РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601767 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение №919 от 28.06.2021г., постановено по АНД№2081/21г. по
описа на Пловдивския районен съд –XX н.с.,обвиняемият ПЛ. СТ. Г. е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2019г. в гр.Х., обл.П. е управлявал
моторно превозно средство –мотоциклет марка „Хонда“ с номер на рама
*********** и номер на двигател *****************,което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 / хиляда и
петстотин/ лева.
В тежест на обвиняемия са възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба и допълнение
към нея от адв.С.П.,защитник на обвиняемия П.Г., в които се правят
1
оплаквания за неговата неправилност и необоснованост.Твърди се,че в
мотивите районният съд е възприел изцяло изложената в постановлението на
прокурора фактическа обстановка без да направи задълбочен анализ на
всички събрани по делото доказателства.Излагат се съображения,че мотивите
не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, защото съдът не се е
аргументирал убедително защо кредитира определени доказателства, а на
други не дава вяра, с което се претендира допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила,изразяващо се в липса на мотиви.Развиват се
доводи и за нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК,неправилна оценка и
превратно тълкуване на събраните по делото доказателства,в резултат на
което е нарушен и материалният закон.Излагат се аргументи за липса на
обективна и субективна съставомерност на деянието,за което обвиняемият е
признат за виновен.Правят се оплаквания,че районният съд не е обсъдил в
мотивите искането на защитата за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив счита обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано със събраните по делото доказателства, а
подадената въззивна жалба за неоснователна.Предлага окръжният съд да
потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Обвиняемият Г., лично и със защитника си адв.П., поддържат подържат
подадените жалби с наведените доводи.Пледират съдът да се произнесе с
оправдателно решение.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във
връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и съобразно
правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови решението си Пловдивският районен съд е приел от
фактическа страна, че на 27.09.2019г. св.Д. П., св.Д. Т. и св.С. Г., п. с. при РУ
гр.Х. при ОД на МВР –Пловдив, били на работа като автопатрул на
територията, обслужвана от районното управление.Около 14.00часа на
27.09.2019г. се намирали в кв.В. на гр.Х.,като се движили по бул.“Х. Б.“. В
този момент забелязали срещу тях да се движат два мотоциклета.Те спрели на
място с полицейския автомобил. Малко след това двамата мотористи също
2
спрели, след което завили и тръгнали по ул.“Г. Б.“ в гр.Х..Полицейските
служители ги последвали като подали светлинен и звуков сигнал,но двамата
мотористи не се съобразили с това и тръгнали по прашен път и след като се
отдалечили спрели.Свидетелите Д.Т. и С. Г. останали на място и наблюдавали
мотористите, а св.Палийски заобиколил със служебния автомобил.Малко по-
късно единият от мотористите тръгнал към св.Д.Т. и св.С. Г. и когато излязъл
на кръстовището на ул.“Г. Б.“ и ул.“Л. Д.“ бил спрян от св.Т.. Моторът бил
управляван от обвиняемия П. С. Г.. В хода на извършената проверка
полицейските служители поискали от водача свидетелството за управление
на моторно превозно средство, на обвиняемият предоставил само личната си
карта и заявил, че не притежава документи за управлявания от него
мотоциклет „Хонда“.След направена справка в ОДЧ на РУ гр.Х. п. с.
установили, че моторът не е регистриран по надлежния ред в КАТ и че П. С.
Г. не притежава необходимата категория да го управлява.С протокол за
доброволно предаване от 27.09.2019г. П.Г. предал за нуждите на
наказателното производство,мотоциклет марка „Хонда“ бяло-зелен на цвят с
номер на рама ************.
От приложената справка от централна база –КАТ е установено, че
моторното превозно средство с рама MD 26-1002591 не е регистрирано.
От заключението на назначената на досъдебното производство
автотехническа експертиза е установено,че представеното за изследване
веществено доказателство – мотоциклет марка „Хонда“ с номер на рама
************ и номер на двигател *************** е снабдено с двигател и
представлява моторно превозно средство.Мотоциклетът не разполага с
никакви документи,не е регистриран в България,поради което не може да се
установи точната година на производство или на първоначална
регистрация.Въпросната марка и модел стартира производство от 1991г.
Гореописаната фактическа обстановка е възприета от районния съд въз
основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и в тази
връзка настоящата инстанция няма различия с първата.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на адв.П., с които
се твърди, че първият съд е възприел изцяло изложената в прокурорското
постановление фактическа обстановка без да обсъди събраните по делото
доказателства и в съответствие с изискванията на 305 ал.3 от НПК, при
3
наличните противоречия в доказателствата, да изложи съображения защо
приема едни, а други отхвърля.
В мотивите към постановеното решение районният съд е разгледал
внимателно събраните по делото доказателства и е дал убедителен отговор на
кои от тях дава доверие и кои отхвърля като недостоверни.Така показанията
на полицейските служители Д. Т., С. Г. и Д. П. са обсъдени задълбочено
според действителното им съдържание.И тримата свидетели, които са
непосредствени очевидци на деянието, са категорични при разпита си на
съдебното следствие, че обвиняемият Г. е управлявал мотоциклета по улиците
на гр.Х. и не се е подчинил на подадения звуков и светлинен сигнал за
спиране. Това е наложило свидетелите Т. и Г. да останат да чакат на място на
единия изход на пътя, където първоначално е бил видян обвиняемия, а св.П.
да заобиколи и продължи в друга посока за евентуалното му спиране от
другия възможен изход.Показанията на тези свидетели са напълно
еднопосочни досежно обстоятелството,че обвиняемият Г. е управлявал
мотоциклета по улиците на гр.Х. в района на кръстовището на ул.“Г. Б.“ и
ул.“Л. Д.“, който е обществен път. Заявеното от тези свидетели се подкрепя в
пълна степен и от показанията на свидетеля П. В. Г., който дава сведения за
предприетите действия след спирането на водача и от прочетените му
показания на досъдебното производство, по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК,е видно, че проверката е била извършена на кръстовището на
ул.“Г. Б.“ и ул.“Л. Д.“,което е в пълно съгласие и с приложените по делото
писмени доказателства - съставените от този свидетел актове за
установяване на административно нарушения, които са били връчени без
възражения на обвиняемия и в които ясно е записано, че е управлявал
мотоциклета на указаното място.
В противоречие с тези гласни доказателства са обясненията на
обвиняемия Г., частично подкрепящи се от показанията на свидетеля И.
М..Законосъобразни и обосновани са мотивите на първия съд, с които е
възприел версията му, че не е карал мотоциклета,а само го е бутал, докато
стигне прашен път, за да го пробва и запали за напълно н опровергани от
другите събрани по делото доказателства.Дори в показанията си свидетелят
М. е посочил, че обвиняемият първоначално е бутал мотоциклета,докато го
запали и след като е потеглил се е отдалечил с него по прашен път.Правилна
4
е оценката на доказателствените източници и законосъобразно районният съд
е приел, че констатираните противоречия в показанията на свидетеля М.
дадени на съдебното следствие и тези пред орган на досъдебно производство
относно това дали срещата му с обвиняемия е била планувана ,както е
посочил на досъдебното производство или не , както е заявил на разпита си
пред съда, се явява опит на този свидетеля да подкрепи версията на
обвиняемия, предвид близките им приятелски отношения. От прочетените му
показания, в тази им част, по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК
на л.85 от д.п., е видно ,че свидетелят е заявил, че на инкриминираната дата с
обвиняемия са решили да изпробват мотора дали ще запали и след като го
бутали, Г. го привел в движение, качил се на него и тогава бил спрян от
полицаите. Информацията, съдържаща се в тези негови показания,както
правилно е приел и първият съд, съвпада и с казаното от другите разпитани
по делото свидетели, че на инкриминираната дата и преди да бъде спрян за
проверка Г. е управлявал мотоциклета.
В контекста на изложеното съдът намира оплакванията във въззивната
жалба на защитата за необоснованост на постановената решение и липса на
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства за напълно
несъстоятелни.
Районният съд е спазил изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и
е основал вътрешното си убеждение след обективно ,всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелствата по делото.Упрекът във въззивната
жалба, че е останал неизяснен въпросът дали на инкриминираната дата
обвиняемият е управлявал или бутал мотоциклета и дали това е станало на
път отворен за обществено ползване или по черен път се явява напълно
несъстоятелен.От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е
установено,че обвиняемият е бутал,но след това и управлявал моторното
превозно средство, привел го е в движение, както по прашен път, така и по
улиците на гр.Хисаря.По отношение на това обстоятелство няма
противоречия в събраните гласни доказателства като само обвиняемият
твърди, че не е управлявал превозното средство, а го е бутал по черен път,за
да го отремонтира. Очевидно е,че версията му се явява напълно изолирана и
опровергана от другите събрани по делото доказателства.В контекста на
изложеното доказателственият анализ и оценката на всички доказателствени
5
източници от първия съд е задълбочена и правилна.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че по делото не е
изяснено дали моторното превозно средство е било регистрирано по
надлежния ред или не. По безспорен и безпротиворечив начин е установено,
че мотоциклетът към момента на проверката е бил управляван от обвиняемия
Г. без регистрационни табели, което е било видимо и за него самия.От
заключението на автотехническата експертиза е видно, че изследваният
мотоциклет марка „Хонда“ е снабден с двигател и е моторно превозно
средство по смисъла на ЗДвП, като не разполага с никакви документни и не е
бил регистриран в България, поради което и не може да се установи точната
му година на производство или на първоначалната му регистрация.От
приложеното справка на л.13 от д.п. направена в централна база КАТ, както и
от експертизата по категоричен начин е установено,че моторното превозно
средство не е било регистрирано по съответния ред и няма данни да е било
някога регистрирано.Обстоятелството,че справката е направена от служител
на РУ –Хисаря по никакъв начин не я прави негодно доказателство,както
настоява защитата.
Твърденията на обвиняеми,че е получил по наследство от починалия си
баща мотоциклета , който е имал регистрационни табели и е бил управляван
от последния, подкрепени и от показанията на неговата май св.С. Б. се явяват
напълно опровергани, както от заключението на автотехническата експертиза,
така и от цитираната справка, от които с категоричност се установява, че това
моторно превозно средство с посочения номер на двигател и рама никога не е
било регистрирано и не разполага с никакви документи.На тази плоскост
оспорването на субективната съставомерност на деянието от защитата не
намира доказателствена опора. Посочените твърдения не са подкрепени от
нито едно доказателство по делото,още повече, че за самия обвиняем е било
видимо, че мотоциклетът е без регистрационни табели и възраженията, че си
е мислил, че са свалени се явяват напълно голословни.Нещо повече
настоящата инстанция намира за нужно да подчертае, че обвиняемият като
правоспособен водач на МПС е бил съвсем наясно с реда и начина, по който
следва да се регистрира мотоциклета, както и че подлежи на регистрация и е
без регистрационни табели.
В контекста на изложеното окръжният съд намира за законосъобразни и
правилни изводите на първата инстанция, с които е приела,че подсъдимият Г.
6
е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните елементи
на престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата и място обвиняемият Г. е
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „Хонда“, което не
е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици.
Неоснователно е искането на защитата за приложението на чл.9 ал.2 от
НК.Съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства не водят до
извода,че инкриминираното поведение на обвиняемия, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК
престъпление, е засегнало толкова незначително обществените отношения,
предмет на наказателно правна защита, че неговата обществена опасност е
явно незначителна или поради своята малозначителност не е
общественоопасно и следва да бъде квалифицирано като непрестъпно.
Упоритото поведение на обвиняемия Г. да избегне полицейската проверка,
несъобразяването му с подадения звуков и светлинен сигнал да спре,
наложило полицейските служители да се разделят, обстоятелството, че е
управлявал мотоциклета без да има и необходимата правоспособност за това
очевидно показват, че конкретната степен на обществена опасност на
деянието не е незначителна.Отделно от това, видно от приложената справка
за нарушител е ,че обвиняемият е наказван многократно за различни по вид
нарушения на ЗДвП, които го очертават като недисциплиниран водач, който
системно и грубо не се съобразява с правилата за движение по
пътищата.Всички тези обективно установени по делото данни изключват
приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Законосъобразни са и изводите на първия съд, че за престъплението,за
което обвиняемият е предаден на съд са налице всички материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.При
определяне размера на наложеното административно наказание районният
съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични
данни на обвиняемия, чистото съдебно минало. Към изброяването окръжният
съд ще добави и изминалия времеви период от осъществяване на деянието –
повече от две години, а като отегчаващи многобройните нарушения на ЗДвП,
за които е бил санкциониран по административен ред, затрудненията, които е
7
причинил на полицейските служители да изпълнят служебните си
задължения. Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не
както неправилно е приел първия съд в мотивите отегчаващи такива и
наложеното административно наказание глоба в размер на 1500 лева, над
минимума визиран в чл.78а от НК, се явява напълно справедливо и съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца.Същото по размер
отговаря да е определено при смекчаващото действие на
индивидуализиращите наказателната отговорност обстоятелства.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакувания съдебен акт.Това налага,като правилно и
законосъобразно, решението да бъде потвърдено,поради което и на основание
чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №919 от 28.06.2021г., постановено по
АНД№2081/21г. по описа на Пловдивския районен съд –XX н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8