О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /02.03.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно заседание на 02.03.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 1800/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теравалд”
ЕООД, ЕИК ********* против Земеделска кооперация „Градина“ – с. Градинарово,
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. с
чл. 228, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе
по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
На основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 146 от ГПК съдът изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата молба се
твърди, че на 01.10.2017 г. между страните бил сключен договор за наем на
земеделски земи, находящи се в землището на с. Градинарово, община Провадия, с
обща площ от 211,417 дка. Договорът бил сключен за срок от една стопанска
година, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., но според изрично
уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора – ако наемателят не желае да продължи
срока на договора, той е задължен в срок от три месеца преди изтичането на
договора да уведоми писмено наемодателя за това и с оглед обстоятелството, че
наемателят не е уведомявал писмено наемодателя 3 месеца преди 30.09.2018 г., то последният е обективирал волята си, че
желае да продължи срока на договора с още една стопанска година, а именно
следващата 2018/2019 стопанска година. Твърди, че е знаел, че след 30.09.2018
г. използването на земеделските земи, предмет на договора, продължава и не се е
противопоставил, тъй като е желаел срокът на договора да бъде продължен – чл.
3, ал. 2 от договора. За по – голяма яснота в отношенията си страните по
договора сключили на 10.05.2019 г. споразумение за прекратяване на така
продължения договор, считано от 01.10.2019 г., която дата е начало на
следващата стопанска година – 2019/2020 г., по взаимно съгласие на основание
чл. 13, хипотеза 4 от договора. В същото споразумение страните са заявили, че
се съгласяват относно продължилото действие на договора с още една стопанска
година, а именно за следващата стопанска година 2018/2019 г., като всички други
условия и договорености в договора останали непроменени и валидни за
стопанската 2018/2019 г. Годишната наемна цена, която съгласно чл. 4 от
договора, наемателят се е задължил да заплати на наемодателя за стопанската 2018/2019
г. била в общ размер на 11 627.94лева, за което от ищеца била издадена фактура
№ 000 000 1268829.10.2019 г., надлежно подписана и от получателя –
ответника в настоящото производство. Твърди, че към настоящия момент, въпреки
изтичането на стопанската 2018/2019 г. и настъпилия падеж на 01.11.2019 г.
наемателят не му е заплатил договорената наемна цена за стопанската 2018/2019
г., в резултат на което се формирала сума за плащане от ответника на ищеца в
размер на 11 627.94 лева, за която сума дружеството ищец е издало
горепосочената фактура. Идрично заявява, че с настоящата искова молба
допълнително и писмено отправя покана към ответника да изпълни задължението си
доброволно и изразява готовност за сключване на съдебна спогодба.
За периода от датата на
договорения падеж 01.11.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
– 05.12.2019 г., ответникът дължал като обезщетение законната лихва за забавено
плащане върху размера на главното вземане за наемната цена, дължима за
стопанската 2018/2019 г. в размер на 113.05 лева, изчислена с калкулатор.
Със същия договор за
наем 01.10.2017 г. страните са договорили заплащане на
неустойка /чл. 5, ал. 1, изр. 3 от договора/, дължима от наемателя – сега
ответник, при допуснато закъснение на плащането на наемната цена в размер на по
4,00 лева допълнително за декар за всеки просрочен месец или 845,66 лева общо
за цялата наета площ от наетите земи за всеки просрочен месец. Твърди, че за
месец ноември 2019 г. ответникът не е заплатил на ищеца дължимата неустойка на
основание чл. 5, ал. 1, изр. 3 от договора, вр. чл. 309 от ТЗ, тъй като е
допуснал закъснение на плащането на наемната цена досежно стопанската 2018/2019
г., като формираната дължима сума за плащане била в размер на 845.66 лева.
На следващо място твърди, че съобразно сключения на 01.10.2017
г. между „Теравалд” ЕООД и Земеделска кооперация „Градина" договор за наем
на земеделски земи подробно описани в него с обща площ 211,417 дка за стопанската
2017/2018 година наемателят на основание чл. 4 от договора се е задължил да
заплати на наемодателя годишна наемна цена за наетите земеделски земи общо в
размер на 11627,94 най-късно до 31.10.2018 г. Годишната наемна цена за
стопанската 2017/2018 година била заплатена на 20.09.2019 г. с платежно
нареждане за кредитен превод заедно с други задължения на ответника, за които
пред PC – Провадия, въз основа на ИМ с вх. № 4355/25.07.2019 г., било образувано
г.д. № 1093/2019 г., което приключило с одобряване на съдебна спогодба.
За периода от датата на договорения падеж 01.11.2018 г.
до 20.09.2019 г., наемателят-ответник дължал като обезщетение законната лихва
за забавено плащане върху размера на главното вземане за наемната цена дължима
за стопанската 2017/2018 г. в размер на 1046,52 лева, изчислена с калкулатор.
Със
същия договор за наем на земеделски земи от 01.10.2017 г. страните съгласно чл.
5, ал. 1, изр. 3 от договора уговорили заплащане на неустойка, дължима от
наемателя-ответник при допуснато закъснение на плащането на наемната цена в
размер на по 4,00 лева допълнително за декар за всеки просрочен месец или
845,66 лева общо за цялата площ от наетите земи за всеки просрочен месец. За
месец юли 2019 г. ответникът не бил заплатил на ищеца дължимата неустойка на
осн. чл. 5, ал. 1, изр. 3 от договора, вр. с чл. 309 от ТЗ, тъй като е допуснал
закъснение на плащането на наемната цена досежно стопанската 2017/2018 година,
/платил е наемната цена на 20.09.2019 г./, като формираната дължима сума за плащане
от ответника била в размер на 845,66 лева.
Върху
сумата в размер 845,66 дължима като неустойка за допуснатото закъснение на
главното плащане на годишната наемна цена за стопанската 2017/2018 г.
ответникът дължал обезщетение за забавено плащане на неустойката за месец юли
2019 г. на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за периода считано от падежа на вземането за неустойка за
месец юли 2019 г., който падеж е 01.08.2019 г. до завеждане на ИМ в съда
05.12.2019 г. в размер на 29,83 лева, изчислена с калкулатор.
С Определение № 3681/15.11.2019 г., постановено по ч.г.д.
№ 3420/2019 г. на ШРС било допуснато обезпечение на предявения по т. 1 с
настоящата ИМ иск, издадена била и обезпечителна заповед от 18.11.2019 г. въз
основа на същото определение.
С молба до СИС при PC - Провадия с вх. №1081/18.11.2019 г. било поискано и въз основа на искането
било образувано и.д. № 223/2019 г. по описа на ДСИ за привеждане на горната
заповед в действие и фактическото изпълнение на допуснатата с нея
обезпечителната мярка по вид и размер.
Предвид изложеното за дружеството е възникнал правен
интерес от предявяване на исковете против ответника, поради което моли същите
да бъдат уважени и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните
парични суми:
1. сумата
в размер на 11 627,94 лева, представляваща наемна цена, дължима от ответника на
ищеца за стопанската 2018/2019 г. съгласно сключен между тях договор за наем на
земеделски земи от 01.10.2017 г. и споразумение от 10.05.2019 г., за която сума
ищецът издал фактура с № 000 000 1268/29.10.2019 г.;
2. сумата в размер на 113,05 лева, представляваща
законната лихва върху главницата за обезщетение за забавата на плащането на
главното вземане за наем за стопанската 2018/2019 г. на осн. чл. 4 от договор
за наем на земеделски земи от 01.10.2017 г. и споразумение от 10.05.2019 г., за
периода от датата на договорения падеж 01.11.2019 г. до 05.12.2019 г., както и
законната лихва върху същото главно вземане за наем за периода от подаването на
ИМ до окончателното плащане на вземането за наем за стопанската 2018/2019 г.;
3. сумата в размер на 845,66 лева,
представляваща неустойка за забавено плащане за месец ноември 2019 г., на осн.
чл. 5, ал. 1, изр. 3 от договор за наем на земеделски земи от 01.10.2017г. и споразумение
от 10.05.2019 г., поради забавено плащане на наемната цена, дължима за
стопанската 2018/2019 г.;
4. сумата в размер на 1046,52 лева,
представляваща законната лихва върху главницата за обезщетение за забавата на
плащането на главното вземане, дължимо за стопанската 2017/2018 г. като
обезщетение за забава на плащането на същото вземане за наем за стопанската
2017/2018 г. на осн. чл. 4 от договор за наем на земеделски земи от 01.10.2017
г, за периода от датата на договорения падеж 01.11.2018 г. до 20.09.2019 г.;
5. сумата в размер на 845,66 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане за месец юли 2019 г., поради допуснато забавено
плащане на наемната цена, дължима за стопанската 2017/2018 г., на осн. чл. 5,
ал. 1, изр. 3 от договор за наем на земеделски земи от 01.10.2017 г.;
6. сумата в размер на 29,83 лева, представляваща законната
лихва върху главницата, за обезщетение за забавата на плащането на главното
вземане за неустойка за месец юли 2019
г., което вземане за неустойка е дължимо на осн. чл. 5, ал. 1, изр. 3 от договора, поради допуснато забавено плащане на
годишната наемна цена за стопанската 2017/2018 г. за периода от
датата на падежа за
плащане на неустойката за
месец юли 2019 г., която
е 01.08.2019 г. до датата
на завеждане на ИМ в съда 05.12.2019 г.,
както и законната лихва върху същото главно вземане за неустойка за периода от
подаването на ИМ до окончателното плащане на вземането за неустойка за месец
юли 2019 г.
Претендира разноски както
за обезпечителното, така и за настоящото производство. Посочва банкова сметка.
***, от
които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба, макар същата, ведно с уточненията и приложенията, да е редовно
връчена на адреса на управление на кооперацията.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават от
страните, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 232, ал. 2, пр.1, вр. с чл. 228 ЗЗД:
Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция, в т.ч. - наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между
страните по делото с твърдения предмет и посочените в исковата молба параметри,
съобразно сключения договор от 01.10.2017 г.; изпълнение на договорните си
задължения, като изправна страна; факта на предаване на съответните земеделски
земи в землището на с. Градинарово, община Провадия, с площ от общо 211,417 дка за ползване за уговорения период
/стопанска година/; постигнато съгласие за дължима наемна цена в сочените размери
за стопанската година 2018/2019 г., т.е. да докаже по основание и размер
претенцията си.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на земеделските
земи за ползване на ответника за процесната стопанска година 2018/2019 г.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, като докаже и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, каквито не се
твърдят, а при установяване наличието на дълг за стопанската 2018/2019 г.,
следва да докаже, че е погасил.
По иска по чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже наличие на валидна уговорка за
дължимост на неустойка за забава в конкретен размер, т. е. както по основание,
така и по размер претенцията си.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже наличие на валидна уговорка за дължимост на законна лихва за забава, както
върху главницата, така и върху неустойката и в конкретен размер, т. е. както по
основание, така и по размер и тази акцесорна претенция.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на валидна уговорка за дължимост на законна лихва за забава,
както върху главницата, така и върху неустойката.
По доказателствените искания на
ищеца:
Представените с исковата
молба и уточнението документи, са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
Следва да бъде изискано
г. д. № 1093/2019 г. на РС- Провадия.
По искането за допускане
на ССчЕ съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след
изслушване на становището на ответника.
По доказателствените
искания на ответника:
Такива не са заявени.
Други доказателствени искания към този момент не са
направени.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133,
чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените
към исковата молба и уточнението документи, като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА г. д. № 1093/2019 г. по описа на РС –
Провадия.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца
за допускане на ССчЕ за първото по делото о. с. з., след излушване на
становището на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за предаване на земеделските земи за ползване на ответника за процесната
стопанска година 2018/2019 г.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на
валидна уговорка за дължимост на законна лихва за забава, както върху
главницата, така и върху неустойката.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС.
Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.04.2020 г. от 10:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от Определението да се връчи на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК,
те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: