Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 12316 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 365 ЗЗД.
Ищецът „А.К.“ ЕАД твърди, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК за следните суми: 15 000.00 лева, представляваща част от
консолидирано задължение за главница в размер на 15 334.92 евро /29 992.50
лева/, признато в нотариално заверена спогодба от 02.04.2012 г., и обхващаща
частта от консолидираното задължение за главница, съдържащо се в непогасени и
предсрочно изискуеми вноски за периода от м.06.2014 г. до м. 10.2018 г., вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сума в размер на 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплатена държавна такса и сума в размер на 846.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК. Обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с твърдение, че срещу така издадената заповед за изпълнение
е постъпило в срок възражение от длъжника.
В исковата молба се излага, че на 02.04.2012 г. в
гр. Варна между „А.К.“ ЕАД и С.П.А. е сключена спогодба, с която страните преуреждат отношенията, възникнали от сключения помежду им
Договор за кредит № 0032747 от 29.01.2010 г. Със спогодбата страните са
установили като безспорно в отношенията си, че към датата на сключването
ѝ „А.К.“ ЕАД има вземане към ответника за сума в 17 316.53 евро,
възникнало на основание Договор за кредит № 0032747 от 29.01.2010 г.,
формирано, както следва: 15 334.92 евро – главница, 1 638.61 евро – лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 02.05.2011 г. до 02.04.2012
г., 343 евро – адвокатско възнаграждение, както и законна лихва за забава върху
главницата, считано от деня на подписване на спогодбата до окончателното
изплащане на задължението. С цел да се избегне принудително изпълнение срещу
ответника страните се споразумяват описаните задължения да се погасяват
съобразно посочен в чл. 3 от спогодбата погасителен план. Ищецът поддържа, че
съгласно чл. 4 от спогодбата при закъснение за изплащане на някоя от вноските с
повече от 60 календарни дни, считано от настъпване на падежа за плащане на
съответната вноска, всички неизплатени погасителни вноски до края на
погасителни план стават незабавно, изцяло и предсрочно изискуеми. Посочва, че С.А.
е извършил вноски по спогодбата на обща стойност 2 602.49 евро, с които са
погасени част от задълженията му за лихви и адвокатско възнаграждение, като
последното плащане е извършено на 31.01.2014 г. Заявява, че не са погасени
вноските за периода от 31.12.2012 г. до 01.09.2020 г. Тъй като срокът по чл. 4
от спогодбата е изтекъл преди подаване на заявлението, твърди, че е настъпила
предсрочна изискуемост на всички неплатени вноски. Уточнява, че датата на
настъпване на предсрочната изискуемост е 30.04.2014 г., след изтичането на
повече от 60 календарни дни, считано от неплащане на вноската за м. февруари
2014 г.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че С.П.А. дължи на „А.К.“ ЕАД сумата от 15 000 лева, представляваща частичен
иск от 15 334.92 евро /29 992.50 лева/ – консолидирано задължение за главница,
признато в нотариално заверена спогодба от 02.04.2012 г. и обхващащо частта от
консолидираното задължение за главница, съдържащо се в непогасени и предсрочно
изискуеми вноски за периода от м.06.2014 г. до м.10.2018 г., вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда – 13.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.
дело № 3994/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Прави
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3994 по описа за 2019 г.
на ВРС, 33 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на настоящото
производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника.
С доклада по делото съдът е
приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение между тях по
нотариално заверена спогодба от 02.04.2012 г., както и че ответникът е извършил
частични плащания по същата в общ размер от 2 602.49 евро.
С исковата молба е представена спогодба от
02.04.2012 г. с нотариална заверка на подписите, сключена между „И.К.“ ЕАД /с
актуално наименование „А.К.“ ЕАД/ и С.П.А. /л. 12-19 от делото/. Изрично с чл.
2 от същата ответникът признава, че към датата на сключването ѝ дължи на ищцовото дружество следните суми по Договор
за кредит № 0032747 от 29.01.2010 г.: 15 334.92 евро – главница, 1 638.61 евро
– лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 02.05.2011 г. до
02.04.2012 г., 343 евро – адвокатско възнаграждение, както и законна лихва за
забава върху главницата, считано от деня на подписване на спогодбата до окончателното
изплащане на задължението. В чл. 3 е уговорено, с цел да се избегне
принудително изпълнение срещу ответника, общият дължим размер на вземанията от
17 316.53 евро да бъде разсрочен и погасяван съгласно обективиран в текста
на спогодбата погасителен план. Същият включва 103 месечни погасителни вноски,
първата от които с падеж 03.04.2012 г., а последната – 01.09.2020 г. Размерът
на първата погасителна вноска в 766 евро, а на всяка следваща – 250 евро.
Изключение прави само последната погасителна вноска, която е в размер на 110.70
евро. Съгласно чл. 4, ал. 1 от спогодбата при закъснение за изплащане на някоя
от вноските с повече от 60 календарни дни, считано от настъпване на падежа за
плащане на съответната вноска, всички неизплатени погасителни вноски до края на
погасителни план стават незабавно, изцяло и предсрочно изискуеми.
На л. 21-28 от делото са приложени вноски бележки,
от които се установяват извършени от ответника плащания по процесната спогодба,
както следва: на 09.04.2012 г. – на сумата от 1500 лева; на 30.06.2012 г. – на
сумата от 520 лева; на 03.08.2012 г. – на сумата от 520 лева; на 14.11.2012 г.
– на сумата от 500 лева; на 11.03.2013 г. – на сумата от 550 лева; на
11.06.2013 г. – на сумата от 600 лева; на 31.10.2013 г. – на сумата от 600 лева;
на 31.01.2014 г. – на сумата от 300 лева.
Останалите представени по делото писмени
доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към неговия предмет.
По делото са ангажирани специални знания
посредством допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, подробно и
аргументирано. Вещото лице Р.С. потвърждава, че извършените от ответника
плащания по процесната спогодба съвпадат с гореописаните, за които са представени
платежни документи с исковата молба. Изчислено е, че общият им размер възлиза
на 5090 лева, равняващи се на 2602.49 евро. Съгласно заключението с така
извършените плащания са погасени следните задължения по спогодбата: с плащането
от 09.04.2012 г. – 5.11 евро - такса преписи от документи, 31.83 евро - законна
лихва и 730 евро - лихва по споразумението; с плащането от 30.06.2012 г. –
265.87 евро - разноски по спогодба; с плащането от 03.08.2012 г. – 77.13 евро -
разноски по спогодба и 188.74 евро - законна лихва. С всички следващи плащания
е погасяване единствено законна лихва. Въз основа на така отнесените плащания
вещото лице е изчислило, че дължимият остатък по спогодбата е, както следва:
15 334.92 евро – главница, 908.61 евро – лихва за забава за периода от
02.05.2011 г. до 02.04.2012 г.; 9515.86 евро – законна лихва за забава за
периода от 02.04.2012 г. до 13.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК/.
В съдебно заседание вещото лице С. поддържа
заключението, като уточнява, че посочените погасявания на законна лихва визират
начислената след датата на сключване на спогодбата лихва за забава. Заявява, че
е извършвал самостоятелни изчисления на базата на съответните постановления на
МС, с които е определен размерът на законната лихва за отделните периоди в
рамките на процесния, тъй като при ищцовото дружество законната лихва погрешно
е изчислявана на базата на 11 % за целия период.
Въз основа на допълнително формулирана задача
вещото лице е извършило изчисления относно броя на погасените вноски съобразно
погасителния план. Посочено е, че с извършените плащания са погасени изцяло
първите осем вноски, а от деветата е погасена част в размер на 86.49 евро, като
неизплатеният остатък съобразно погасителния план е в размер на 23 524.21
евро.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземанията
си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане
на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за спогодба; 2) осъществяването на
обективните предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото
на кредитора да обяви вземанията по сключената между страните спогодба за
предсрочно изискуеми и уведомяването на ответника за това.
Наличието
на първата от посочените материалноправни предпоставки е безспорно между
страните. Съгласно чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. Взаимните отстъпки по съществото си представляват пълен или частичен
отказ от спорни права или признаване на задължения. Целта на спогодбата е да се
внесе яснота в отношенията между страните. Същата има едновременно декларативно
и регулиращо действие – от една страна страните считат правното положение
такова, каквото е са признали със спогодбата от момента на възникване на
правата и задълженията по договора, а от друга – се задължават занапред да
изпълняват задълженията така, както е уговорено в спогодбата.
В случая от
представената по делото спогодба с нотариална заверка на подписите става ясно,
че страните са се съгласили с описания в същата общ размер на вземанията на
ищцовото дружество към ответника, както и с разпределението им по пера –
съответно за главница, лихви и разноски, и са постигнали съгласие същите да
бъдат разсрочени съобразно погасителен план, обективиран в текста на
спогодбата.
В
разглеждания случай ищецът се позовава на настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на вземанията по спогодбата при условията на чл. 4.1 от текста
ѝ, съгласно който при закъснение за изплащане на
някоя от вноските с повече от 60 календарни дни, считано от настъпване на
падежа за плащане на съответната вноска, всички неизплатени погасителни вноски
до края на погасителни план стават незабавно, изцяло и предсрочно изискуеми.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Изрично е прието, че правните последици на предсрочната изискуемост настъпват
от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който
момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, посоченото разрешение за необходимостта да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита вземанията си за предсрочно
изискуеми, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. В този смисъл
не може да се приеме, че е възможно настъпването на автоматична предсрочна
изискуемост, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца. Предвид изложеното и
доколкото не са ангажирани доказателства за уведомяване на ответника за
обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията му по процесната
спогодба, не може да се приеме, че ищецът надлежно е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати договора
поради неговото неизпълнение.
Независимо
от гореизложеното, следва да бъде съобразено, че предмет на настоящото
производство се явява част задължението за главница по сключената между
страните спогодба, съдържащо се във вноските за периода от м.06.2014 г. до
м.10.2018 г. В този смисъл същото е било изискуемо още към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК поради настъпване на неговия падеж съобразно
уговорения между страните погасителен план.
Именно от
датата на падежа на всяка от горепосочените вноски по отношение на тях е
започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, приложим по
отношение на вземането за главница /арг. от чл. 114,
ал. 1 ЗЗД/. Към датата на подаване на заявлението – 13.03.2019 г. той не е бил
изтекъл, поради което и възражението на ответника за погасяване по давност на
исковата претенция е неоснователно.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че с извършените
от ответника плащания не е погасена никаква част от дължимата по спогодбата
главница. Съдът намира, че предвид правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, определящо
последователността на погасяване при главни и акцесорни
задължения, кредиторът правилно е отнесъл изплатените суми за погасяване на
вземанията за разноски и лихви /съответно начислени до датата на сключване на
спогодбата и след нея/. Съгласно посочената разпоредба „Когато изпълнението не
е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“
От
гореизложеното следва, че общият размер на дължимата главница по процесната
спогодба възлиза на 15 334.92 евро. Вноските за исковия период от м.06.2014 г. до м.10.2018 г., вкл., са в общ размер от 13 250 евро,
като не се оспорва от ответника, че в тях е включена претендираната главница от
15 000 лева /равняващи се на 7 669.38 евро/.
Поради така изложените
съображения предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като в спогодбата, на която
ищцовото дружество основава претенциите си, вземанията са уговорени в евро,
настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението следва да
бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/29.04.2015 г. по т.
д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. С последното е прието, че съдът не може да
присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен
в изрично предвидените от закона случаи. Изрично в мотивите на тълкувателния
акт е прието, че кредиторът – ищец не може едностранно
да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в
чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ, като
в случай че е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на
спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в
чуждестранна валута сума. Приема се, че по този начин не се нарушава
установеното в гражданския процес диспозитивното начало, защото не се променя
предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се
претендира от ищеца. В този смисъл, макар в заповедта за незабавно изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист вземането да е посочено в лева,
постановяването на решението за евровата
равностойност на вземането не би довело до разминаване в предмета на
заповедното и исковото производство.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски. Представени са доказателства за реалното заплащане на
държавна такса в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 846
лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на последното,
доколкото същото е в минималния размер с включен ДДС по чл. 7, ал. 7 във вр. с
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към датата на образуване
на заповедното производство. Общият размер на разноските за заповедното
производство, който следва да бъде възложен в тежест на ответника е 1146 лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
300 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева,
депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 1176 лева. Уговореното и
заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение също е в минималния
размер с включен ДДС по Наредбата, поради което и възражението за прекомерност
на същото е неоснователно. Поради изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в размер на 1826 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът С.П.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.к.“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 7669.38
евро /седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем евро
цента/, представляваща частичен иск от 15 334.92 евро –
консолидирано задължение за главница, признато в нотариално заверена спогодба
от 02.04.2012 г. и обхващащо частта от консолидираното задължение за главница,
съдържащо се в непогасени и предсрочно изискуеми вноски за периода от м.06.2014
г. до м.10.2018 г., вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда –
13.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума в
левовата ѝ равностойност по фиксинга на БНБ към датата на заявлението е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 3994/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. чл. 365 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.к.“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 1146 /хиляда сто
четиридесет и шест/ лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.к.“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 1826
/хиляда осемстотин двадесет и шест/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: