Р Е Ш Е Н И Е
Номер /20.02.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
секретар: Анна Димитрова
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 27 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Ес Ви Джей” ЕООД
– Бургас, ЕИК *********, представлявано от управителя Станислав Желев чрез
пълномощника му адв.Р.Д. ***, против Решение №2134/22.11.2019г по НАХД
№554/2019г на ВРС, VІ с-в, с което е изменено издаденото от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-008995/07.03.2018г и наложената на
дружеството Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от КТ, чрез редуциране на
размера й от 5 000лв. на 1 500лв. Релевирано е касационното основание
по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон с твърдение, че възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка и изводите му за осъществен състав на нарушение, не
кореспондират със събраните по делото доказателства, които при това са взаимно
противоречиви, а съдът е изградил решението си на предположения и косвени
доказателства вместо на съвкупен анализ на релеватнтните доказателства. В тази
връзка е изложен прочита на доказателствата от страна на самите касатори, както
и извода им, че вмененото им нарушение е недоказано, въз основа на който
претендират отмяната на решението на ВРС и на измененото с него НП като
незаконосъобразни.В съдебно заседание адв.Д. поддържа изцяло жалбат на сочените
в нея основания.
Касационният
ответник Дирекция „Инспекция по труда” – Варна чрез процесуалния си
представител ст.ю.к. Богомил Николов оспорва жалбата с аргумент за лбезспорна
доказаност на санкционираното нарушение, и настоява за отхвърлянето й, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за основателност на касационната жалба.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
Въз основа на обстоен и подробен анализ на събраните
на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с
проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 21.02.2018г свидетелите Н. и М., заедно с още свои колеги –
служители на Д „ИТ” – Варна, извършили проверка на строителен обект „Делта
Планет Мол” – мултифункционален търговски развлекателен комплекс, находящ се в
гр.Варна, ЗПЗ, в изпълнение на който участвали и работници на „Ей Ви Джей”
ЕООД. В хода на проверката били установени множество работници, които полагали
труд на обекта. Един от тях бил св.М.Р., който при пристигането на
проверяващите поставял гипсокартон в една от залите. В проведения разговор с
контролните органи Р. ги уведомил, че работи за „Ей Ви Джей” ЕООД от един
месец, че има трудов договор, че работното му време е от 10:00ч до 11:00ч, а
трудовото му възнаграждение е 40лв. на ден. Посочените данни били вписани от
проверяващите в констативен протокол, подписан и от св.Р.. В хода на
последвалата документална проверка дружеството представило трудов договор с М.Р.,
сключен на 22.02.2018г, за длъжността „Общ работник строителство на сгради”.
При тези факти св.Н. приел, че на 21.02.2018г дружеството-касатор е нарушило
разпоредбата на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ, тъй като в
качеството си на работодател е допуснало до работа М.Р. да изпълнява трудови
функции на шпакловчик, при определено работно време и работно място, и
уговорено трудово възнаграждение, без да има сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение, за което на 02.03.2018г
съставил АУАН проти дружеството. При личното предявяване на акта и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН управителят депозирал писмени възражения, че в деня на
проверката М.Р. кандидатствал за работаи не е извършвал СМР. По този повод АНО
изискал становище от ст.ю.к. Г. в Д ”ИТ” –Варна (приложено по АНП), според
което представения последващ трудов договор в допълнение към изявлението на Р.,
че работи за това дружество от един месец, потвърждават осъщественото
административно нарушение, за което правилно е потърсена отговорността на
дружеството. Въз основа на акта било издадено и НП от 07.03.2018г, с което АНО
възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, коментирал като неоснователно постъпилото
възражение, и на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на „Ей Ви Джей” ЕООД Имуществена
санкция в размер на 5 000лв.
При така установената фактология въззивният съд приел
от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в
предвидените за това срокове, съдържат минимално изискуемите за редовността им
от формалн астрана реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а в производството по
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
като самостоятелни основания за отмяна. По приложението на материалния закон
съдът приел, че вмененото на дружеството нарушение е обективно съставомерно,
безспорно доказано и правилно квалифицирано, но счел, че и санкция в специалния
минимум от 1 500лв. по приложимия чл.414 ал.3 от КТ е адекватна за
изпълнение на целите по чл.12 от ЗАНН, в какъвто смисъл изменил НП.
Настоящата касационна инстанция преценява така
достигнатите от предходната правни изподи като доказателствено обвързани,
мотивирани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на
тях съобразно предвидената с чл.221 ал.2 изр.2 от АПК възможност.
Всички
възражения на касаторите са неоснователни.
На първо място следва да бъде подчертано, че
твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
проверяваното решение, изразяващи се в необсъждане в пълнота на релевантни
доказателства, превратното им тълкуване, вътрешна противоречивост на изводите
на съда, и твърденията, че е обосновал акта си на предположения и косвени
доказателства, са неоснователни и опровергани с простия прочин на мотивите на
проверяваното решение. Въззивният съд е обсъдил всяко доказателство, релевантно
към централния правен въпрос – съществуването на трудово правоотношение между
„Ес Ви Джей” ЕООД и М.Р. към 21.03.2018г, по отделно и в съвкупност с
останалите доказателства, прилагайки последователно правилата на формалната
логика, като е изложил подробно мотивирани съображения кое от тях в каква част
кредитира и защо, съответно – защо отказва да кредитира други от тях. В
изводите на съда относно осъществяваната от Р. трудова дейност в полза на
дружеството – касатор на инкриминираната дата не съществува никакво вътрешно противоречие,
защото са изведени въз основа на пълнообемна и пунктоална преценка на доказателствата,
описана в решението стъпка по стъпка и за всяко едно от тях. Изводът за наличие
на трудово правоотношение е достигнат въз основа на показанията на свидетелите Н.
и М. и отчасти тези на Р., от данните в констативния протокол от 21.03.2018г,
попълнен с информацията относно основните елементи на трудовото правоотношение,
предоставен от самия Р., за чиято достоверност той се е подписал, и която
съответства в частта относно времето, през което той е работел за дружеството
към деня на проверката – 1 месец, с данните в инструктажната книга на обекта,
водена от главния му изпълнител, който е трето и незаинтересовано от изхода на
спора лице, и според които малко повече от месец преди проверката на М.Р. е
проведен инструктаж преди допускането му на обекта именно в качеството му на
работник на „Ес Ви Джей” ЕООД, както и от подписа на св.Стоянов в протокола за
проверка на това дружество, под данните, предоставени от св.Р. и неговия
подпис, което няма причина и друго логично обяснение извън факта, че Р.
наистина е бил работник на представляваното към онзи момент от Стоянов
дружество. Предвид променените показания на Р. в хода на съдебното следствие,
ВРС правилно е кредитирал тези от деня на проверката – не само поради взаимната
им обвързаност с останалите цитирани доказателства, но поради факта, че за
верността на предоставената от него информация на 21.02.2018г този свидетел се
е подписал в протокола. Никой от тези факти не е просто предположение, както
считат касаторите, а в своята съвкупност те убедително мотивират достигнатия и
от ВРС извод за осъществено от дружеството-работодател нарушение на трудовото
законодателство.
Поради изложеното – предвид липса на допуснати
процесуални нарушения от ВРС при анализа и преценката на релевантните за спора
доказателства, настоящият съдебен състав е обвързан с тях по силата на чл.220
от АПК.
Не на последно място следва да бъде отчетено и
извършеното от въззивния съд подробно и мотивирано обсъждане на всяко от
възраженията на настоящите касатори, с изложени убедителни съображения за
тяхната неоснователност, които се споделят изцяло от този съдебен сътав.
В обощение на изложеното съдът намира, че
преверяваното решение на ВРС не е обременено с наведените касационни пороци, а
други такива, обосноваващи неговата ревизия или отмяна, не бяха установени и в
кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага
отхвърляне на неоснователната жалба против законосъобразния съдебен акт.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и
следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в размер на 100 лв.
на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК,
касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2134/22.11.2019г
по НАХД №554/2019г на ВРС, VІ с-в, с което е изменено издаденото от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-008995/07.03.2018г и
наложената на „Ес Ви Джей” ЕООД – Бургас, ЕИК *********, Имуществена санкция на
осн.чл.414 ал.3 от КТ, чрез редуциране на размера й от 5 000лв. на
1 500лв.
ОСЪЖДА „Ес
Ви Джей” ЕООД – Бургас, ЕИК *********, да заплати в полза на ТД на НАП-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.