Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28
гр.
Силистра, 25 май 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести април през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Румяна Пенева, при
участието на прокурора от Окръжна
прокуратура – Силистра Стефка Ганчева като разгледа докладваното от съдия
Чернева КАНД № 20 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба от Р.С.М. с ЕГН - ********** ***, против Решение № 13 от
26.01.2023 г. по АНД № 627 от 2022 г. по описа на Районен съд – Силистра, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1099-001418 от
31.08.2022 г. на началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“.
В жалбата се твърди, че
съдебното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
и в нарушение на закона- касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че нарушенията не са
извършени и че в производството не е била установена по безспорен начин
самоличността на извършителя. Изтъкнато е, че посочените нарушения не могат да
бъдат извършени в идеална съвкупност. Твърди се несъставомерност от субективна
страна на извършеното деяние по чл. 175, ал. 1, т. 3 и е изразено несъгласие с
изводите на съда относно липса на прекомерност на наложените наказания. По
изложените съображения моли за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него НП,
а в условията на евентуалност - за намаляване на наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ до минималния установен в закона срок до един месец;
претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна ОДМВР гр. Силистра, действащ
чрез гл. юриск. В. А.,
с писмено становище оспорва изложените доводи в жалбата; моли за потвърждаване
на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление № 22-1099-001418 от 31.08.2022 г.,
издадено от началник - група "ПП" към ОД на МВР гр. Силистра, с което касаторът е бил
санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 и т. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) с наказания „глоба“ в размер на 100.00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца за всяко от нарушенията на чл. 103 ЗДвП и
на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 09.06.2022 г., приблизително около 22.00 часа
по ул. „Добрич“ до дом 103/105 в гр. Силистра, водачът на мотоциклет „Сузуки
ГСФ 1200 С Бандит“ с рег. № ***,
не преустановил движението си при подаден ясен сигнал за спиране със „Стоп
палка“ от полицейски служител - автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Силистра. Полицейските служители предприели преследване на мотоциклетиста
със служебния автомобил с подаден светлинен и звуков сигнал. В опитите да бъде
спрян водача на мотоциклета в района на бензиностанция „SNG“ се включил и друг полицейски
автомобил с използване на светлинен и звуков сигнал. Първият патрул следвал
мотоциклета до строителен маркет „Жоан“ по ул. „Тутракан“, а вторият – до
изгубването му извън града в посока на с. Сребърна.
Като водач на мотоциклета бил
установен касатора. На следващия ден на
същия бил съставен акт за установени нарушения по чл. 103 от ЗДвП – за това че
не е спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган, и по чл. 175, ал.
1, т. 3 от ЗДвП – за това, че е осуетил проверка от органите за контрол.
Първоначално на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН АНО е прекратил
административнонаказателното производство и е изпратил материалите на
РП-Силистра за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.
270, ал. 1 НК. С постановление от 12.08.2022 г. прокурор при РП-Силистра е
прекратил наказателното производство, приемайки, че деянието не е престъпление,
и е изпратил фотокопие от материалите по делото на АНО за довършване на
административнонаказателната преписка по съставения акт Въз основа на акта е
издадено оспореното НП.
За да потвърди оспореното
решение съдът е приел, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП актът има
доказателствена сила до доказване на противното. Коментирал е, че
производството е протекло при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Анализирал е събраните по делото доказателства. Акцентирал е, че самоличността
на водача на мотоциклета е безспорно установена както с оглед установените
обстоятелства в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, така и с оглед показанията на свидетелите, от които става ясно,
че именно касаторът е бил този, който след участие в скандал на бензиностанция
„Петролиум“ се е качил на мотоциклета и непосредствено след това не е спрял
нито на подаден сигнал за спиране със „Стоп палка“, нито е реагирал на
светлинните и звукови сигнали на преследващите го полицейски автомобили. Първоинстанционният
съд е обсъдил, че игнорирането на подадения сигнал „Стоп“, съставлява нарушение
на чл. 103 ЗДвП, а с предизвикването на продължително полицейско преследване с
няколко коли, нарушителят е целял да осуети извършването на проверка, което
поведение изпълва хипотезата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Коментирал е, че е
налице хипотезата на чл. 18 от ЗАНН и че с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения, за които следва да се наложат отделни наказания. Подробно
е обсъдил и намерил за неоснователни изложените доводи в жалбата. Изтъкнал е,
че предвид установената фактическа обстановка АНО е подходил либерално при
определянето на наказанията към средния размер, но е приел, че и по този начин
ще бъдат постигнати целите по чл. 12 от ЗАНН. По тези съображения съдът е
потвърдил изцяло наказателното постановление.
Така постановеното решение е
правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Не
са били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон. Изложените съображения в касационната
жалба преповтарят изцяло оплакванията в жалбата пред районния съд и развитите
по тях мотиви от първата инстанция се споделят и от настоящия съдебен състав,
поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата
инстанция препраща към тях.
Изцяло неоснователен е доводът на касатора, че в производството не е била установена по безспорен начин самоличността на извършителя. В тази връзка съдът е изложил подробни, аргументирани и убедителни мотиви, анализирайки фактите и обстоятелствата, установени от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, съответствието им с непосредствено възприетите свидетелски показания и фактите, изложени в АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. Обстоятелството, че изводите на съда не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на допуснати процесуални нарушения. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът волно или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В случая обаче всички събрани доказателства еднопосочно навеждат към извода, че именно касаторът е бил водач на мотоциклета, не е спрял на подаден полицейски сигнал и е предизвикал преследване, от което е успял за избяга. Ясно е видим процеса на формиране на вътрешното убеждение на състава, за да възприеме, че отговорността на Р. М. е правилно ангажирана, като настоящата инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от съдията.
Не може да бъде споделен и довода, че двете
нарушения не могат да бъдат извършени в условията на идеална съвкупност, тъй
като защитават едни и същи обекти на защита. Необходимо е да се изтъкне, че в
случая не може да се приеме, че извършеното деяние е само едно.
Първоинстанционният съд е установил, че извършените простъпки от Р. М. реално
са две – на първо място същият не е спрял на подадения сигнал за спиране със
„Стоп палка“ от полицейския орган, а след това, предизвиквайки преследване от
няколко полицейски автомобила, от което е успял да избяга, е осуетил
извършването на проверка. Установено е, че по време на преследването
полицейските автомобили са използвали светлинни и звукови сигнали, т. е.
подавали са сигнали за спиране в съответствие с правомощията си по чл. 170, ал.
3 ЗДвП, които също са били пренебрегнати. Съдебната практика е трайна в
разбирането си, че подаването на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен
служебен автомобил на МВР е годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. В тази
връзка първоинстанционният състав правилно е преценил, че бягството на водача по време на предизвиканото
преследване е отделно нарушение, за което следва да бъде ангажирана
отговорността му по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Неоснователен е и довода за прекомерност на
наложените наказания. С оглед демонстрираното незачитане на установените
правила от страна на касатора -
от нежеланието
да изпълни подадения му сигнал за спиране със стоп палка, а в последствие и
подаваните сигнали за спиране от полицейските автомобили, рисковото шофиране и
предизвиканото преследване - може да се съди за завишен интензитет на опасност на
деянията. В този смисъл определените наказания съответстват на обществената
опасност на административните простъпки и при липса на смекчаващи отговорността
обстоятелства, размерът им е съобразен с изискванията по чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
В
заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на
СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените
факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - в диапазона от 80.00 до 150
лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът
следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от
26.01.2023 г. по АНД № 627 по описа за 2022 г. на Районен съд – Силистра
ОСЪЖДА Р.С.М. с ЕГН - **********
*** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.