Решение по дело №55/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-433 от 24.02.2025 г., подадена от К. И. Т. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 5 от 06.02.2025 г. на директор ТП на НОИ – Габрово с искане за неговата отмяна.

С обжалвания административен акт /АА/ е отхвърлена жалба на Т. с вх. № 1012-07-2 от 15.01.2025 г. срещу разпореждане [номер] от 19.12.2024 г. на ръководител ПО при същата администрация. С това Разпореждане е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ на жалбоподателя по подадено негово заявление, отчитайки трудовият му стаж по видове категории труд, като за втора категория са му признати 13 г., 00м. и 03 дни, а за труд от трета категория- 26 г., 10 м. и 09 д. или общият му осигурителен стаж, приравнен към трета категория, е 43 г., 01 м. и 13 дни, от които действителен стаж– 39 г., 10 м. и 12 дни. Въз основа на така приетите изчисления административният орган е счел, че Т. няма необходимият стаж от първа и втора категория, респективно – необходим брой точки като сбор от стаж и възраст, за да се пенсионира при условията на чл. 168, ал. 1, чл. 69б, ал. 2 и чл. 68 от КСО.

В жалбата си от 15.01.1025 г. против това Р. Т. възразява за незачетен му стаж от втора категория прослуженото от него време за периода от 01.01.2000 г. до 11.02.2004 г. в «Руно» /»Руно-Г»/ ООД, Габрово, където трудовите му функции са били пряко свързани с обработката и облагородяването на вълната в специално звено в предприятието, което е такова от вълнено-текстилната промишленост. До края на предходната 1999 г. този стаж е бил зачетен като такъв от втора категория на основание т. 39 от ПКТП /отм./ и макар че след това той е изпълнявал същите трудови функции, на същото място и на същата длъжност, от следващия ден – 01.01.2000 г., този стаж е зачетен вече като такъв от трета категория.

С процесното Решение жалбата е счетена за редовна и допустима, но неоснователна, като не се приемат възраженията на Т. за зачитане на стажа му от този период като такъв от втора категория. За да постанови акта си, ответникът е взел предвид промяната в нормативната уредба относно категориите труд и по-конкретно това, че от 01.01.2000 г. е отменен ПКТП и този въпрос е уреден с НКТП и Инструкция № 13/2000 г. Т. е работил в «Руно» /»Руно-Г»/ ООД, Габрово от 20.05.1985 г. до 11.02.2004 г. на длъжност «шлосер», «секционен майстор» и «преносвач на материали» в звено «Влачалня». Работил е и на длъжност «пазач» от 01.10.1991 г. до 01.05.1993 г., за която му е призната трета категория труд и той не оспорва тази квалификация. За останалите длъжности му е зачетена втора категория до 31.12.1999 г. Съгл. чл. 2, т. 39 от НКТП за втора категория труд е признат положеният такъв от работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до началник цех включително, заети непосредствено в тъкачни цехове на текстилното производство; работници в багрилна кухня в звената за печатане, багрене и облагородяване на тъкани. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 47 от Инструкция № 13/2000 г. за прилагане на НКТП, от втора категория труд е положенията такъв на длъжности, обхванати с чл. 2 от Наредбата. По т. 39 така е категоризина трудът на работещите непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани, с изключение на звената за предене и производство на трикотаж; работещите в багрилна кухня в текстилното производство, приготвящи и дозиращи багрила и багрилни пасти, както и работещите в багрилна кухня, които осъществяват задължения и на текстилен бояджия, работещите в състава на апретурните цехове или звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани. Безспорно е, че Т. е работил на посочените по-горе длъжности във вълнено-текстилно предприятие, цех «Влачалня», като през спорния период той е изпълнявал длъжностите «секционен майстор» и «преносвач на материали». В това звено се извършва дейност по първична обработка на вълната, като процесът предхожда преденето, тъкането и последващата обработка на тъканите, т.е. при влаченето на вълната се касае именно за първична обработка на материала. Това е била и основната дейност на предприятието. Жалбоподателят счита, че дейността му е свързана с обработка и облагородяване на вълна и затова трудът му следва да се счита за такъв от втора категория и през спорния период. Независимо, че няма промяна в характера на полагания труд, от 01.01.2000 г. правните норми не го зачитат вече като такъв от втора категория, т.к. той не е свързан с обработката и облагородяването на вълната, каквито са предвижданията в Наредбата.

Решението е получено от адресата си на 10.02.2025 г., видно от приложеното известие за доставка, а жалбата против него е депозирана на 13.02.2025 г. и като подадена в законния срок от заинтересована страна против подлежащ на съдебно обжалване пред Административен съд – Габрово същата се явява редовна и допустима, с оглед на което съдът следва да я разгледа по отношение на нейната основателност.

В жалбата си К. Т. изтъква следните съображения в подкрепа на искането си за отмяна на процесния ИАА: Неправилно трудът му през процесния период 01.01.2000 г. – 11.02.2004 г., положен в «Руно-Г» АД, Габрово е зачетен за трета категория, т.к. този труд е свързан с обработката и облагородяването на вълната в специализирано звено, в предприятие от вълнено-текстилната промишленост. По какъв начин и като каква категория е отразен трудът му в Трудовата му книжка не е факт, релевантен към спорния казус. В случай, че за този период трудът му се зачете като такъв от втора категория, то ще са налице условията за пенсионирането му на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат И. Х., който поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява в о.с.з. от юрисконсулт К., която оспорва жалбата.

И двете страни претендират за присъждане на разноски.

В процеса на цялостен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт съдът изследва наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, вкл. и такива, които не се съдържат в жалбата.

От фактическа и правна страна се правят следните установявания и изводи:

Процесните актове – Разпореждане и Решение, са издадени от компетентни административни органи в изпълнение на предоставените им по закон правомощия, в изпълнение нормите на чл. 98, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Същите съдържат всички необходими реквизити, предвидени от закона в изпълнение на процесуалните изисквания. Не е спорно в кое предприятие, кое звено и на кои длъжности е полаган трудът на Т.. Спорният момент е приложението на материалния закон и по-специално дали вида труд, положен от жалбоподателя, е такъв от втора категория за така уточнения процесен период.

Съгласно чл. 104, от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Следователно субективното виждане относно това дали и какви вредности има даден труд, как е отразен той в трудова книжка или други документи – удостоверения, трудови договори, ведомости за заплати и т.н., е без значение за категоризирането му, когато са установени по безспорен начин вида му и предприятието и звеното, в които той е полаган. Единствено МС е органът, който с надлежен акт посочва критериите за категоризирането на труда при пенсиониране. Според тази правна норма, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В случая такива писмени доказателства са налице, като по делото е приложена трудовата книжка на лицето; Удостоверение на ТП на НОИ– Габрово от 16.10.2024 г.; Удостоверение от НОИ, ТП – Ловеч от 08.10.2024 г. относно спорния период; Извлечение от Регистър на трудовите договори от 29.01.2025 г. Затова и съдът е допуснал разпит на свидетели.

С писмо от 25.03.2025 г. на началник отдел ООА при НОИ, ТП – Ловеч съдът е информиран, че с приемо-предавателен протокол от 29.05.2013 г. в отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Ловеч се съхраняват разплащателните и трудови документи на иззетия от осигурителя „Руно-Г“ ООД, Габрово документален масив. Приети са разплащателни ведомости и платежни бележки до 31.03.2003 г. на предприятието, но липсват трудови досиета. Налице е електронен документален масив за периода до 31.12.1996 г. Самите електронно обработени ведомости на осигурителя са изпратени на електронен носител, но те не касаят процесния период. Нито, както бе изложено по-горе, от тях може да се установи категорията труд с оглед формулировката на относимите норми на НКТП и Инструкция № 13/2000 г.

От заключението на назначеното по делото вещо лице и приложените копия на ДВ се установява, че промишленият отрасъл, в който е работело предприятие „Руно“, респ. „Руно – Г“, Габрово, през процесния период е „лека промишленост“ с предмет на дейност– „изкупуване и първична преработка на вълна“. Вещото лице е проверило документацията, находяща се по делото, както и архивни материали за предприятието. Дейностите в звено „Влачалня“ са свързани с процесите на последователна първична преработка на изкупена овча вълна до изтеглянето й на лента. Това са всички процеси, реализиращи класическия принцип на камгарната предачна система /класическо английско предене/ до процеса предпредене на перкова предачна машина /флаер/, а именно: 1. Сортиране на вълната в зависимост от качеството, дължината, състоянието и цвета на влакната, съставящи руното; 2. Пране на вълната с перална машина; 3. Чепкане на вълната – цели механично разтваряне на вълната и подготовката й за влачене; 4. Влачене – основен процес, който се осъществява на камгарен дарашки състав и крайният продукт е дарашка лента; 5. Два прехода дублиране и изтегляне на интерсектинги; 6. Решене на плоскогребенна машина; 7. Два до три прехода дублиране и изтегляне на интерсектинги. Продуктите на „Руно“ /“Руно – Г“/ са били прана вълна и камгарна вълна. Жалбоподателят е изпълнявал функции по пренасяне на материали за зареждане на машините по технологичните преходи, посочени в горните пунктове и секционен майстор – извършвал е техническа и технологична поддръжка на машините и оборудването, осъществяващи преработката на вълната по тези технологични процеси. Тези функции не са свързани с облагородяване на вълната. Налице са вредни условия на труд в звеното за работещите в него, а именно– неприятна миризма, запрашеност и шум, а самата работа се определя като еднообразна и рутинна. Към момента обаче не могат да се установят конкретни параметри на шум и запрашеност, за да се установи дали са над определени норми.

В проведеното по делото о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, вкл. в частта му, че трудът на жалбоподателя не е свързан с облагородяването на вълната, като тъкан. По този повод експертът заявява, че влаченето на вълна не води до нейното облагородяване. Облагородяването е друг процес, който се реализира в края на производствения цикъл и се осъществява посредством физични, химични и механични процеси и въздействия върху тъканта, като спластяване на вълната, багрене, допълнително омекотяване /карбонизация/.

От разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът намира за допустими с оглед наличието на писмено начало на доказателствата, гореизложените факти, свързани с мястото и вида на работа на жалбоподателя, като в допълнение става ясно, че всички етапи на производството на първоначална преработка на вълната са ставали в едно помещение, в което работел постоянно и жалбоподателят. Машините в цеха се поддържали от него, той ги зареждал с материал. В помещението имало голяма запрашеност и шум. За кратко работниците получавали кисело мляко, но това било години преди процесния период, през 80-те. Предоставян на работници бил и допълнителен отпуск, но не става ясно точно през кои години.

С ПМС № 235 от 20.10.1998 г., обн., ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г., в сила от 1.01.2000 г. е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, с която МС, в изпълнение на правомощията си по чл. 104 от КСО, е определил благоприятни за пенсиониране категории труд. Съгласно чл. 2, т. 39 от нея, от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до началник на цех включително, заети непосредствено в тъкачните цехове на текстилното производство; работници в багрилна кухня, в звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани. В случая жалбоподателят не е работил в тъкачен цех, нито в багрилна кухня, в звено за печатане и багрене на тъкани и това не е спорно между страните. Под въпрос е дали положеният от него труд е такъв на работник в „звено за облагородяване на тъкани“. Формулировката на приложимата от 01.01.200 г. норма е различна от тази на до тогава прилаганата по чл. 31 от ПКТП /отм./, според която от втора категория е трудът на работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. Според отменената норма първичната обработка на суровините, каквато е била в случая в предприятието – осигурител на жалбоподателя е била дейност, равнопоставена в това отношение на другата – текстилно облагородяване на тъкани, което е последваща дейност, но и двете са били зачитани за втора категория труд. След промяната и влизане в сила на новата разпоредба от НКТП отпада като втора категория трудът на работниците в първичната преработка на суровини, каквато е вълната и остава като втора категория трудът, свързан с облагородяване на тъканите – т.е. на последващ етап от производството, когато вече е налице готова тъкан /плетена или тъкана/, подлежаща на допълнителна обработка за повишаване на нейното качество посредством физични, химични и механични въздействия, както е посочило и вещото лице – текстилен инженер. Суровината, каквато е вълната, е материята, която се използва за производството на тъкани /крайния продукт в текстилната промишленост/ и обработката на суровини се различава от обработката на готови тъкани, като предприятието, в което е полагал труда си жалбоподателят, е било специализирано и се е занимавало само с първична обработка на готова суровина – свежа вълна, до подготовката и на ленти за последващо производство на вълнени тъкани.

Съгласно чл. 9, ал. 47 от Инструкция № 13/2000 г., по прилагането на т. 39 от Наредбата е предвидено, че втора категория е трудът на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително, назначени и работещи непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани от естествени (памук, вълна, коприна, лен и др.), химични и копринени влакна и техните смеси, с изключение на цеховете и звената за предене и за производство на трикотаж; работниците, назначени и работещи в багрилна кухня в текстилното производство, приготвящи и дозиращи багрила и багрилни пасти за боядисване и печатане на тъкани (памучни, вълнени, ленени, копринени и други), трикотаж, нетъкан текстил и производство на конци; работещите в багрилна кухня, които осъществяват задължения и на текстилен бояджия; работниците, назначени и работещи в състава на апретурни цехове или звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани. Тук нормата не е с по-различно значение. Дейността по облагородяване отново е такава досежно вече готовата получена тъкан, а не досежно суровината, от която се изработва тя. Тълкуването на волята на нормотвореца изисква да се обърне внимание на местоположението на тази хипотеза сред останалите – тя касае и е посочена наред с дейности, свързани с последващ първичната обработка на суровините и материалите процес.

Съдът следва да обърне внимание на това, че с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, считано от 01.01.2000 г., нормативно беше въведен нов подход при определянето на даден труд като такъв от първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване, различен от действалия до 31.12.1999 г. режим, регламентиран в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. При действието на ПКТП (отм.), причисляването на даден труд към първа или втора категория предполагаше две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория в Правилника и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно регламентирана в общите разпоредби на т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.) и се изразява във възможността да се установи по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли. Възможност, аналогична на предвидената в т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.), не е уредена в действащата от 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, поради което липсва каквото и да е нормативно основание за приравняване и за причисляване на труда на "преносвач на материали" и "секционен майстор" към труда на категориите работници по чл. 2 от НКТП в зависимост от вредността и тежестта на работата. По аргумент от чл. 104, ал. 1 от КСО и както бе посочено по-горе, изцяло в компетентността на Министерския съвет е да определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, като правоприлагащият административен орган действа в условията на обвързана компетентност и не може да приеме и да зачете като втора категория трудът на работници извън изрично и изчерпателно посочените в чл. 2 от НКТП. Ирелевантно е и обстоятелството, че до 31.12.1999 г. трудът на жалбоподателя при прилагането на т. 31 и т. 66и от ПКТП/(отм.) е бил определен, признат и зачетен като такъв от втора категория. Независимо, че няма промяна на характера на извършваната работа и на съдържанието на изпълняваните трудови функции за тези длъжности, считано от 01.01.2000 г. е налице нова нормативна регламентация, която не определя този труд като такъв от втора категория. Действително, от доказателствата по делото, в т. ч. от заключението на съдебната експертиза и свидетелските показания, се установява, че с оглед изпълняваните технологични операции, трудовата дейност на лицето предполага работа при среда, характеризираща се с висока запрашеност и шум, т. е. при такива вредни условия на труд. Това обстоятелство обаче не е достатъчно придобития от Т. осигурителен стаж при изпълнение на трудови функции като "преносвач наматериали" и "секционен майстор" за периоди след 01.01.2000 г., да бъде определен като стаж при условията на втора категория труд. Евентуалното начислявано и изплащано допълнително възнаграждение към заплатата за условия на труд, вредни условия на труд и на безплатна предпазна храна и допълнителен отпуск, също са обстоятелства, които са ирелевантни за категоризирането на труда по чл. 2 от НКТП.

В заключение, въз основа на така изложеното съдът намира подадената от К. Т. жалба за неоснователна, поради което следва да остави същата без уважение.

С оглед резултата от правния спор своевременно направено и основателно се явява и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 2, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в размер на 100.00 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО, Административен съд- Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-433 от 24.02.2025 г., подадена от К. И. Т. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 5 от 06.02.2025 г. на директор ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалба на същия с вх. № 1012-07-2 от 15.01.2025 г. срещу разпореждане [номер] от 19.12.2024 г. на ръководител ПО при същата администрация.

ОСЪЖДА К. И. Т. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 100.00 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от съдебния акт да се връчи на страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.