
Ответниците са идвали през годините в селото, но отсядали в долната махала при
техни братовчеди. Твърди, че е било през 2003 г. когато искали да вземат
къщата, тогава са извели ищците със съдебно изпълнение, но след 2-3 месеца са
се върнали. От тогава до миналата година никой не е имал претенции към тях. Не
знае да е имало уговорки за къщата, твърди, че цялото село знаело че къщата е
тяхна и е купена.
В показанията си св. Димитър Иванов
Димитров твърди, че познава и ищците и
ответниците. Ответниците са заминали за Турция отдавна и като са идвали в
селото са отсядали при братовчед на мъжа- Алиш. Знае, че къщата е на Ш., който
навремето е дал автомобил, ремарке и 10000 лева за къщата. Направили са ремонт,
живели са в нея близо 30 години. Живеели в къщата като собственици, не били
пазачи или държатели, понеже ни биха хвърлили толкова пари за ремонт. Санирали
са къщата, направили площадки, беседки. Ответниците 20 години нямали претенции,
но след като мъжа на ищцата починал си помислили, могат да излъжат жената и да
и вземат къщата. Преди 20 години ищците
и ответниците са се съдили, ищците искали да им върнат парите, които били дали
за къщата, но ответниците отказали. После ответниците 20 години не са искали
нищо, след като починал Ш.М. започнали да искат. Знаел, че са изкарали от
къщата и един месец са били навън, но после пак са се върнали и никой не ги
закачал. Не е чувал ищците да се разбирали с ответниците да им наплащат къщата,
не е чувал ответниците да са искали пари за къщата. Твърди, че миналата година
е чул, че ответниците искали 30000 лева от ищците.
По делото е
разпитана свидетелката Маринела Георгиева С.. В показанията си същата сочи, че
се запознала с ответниците по настоящото дело в помещението, което делят с
майка си адв. С.. Посочва, че се е запознала с въпросните ответници, когато са
дошли за да ангажират майка и като техен адвокат за покупко продажба на къщата
им в с. Съединение. Случая я заинтригувал, понеже била впечатлена как хората
могат да бъдат толкова наивни. В показанията си св. С. твърди, че е разбрала от
настоящите ответници, че същите са продали къщата си в село Съединение, но
когато е трябвало да се осъществи сделката документално, парите които с били
договорени, не са им били платени и затова документите по продажбата не са били
оправени. Твърди, че ответниците са
получили автомобил, а ищците са заживели в имота. През годините ответниците са
ги посещавали и ищците са обещавали, че ще заплатят исканата цена, но това все
не се случвало. След като не са им платили
цената, търпението на продавачите, те и ответници по настоящото дело, са извели
купувачите/настоящите ищци/ от къщата. При извеждането им цялата къща е била
разбита. Твърди, че въпросните хора много пъти са идвали в България и всеки път
хората, които живеят в къщата са им обещавали да заплатят цената и съответно
ответниците са им вярвали, защото били сигурни, че ще получат парите и ще
приключат сделката. Когато дошли при майка и били постигнали някакво съгласие,
но съпругът на купувачката починал и решили да изчакат купувачите. Свидетелката
твърди, че е чувала няколко пъти майка и да разговаря с жена на име М. и да
уговарят цена, защото въпросната М. е била готова да плати 20000 лева, но
продавачите са искали 30000 лева и жената е казала, че тъй като синовете и
работят в чужбина, трябва да ги изчакат да съберат парите. Посочва, че
разговорите са водени по телефона, но доколкото знае, жената е идвала в
кантората на майка и за да се договарят за цената. Твърди, че ищците били
наясно, че не владеят имота и не са платили парите. Посочва, че при разговор по
телефона с майка и, жената неведнъж си е признавала, че е редно да си платят.
В хода на
съдебното следствие по делото, по искане на процесуалния представител е
допуснат свидетел Айше Юсеин М., която би следвало да опровергае показанията на
св. С.. Въпросната свидетелка М., твърди, че миналата година е била в дома ва М.,
когато на същата се обадила адвокатката на Ф. и А., която искала допълнително
пари 35000 лева, но ищцата М. и е казала, че навремето са платили и са минали
30 години , колко пъти трябва да я плащат тази къща. Не е чула друго, не е чула
уговорки, не е чула ищцата да казва, че е готова да плати 20000, както и че
синовете и работят навън и ще съберат парите. Не знае да е имало други
телефонни разговори, както и ищцата М. да е ходила в кантората на адвокатката.
По правото:
Предявен е
положителен установителен иск за собственост, за уважаването на който ищците
носят доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите правото им на
собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата
молба оригинерно придобивно основание- давностно владение, продължило повече от
10 години. На първо място съдът следва да отбележи, че никъде в исковата молба не
се посочва от коя дата, месец, година ищците твърдят, че владеят процесния
имот. Единствено се твърди, че го владеят повече от тридесет години. Това не
отговаря на истината. По делото безспорно е установено, че през 2002 г между и
ищците и ответниците по настоящото дело е съществувал правен спор, който е бил
решен със сила на присъдено нещо от съда. Решението е влязло в сила и е
задължително за страните. По силата на въпросното решение настоящите ищци са
били осъдени да предадат на настоящите ответници собствеността и владението на
процесния имот, след като не са го сторили е бил издаден изпълнителен лист и
имота е бил отнет принудително и предаден на настоящите ответници по делото,
което безспорно се доказва с протокол съставен от ДСИ на 15 .05. 2003 г.. С
това давността на владение на недвижимия имот е била прекъсната. Освен това с
въпросното решение е прогласена нищожността на предварителен договор за покупко
продажба на процесния имот, така че твърдението за закупуването му е некоректно
и ищците не могат да се позовават на същия, като правно основание годно да ги
направи собственици. За ищците съдебното решение е прекъснало владението и същите
не могат да се позовават на владението до този момент.
На следващо
място придобивната давност е оригинерно основание за придобиване на право на
собственост чрез фактическото упражняване на съдържанието на това право до
изтичане на определен от закона период от време. Или следва да са налице два
елемента: владение на веща и изтичане на определен срок. Съгласно чл. 68, ал.1
от ЗС, владението е упражняване на фактическата власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. За да е налице фактът на
владение, следва в обективната действителност да са се породили и допълнителни
елементи: владението да е постоянно- трайно да се държи веща по начин
възпрепятстващ евентуално владение на друго лице; владението да е непрекъсвано:
същото да не прекъсвано за повече от 6 месеца-чл. 81 от ЗС; владението да е
несъмнено: да няма съмнение, че владелецът държи веща за себе си; да е
спокойно- да не е установено с насилие; да е явно-фактическата власт да се
упражнява така, че всеки да е в състояние да възприеме това, като владението не следва да е установено
по скрит начин за предходния владелец.
Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед показанията на свидетелката С., които
кредитира като незаинтересовани и безпротиворечиви, а освен това съответстващи на установената
фактическа обстановка, в настоящия случай, е налице уговорка между собствениците-
ответниците Шакирови и ищците М. за ползване на въпросния недвижим имот. Наличието
на такава уговорка е посочено в отговора на исковата молба, твърденията в който
не са оспорени по какъвто и да било начин от ищците. Напротив в настоящото
съдебно дело съдът счита, че е доказано, че такава уговорка е имало- пряко от
показанията на свидетелката С., косвено от свидетелката А. Ю. М., която
посочва, че присъствала на разговор между ищцата М. и адв. С.. Факта, че ищцата
е знаела кой и се обажда, провела е разговор с адвоката и е отказала да плаща,
както и че това е станало през миналата година, косвено доказва, че такива
разговори са се водили и по рано и явно същите са имали предмет прехвърлянето
на процесния имот. Не е възможно, ако това е бил единствения разговор, същия да
не породи любопитство, някакъв по продължителен разговор за какво става въпрос,
за какви пари и т.н.. По скоро тази свидетелка потвърждава изложеното в
отговора на исковата молба твърдение, че през 2019 г. ищците са заявили, че
няма да купят имота и няма да го платят.
Твърденията на
останалите свидетели за извършените ремонти в процесния имот, безспорно следва
да бъдат кредитирани-действително такива ремонти са извършвани, но явно това е
било да се ликвидират последиците от отнемането на имота от ищците по
настоящото дело и въвода на ответниците в същия. Видно от съставения тогава
протокол имота е бил в много лошо състояние- изпочупени гипсови елементи,
изпочупена теракота и фаянс, липсващ водомер и т.н.. Определено такъв имот едва
ли може да бъде обитаван и ищците са предприели действие за неговото привеждане
в състояние годно за обитаване, за да се нанесат в него.
Косвено за
такава постигната уговорка сочи и поведението на настоящите ответници- същите
първоначално са предприели множество действия за връщане на владението на
имота- исково производство за ревандикация, изпълнителен лист, изпълнително
производство, съответно молби до прокуратурата и полицията. В един момент
въпросните действия са били преустановени и ищците са продължили да живеят в
имота. От приетата като доказателство по делото справка за задграничните
пътувания на ответниците е видно, че същите са посещавали Република България по
няколко пъти в годината, въпреки, че не е ясно където точно са пребивавали и
дали това непременно е било в с. Съединение, определено същите са имали
възможност да продължат действията по връщане на имота, но явно те са разчитали
на постигната между тях и ищците договорка.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС /Решение № 159 / 14. 06. 2013 г. по гр. д. № 1492 / 2013, ІІ г.о./ - При наличието на уговорка за ползване между собственика и упражняващото
фактическата власт лице последното държи вещта за собственика дори помежду им
да е постигнато съгласие за последващо прехвърляне на собствеността по причина,
че дори такова съгласие за последващи действия да е било постигнато, това не
променя уговорката за ползване. Освен това при уговорка за последващо
прехвърляне на собствеността държателят субективно продължава да има знание, че
правото на собственост не му принадлежи, че упражнява фактическата власт върху
вещта със съгласието на собственика и очакване за последващо придобиване на
това право. Очакването за придобиване на правото на собственост въз основа
на сделка изключва намерението вещта да се свои преди това, т.е. изключва
намерението фактическата власт да се упражнява за себе си преди сключването на
договора, тъй като по отношение на способа, чрез който ще бъде придобита
собствеността, държателят има знание и определеност. Ако промени това свое
субективно отношение към вещта и започне да я счита за своя с оглед обещанието
собствеността да му бъде прехвърлена, държателят следва да уведоми собственика
за тази промяна, т.е. да демонстрира спрямо него намерението си занапред да свои
вещта, тъй като по отношение на уговорката за ползване, която е била постигната
помежду им промяна не е настъпила-обещавайки да прехвърли собствеността в един
бъдещ момент собственикът не променя собственото си отношение към вещта, нито
предполага, че държателят ще промени своето. Съдът счита, че настоящият случай
е точно в тази хипотеза- наличие на уговорка за ползване при обещание за бъдещо прехвърляне на
собствеността с договор за покупко продажба, при което в края на август месец 2019
г. ищците са заявили намерението си да държат веща като своя- заявили са, че
няма да платят и няма да напуснат имота. В тази връзка е и Решение № 270 / 20. 05.
2010г., по гр. д. №1162 / 2009г. на ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че след
като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да
се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в
тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В
решение №145 / 14. 06. 2011 г., постановено по гр. д. №627 / 2010 г. на І г. о.
на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време,
когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани,
какъвто е отново и настоящия случай.
Предвид така изложените съображения съдът намира, че ищците по настоящото
дело не са установили при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение продължило
повече от десет години, поради и което искът им следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Съдът счита също така, че следва да отхвърли и направеното искане от
ищците, да ги признае за собственици на основание Нотариален акт № 102, том V, рег. № 3863, дело № 1260 от 2000 г. по регистъра
на нотариус рег. № 323 на НК. Въпросния нотариален акт и издаден по реда на
чл. 587 от ГПК и не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатациите
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, същия е издаден при
едно охранително производство, различно от производството по извършване на
правни сделки с нотариални актове/ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по тълк. дело № 11
/ 2012 г. на ОСГК на ВКС/. Видно от Решение
№ 240 / 30. 09. 2002 г. по гр.
дело № 155 / 2002 г. по описа на РС- Карнобат, въпросния нотариален акт е
обсъждан в същото и е посочено, че е с невярно съдържание, тъй като не отразява
действителните отношения по повод процесния имот. Посочено е, че същия не може
да се противопостави на правата на действителните собственици на процесния
имот, тъй като е издаден в едно безспорно производство, в което същите не са
участници. Пропускът на съдът по посоченото гражданско дело, да отмени
въпросния акт не означава, че той е бил саниран и породил правно действие или
ще породи такова занапред. В тази връзка следва да бъдат разглеждани и
твърденията, че решението не е задължително за страните, тъй като липсвала
идентичност- допусната грешка при изписването на ЕГН-тата на тогавашните ищци и
ответници по настоящото дело. Както и обстоятелството, че решението не е
вписано в Служба по вписвания. Вписването във въпросната служба е с
оповестително действие спрямо трети лица, но това, че не е вписано не значи, че
не е породило правопроменящ ефект между страните по него.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, като предвид отхвърлянето
изцяло на иска, направените разноски остават за сметка на ищците.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от
М.Х.М. ЕГН **********, Ф.Ш.Ш. ЕГН ***********
и М.Ш.Ш. ЕГН **********, тримата с адрес ***,
чрез пълномощника им и процесуален представител адв. Я.С. БАК, със
съдебен адрес:***, офис 3, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу ответниците А.М.Ш. ЕГН ********** и Ф.И.Ш. EГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, с който
се иска да се признае за установено, че ищците са собственици на недвижим имот,
находящ се в с. Съединение, община Сунгурларе, Бургаска област, а именно дворно
място с площ от 747 кв. м. съставляващо УПИ № ХV-151, в кв. 9, при граници север улица,
изток УПИ № ХVI-151, запад УПИ № ХIII-151, юг – крайна регулация, съгласно плана
на селото, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа,
състояща се от първи етаж –две стаи , баня и коридор със застроена площ от 58
кв. м., втори етаж –три стаи, баня и коридор със застроена площ 82 кв. м. ,
масивна стопанска постройка със застроена площ от 33 кв. м., паянтова
второстепенна постройка- летен навес със застроена площ 20 кв. м., който имот е
описан по актуална скица и удостоверение за
търпимост, на основание давностно владение продължило повече от 10
години, евентуално на основание нотариален акт № 102, том V, рег. № 3863, дело № 1260 от 2000 г. по
регистъра на нотариус рег. № 323 на НК , който нотариален акт не е отменен при
квоти 4/6 ид. ч. за М.Х.М. и по на 1/6 ид. ч. за Ф.Ш.Ш. и М.Ш.Ш..
Разноските по делото остават за сметка на
ищците.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: