№ 21251
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110107698 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЮЛ срещу Д. С.
К., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено,
че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 1442.31 лева,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб. № **********
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 195.35 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.04.2023 г.,
сумата от 44.64 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9.16
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до
24.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
24450/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
1
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ЮЛ взема становище по
съществото на спора, като счита исковете за основателни.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /връчена лично на ответника на 21.03.2024 г./, не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото
заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи
исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
на ищецът следва да се присъдят сумите от 33.82 лв. платена държавна такса в
исковото производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 33.83 лв. държавна такса в заповедното
производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЮЛ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ************** срещу Д. С.
К., ЕГН **********, с адрес **************************, искове по реда на
чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Д. С. К. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 1442.31 лева,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб. № **********
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
2
от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 195.35 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.04.2023 г.,
сумата от 44.64 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9.16
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до
24.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
24450/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес
**************************, да заплати на ЮЛ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: **************, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 167.65 лв., разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „ЮЛ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3