№ 18
гр. Елхово , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20202310200228 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на З. М. А. от с. ***, против Наказателно
постановление № 410/2020 от 20.07.2020г. на В.И. – Зам.директор на ТД Южна морска към
АМ, с което на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл.
9, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, й е наложено адм. наказание глоба в
размер на 2540.45 лева, представляваща 1/5 от стойността на златните изделия, предмет на
адм.нарушение – общо 153.41 грама с пазарна стойност 12702.25 лева.
В жалбата от З.А. се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Твърди се на
първо място, че митническите служители не са задали въпрос към жалбоподателката дали
има нещо за деклариране, а въпроса бил дали пренасят цигари и тютюн. На следващо място
се сочи, че не е вярно твърдението в НП, че златото е намерено в дамската й чанта. З.А.
заявява, че тя лично го е предоставила на митническите служители и че златните изделия не
са били само нейни, а четири от гривните били на пътуващата с нея Й.Е.М..
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител
– адв.А.А., като се заявява, че жалбата се поддържа изцяло.
За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание се явява
юрисконсулт Т.-И., която заявява, че оспорва жалбата и желае съда да постанови решение, с
което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като
1
съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2020 г., в 18.20 часа на Митнически пункт Лесово, на трасе входящи леки
автомобили и автобуси от Република Турция за Република България е пристигнал лек
автомобил, марка „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с регистрационен № ***, управляван от Й.Е.М.
и пътник в него – жалб.З. М. А., и двете български граждани. Според създадената
инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има
поставени указателни табели, в които на различни езици, между които и български и турски
език, са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените
от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към
митническата проверка, служителят на Агенция „Митници“ – свидетелката Н.И. в
присъствието на колегата си - свид. Х. Б., попитала пътуващите в автомобила Й.М. и З.А.
дали имат нещо, подлежащо на деклариране пред митническите органи, на което те
отговорили, че нямат нищо за деклариране и че пренасят личен багаж. След това МПС било
отклонено в халето за ЩМП и била извършена митническа проверка, като в хода на същата,
докато пътуващите излизали извън автомобила митническите служители видели дамска
чанта на предната дясна седалка. Веднага щом излязла навън, жалб. З.А., която седяла на
тази седалка, взела дамската чанта и я поставила през рамото си. След извършената
проверка на автомобила и багажа в него, св. И. попитала З.А. какво има в дамската й чанта
и я помолила да я отвори. При проверката на тази чанта били открити изделия от жълт
метал, състоящи се от гривни и парички, които не са били декларирани. Повикан бил
експерт оценител, за да се установи дали изделията са от злато или друг метал.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени и
недекларирани изделия от жълт метал, за изясняване произхода и притежанието на същите
контролните органи изискват от жалбоподателката З.А. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
лични обяснения и тя депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея на
български език. Последните са приложени към административнонаказателната преписка и
видно от тяхното съдържание, З.А. е заявила, че идва от Турция и не знае, че трябва да
декларира златото си. Същите обяснения били дадени и от водача на МПС - Й.М..
Експертът – оценител Д.Я. извършил оглед и анализ на откритите в дамската чанта
бижута и парички установил, че същите са от злато и са както следва: 1. златни парички
големи, проба 916 – 5 броя с тегло 35.00 грама; 2. златни парички малки, проба 916 - 9 броя
с тегло 15.25 грама; 3. златни гривни, проба 916 – 5 броя с тегло 90.44 грама; 4. златен
медальон, проба 585 – 1 брой с тегло 8.24 грама и 5.златен синджир, проба 585 - 1 брой с
тегло 4.48 грама. Общо стойността на изделията от злато с нетно тегло 153.41 грама е в
размер на 12702.25 лева.
Извършването на тази проверка било удостоверено със съставения от осъществилите
я митнически служители – свидетелите Н.И. и Х. Б. протокол за извършена митническа
проверка от 01.04.2020 година, подписан също и от жалбоподателката З. М. А., в който тя е
2
вписала следното възражение: „Аз сама си показах“.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, митническите
органи приели, че З. М. А. е извършила валутно нарушение по чл. 18, ал.2, във вр. с чл.14а,
ал.1 от ВЗ, като не е декларирала писмено пред митническите органи пренасяните от нея
златни изделия – общо 153.41 грама съгласно разпоредбите на чл.8, ал.3 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а
от ВЗ.
За така констатираното нарушение свидетелят Н.И. - митнически инспектор съставил
против З.А. в присъствието на св. Х. Б. и на самата жалбоподателка Акт за установяване на
административно нарушение № 350/01.04.2020г., в който актосъставителят изложил
фактическо описание на нарушението, което квалифицирал правно с разпоредбите на чл.18,
ал.2, вр. с чл.14а, ал.1 от ВЗ, както и обстоятелствата при извършването и установяването
му. Вещите, предмет на нарушението били задържани с разписка № 0173061 от 2020г.
Така съставеният акт бил подписан от актосъставителя и посочения в него свидетел,
след което предявен на жалбоподателката З.А. и подписан от нея. Препис от акта бил
връчен на З.А., което е удостоверено с подписа й върху самия акт, като й било разяснено
отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да се
направи допълнителни писмени възражения по него.
Жалбоподателката е направила възражения само при съставянето на този АУАН, като
е вписала, че са я питали за тютюн и цигари и че не е знаела, че трябва да декларира
собственото си злато.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него писмени материали -
протокол за извършена митническа проверка от 01.04.2020 година, писмено обяснение от
З.А., разписка за задържане от 01.04.2020 г. др., на 20.07.2020г. Зам. директора на ТД Южна
морска към АМ В.И. е издал обжалваното Наказателно постановление № 410/2020, с което
на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ на З. М. А. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2540.45 лева, представляваща 1/5 от стойността на златните
изделия, предмет на адм. нарушение. В обстоятелствената част на същото НП е посочено, че
задържаните златни изделия – общо 153.41 грама следва да бъдат върнати на З. М. А..
Наказателното постановление е връчено на З.А. на 24.07.2020г., а жалбата е
депозирана пред АНО на 28.07.2020г. с вх. № 32-217886.
Представеното по делото заверено копие от Заповед № ЗАМ-265132-58430 от
21.02.2020г. на Директора на АМ доказва материалната компетентност на директорите и
зам.директорите на териториалните дирекции при Агенция „Митници“ да издават НП
съобразно териториалната им компетентност въз основа на актове, съставени от
митническите органи за нарушения по чл.18, ал.2, 3 и ал.7, т.3 и 4 от ВЗ.
3
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели Н.И. и Х. Б..
Показанията на тези свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателката, съдът
съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените
писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен
материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе. Показанията на тези свидетели не бяха оборени от събраните по
делото доказателства, а и самата жалбоподателка не оспорва, че на посочените в АУАН и
НП време и място е пренеслапрез държавната ни граница описаните златни изделия, за
които не е подадена надлежна декларация, като в собственоръчно написаните обяснения,
дадени в момента на проверката на 01.04.20г., е заявила, че не е знаела, че трябва да
декларира златните бижута, които имала.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения
седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и
от датата на депозиране на жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна по същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна страна, съдът намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените
законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Съдът счита, че в конкретния случай са били спазени императивните изисквания на
чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на
акта за това, този акт да бъде предявен по надлежния законов ред на нарушителя.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон, в сила към
момента на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба
4
№ Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически
регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012 година е
регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на благородни метали и
скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от
благородни метали и скъпоценни камъни, в случая златни бижута, същите не се декларират,
ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от
същата Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.
Съгласно чл. 8, ал.3 от същата Наредба, в случаите, когато пренасяните през
границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за
деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в
което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.
От показанията на разпитаните свидетели Н.И. и Х. Б. /присъствали при установяване
на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените
писмени доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и
НП дата – 01.04.2020г. при влизане от трета страна – Република Турция в Република
България пренесла в своята дамска чанта изделия от злато с общо тегло 153.41 грама на
стойност 12702.25 лева, без да е изпълнила задължението си за писменото им деклариране
по установения ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по
образец.
В конкретният случай З.А. е пренесла през границата на страната златни изделия над
законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е била
задължена да попълни митническа декларация. С бездействието си З.А. е нарушила
посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-
наказателната й отговорност. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на
граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че
да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че З.А.
е била запозната или е имала възможност да се запознае със задълженията й при
преминаване на ГКПП, но не е изпълнила това за деклариране на пренасяното количество
златни изделия, като инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др.
принадлежи на лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е
задължение на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни
своите задължения съгласно митническите изисквания. Поради това същата е действала
виновно, доколкото е била длъжна и е могла да разбере действащото законодателство във
връзка с пренасянето на златни изделия в количество над 60 грама от трета страна, каквато
5
се явява Турция, което подлежи на деклариране пред съответните митническите органи.
Заявеното от нея в писмените й обяснения, че не е знаела, че трябва да декларира своите
златни изделия, не я оправдава и не изключва виновното й поведение, тъй като същата е
пренесла в собствената си дамска чанта количество от 153.41 грама златни изделия през
границата на страната ни, без да ги декларира нито устно, нито писмено. Заявеното в
жалбата, че АНО не е взел предвид, че пътуващите в автомобила са били две лица и
пренасяното общо количество златни изделия е било собственост не само на З.А., но и на
Й.М., съдът не възприема. На първо място, едва след като е било установено цялото
количество златни изделия, пренасяно от жалбоподателката в дамската й чанта, тя е заявила,
че тези изделия принадлежат не само на нея, но и на Й.Е.М. – без да уточнява колко и какви
изделия са собственост на всяка от тях, като от показанията на двамата разпитани свидетели
се установи, че жалбоподателката на няколко пъти променила заявеното относно
собствеността на тези златни изделия, като първоначално казала, че са нейни, впоследствие,
че са купени за подарък за сватба, а после - че са и на дъщеря й, но нейното писмено
обяснение е било, че бижутата са нейни и не е знаела, че трябва да се декларират. На
следващо място, в случая за съставомерността на адм.деяние е без значение чия собственост
са пренасяните от нарушителя златни изделия. В случая безспорно е установено, че именно
З.А. е пренесла в своята дамска чанта цялото количество златни изделия и именно това
обстоятелство е възприето от АНО, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла
на НК.
Санкционната разпоредба на чл. 18, ал. 2 от ВЗ, действаща към момента на
извършване на нарушението, предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане,
наказание глоба за физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и
еднолични търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства
или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не
съставлява престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя З.А.
е наложена глоба в размер на 2540.45 лева, която сума представлява една пета от стойността
на пренесените златни изделия и е в съответствие с нормата на чл. 18, ал.2 от ВЗ.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от
ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията си в
издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало
обществената опасност на нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя
като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата
при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Независимо, че от нарушението
на З.А. не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е
6
ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния
характер на състава на отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното
деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема,
че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от
ЗАНН, не е нарушил Закона.
Ето защо съдът приема атакуваното наказателното постановление за законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Толева-
Илиева искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В
случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и
следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото в нормата на
чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК,
да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимите
разноски да бъдат определени в размер на 100.00лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 410/2020 от 20.07.2020г. на В.И. – Зам.директор на ТД Южна морска
към АМ, с което на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, на
З. М. А. от с. ***, с ЕГН – **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на
2540.45 лева, представляваща 1/5 от стойността на златните изделия, предмет на адм.
нарушение – общо 153.41 грама с пазарна стойност 12702.25 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят З. М. А. от с.***, ул. ***, с ЕГН – **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“ направените по делото
разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
7
Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8