РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Исперих, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100582 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 10541/07.06.2021г. по Вх.регистър на
Софийски районен съд, препратена по компетентност на РС-Исперих с вх.№
1369/02.08.2021г., с последно уточнение по молба вх.№ 2881/22.12.2021г. от
Е. Х. Х., ЕГН-**********, от с.ЗД., общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“******”
№ 10, действащ чрез упълномощен адв.И. ДЖ., АК-гр.София, срещу „****“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, ул.“******” № 19, представлявано от главен изпълнителен
директор Т. Х.-К. и изпълнителен директор Ю. Б. Г., като моли съда да
постанови решение, с което да установи, че ищецът не дължи на ответника
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.02.2005г. по ч.гр.д.№
01896/2005г. по описа на СРС, 55 състав, а именно: 15 237.59 лева - главница
по сключен договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от
04.02.2005г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 254.59 лева -
лихва за периода от 24.01.2005г. до 03.02.2005г., както и сумата от 759.70
лева – разноски по делото, поради погасяването им по давност. Ищецът
твърди, че срещу него се води изпълнително дело № 20178410409501 по
описа на ЧСИ Н. М., образувано по молба на ответната Банка, въз основа на
цитирания горе изпълнителен лист, издаден срещу ищеца за процесните
вземания. Твърди, че той не дължи посочените суми на ответника, като се
позовава на изтекла давност към момента на образуване на изпълнителното
дело - 18.10.2017г., поради което била погасена и възможността на кредитора
да предприема действия по принудително изпълнение на процесните
вземания. Тъй като след датата на погасяване на вземанията по давност били
предприети изпълнителни действия срещу ищеца, то за него се пораждал
1
правен интерес от водене на настоящото производство за установяване по
безспорен начин, че вземанията са погасени по давност и не могат да бъдат
предмет на принудително изпълнение. Претендира за разноските по делото.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, е
постъпил такъв от ответната страна „****“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“******” № 19,
представлявано от изпълнителни директори Д. Д. М.а и Б. Ф. СТ., действащи
чрез упълномощен юрисконсулт С. К., съдебен адрес: гр.София,
бул.“********“ № 73, като оспорва изцяло предявения иск. Твърди
недопустимост на същия поради липса на правен интерес от предявяването
му, предвид наличието на друг, предвиден в закона ред за защита на
длъжника чрез позоваване на изтекла погасителна давност. Обосновава и
неоснователност на иска, в случай, че бъде разгледан по същество, тъй като
изтеклата давност не води до прекратяване или погасяване на субективното
право на Кредитора и вземането продължава да съществува при ограничена
възможността за събирането му единствено чрез доброволно изпълнение.
Същевременно оспорва да е изтекла погасителната давност към 18.10.2017г.,
когато е образувано изп.дело № 9501 по описа за 2017г. на ЧСИ, рег.№ 841 на
КЧСИ, както и към настоящия момент, като твърди, че са извършени
множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, като след
всяко от предприетите изпълнителни действия преди изтичане на давността, е
започвал да тече нов 5-годишен давностен срок. Счита, че в случая е
приложимо разрешението по Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т.10 от което „прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ“. Също претендира за деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Срещу ищеца Е. Х. Х., ЕГН-
**********, е издаден изпълнителен лист от 17.02.2005г. по ч.гр.д.№
01896/2005г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, на основание по
чл.237, ал.1, б.“в“ от ГПК (Отм) във връзка с чл.42, ал.1 от Закона за банките
(Отм), а именно за заплащане в полза на ответната „****“ ЕАД, сега АД, ЕИК
********, на парични задължения, произтичащи от неизпълнение на договор
за кредит, както следва: сумата от 15 237.59 лева - главница, 254.59 лева -
лихва за периода от 24.01.2005г. до 03.02.2005г., законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2005г. до окончателното плащане на вземането,
както и сумата от 759.70 лева – разноски по делото.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на Взискателя „****“
ЕАД, е образувано на 23.04.2009г. срещу длъжника Е. Х. Х., ЕГН-**********,
изпълнително дело № 938/2009г. по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег.№ 841 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. Съобразно поисканите за
прилагане от Взискателя изпълнителни способи, още на същата дата, с
Разпореждане от 23.04.2009г. на ЧСИ, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, дължимо от неговия работодател Национална
служба „Гражданска защита“-гр.София, както и започнало проучване на
имущественото състояние на длъжника, въз основа на изискани справки за
наличие на публични задължения, притежавано недвижимо имущество и
МПС, банкови сметки и др.
С Разпореждане от 10.09.2010г. на ЧСИ е наложен запор върху всички
дружествени дялове на длъжника Е. Х. Х. в „АЙЛИ“ ЕООД-гр.София, ЕИК
2
*********.
Със следващо Разпореждане от 13.08.2012г. на ЧСИ е наложен запор
върху всички установени левови и валутни банкови сметки, открити на името
на длъжника в съответни Банки на територията на страната - изрично
изброени.
На 13.10.2017г. Взискателят „****“ ЕАД е поискала да бъде извършен
опис на движими вещи по постоянния и/или настоящ адрес на длъжника,
както и наложен запор върху трудовото му възнаграждение, при наличие на
такова, установимо чрез справка от НОИ.
С Разпореждане от 16.10.2017г. на ЧСИ е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника, който да се състои на 11.12.2017г. от 11.00 часа на
установения му адрес в гр.София.
С Постановление от същата дата – 16.10.2017г., ЧСИ пректратява, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство по изп.дело
№ 938/2009г., поради това, че Взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, и по молба на
Взискателя му връща в оригинал, издаденият в негова полза изпълнителен
лист от 17.02.2005г. (съставен Приемо-предавателен протокол от
18.10.2017г.). Изпратени са и съобщения за вдигане на наложените запори
върху установените левови и валутни банкови сметки, открити на името на
длъжника.
На 18.10.2017г., по молба на Взискателя „****“ ЕАД е образувано срещу
длъжника ново изпълнително дело № 9501/2017г. по описа на същия ЧСИ,
рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
С Разпореждане от същата дата ЧСИ насрочва опис на движимото
имущество на длъжника, който да се състои на 30.11.2017г., от 11.00 часа, на
адреса му в с.ЗД., общ.Самуил.
С Разпореждане от 17.11.2017г. на ЧСИ, отново насрочва опис на
движимото имущество на длъжника, който да се състои на 12.01.2018г., от
11.00 часа, на същия адрес в с.ЗД., общ.Самуил.
Следва Разпореждане от 28.11.2019г. на ЧСИ за налагане на запор върху
левовите и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника в
„*******“ АД и „*******“ АД, като са изпратени запорни съобщения.
Със следващо Разпореждане от 28.09.2020г., ЧСИ налага запор върху
вземанията на длъжника за суми по левовите и валутни банкови сметки,
открити на името на длъжника в „******“ АД и „********“ ЕАД, съответно
са изпратени до банките запорни съобщения.
Последното изпълнително действие, извършено вече след завеждане на
настоящото исково производство, е наложен от ЧСИ с Разпореждане от
22.10.2021г. запор върху левовите и валутни банкови сметки, открити на
името на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
В производството по настоящото делото ищецът е направил съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 1 909.50 лева, от които 709.50 лева –
заплатена ДТ при образуване на делото и 1 200.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правни услуги от 20.05.2021г. За
същите представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК. Ответната страна
претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева, за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и съгласно
произнесеното в настоящото производство окончателно Определение № 203
3
от 07.06.2022г. по в.ч.гр.д.№ 145/2022г. на Окръжен съд-Разград, искът е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - отрицателен установителен иск, с
който ищецът търси съдебна защита чрез отричане със сила на присъдено, че
не дължи сумата – предмет на издадения на 17.02.2005г. изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 01896/2005г. на СРС, 55 състав, въз основа на несъдебно
изпълнително основание по чл.237 от ГПК (Отм.) и същата сума не подлежи
на принудително събиране, тъй като вземането на взискателя по
изпълнителното дело е било погасено по давност към момента на образуване
на изпълнителното производство.
Спорният предмет на делото, респ. и предмет на доказване е
юридическият факт – изтекла погасителна давност, като период от време на
бездействие на кредитора към момента на образуване на изпълнителното
производство за събиране на процесните вземания.
Съдебната практика е възприела трайно разбирането, че при договорите
за кредит е налице неделимо плащане, като уговореното връщане на кредита
на погасителни вноски, представлява извършване на частични плащания на
цялото вземане, а не периодични плащания, поради което по отношение на
вземането за главница се прилага общия 5-годишен погасителен давностен
срок по чл.110 от ЗЗД, респ. вземането за лихва за забава се погасява с
изтичането на 3-годишния давностен срок по чл.111, б.“в“, предл.2 от ЗЗД.
Предвид липсата на данни в процесния случай относно периода на
формиране на задължението за главница, вписано в издадения изпълнителен
лист, съдът възприема доводите на ищцовата страна, че най-късният момент,
от който може да се приеме настъпила изискуемост на вземанията за главница
и лихва, това е посочената начална дата на претендираната лихва за забава, а
именно – 24.01.2005г. Респ., от този момент следва да се преценява и
настъпилата спорна погасителна давност, като по отношение на главното
вземане – 5-годишният давностен срок изтича на 24.01.2010г., а по отношение
на вземането за лихви – 3-годишният давностен срок изтича на 24.01.2008г.
Другият важен въпрос от значение за спора е изясняване на
обстоятелствата, при които се прекъсва и спира спорната погасителна давност
след образуване на изпълнителното производство и по време на неговата
висящност. Този въпрос не е еднозначно уреден в съдебната практика,
предвид относимостта към процесния случай на задължителното за
съдилищата тълкуване по Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на
Върховния съд (ППВС № 3/18.11.1980г.) и постановеното по-късно
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, което в т.10 обявява за изгубило сила на цитираното горе ППВС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността и давност не тече, докато
трае висящия изпълнителeн процес относно принудителното осъществяване
на вземането. С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, без да спира давността, както е прието в
отмененото ППВС. Т.е., според Тълкувателното решение, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
4
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение – чл.116, б.“в“ от ЗЗД. При това давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от Взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Респ., не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Според новото Тълкувателно решение „перемпцията“ (чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК) е без правно значение за прекъсването на давността, докато същата е
имала значение при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., според което
новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да
съобразяват поведението си с него.
Освен, че двете тълкувания уреждат по различен начин правния въпрос
относно спирането и прекъсването на погасителната давност, но в съдебната
практика е спорен и въпросът относно действието им по време, поради което
е сезираното и тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС,
без произнасяне към момента (вж. Определение № 106 от 29.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3760/2020 г., III г. о., ГК). Така, част от съдебните състави
възприемат разбирането, че извършената с т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980г., поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото ново разрешение се прилага от тази дата - 26.06.2015г. и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това. При това положение, отмененото
тълкувателно ППВС следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, а новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще.
В други съдебни актове, спорните въпроси са уредени чрез прилагане на
т.10 от новото Тълкувателно решение по отношение на изпълнителни дела и
извършените по тях изпълнителни действия преди приемане на
Тълкувателното решение, с което е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980г.
В процесния случай и с оглед на обсъдените в обстоятелствената част
факти по прилагане на изпълнителните способи, следва да се приеме, че
висящността на първоначално образувано срещу длъжника Е. Х. Х., ЕГН-
**********, изпълнително дело № 938/2009г. по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег.
№ 841 на КЧСИ, е прекратена с настъпване на перемпцията, прогласена от
5
ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с Постановление от 16.10.2017г. В
доктрината и съдебната практика е трайно прието разбирането, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като прекратяването - т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, т.е. с изтичането на 2-годишния срок, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. При това положение и отнесено към фактите на
конкретния случая, изпълнително дело № 938/2009г. по описа на ЧСИ Н. Л.
М., рег.№ 841 на КЧСИ, се счита прекратено с настъпване на перемпцията -
по силата на закона, считано от 13.08.2014г. Безспорно се установи, че след
наложения запор с Разпореждане от 13.08.2012г. на ЧСИ върху установените
левови и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника, в
продължение на повече от 5 години не са прилагани други изпълнителни
способи, като едва на 13.10.2017г. „****“ ЕАД, в качеството си на Взискател,
е поискала да бъде извършен опис на движими вещи по постоянния и/или
настоящ адрес на длъжника, както и наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, при наличие на такова, установимо чрез справка от НОИ.
Към този момент вече е било обявено и обсъденото горе Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което
обявява за изгубило сила на ППВС № 3/1980г. Според т.10 от същото
Тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Бездействието на
взискателя през периода от две години има за последица прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, без да е необходимо
изрично постановление на съдебния изпълнител. Т.е., извършените след
13.08.2014г. изпълнителни действия, с изключение на тези по
новообразуваното на 18.10.2017г. изпълнително дело № 9501/2017г. по описа
на същия ЧСИ, нямат правна стойност, защото изпълнителни действия могат
да се извършват само в хода на валидно изпълнително производство.
Във всички случаи, ако се приеме, че към релевантния момент
13.08.2014г. – датата на настъпване на перемпцията, намира приложение
т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, макар и да не е било обявено към този момент, отнасяйки го
към извършените по изп.дело № 938/2009г. изпълнителни действия, преди
приемане на самото Тълкувателното решение, то считано от 13.08.2012г.,
когато е предприето последното валидно изпълнително действие (налагане на
запор), погасителната давност се счита за прекъсната, независимо от
перемцията, която е без правно значение, и започва да тече нова погасителна
давност. Респ, същата е била изтекла към 18.10.2017г., когато въз основа на
същия изпълнителен лист от 17.02.2005г. е образувано новото изпълнително
дело № 9501/2017г. – както 5-годишната давност по отношение на вземането
за главница (изтекла на 13.08.2017г.), така и кратката 3-годишна погасителна
давност по отношение на вземането за лихви за забава (изтекла на
13.08.2015г.).
Различно би било положението, ако към фактите по делото следва да се
приложат последиците по Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на
6
Върховния съд, без да се признава обратно действие на новото Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. Тогава до момента на настъпване на перемпцията по
обсъжданото изпълнително производство - 13.08.2014г., следва да се приеме,
че давност не тече поради висящността му и същата се прекъсва едва след
настъпването по право на перемпцията. Тогава, считано от 13.08.2014г.
(момента на прекъсване на давността) до датата на образуване на 18.10.2017г.
на новото изпълнително дело № 9501/2017г., когато е приложен и първият
изпълнителен способ по това дело – насрочване на опис на движимото
имущество на длъжника за 30.11.2017г., то се явява изтекла само кратката 3-
годишна давност по отношение на вземането за лихви (на 13.08.2017г.), но не
и общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на
вземането за главница (която изтича на 13.08.2019г.).
Между другото, при прилагане на обсъжданото ППВС № 3/1980 г., то
погасителната давност за вземането за лихви се явява изтекла и още преди
образуване на първоначалното изпълнително дело № 938/2009г., като считано
от датата на изискуемост на това вземане, обсъдено по-горе – 24.01.2005г., 3-
годишната погасителна давност е била изтекла на 24.01.2008г., т.е. преди
образуване на делото.
Като крайно решение на съдебния спор:
Предвид липсата на еднозначен отговор по въпроса кое е относимото за
прилагане задължително за съдилищата тълкуване по спорния въпрос, то при
решаването на настоящия съдебен спор, съдът се ръководи от заявеното
становище на двете страни и направените от тях оспорвания. А в конкретния
случай между тях няма спор по въпроса, т.е. и двете страни приемат – ищецът
по съображенията, изложени в исковата молба и становището по същество, а
ответникът – в писмения отговор на исковата молба, поддържан и в хода на
устните състезания, че в отношенията между страните следва да намери
приложение новото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. Съобразно това тяхно становище и по
съображенията изложени по-горе, следва съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищецът Е. Х. Х., ЕГН-**********, от
с.ЗД., общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“******” № 10, не дължи на ответника
„****“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Оборище, ул.“******” № 19, представлявано от главен изпълнителен
директор Т. Х.-К. и изпълнителен директор Ю. Б. Г., сумите, за които е
издаден изпълнителен лист от 17.02.2005г. по ч.гр.д.№ 01896/2005г. по описа
на СРС, 55 състав, а именно: 15 237.59 лева - главница по сключен договор за
кредит, ведно със законната лихва за периода от 04.02.2005г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 254.59 лева - лихва за
периода от 24.01.2005г. до 03.02.2005г., както и сумата от 759.70 лева –
разноски по делото, поради погасяването им по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца и направените от него съдебни и
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, т.е изцяло, а те са
доказани в размера от 1 909.50 лева, от които 709.50 лева – заплатена ДТ при
образуване на делото и 1 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правни услуги от 20.05.2021г. Тъй като ответната страна е
направила възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК
относно заплатения от ищеца адвокатски хонорар, то следва да се обсъди и
този въпрос. Съобразно материалния интерес на делото, който попада в
границите от 10 000 до 25 000 лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
7
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000
лв.Следователно, заплатеният от ищеца адвокатски хонорар не се явява
прекомерен, а дори е под регламентирания с Наредбата минимален размер.
Ето защо, следва да бъде присъден в доказания размер. Възражението на
ответната страна се явява неоснователно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че
ищецът Е. Х. Х., ЕГН-**********, от с.ЗД., общ.Самуил, обл.Разградска,
ул.“******” № 10, не дължи на ответника „****“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“******” №
19, представлявано от главен изпълнителен директор Т. Х.-К. и изпълнителен
директор Ю. Б. Г., сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
17.02.2005г. по ч.гр.д.№ 01896/2005г. по описа на Софийски районен съд, 55
състав, а именно: 15 237.59 лева - главница по сключен договор за кредит,
ведно със законната лихва за периода от 04.02.2005г. до окончателното
плащане на вземането, сумата от 254.59 лева - лихва за периода от
24.01.2005г. до 03.02.2005г., както и сумата от 759.70 лева – разноски по
делото, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „****“ АД-гр.София, ЕИК
********, представлявано от главен изпълнителен директор Т. Х.-К. и
изпълнителен директор Ю. Б. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. Х., ЕГН-**********,
сумата от 1 909.50 (хиляда деветстотин и девет лева и 50 ст) лева -
направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8