РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, IV-ти състав, в публично заседание на втори
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Райчева адм. дело № 193 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В. С. Ш. *** против
Решение № 2153-17-12/14.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 4/26.11.2019 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.“д“ от КСО за отпускане на добавка по чл.69в, ал.3 КСО. В жалбата се навеждат доводи
за неправилност на решението, постановено при съществени процесуални нарушения,
нарушение на материалния закон и необоснованост, като изтъква съображения за
това. Счита, че за времето на незаконно уволнение, признато с решение на съда,
му се следва добавка към пенсията от Учителски пенсионен фонд на основание чл.
69в, ал. 3 от КСО.
Претендира отмяна на оспореното
решение и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, в хода на делото по същество и
в представени по делото писмени бележки, поддържа оспорения административен акт
и счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
По допустимостта на производството
Оспореното решение е
административният акт, изрично посочен в закона – чл.118, ал.1 КСО, като
подлежащ на съдебен контрол. Съобщен е на Ш. чрез изпращане като препоръчана
пратка и е получен лично на 04.03.2020 г., л.3 от преписката. Жалбата е подадена по пощата на 17.03.2020 г.(видно
от клеймо върху плик – л.6 от делото), т.е. в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт. Ето защо жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По фактите
Жалбоподателят получава лична пенсия за стаж и възраст,
отпусната му в действителен размер с разпореждане от 31.10.2016 г., потвърдено
с решение №2153-17-187/30.12.2016 г. – л.52-53 от преписката. Към датата на заявлението за
отпускане на лична пенсия за стаж и възраст – 05.07.2016 г. той е навършил възраст от 63 г 8 м и общият
му осигурителен стаж за труд от III-та категория възлиза на 38 г 07 м 22
д – л.9 от преписката.
На 28.06.2019 г. Ш.
подава заявление за преизчисляване на пенсията в условията на чл.99, ал.1, т.1 КСО, като претендира отпускане на добавка по чл.69в, ал.3 КСО и представя
удостоверение от Районен съд-Русе.
По това заявление първоначално е постановен отказ с
разпореждане №2153-17-41 от 03.09.2019
г., обоснован с факта, че стажът, документиран с представеното съдебно
удостоверение, вече е бил съобразен при първоначалното отпускане на лична
пенсия – л.58 от преписката.
Разпореждане е било предмет на контрол пред директора на ТП на НОИ-Русе, който с решение №2153-17-80
от 07.112019 г. го отменя и връща на
ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне – л.62-64 от
преписката, за да се съобразят данните по удостоверение, обр.УП-3, издадено от
осигурителя ОУ“Ангел Кънчев“ на 26.10.2016 г. – л.35 от преписката. Директорът
на ТП на НОИ-Русе изтъква съображения, че към 06.05.2016 г. жалбоподателят
придобива право на лична пенсия за ранно пенсиониране на учител, тъй като към
този момент е изпълнено условието за изискуемия учителски осигурителен стаж от
30 г. и 8 мес. Тъй като Ш. е продължил да работи като учител и след това, той
има право на добавката по чл.69в, ал.3 КСО от Учителски пенсионен фонд за всеки
месец работа след тази дата.
При новото произнасяне на ръководителя по пенсионно
осигуряване е бил изготвен нов опис на осигурителния стаж на жалбоподателя –
л.65-67 от преписката, в който крайното записване е за 30 г. 9 м., 24 дни
учителски стаж. Видно от описа, приложен на л.66 от преписката, в полето
„забележки“, отразяванията по т.16, т.17 и т.18 са отнесени към учителския стаж
и те покриват изцяло времето от 08.09.1993 г. до 15.03.1994 г. Въз основа на
данните от описа било постановено разпореждане №4/26.11.2019 г., л.73-74 от
преписката. С него е изменена отпусната лична пенсия за стаж и възраст и е
определена добавка по чл.69в, ал.3 КСО за 1 месец осигурителен стаж.
Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя чрез препоръчана пощенска
пратка на 06.01.2020 г. – л.70 от преписката.
Ш. е обжалвал това разпореждане пред горестоящия орган
на 30.01.2020 год.(л.72
от преписката)
с доводи, че отново неправилно не е зачетен като учителски осигурителен стаж
периода на незаконно уволнение (08.09.1993
г.-15.03.1994 г.),
за който период са били внесени осигурителни вноски в допълнителен фонд.
Директорът на ТП на НОИ-Русе се произнася по жалбата със
сега оспореното решение №2153-17-12 на 14.02.2020 г. След излагане на фактите
от документите в пенсионното досие в т.ч. представеното съдебно удостоверение,
посочване на относимата по случая правна уредба, действала към момента на
спорния период 1993-1994 г., е прието, че периодът на незаконно уволнение
правилно е зачетен при определяне размера на учителския осигурителен стаж, но
не следва да се включи при определяне правото на добавка по чл.69в, ал.3 КСО,
тъй като съвпада с периода на увеличена осигурителна вноска от 45%, установена
с разпоредбата по ПМС 43/18.03.1991 г. за лицата, които имат право на пенсия 5
години по-рано от възрастта за пенсиониране при трета категория труд. При тези
съображения, обжалваното разпореждане е потвърдено, а жалбата на В.Ш.-отхвърлена.
По правото
При така
установеното от фактическа страна, от
правна страна съдът приема
следното:
Оспореният в настоящото производство акт
е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма, мотивиран е, съдържа
правни и фактически основания. При неговото постановяване административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, които да са
опорочили волеизявлението, а и оспорващият не твърди наличието на такива.
Основният
спор между страните се формира по обстоятелството дали периодът на незаконно
уволнение от 08.09.1993 г. до 15.03.1994 г. е бил зачетен при определяне
размера на добавката по чл.69в, ал.3 КСО. Внимателният прочит на цитираната
норма сочи, че учителите, които не са се възползвали от правото си на ранно
пенсиониране по чл.69в, ал.1 КСО и се пенсионират при общите условия по чл.68,
ал.1 и 2 от кодекса, имат право на добавка към пенсията от Учителски пенсионен
фонд за всеки месец с осигурителна вноска в този фонд след придобиване
правото на пенсия по ал.1 на чл.69в.
Безспорно към 05.07.2016 г., дата на заявлението за
отпускане на лична пенсия за стаж и възраст, за жалбоподателя са налице
изискванията за пенсиониране в условията на чл.68, ал.1 КСО, тъй като на
17.11.2015 г. е навършил изискуемата възраст от 63 г 10 м и има общ
осигурителен стаж от 38 г 07 м 22 дни. Тъй като е работил основно като учител,
за него би възникнало право да получава добавка от Учителски пенсионен фонд, но
при изпълнение на нормативните изисквания по чл.69в, ал.1 КСО.
Въпросът с правно значение в случая е определянето към
кой момент е възникнало за жалбоподателя правото за ранно пенсиониране като
учител. Това е обусловено от
препращането в текста на чл.69в, ал.3 КСО към първата алинея на нормата.
Разпоредбата на тази първа алинея сочи, че през 2016 г. правото на ранно
пенсиониране за учител-мъж възниква при възраст от навършени 60 г 10 м и учителски
осигурителен стаж от 30 г 8 м. Тези две кумулативно предвидени условия за ранно
пенсиониране за жалбоподателя Ш. са били налице към 06.05.2016 г., към която
дата той е заемал длъжност „старши учител“ в ОУ“Ангел Кънчев“. Към момента на
навършване на нормативно определената възраст (60г 10м) на 17.11.2012 год., той е нямал
изискуемия осигурителен стаж от 30 г 8 м на учителска или възпитателска
длъжност и това обстоятелство ясно личи от изготвения втори опис на
осигурителен стаж. Както бе отбелязано по-горе, в полето забележки на описа, са
отразени всички периоди на работа, отнесени към учителския му стаж в т.ч.
времето на уволнение, признато за незаконно с решение на Районен съд-Русе.
При ясно и непротиворечиво изразената воля на
законодателя да определи добавката от Учителски пенсионен фонд за онези
учители, които не са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране, като
тази добавка се изчислява за времето от възникване на преимуществото по чл.69в,
ал.1 КСО до момента на пенсионирането им, органите по пенсионно осигуряване са
приложили точно материалния закон. Нормативно обосновано, в съответствие с
установените факти и при спазване административно производствените правила, на
жалбоподателя Ш. е определена добавка по чл69в, ал.3 КСО за време от 1 месец,
тъй като това е периодът на работа като учител след придобиване правото за
ранно пенсиониране до прекратяване на осигурителното правоотношение – остатъкът
от 24 дни не може да формира друг цял месец. Времето на незаконното му
уволнение не е изключено при изчисляване на изискуемия учителски осигурителен
стаж, то не формира период на осигурителен стаж, с който би се определила
по-ранна дата на възникване на правото за ранно пенсиониране. При тези данни,
съдът намира, че доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението
и разпореждането, са неоснователни.
При липсата на пороци, съставляващи основание по чл.146 АПК за отмяна, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя по пенсионно осигуряване следва да бъдат потвърдени като
законосъобразни актове.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в
тежест на оспорващия следва да бъдат възложени своевременно поисканите от
ответната страна деловодни разноски за защита от юрисконсулт, дължими на осн.
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК и в размер на 100 лв. съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на В.С.Ш. *** на решение № 2153-17-12/14.02.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, като неоснователно.
ОСЪЖДА
В.С.Ш. ***, ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Русе сумата 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: