Р Е Ш Е Н И
Е № 260343
гр. Пловдив, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8850 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата Е.Х.Х. е предявила срещу „Г. –
2002“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ, с които се претендира ответникът да заплати на ищеца сума в размер на
40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени болки и страдания,
вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца при трудова злополука от *****
г., както и за сумата от 3 264,40 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на претърпяната трудова злополука от ***** г.,
ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от ***** г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата заемала
длъжността „**************“ На ***** г. ищцата се предвижвала от мястото, където
живеела в гр. П., до мястото на работа – също в гр. П.. Същата минала
непосредствено до подлеза на ЖП гарата в гр. П. и покрай мокрия хлъзгав терен
се подхлъзнала и паднала. Вследствие на падането, на същата било причинено
счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, което довело до трайно
затрудняване на движението на крайника за период от около три месеца, и
вклинена фрактура на шийката на лява бедрена кост, което довело до трайно
затрудняване на движението на крайника за периода от около осем месеца. При
преглед на ищцата от лекар бил установен оток и палпаторна болка в дистален
край на лява лъчева кост и ограничение в движението на гривнената става. Била
направено гипсова имобилизация за тридесет дни. Впоследствие, на ***** г. се
установило, че й било причина фрактура на тазобедрената става, което наложило
на 03.12.2018 г., ищцата да бъде приета в болнично заведение с цел интервенция
за частична смяна на тазобедрената става. Ищцата проседяла в болничното
заведение осем дни, след което се преместила при нейната дъщеря в гр. Л., за да
може същата да осъществява грижи за период от половин година. Навежда
твърдения, че за срок от 60 дни била нетрудоспособна, изпитвала постоянен
физически дискомфорт. Във връзка с проведеното лечение, ищцата заплатила сума в
размер на 3264.40 лева. Посочва, че с Разпореждане от ****** г. на ТП на НОИ
Пловдив, описания в исковата молба инцидент бил обявен за трудова злополука.
Разпореждането било обжалвано и потвърдено с решение на Административен съд-
Пловдив. Поради изложеното, моли се ответникът да бъде осъден да й заплати сума
в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на описания в исковата молба инцидент, ведно със законната лихва
от ***** г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 3 264,
40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на описания в исковата молба инцидент, ведно със законната лихва от ***** г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата
молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответното дружество е уведомено за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител
на ищеца в проведено открито съдебно заседание от 02.02.2021г. отправя изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Книжата по делото са редовно връчени на ответното
дружество на вписания в Търговски регистър при Агенция по вписванията седалище
и адрес на управление на дата 30.10.2020г., на основание чл. 50, ал. 4 ГПК / л.
44- 46 /. Допълнително, ответното дружество е редовно призовано за датата на
първото открито съдебно заседание, като отново е търсено по седалището и адреса
на управление ( гр. Пловдив, ул. „Царевец“ № 37 ). На основание чл. 50, ал. 4 ГПК на дата 18.01.2021г., на дружеството е връчено определението, с което
делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание ( ведно с
проекто- доклада по делото). Макар и редовно призовано и уведомено за
последиците по чл. 238 ГПК ( видно от връчена призовка на л. 44 от делото),
ответното дружество не е проявило процесуална активност под каквото и да било
форма.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239,
ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок
по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител
и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № *******
г. / л. 6/ Допълнително споразумение към трудовия договор от ****** г. / л. 70/,
Разпореждане на НОИ, ТП- Пловдив, с което процесната злополука е призната за
трудова / л. 23/, медицинска документация / л.115- 133/ и Решение № ****** г.,
по адм.дело №******, по описа на Адм. съд- Пловдив, X- ти с-в, се извежда заключение за вероятната
основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат
изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива
следва да бъдат присъдени в размер на 2193, 52 лева с вкл. ДДС- адвокатски
хонорар, който съобразно представения договор за правна защита и съдействие /
л. 5/ е договорен при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата. Процесуалният представител на ищеца е представил и потвърждение,
от което се изяснява, че е регистриран по ДДС / л. 196/.
Доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на
основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в
размер на 1 730, 58 лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.- 2002” ЕООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.Х., ЕГН: **********, по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, сума в размер от 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата злополука
на ***** г., установена с Разпореждане № ******** г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, както и на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 3 264, 40 / три хиляди двеста
шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на претърпяната
трудовата злополука на *****г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на увредата-
***** г. до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Г.- 2002” ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В.И.И.- ********, *****, със съдебен адрес:***, в
качеството й на пълномощник на ищеца Е.Х.Х., ЕГН: **********, сума в размер на 2 193, 52 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно процесуално
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Г.- 2002” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер на 1730, 58 лева -
дължима държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд-
Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ