№ 21476
гр. С, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110135252 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по искова молба от М. Е. Г., ЕГН **********, с която е предявен
срещу ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ****** осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 20.03.2022 г. в гр. С, по вина на водач на лек автомобил със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2022 г., около 16:00 часа, в гр. С, в района на
кръстовището между бул. „БШ“ и ул. „В“, било реализирано ПТП по вина на водача на л.а.
„Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК, който навлязъл в кръстовището на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба, в резултат от което настъпил удар с
управлявания от ищцата л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СВ **** РР, който от своя страна
навлизал в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. От процесното ПТП за
ищцата произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания –
повърхностна травма на окосмената част на главата, оток и болезненост двустранно теменно
на главата, кръвонасядане в дясна поясно-хълбочна област, кръвонасядания, оток и
охлузване на дясно бедро, кръвонасядания и оток на дясно коляно/контузия на дясно
коляно, кръвонасядане и оток на ляво коляно и охлузване на лява подбедрица. След преглед
от пристигналия на мястото на произшествието екип на ЦСМП, ищцата била
транспортирана във Военномедицинска академия МБАЛ – С, с оплаквания от болки в
областта на главата и долни крайници, като й била поставена диагноза повърхностна травма
на окосмената част на главата. На 21.03.2022 г. бил проведен преглед от съдебен лекар,
1
който констатирал описаните по-горе травми, като поради наличие на продължаващи болки
на 22.03.2022 г. бил проведен преглед от ортопед-травматолог, който поставил на ищцата
диагноза контузия на коляното, била й назначена терапия и било предписано носене на
наколенка. Ищцата посочва, че след процесното ПТП била във влошено физическо и
здравословно състояние, а причинените й наранявания довели до силни и продължителни
болки в областта на главата и долните крайници. Твърди, че процесът на възстановяване бил
съпроводен от непрестанни болки в увредените области, нараняванията довели до
продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания – слабост, сънуване
на кошмари, свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и
притеснение, страх да управлява автомобил. Претърпените болки и страдания, ежедневните
затруднения в бита и негативното отражение, което изброените травми имат в
продължителния процес на оздравяване довели до срив в самочувствието и тежък
психически шок, ищцата трудно преодолявала стреса, причинен от процесното ПТП,
страхувала се да излиза навън, страдала от нарушен сън, станала много чувствителна,
изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост. Твърди, че и към момента изпитва
болки в травмираните области и оздравителният процес не е приключил. Сочи, че за
процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1807843 от 20.03.2022 г., като ищцата
уведомила ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача
на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК, за реализиралото се застрахователно
събитие, но ответното дружество не било изплатило дължимото застрахователно
обезщетение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че ищцата е отправила до
ответника по извънсъдебен ред искане за заплащане на претърпените в резултат от
процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди с молба от 22.03.2022 г., по повод на
което при ответното дружество била образувана щета № 0000-1000-04-22-7183/22.03.2022 г.,
като с допълнителна молба от 24.06.2022 г. ищцата предоставила на застрахователното
дружество и банкова сметка, по която да бъде извършено плащането на определеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че на 14.07.2022 г. на ищцата била изплатена сума в
общ размер на 1113,32 лв., представляваща сбор от предявената претенция за заплащане на
имуществени вреди в размер на 113,32 лв. и определеното от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Оспорва твърдените за настъпили
неимуществени вреди, както по вид и интензитет, така и по размер, като счита и че същите
не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поддържа, че
претендираната с исковата молба сума е завишена по размер, като изплатеното по
извънсъдебен ред обезщетение на ищцата напълно отговаряло на претърпените от нея
вреди. Оспорва като неоснователна и претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и като безспорно с доклада по делото е отделено, че на
2
20.03.2022 г. е настъпило ПТП между л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СВ **** РР, управлявано от
ищцата и л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК, управляван от водач, застрахован
по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП, както
и че ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП на 22.03.2022 г.
От представения протокол за ПТП №1807843 от 20.03.2022 г., съставен от
автоконтрольор при сектор ОПП - СДВР се установява, че на 20.03.2022 г. около 16:00 часа,
в гр. С, на кръстовището между бул. „БШ“ и ул. „В“, било реализирано ПТП по вина на
водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК, който при движение по бул.
„БШ“ с посока от ул. „Ал. Екзарх“ към ул. „Летоструй“ на кръстовището с ул. „В“,
приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба и станал причина
за ПТП с преминаващия по ул. „В“ на зелен сигнал л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СВ **** РР,
управляван от ищцата, като в резултат от удара последното МПС се отклонило и се ударило
в метален стълб.
От свидетелските показания на ЕЧ Г., майка на ищцата, се установява, че на следващия
ден след процесното ПТП ищцата имала отоци в областта на главата и устата, брекетите й
били разместени, имала и болки в коляното, което също било с оток. Ищцата била в
болнични за период от една седмица, след което се върнала на работа в МВР. Споделила на
свидетелката, че е загубила съзнание. Имала нужда от помощ за санитарни дейности и за
пазаруване, която свидетелката й предоставила за около една седмица, изпитвала силни
болки в крака, като й била поставена ортеза и се наложило да посещава рехабилитация за
период от поне един месец. По данни на свидетелката, ищцата спряла да шофира, изпитвала
страх и паника, а към момента шофирала само служебния си автомобил и то, когато това се
налага от обстоятелствата. Сочи, че отоците в областта на главата и устата отминали след
около 1-2 месеца. Според свидетелката, при по-голямо натоварване коляното на ищцата
препуква, отрича дъщеря й да е взимала успокоителни. Елеонора Г. посочва, че след
катастрофата дъщеря й се обадила по телефона, за да й съобщи за настъпилото ПТП, като се
намирала в състояние на шок от случилото се.
От съдебномедицинско удостоверение №194/21.03.2022 г., издадено от д-р МВ –
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, се установява, че при ищцата са налице оток и болезненост
двустранно теменно на главата; кръвонасядане в дясна поясно-хълбочна област;
кръвонасядания, оток и охлузване на дясно бедро; кръвонасядания и оток на дясно коляно;
кръвонасядане и оток на ляво коляно; охлузване на лява подбедрица.
От амбулаторен лист за извършен преглед на ищцата на 20.03.2022 г. от д-р ПК се
установява, че на ищцата е поставена диагноза повърхностна травма на окосмената част на
главата. От амбулаторен лист за извършен преглед на 22.03.2022 г. от д-р ЕК, се установява,
че на ищцата е поставена диагноза контузия на коляното, като е констатиран оток,
палпаторна болезненост и ограничени движения в дясна колянна става.
От заключението на СМЕ се установява, че на ищцата са били причинени следните
травматични увреждания: оток и болезненост двустранно теменно на главата;
кръвонасядане в дясна поясно-хълбочна област; кръвонасядания, оток и охлузване на дясно
3
бедро; кръвонасядания и оток на дясно коляно; кръвонасядане и оток на ляво коляно;
охлузване на лява подбедрица, като при преглед от травматолог два дни след ПТП е
установен оток, палпаторна болезненост и ограничени движения на дясно коляно, като
всички посочени увреждания в своята съвкупност реализират признака временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице констатира, че
описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети – удари в части от
интериора на автомобила и могат да се получат от водач на МПС. Установява се лечение да
е било проведено само по повод оплакванията от болка и ограничени движения на дясното
коляно, като е поставена наколенка и е изписан Мовалис 10 табл. – нестероидно
противовъзпалително средство. В заключението се посочва още, че описаните мекотъканни
увреждания са преминали за срок от три седмици, а по отношение на поставената диагноза
„контузия на коляното“ – същата е следвало да премине за около 15-20 дни. Вещото лице
сочи, че не може да бъде направен точен извод за състоянието на коляното на ищцата преди
ПТП предвид изминалия период от време, поради което и не може със сигурност да бъде
установена причината за твърдените от ищцата периодични болки в коляното и
прищракването му. При прегледа, проведен във връзка с изготвяне на процесната СМЕ,
ищцата заявява, че при промяна на времето и застудяване, както и при претоварване на
крайника, получава болки в дясното коляно и прищраквания, като след почивка от около 1-2
часа болките отминават.
От представените по делото в заверен препис документи по образуваната във връзка с
процесното ПТП административнонаказателна преписка се установява, че е издадено
наказателно постановление № 22-4332-005359/04.04.2022 г. от СДВР, ОПП, с което на САА,
водач на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК е наложено наказание глоба в общ
размер от 210 лв. за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, което е влязло в законна сила на 30.07.2022 г.
Установява се, че по молба с вх. №3029 от 22.03.2022 г. /по описа на ответника/, при
ответното дружество била образувана преписка по щета № 0000-1000-04-22-7183/22.03.2022
г. С посочената молба от 22.03.2022 г. ищцата отправила претенция към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50000 лева за причинените й
неимуществени вреди, а с молба с вх. № 3123 от 24.03.2022 г. предявила и претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 113, 02 лева. С
допълнителна молба с вх. № 6529 от 24.06.2022 г. ищцата посочила банкова сметка за
изплащане на застрахователното обезщетение.
От представеното преводно нареждане от 14.07.2022 г. се установява, че ответникът е
заплатил по банковата сметка на ищцата сума в размер на 1113,32 лв. във връзка с
образуваната при ответното дружество щета в резултат от процесното ПТП.
При така изяснената фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявена е претенция за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди от увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на
МПС, от чиито действия е настъпило ПТП, при което на ищеца са причинени телесни
4
увреждания. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо ищецът да докаже, че е настъпило твърдяното събитие поради виновно
противоправно деяние на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответникът, в причинна връзка с което е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания.
Страните не спорят, че ответникът е застраховател по сключена застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег.
№ СВ **** ВК, която е била в сила към процесната датата - 20.03.2022 г. Същият бил
поканен да заплати застрахователно обезщетение като видно от приложеното преводно
нареждане заплатил на ищцата сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и сумата от 113,32 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди.
Не е предмет на спор между страните, а и от събраните по делото доказателства съдът
намира, че се установява настъпването именно на твърдяното ПТП на 20.03.2022 г., което
било реализирано по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК,
който при движение в гр. С по бул. „БШ“ с посока от ул. „Ал. Екзарх“ към ул. „Летоструй“
на кръстовището с ул. „В“, приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на
светофарната уредба и реализирал ПТП с преминаващия по ул. „В“ на зелен сигнал л.а. „Киа
Сийд“, с рег. № СВ **** РР, управляван от ищцата, като в резултат от удара последното
МПС се отклонило и се ударило в метален стълб. При тези факти съдът намира, че водачът
на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК е причинил процесното ПТП като е
нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй като не е съобразил своето поведение със
светлинните сигнали на светофарната уредба, регулираща преминаването през процесното
кръстовище.
В резултат на ПТП на ищцата било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата – оток и болезненост двустранно теменно на главата;
кръвонасядане в дясна поясно-хълбочна област; кръвонасядания, оток и охлузване на дясно
бедро; кръвонасядания и оток на дясно коляно; кръвонасядане и оток на ляво коляно;
охлузване на лява подбедрица, оток, палпаторна болезненост и ограничени движения на
дясно коляно. В резултат на уврежданията ищцата търпяла болки и страдания за период от
около три седмици, нарушен бил начина й на живот, затруднено било битовото й
самообслужване за периода от около една седмица. От самото ПТП на ищцата били
причинени уплаха и безпокойство, резултирали впоследствие в страх при шофиране и
нежелание за управление на МПС освен при необходимост за това.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предвижда право на увреденото лице да получи
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредите при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
5
средство по време на движение или престой, включително и вредите, причинени на чуждо
имущество. Ответникът в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за процесното произшествие водач дължи обезщетяване на
вредите, претърпени от пострадалия ищец.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Ищцата е претърпяла стрес и уплаха при самия инцидент, а в резултат на причинените
от сблъсъка на автомобилите - телесни увреждания и физически болки, които не са
наложили болнично лечение /извън оказаната спешна помощ от диагностичен характер/ и са
отшумели за около три седмици. С оглед механизма на настъпване на увредата,
пострадалата е изпитала силен стрес и уплаха, установен от показанията и на свидетелката
Г.. При отчитане на изпитаното емоционално притеснение и уплаха и с оглед характера на
претърпните телесни увреждания, които не сe доказва да са причинили конкретни трайни
или сериозни изменения в здравословното състояние или външния вид на ищцата и са
отшумели за сравнително кратък период, съдът намира, че справедливо и адекватно на
конкретните обстоятелства се явява обезщетение в размер на 3000 лева. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че в периода на възстановяването
си ищцата е изпитвала болки, търпяла е ограничения в ежедневието си, невъзможност да
извършва трудова дейност и се е наложило същата да бъде подпомагана от майка си –
свидетелката Г., а след връщане на работа е имала остатъчна психологична травма и
затруднения в изпълнение на служебните задължения.
Така определеният размер на обезщетението съдът намира, че е справедлив и се явява
съответен на конкретните обстоятелства по делото – механизма на реализиране на самото
ПТП, начина на настъпване на уврежданията, техния интензитет, продължителността на
възстановителния период и конкретните лични и битови фактори при неговото протичане.
Претендираният от ищцата по-висок размер на обезщетението съдът счита, че не отговаря
на тези обстоятелства, тъй като в случая не се установяват конкретни фактори, които да го
обосновават.
От определеното от съда обезщетение за претърпените от страна на ищцата
неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в размер на 3000 лева изплатено в
хода на процеса /на 14.07.2022 г./ е обезщетение в размер на 1000 лв. Поради това
предявеният иск следва да бъде уважен до размер 2000 лева, а за разликата над този размер
до сумата 3000 лева - отхвърлен поради плащане в хода на процеса, а за разликата над 3000
лева до пълния предявен размер – 5000 лева – отхвърлен като недоказан.
С исковата молба ищцата претендира законната лихва върху цялата си претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
6
настъпилото застрахователно събитие – 22.03.2022 г., като тази дата не е спорна между
страните и се установява от представената по делото молба с вх. №3029 от 22.03.2022 г.
Считано от тази дата ответникът като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите дължи обезщетение за забава съизмеримо със законната
лихва, като до изтичане на срока за произнасянето по чл. 496, ал. 1 КЗЗ основанието за
дължимостта й е не собствената му забава, а тази на делинквента, за която е лимитирана
отговорността му, поради което и не е обусловена от редовността на отправената претенция,
вкл. посочване в същата на банкова сметка. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ / в
този смисъл изрично Решение № 72 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1191/2021 г., I т. о.,
ТК, Решение № 50106 от 3.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1865/2021 г., I т. о., ТК, Решение №
50040 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 790/2022 г., II т. о., ТК и цитираната в тях съдебна
практика/. Поради това и не следва да бъдат споделени възраженията на ответника, че към
датата на исковата молба не е изтекъл срокът за уреждане на застрахователната претенция.
Сочената от него дата на представяне на документ за банкова сметка не обуславя различен
извод. Забавата на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице, само ако неплащането на
обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка /
в този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК/ В
случая не се твърди и не се установява ответникът да се е произнесъл по претенцията, като
определи застрахователно обезщетение, респективно откаже частично или пълно такова.
Поради това и към датата на частичното плащане ответникът е бил вече и в собствената си
забава, тъй като в рамките на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ не се е произнесъл по претенцията.
Следователно не може да се приеме, че непосочването на банкова сметка /до 24.06.2022 г./ е
обусловило липсата на произнасяне по претенцията, респективно плащането до 14.07.2022
г., когато е направено частично такова.
Предвид посоченото ответникът дължи законната лихва върху платеното на 14.07.2022
г. в хода на процеса обезщетение от 1000 лева за периода от 22.03.2022 г. до 13.07.2022 г.,
определена на основание чл. 162 ГПК от съда с интернет калкулатор на законната лихва в
размер на 31,67 лева. За посочената сума ответникът следва да бъде осъден, тъй като същата
като част от общото искане за присъждане на законна лихва е вече определена към момента
на постановяване на съдебното решение предвид настъпилото частично плащане на
главницата.
С оглед липсата на пълно изпълнение на възникналото в тежест на ответника
задължение същият следва да заплати и законна лихва върху присъдената непогасена
главницата от 2000 лева от 22.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят разноски, съответни на
7
уважената част от претенцията, като ищцата доказва извършването на разноски в общ
размер от 500 лв. /200 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за внесен депозит за СТЕ/,
от които съразмерно с размера на определеното от съда обезщетение в размер на 3000 лева
й се следва сума в размер на 300 лв. Плащането на част от обезщетението в размер на 1000
лева е извършено на 14.07.2022 г. след предявяване на исковата молба на 29.06.2022 г. и
след като е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ без да е имало произнасяне от застрахователя
по претенцията, поради което и макар в тази част искът да подлежи на отхвърляне поради
съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК на новонастъпилото обстоятелство, то с
поведението си, изразено в бездействие, ответникът е дал повод за образуване на
производството. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на
ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. На
адвокат В. В. О. - САК, оказал безплатна адвокатска помощ на ищцата, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 432 лева с ДДС съразмерно с определения от съда
размер на обезщетението.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на неоснователно
претендираното обезщетение следва да се присъдят разноски в размер на 40 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т.7 ГПК банковата сметка за заплащане на присъдените в
полза на ищеца суми е както следва: IBAN BG64UNCR70001523161303.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„СШ“ № 67А да заплати на М. Е. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „СР“, бл. 85, вх. Д,
ет. 4, ап. 9 и съдебен адрес гр. С, ул. „ЦС“ № 38, партер, ап. 2, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сума в размер 2000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от увреждане на здравето в резултат от застрахователно събитие
– ПТП, настъпило на 20.03.2022 г. в гр. С на бул. „БШ“ на кръстовището с ул. „В“ по вина
на водач на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ **** ВК със сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от
22.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 31,67 лева – представляваща
законната лихва за периода от 22.03.2022 г. до 13.07.2022 г. върху платеното на 14.07.2022 г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 2000 лева до размера от 3000 лева поради частично
изпълнение в хода на процеса и над 3000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„СШ“ № 67А да заплати на М. Е. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „СР“, бл. 85, вх. Д,
ет. 4, ап. 9 и съдебен адрес гр. С, ул. „ЦС“ № 38, партер, ап. 2, на основание чл.78, ал. 1 ГПК,
сумата 300 лева –разноски за производството.
8
ОСЪЖДА М. Е. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „СР“, бл. 85, вх. Д, ет. 4, ап. 9
и съдебен адрес гр. С, ул. „ЦС“ № 38, партер, ап. 2, да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „СШ“ № 67А на основание
чл.78,ал. 3 ГПК, сумата 40 лева –разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „СШ“ № 67А да заплати на адвокат
В. В. О. - САК сумата 432 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на М. Е. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „СР“, бл.
85, вх. Д, ет. 4, ап. 9 по гр.д. № 35252/2022 г. на СРС, 118 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9