МОТИВИ
по НОХД № 207/2002 г. по описа на РС –
Плевен:
Обвинението е против подсъдимия И.Р.И. ***
затова че на 24.08.1997 г. в с. Буковлък, обл. Плевен с цел да набави за себе
си имотна облага придобил един брой автокасетофон “Филипс” за които знаел,че е придобит от другиго чрез
престъпление – престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Плевен поддържа
обвинението като намира, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка
е потвърдена изцяло от събраните входа на досъдебното производство и съдебното
следствие доказателства. Моли съда за налагане на наказание към минимума.
Подсъдимият И.Р.И. се явява лично и с
адв. Мая Миронова от ПАК, не се признава за виновен, като поддържа становището
на защитника си досежно неговото оправдаване.
Защитникът адв.М.Миронова от ПАК намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява подзащитния `и И.И. да е знаел че инкриминирания
авторадиокасетофон е предмет на престъпно посегателство. Позовава се на
показанията на свидетелите С. Маринов и Д. Станчев, като моли съда за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът като съобрази становището на
страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
Подсъдимият И.Р.И. е роден на 6.10.1968
г. в гр. Плевен, живее в с. Буковлък, обл. Плевен, българин български гражданин
с начално образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На 23.08.1997 г. подсъдимият Ваньо Александров /спрямо когото наказателното производство
по НОХД № 207/2002 г. по описа на РС-Плевен е приключило със споразумение/
забелязал паркиран на пл. “Македония” в гр. Плевен лек автомобил марка ВАЗ 2105
с ДК № ЕН 3337А. Счупил задното стъкло на лекия автомобил от дясната му страна
с намерен наблизо камък и взел един брой радиокасетофон марка “Филипс” с 2 бр.
тонколони.
На следващия ден предложи касетофона на подсъдимия И.Р.И.,
който го купил за сумата от 10000
нед.лева. По повод подаден сигнал от пострадалата св.Юлия Николова били
предприети издирвателни действия в резултат на които като извършител на
престъпното посегателство бил установен подсъдимия Ваньо Александров, а с
протокол за изземване от 27.08.1997 г. бил иззет радиокасетофона от подсъдимия И.Р.И.,
който споделил, че го е купил от Александров за сумата от 10000 нед.лева.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Юлия Николова от които се установява взломяването на задното
стъкло на притежавания от нея л.автомобил марка ВАЗ 2105 с ДК № ЕН 3337А и
извършената кражба на касетофон Филипс, като впоследствие веща била върната от
полицейския районен инспектор. Показанията на свидетелката са обективни и
кореспондират с приложената към дознанието разписка от 27.08.1997 г. и протокол
за изземване от същата дата също ценени от съда.
Следва да бъдат кредитирани и
показанията на свидетеля Илия Халвански от които се установява ангажираността му
като РИ на с. Буковлък през 1997 г., екипния принцип на работа и липсата на
какъвто и да е било конкретен спомен във връзка с инкриминираното събитие.
Показанията на свидетеля Халвански по никакъв начин не съдействат за разкриване
на обективната истина, като от разпита на свидетеля Данчо Станчев се установява
съвместната им работа във връзка с подаден сигнал за кражба на касетофон марка
“Филипс “ при което вещта била открита у подсъдимия И.И.. Свидетеля Станчев в
хода на проведената очна ставка отрича подсъдимия да е заявявал, че е знаел за
касетофона като предмет на престъпление по времето на неговото закупуване, като
споделя положителната ангажираност на подсъдимия И.И. при извършени проверки от
страна на полицията.
Съдът намира, че свидетелят Ваньо
Александров е непоследователен в показанията си като в първоначалния си разпит
същия заявява, че не е споделял за произхода на предложените на Ив. И. вещи,
като няма спомен относно договорената цена, а в последствие същия твърди, че се
е признал за виновен по обвинението за което е даден на съд, тъй като бил обект
на физическо и психическо въздействие от страна на подсъдимия и съпругата му –
свидетелката Лалка Иванова. Показанията на Александров се променят в хода на
проведената очна ставка със свидетелката Лалка Иванова, като същия е заявил, че
не е бил удрян от свидетелката Иванова, както и че не му е било указано
въздействие да поеме вината върху себе си като е излъгал при разпита си в съдебно
заседание от 06.06.2006 г. Проведената очна ставка с Иванова не е променила
констатираното противоречие с показанията на св. Ив. Александров, поради което
съдът не кредитира същите изключая в частта относно предаването на
инкимиринираната вещ от св.Ив. И..
Не могат да бъдат възприети показанията на свидетеля Симо Маринов, че същият е продал касетофона на
подсъдимия, като по време на кражбата е бил сам, тъй като същия няма спомен
нито относно марката и модела на въпросната вещ, нито относно начина по който
се е сдобил с нея. От друга страна показанията на Маринов не намират надежна
опора в материалите по дознание№ 2411/2001 г. по описа на РП-Плевен, като същия
не фигурира като лице спрямо което са били предприети съответни издирвателни и
следствени действия. В тази връзка е и съставения протокол за изземване от
27.08.1997 г. съобразно които касетофона марка “Филипс” предназначен за
автомобил е бил иззет от подсъдимия И.И., а същият не сочи да го е придобил от
свидетеля Симо Маринов.
Подсъдимият се
е въздържал от депозиране на обяснение изключая в частта в която същия споделя за отношение на
полицейските органи към него, като твърденията му че е отбелязал в протокола
под давление на свидетеля Станчев, че вещта е крадена не намират опора в
показанията на последния. Ето защо същите по никакъв начин не способства за
разкриване на обективната истина, а приобщените обяснения на подсъдимия И. при
разпита му пред друг състав на съда – лист 18 от делото, също не способстват за
установяване на обстоятелството известно ли му е било на същия че
радиокасетофона е краден към момента на закупуването му.
Съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а от събраните по делото
гласни и писмени доказателства такъв извод не може да бъде направен.
Безспорно е че подсъдимия Ив. И. е придобил
инкриминираниа авторадокасетофон марка “Филипс”, но по делото няма
доказателства същия да е знаел, че вещта
е предмет на престъпно доказателство, още по малко пък и на кражба.
Субективната увереност следва да намери обективен израз в доказателства каквито
не са събрани при разпита на свидетелите. Свидетелят В. Александров променя неколкократно
становището си относно условията при които е предложил за продажба
авторадиокасетофона, свидетелят С. Маринов за първи път в съдебно заседание се афишира
като извършител на кражбата като тези му твърдения не намират кореспондентна
опора в останалите събрани по делото доказателства.
Ето защо съдът като съобрази същите, както и
особенните взаимоотношения на св. Л. Иванова с подсъдимия, а от друга страна
липсата на конкретен спомен в показанията на св. И Халвански, както и отсъствието
на доказателства, обосноваващи съзнание за закупуване на крадена вещ от
подсъдимия - изводими от разпита на
свидете Ст. Станчев - призна подсъдимия И.Р.И. за невинен в това, че на
24.08.1997 г. в с. Буковлък, обл. Плевен с цел да набави за себе си имотна
облага е придобил един брой автокасетофон “Филипс” за които знаел,че е придобит от другиго чрез
престъпление поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: