№ 7905
гр. С., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110142778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от АН. КВ. по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Г. Х. М. М.“ ЕООД дължи на ищеца сумата от общо 5000 лв. –
представляваща обезщетение за имуществени вреди в следствие на неизпълнение на
договор за изработка, инкорпориран в договор за управление от 14.08.2020г.,
съставляваща стойността на договорените, но неизвършени от ответника СМР, както
следва: 3000 лв. за ремонт на подов сифон в банята, хидроизолация, къртене и лепене
на 2 св.м. подов фаянс и гранитогрес, 1000 лв. – за свалянe на подпухнала мазилка и
нанасяне на нова на 166 кв.м. на стената между банята и коридора, 500 лв. – СМР за
боядисване на 6 кв.м. стена и 500 лв. – доставка и монтаж на стъклена преграда в
банята, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
03.02.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6549/2021г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за управление от 14.08.2020г.,
по силата на който последният се задължил в рамките на един календарен месец да
извърши в собствения на ищеца имот – студио, находящо се в апартаментен комплекс
„С. У.“, к.к. С. в., ул. „Л.“ 4, както и да отдава същото под наем, срещу заплащането на
процент от получаваното от ищеца месечно наемно възнаграждение. Поддържа да са
договорени следните СМР: ремонт на плочките в банята (къртене и поставяне на нови),
поставяне на хидроизолация и подов сифон, за да спре теча към коридора на
апартамента, ремонт на гардероб, поставяне на стъклена преграда, сваляне на
компрометирана и поставяне на нова мазилка, боядисване. Ищецът сочи, че ответникът
не е изпълнил задължението си по договора своевременно, в следствие на което
компрометираните участъци в обекта, договорени за ремонт са се увеличили, а имотът
е станал негоден за обитаване и даване под наем. Ето защо претендира заплащането на
1
обезщетение в размер на стойността на СМР, които ответникът се е задължил да
извърши съгласно т.1.3 от сключения между страните договор за управление.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът Г. Х. М. М.“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключването на
процесния договор, но твърди, че вина за неизпълнението на поетото задължение за
извършване на договорените СМР има ищецът, тъй като не му е предал държането на
имота (не е предал ключове). Сочи, след подписване на договора веднага се е обърнал
към охранително дружество и е сложил алармена система на имота, при наличието на
която, дори и да е предал ключове нямало как да се използва имота от изпълнителя.
Заявява, че ищецът е сключил и договор за охрана с „В. С.“ ООД. Наред с това бил
подала жалба в РПУ –Несебър срещу управителя на етажната собственост М. А. на
03.08.2020г. с оплакване за влизане в собствеността му, което правело невъзможно
изпълнението на договора и в частност извършване на договорените за обекта СМР.
Сочи се, че въпреки обещанието си ищецът не оттеглил жалбата, не му е предал имота,
като го ползва лично или чрез трети лица, в следствие на което са настъпили описаните
дефекти. Оспорва да е налице причинно следствена връзка между посочените дефекти
и действия и/или бездействия на ответното дружество, респективно липса на ремонт.
Твърди, че сочените вреди са вследствие на поведението на ищеца и липса на
поддръжка на имота при неговото ползване / извън нуждата от СМР/. На следващо
място поддържа неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 25, 26 и 27 от
договора (предоставяне на имот в състояние съответстващо на неговото
предназначение, да го застрахова и др.). Оспорва обезщетението и по размер като
завишено.По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото на осн. чл. 146, т. 3 ГПК са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, че между страните е сключен договор за управление от
14.08.2020г. с твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на който ответникът
се е задължил да извърши за срок от 30 дни СМР в имота на ищеца, да го отдава под
наем, като ищецът заплаща на ответника процент от получаваната наемна цена като
възнаграждение, ответникът не е извършил договорения ремонт.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 125, т. ІІ, рег. № 3796, дело № 312/2017г. на нотариус
Л. Чуткина при РС-Несебър се установява, че ищецът е собственик на студио,
находящо се в апартаментен комплекс „С. У.“, к.к. С. в., ул. „Л.“ 4.
От приетия по делото договор за управление и отдаване под наем на недвижим
имот от 14.08.2020г. се установява, че договорът е сключен за срок от пет години и
влиза в сила от момента на прехвърляне на имот в собственост на възложителя и
подписването му. Страните не са уговорили процедура по предаване, респективно
приемане на държане на имота.
От писмо на РУ-гр. Несебър към ОДМВР – гр. Бургас се установява, че по жалби
и сигнали на АН. КВ. са образувани две преписки: .../...г. за това, че К. е установи липса
на движими вещи от ап. 419 в к-с „г.Х. С. в.“, както и УРИ: .../..г. за това, че при
пристигане на 02.08.2020г. в ап. 419 в к-с „г.Х. С. в.“ е установил повреждане на
2
патрона на входната врата и чужд човек в апартамента. Посочените преписки са
изпратени по компетентност на ТО-Несебър пир РП-Бургас.
От писмо на РП-Бургас се установява, че на 05.08.2019г. в РП-Бургас, ТО-
Несебър е постъпила преписка 3043М-587/2019г. по описа на РУ-МВР-гр. Несебър по
заявление на АН. КВ., приключила с Постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 25.10.2019г., както и на 25.08.2020г. е постъпила преписка
с вх. № .../2020г. по описа на РУ-МВР – гр. Несебър по заявление на АН. КВ.,
приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
22.10.2020г.
По делото е представен от трето неучастващо лице „В. С.“ ООД неподписан
договор за охрана от 18.08.2020г., по силата на който АН. КВ. възлага на „В. С.“ ООД
да осъществява охрана с помощта на технически средства за сигурност чрез
наблюдение и контрол на имот – апартамент с адрес С. в. – юг под пътя к-с „Ш С. У.“
ет. 3, ап. S149 за срок от една година, считано от 18.08.2020г. срещу месечно
възнаграждение в размер на 48 лв. с ДДС, както и такса в размер на 12 лв. за
първоначално включване на обекта, платима отделно. Видно от извлечение от
банковата сметка на дружеството на 01.07.2021г. е постъпил превод от АН. КВ. в
размер на 468 лв., в следствие на което „В. С.“ ООД е издало фактура на АН. КВ. от №
671/01.07.2021г. за сумата от 468 лв. с основание охранителна услуга по договор №
150/19.08.2020г. за периода 18.8.2020г.-31.05.2021г. и монтажни дейности. В
становището си „В. С.“ ООД сочи, че е монтирана техника в обекта.
От приета по делото без възражения съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че посочените в чл.1, т.3 от Договор за управление и отдаване под наем на
недвижим имот от 14.08.2020 г. СМР „да монтира сешоар в банята, да ремонтира
плочките в банята /да хидроизолира, за да спре теча към коридора/, да постави
стъклена преграда, да постави гранитен плот на гардероба“ не са извършени, поради
което не е отстранен теча от банята към коридора. Според вещото лице
неизвършването на описаните СМР не създава пречки за ползването на апартамента, но
крие различни рискове в дългосрочен план. Освен олющването на мазилката на
стената, ако не се отстрани проблемът, ще са задълбочи разрушителния процес. На
въпросната стена има положени кабели, които е недопустимо да бъдат в стена с
наличие на висока влажност и застрашава здравето на ползвателите. Освен
неприятната гледка от мокрите петна по стената и настилката в коридора, който е пред
ползвателите на студиото, има риск в дългосрочен план да отключат и развият
различни заболявания и алергии в резултат на задържането на влага в стената към
коридора и образуването на мухъл.
Експертът е дал заключение, че сумата, необходима за извършването на
строително-монтажните работи е в размер на 3 600,33 лева с ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника са сключили валиден договор за управление, в който е инкорпориран и
договор за изработка, по силата на който ответникът е следвало да изпълни конкретни
3
СМР в определен срок, че е изправна страна по договора, като в резултат на пълното
неизпълнение на задълженията на ответника за извършване на договорените СМР е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в затруднено или невъзможно ползване
на собствения имот и отдаването му под наем, размер на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже
изпълнение на задължението си за извършване на СМР по договора, респективно
наведените провопогасяващи възражения, изключващи неговата отговорност,
съответно възражение за виновно поведение на ищеца.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства и от
изслушаната СТЕ съдът намира предявеният иск за неоснователен.
Не се спори, че страните са сключили процесния договор за управление, в който е
инкорпорирано задължение на ответника да извърши конкретно възложени СМР, след
което да отдава под наем недвижимия имот и да заплаща на ищеца договорената сума.
Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ответникът не е извършил договорения ремонт включително и към момента на
изготвяне на процесната експертиза. Спорът между страните в производството е дали
ищецът е бил изправна страна по договора като е осигурил достъп на ответника за
извършване на договорените СМР. В случая от приетите по делото писмени
доказателства съдът намира, че ищецът не е осигурил достъп на ответника за
извършване на СМР. Нещо повече, след сключване на същия, на 18.08.2020г. ищецът е
сключил договор за охрана с техническо средство с „В. С.“ ООД и е монтирана техника
в обекта. Няма данни по делото ищецът да е осигурил достъп до имота на ответника
чрез охранителната фирма. Ищецът не ангажира и доказателства в подкрепа на
твърдението си за проведена кореспонденция по електронна поща за осигурен ключ
във „В. С.“ ООД. Следователно ищецът не е бил изправна страна по договора като не е
осигурил достъп на ответника за извършване на необходимия ремонт.
На следващо място дори да се приеме, че ищецът е осигурил такъв, въпреки
липсата на доказателства в тази насока, то съдът намира, че ищецът не е претърпял
претендираните вреди. Последното се установява от заключението на СТЕ, доколкото
вещото лице изрично сочи, че неизвършването на описаните СМР не създава пречки за
ползването на апартамента, но крие различни рискове в дългосрочен план като
например задълбочаване на разрушителния процес, както и отключване от страна на
ползвателите на заболявания или алергии в резултата на задържането на влага и
образуването на мухъл. Следва да се посочи, че ответникът не носи отговорност за
възникването на вредите, във връзка с които се е задължило да извърши ремонт. В
случая ищецът претендира вреди от неизпълнението на договорени СМР, изразяващи с
в невъзможността му да ползва имота, респективно да го отдава под наем. В тази
връзка ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че процесното
студио не може да се ползва и не се е ползвало, респективно, че не го е отдавал под
наем, а и от заключението на СТЕ не следва този извод. Ето защо съдът намира, че
ответникът не доказа претендираните от неизпълнението на договора вреди.
По тези съображения съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
По Разноските:
По отношение на направеното от страните искане за присъждане на разноски и
според изхода от делото право на разноски има ответника, който претендира
заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв., които на
4
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца АН. КВ. .
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АН. КВ.,роден на **********г., гражданин на И., с
адрес: И., гр. Й., ул. М. Д. №, ап. 13, чрез адв. С.С. –АК – В., със съдебен адрес гр. В.,
бул. „С.“ 38А, против „г.Х.С М. Е.М“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес гр. С., бул. „Б. №, вх.,
ет. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца АН. КВ. сумата от 5000 лв. – представляваща обезщетение за
имуществени вреди в следствие на неизпълнение на договор за изработка,
инкорпориран в договор за управление от 14.08.2020г., съставляваща стойността на
договорените, но неизвършени от ответника СМР, както следва: 3000 лв. за ремонт на
подов сифон в банята, хидроизолация, къртене и лепене на 2 св.м. подов фаянс и
гранитогрес, 1000 лв. – за свалянe на подпухнала мазилка и нанасяне на нова на 166
кв.м. на стената между банята и коридора, 500 лв. – СМР за боядисване на 6 кв.м. стена
и 500 лв. – доставка и монтаж на стъклена преграда в банята, ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2021г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6549/2021г. по описа на СРС, 36 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. К., роден на **********г.,
гражданин на И., с адрес: И., гр. Й., ул. М. Д. №, ап. 13, да заплати на „г.Х.С М. Е.М“
ЕООД, ЕИК ...., представляван от М. Г. А, с адрес гр. С., бул. „Б. №, вх., ет., сумата от
380 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5