№ 20
гр. Враца, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420101341 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Й. М., против А. М. Р.,
ЕГН **********.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410
ГПК е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и са
събрани данни, че същият е напуснал адреса, в резултат на което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
вземанията на дружеството.
Твърди се, че вземанията спрямо ответника Р. произтичат от сключен с „Банка ДСК“
ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., по силата на който заемодателят
предоставил на ответника – заемополучател сума в размер на 1 373,16 лева, която
ответникът се задължил да върне на 24 месечни вноски, 23 от които в размер на 83,72 лева и
една последна вноска в размер на 83,60 лева. Договорът е подписан при общи условия,
които кредитополучателят е приел и получил с подписване на договора. Кредитът бил
усвоен еднократно, безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД.
Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент от 39,59% годишно или
0,11% на ден. Възнаградителната лихва е в общ размер на 451,52 лева за исковия период от
01.10.2019 г. до 30.06.2020 г. Сочи, че крайният срок на договора настъпил на 01.09.2021 г. –
1
датата на последната вноска.
Заявява, че на 30.06.2020 г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е подписано
Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
17.06.2020 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД като цедент прехвърля на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД като цесионер вземанията към ответника Р., ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви. Към
исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на
ответника.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че А. М.
Р., ЕГН **********, дължи „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата
от 231,16 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3968/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител адв. М. Д., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва законността на приложения годишен лихвен процент в размер на
39,59% и ГПР по кредита в размер на 47,63%. Счита, че договорът за кредит съдържа
неравноправни клаузи. Иска сее исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на
РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД заявление против ответника е издадена Заповед №
1344/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 373,16 лева – главница,
представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков
кредит № 470821/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата от 231,16 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., както и сумата от 41,12 лева, представляваща
разноски в производството за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез
2
залепване на уведомление и са събрани данни, че длъжникът не живее на регистрирания
адрес, поради което с Разпореждане № 1204/17.03.2022 г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
От представения по делото Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника А. Р. като кредитополучател,
се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на
1 373,16 лева за закупуване от „Технополис България“ АД на следния продукт: мобилен
телефон IPHONE 8 – 1 брой с цена 1 210 лева, както и за сключване на застраховка с
„Групама Животозастраховане“ ЕАД пакет „Стандарт+“ с еднократна застрахователна
премия 163,16 лева.
Срокът на договора е 24 месеца, считано от усвояването на сумата /чл. 2/. Съгласно
чл. 3, сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоката, се усвоява еднократно и
безкасово по сметка на търговеца, а сумата, предоставена за застраховка -по сметка на
застрахователя. Кредитополучателят се задължава да върне отпуснатия заем за срок от 24
месеца, като заплаща погасителните вноски съгласно погасителен план към договора
/Приложение № 1/, с падежна дата 1 число на съответния месец. В чл. 6 и чл. 7 от договора
са уговорени фиксиран лихвен процент 39,59% годишно или 0,1100% на ден, както и
годишен процент на разходите 47,63%.
В чл. 10 кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и общи условия, с оглед взимане на информирано
решение за сключване на договора за кредит.
В чл. 14 от Договора за кредит е отбелязано, че е подписан при Общи условия, които
са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал,
че е запознат със съдържанието им и ги приема.
Видно от погасителния план, общата дължима от кредитополучателя сума за връщане
е 2 009,16 лева, с първа падежна дата на 01.10.2019 г. и падежна дата на последната вноска –
01.09.2021 г.
Представени са Общи условия по договори за стокови кредити, издадени от „Банка
ДСК“ ЕАД, които са подписани от кредитополучателя.
Представен е дубликат на фактура № **********/01.09.2019 г., издадена от
„Технополис България“ ЕАД, видно от която А. Р. е закупил IPHONE 8 на цена 1 2010 лева,
която сума е платена „с платежно“.
Представен е Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., и
Допълнително споразумение от 30.06.2020 г., по силата на които цедентът „Банка ДСК“
ЕАД прехвърля на цесионера – ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени
задължение“ЕООД свои вземания, посочени в приложение към договора срещу уговорената
покупна цена. Представено е извлечение приложение № 1.1, подписан от представители на
3
страните по договора за цесия, видно от който под № 5207 е вписан Договор за стоков
кредит № 470821 с кредитополучател А. М. Р., ЕГН **********, от 01.09.2019 г.
Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента „Банка ДСК“
ЕАД.
Представено е пълномощно, с което цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Допълнително споразумение от
30.06.2020 г.
Представено е уведомление за извършената цесия до длъжника Р., без доказателства
същото да му е връчено.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, на
01.09.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е превела на „Технополис България“ ЕАД сумата от 1 210
лева по договор № 470821, а на ЗК „Групама“ – 163,16 лева – общо платената сума е 1 373,19
лева. По договора няма извършени от кредитополучателя плащания. Съгласно погасителния
план към договора ответникът дължи сумата от 1 373,16 лева – главница, както и сумата от
451,52 лева – договорна лихва, в която са включени сумите: 358,40 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., и сумата от 93,12 лева –
договорна лихва съгласно чл. 12 от ОУ – формирана при забава в плащанията от
договорната лихва плюс надбавка за лихва за забава в размер на 10 процентни пункта.
Вещото лице е посочило, че за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г. възнаградителната
лихва върху главницата в 358,40 лева. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава върху
главницата за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г. е 286,83 лева.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против А. Р. са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение
по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата от 231,16 лева –
мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3968/2021 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
4
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между „Банка ДСК” ЕАД и
ответника Р. по силата на валидно сключен Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019
г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; 3. Валидно сключен
договор за цесия между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на
ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД
и ответника е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на валидно
сключен Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., съгласно който заемодателят е
предоставил на ответника стоков кредит. Договорът е сключен при общи условия. Не се
спори, а и от доказателствата се установява, че сумата по кредита е усвоена безкасово по
сметка търговеца и на застрахователя.
Установи се и наличието на валидно сключен договор за цесия между цесионера
„Банка ДСК“ ЕАД и цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по силата
на който вземанията спрямо ответника по процесния договор за стоков кредит са надлежно
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест да докаже, че цесията е съобщена
на ответника, ищцовото дружество не е ангажирало доказателства в тази насока. Няма
доказателства представеното уведомление по чл. 99 ЗЗД да е връчено /нито дори изпратено/
до ответника. Напротив, в исковата молба дори не са изложени твърдения, че ответника е
уведомена за извършената цесия, а е заявено искане приложеното уведомление по чл. 99
ЗЗД да бъде връчено на Р. с преписа на исковата молба. Същото е връчено на назначения от
съда особен представител адв. Д., поради което следва да се приеме, че ответника Р. е
уведомен за извършената цесия с връчването му заедно с преписа от исковата молба.
Съгласно установената съдебна практика, приложеното към исковата молба уведомление и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника /в този
смисъл Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г., ВКС, II т. о./. Приема се, че получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлянето вземане не може да бъде игнорирано /в този смисъл Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, ІІ т. о./. От значение е само фактът, че
ответникът е бил редовно уведомен в хода на производството за извършената цесия.
5
В случая на ответника е назначен особен представител, който е получил приложеното
към исковата молба уведомление за извършената цесия. Следва да се приеме, че това
връчване е надлежно. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на предпоставките по чл.
47, ал. 1-5 ГПК с оглед защита интересите на ответника, на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици /в този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
г., ВКС, I т. о., което е постановено във връзка с връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на особен представител, но същото следва да се приложи и за уведомлението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връчено с исковата молба на особения представител/.
В закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на
длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. Упълномощаването на
цесионера от цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно
установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за
цесия има действие спрямо длъжника от деня, в който той бъде съобщен на последния от
предишния кредитор /цедента/. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати
съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо действие. В този
случай новият кредитор /цесионерът/ не действа от свое име и за своя сметка, а като
представител на предишния кредитор /цедента/ /в този смисъл Решение № 137/ 02.06.2015 г.
по гр. д. № 5759/ 2014 г., ВКС, ІІІ г.о., Определение № 274/ 26.05.2015 г. по гр. д. № 2748/
2014 г., ВКС, ІІ т. о., и много други/. По делото е представено пълномощно от законните
представители на банката-кредитор, с което ищцовото дружество е надлежно упълномощено
да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането,
съгласно чл. 99 ЗЗД. Следва да се има предвид, че не става въпрос за прехвърляне от цедента
на цесионера на задължението му за уведомяване, а за упълномощаване за извършване на
самото действие от негово име и за негова сметка. Тъй като съобщаването на цесията не е
лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването му да бъде възложено на
пълномощник, в това число и на цесионера, като при наличието на това упълномощаване
цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него
цедент. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е
адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното
действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен
срок за това. Видно от представеното уведомление, адресирано до ответника, в същото
изрично е упоменато, че цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
разполага с изрично пълномощно, предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия.
С оглед всичко гореизложено, цесията е съобщена на ответника с връчване на
преписа от исковата молба.
6
Вещото лице е установило, че по договора няма постъпили плащания от страна на
ответника, с оглед на което главницата е дължима в пълния размер. Искът е предявен за
сумата от 1 373,16 лева и същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен така, както е
предявен. Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 04.11.2021 г. г. до изплащане на вземането.
В изпълнение на служебните си задължения да следи за нищожност на договорните
клаузи, а и с оглед заявените в отговора възражения, съдът намира, че уговорените в чл. 6 и
чл. 7 от договора фиксиран годишен лихвен процент от 39,59% и годишен процент на
разходите от 47,63% не са нищожни. ГПР отговаря на изискването на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за този момент е
0,00%, а увеличен с 10 пункта се равнява на 10,00%. Видно е, че уговореният в процесния
договор ГПР от 47,63 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, с оглед на което
клаузата не е нищожна нито поради неравноправност, нито поради противоречие с добрите
нрави. Не е нищожна и клаузата за фиксирания годишен лихвен процент от 39,59%, тъй като
не надвишава значително размера на законната лихва.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи освен горните
предпоставки и размера на претендираната възнаградителна лихва за процесния период.
Същата се претендира в размер от 451,52 лева за периода от 01.10.2019 г. до
30.06.2020 г. Видно от заключението на вещото лице, в претендираната сума освен
възнаградителна лихва е включена и неустойка за забава по чл. 12 от ОУ към договора,
каквато пренция не е предявена, нито има издадена заповед за изпълнение за неустойка за
забава. Същото е прикрито под твърдения за „договорна“ лихва. „Договорна“ е лихвата,
уговорена в договора между страните, но в договора могат да са уговорени различни видове
лихва – възнаградителна и за забава. Неустойка за забава също може да е именувана от
страните лихва. Всеки вид лихва и неустойка имат собствен фактически състав и
представляват отделен иск. Общ сбор на различни видове лихви, под формата на
претендирана „договорна“ лихва, не променя горното. В случая ищецът е изложил
твърдения за претендирана възнаградителна лихва, уговорена в договора между страните, а
в претендираната сума е включена и начислена неустойка за забава по чл. 12 от ОУ, каквато
не се претендира.
С оглед изложеното и констатацията на вещото лице, че за периода от 01.10.2019 г.
до 30.06.2020 г. възнаградителната лихва е в размер на 358,40 лева, искът следва да се уважи
до този размер, а до пълниия предявен размер от 451,52 лева следва да се отхвърли като
7
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната
лихва за забава.
Същата се претендира в размер от 231,16 лева за периода от 02.10.2019 г. до
22.10.2021 г. Вещото лице е изчислило размерът на мораторната лихва за исковия период в
размер на 286,83 лева, но с оглед диспозитивното начало в процеса искът не може да бъде
уважен за повече, отколкото е предявен, поради което следва да се уважи за сумата от 231,16
лева за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за
което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: 41,12
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид частичното отхвърляне на единия кумулативно съединен иск и съразмерно с
уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски за заповедното производство съразмерно с уважената част на исковете,
както следва: 39,26 лева – държавна такса и 47,74 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по чл.
80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 113,81 лева, разноски за особен
представител на ответника в размер на 300 лева, депозит за вещо лице в размер на 250 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно доказателствата по
делото, ищецът е платил държавна такса в исковото производство в размер на 113,81 лева,
депозит за особен представител в размер на 300 лева и депозит за вещо лице в размер на 250
лева.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда в размери по Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 360 лв. Съдът определя 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 813,81 лева, от
които ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната част съразмерно с
8
уважената част на исковете, а именно 776,95 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва
да се извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG08 STSA 9300 0028 7692 73,
BIC: STSABGSF, „Банка ДСК“ АД.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. Р., ЕГН **********, с адрес:
************, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор Я. Я., следните суми: на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от
1 373,16 лева /хиляда триста седемдесет и три лева и шестнадесет стотинки/ – главница,
представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков
кредит № 470821/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от
358,40 лева /триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020
г., и на чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 231,16 лева /двеста тридесет и един лева
и шестнадесет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за
които суми е издадена Заповед № 1344/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 358,40 лева до
пълния предявен размер от 451,52 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А. М. Р., ЕГН **********, с адрес:
************, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор Я. Я., сумата от 813,81 лева /осемстотин и
тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/ - разноски в настоящото производство
съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 87 лева /осемдесет и седем
лева/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 3968/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва
да се извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG08 STSA 9300 0028 7692 73,
BIC: STSABGSF, „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10