Решение по дело №2416/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

               гр. София, 12.02.2015 г.

 

                                       В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Д.И. и с участието на прокурора.., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. № 2416/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРЕДЯВЕНИ са при условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата – Т.П.Р., твърди, че на 02.07.2012 г. на ПП-І-5, км. 184, южно от гр. Ш., на кръстовището за селата Д. и Ш., общ. К., при управление на л.а. „О.А.“, с рег. № *********, водачът Г.Х.Ш. не спрял на пътен знак „Б2“, отнел предимство и се блъснал в управляван от П.Д.Г. мотоциклет „ИЖ-**“, с рег. № ********, на който ищцата пътувала. Твърди, че в резултат на ПТП са й причинени следните телесни увреждания: презвъртелно счупване на лявата бедрена кост, счупване на костите на лявата подбедрица, охлузване на предната повърхност на лявата подбедрица. Ищцата твърди, че травмите са й причинили силни и продължителни болки, продължително затрудняване на движението на увредения крак и продължителен болничен престой в периода от 02.07.2012 г. до 20.07.2012 г., както и принудителна операция за наместване на фрактурите и поставяне на вътрешни фиксации на бедрената кост и на костите на подбедрицата. Твърди, че постоянно е приемала обезболяващи, както и че преди операцията е била поставена на директна екстензия. Твърди, че след изписването й от болницата е била гледана от сестра й в продължение на около пет месеца, както и че е ходела с две патерици, които използва и към момента на подаване на настоящата искова молба. Ищцата твърди, че не може да стъпва пълноценно на крака си, тъй като изпитва силни болки, както и че го чувства скован. Твърди, че според лекарите е налице скъсяване на крака й. Ищцата твърди, че не може да го свива с повече от 30 градуса, както и че прогнозата за пълното му възстановяване е негативна. Твърди, че преди ПТП-то е била физически активна и настъпилото осакатяване й създава постоянни мисли за непълноценност и страх, поради зависимост от други лица. Твърди, че собственикът на увреждащото МПС е имал сключена зА.ховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество. За претърпените от нея неимуществени вреди претендира ответното дружество да й заплати сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът „Д.З.“ АД, с отговора на основание чл. 367, ал.1 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на зА.хователно правоотношение по зА.ховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащото МПС към датата на процесното ПТП. Твърди съпричиняване от страна на водача на мотоциклет „ИЖ-**“, тъй като същият се е движел с несъобразена скорост, както и че е имал възможност, и е бил длъжен да възприеме своевременно възникналата опасност за движението си и да съобрази поведението си с нея. Възразява, че размерът на претенцията е необосновано завишен. Релевира възражение за неоснователност на акцесорния иск за законна лихва поради неоснователност на главния иск.

Съдът, като прецени становището на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

           По делото са представени и приети материалите от образуваното ДП № ЗМ 1152/ 2012 г. по описа на Районна прокуратура – гр. К., сред които протокол за оглед на местопроизшествие, настъпило на 02.07.2012 г. на ПП-І-5, км. 184, южно от гр. Ш., кръстовището на селата Д. и Ш., общ. К. и албум за извършен оглед на местопроизшествие.

           По делото е приложено влязло в сила решение № 521 от 10.12.2012 г. на Казанлъшкия районен съд, НО, I-ти състав, постановено по АН дело № 1275 по описа за 2012 г., с което Г.Х.Ш. е признат за виновен в това, че на 02.07.2012 г. по ПП-І-5, км. 184 /южно от гр. Ш., кръстовището за селата Д. и Ш., общ. К./, при управление на МПС, л.а. марка „О.“, модел „А.“, с рег. № *********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 6, т.1 от ЗДвП, като водачът Ш. не се е съобразил с пътен знак „Б2“ – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и с напречна хоризонтална пътна маркировка тип „М6 – Стоп линия“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като водачът Ш. не е намалил скоростта си на движение и не е спрял при възникналата опасност за движението и е попаднал в опасната зона за спиране на мотоциклет марка „ИЖ-**“, с рег. № ********; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като водачът Ш., движейки се по път без предимство, не е пропуснал движещото се по пътя с предимство ППС мотоциклет марка „ИЖ-**“, с рег. № ********, като с деянието си по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице – средна телесна повреда на Т.П.Р., изразяваща се в презвъртелно счупване на лявата бедрена кост и счупване на костите на лявата подбедрица, причинили заедно и поотделно трайно затруднение на движението на левия долен крайник, и средна телесна повреда на П.Д.Г., изразяваща се в открито счупване на външния и вътрешен глезен на левия долен крайник, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради което на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

           По делото е представен констативен протокол № 22606/ 2010 г., относно посетено ПТП от дежурна оперативна група на РУ „Полиция“ К., от който е видно, че на 02.07.2012 г. около 18.05 часа на разклона за гр. Ш., с. Ш., път ПП-І-5, км. 184 е настъпило ПТП със следните участници: л.а. марка „О.“, модел „А.”, с рег. № *********, управляван от Г.Х.Ш., и ППС марка „ИЖ“, модел „**“, управляван от П.Д.Г.. От цитирания документ, както и от назначената от съда автотехническа експертиза се установява следният механизъм на ПТП: произшествието е настъпило на ПП-I-5, километър 184 на кръстовището за с. Д. и гр. Ш., като кръстовището е било със сложна конфигурация. Съгласно извършената автотехническа експертиза главният път се състои от четири платна, като най-тясното е локално и с ширина 4,0 м., по което се движат завиващите надясно превозни средства. Вещото лице установява, че второто пътно платно отдясно наляво е с ширина 4,10 м. и е предназначено за движение направо, а третото пътно платно е предназначено за завиващите превозни средства наляво за гр. Ш. и е с ширина 3,70 м. Експертът излага, че трите пътни платна са разделени помежду си с М1 „Единична прекъсната линия“, като най-лявото пътно платно е за движение на запад към с. Д. и е широко 4,0 м., разделено с М2 „Двойна непрекъсната линия“. Вещото лице посочва, че главният път, включително и кръстовището са покрити с дребнозърнест микрограпав асфалт, както и че скоростта по главния път е ограничена със знак В26 „Ограничение на скоростта на 60 км/ч“. Експертът установява, че на входа на кръстовището от север на юг има поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и че на двата входа на кръстовището след знака Б2 има напречна пътна маркировка, изразяваща се в линия за изчакване, като на 300 метра западно от ОР има вертикални пътни знаци: В-26-60 км/ч, „Движение по път с предимство“ и „Изпреварването на автомобили е забранено“. Съгласно изготвената експертиза водачът на мотоциклета се е движил с около 54 км/ч, приближавайки района на кръстовището, като същият е възприел навлизащия в кръстовището автомобил и е намалил скоростта си на движение на около 28 км/ч в момента на удара. Вещото лице дава заключение, че времето за извършване на спирането на мотоциклета е било недостатъчно, за да се избегне удара с навлезлия в кръстовището автомобил, поради което е настъпил страничен ексцентричен удар, нанесен с дясната част на предната броня в лявата страна, със съответните последствия. Според експерта водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.

         По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – ортопед-травматолог. Съгласно експертизата, ищцата е получила следните увреждания: транс-интеркондилно счупване на лявата бедрена кост, счупване на костите на лявата подбедрица, охлузване на лявата подбедрица. Вещото лице установява, че счупването на лявата бедрена кост е било локализирано непосредствено над лявата коленна става на пострадалата и е довело до трайно нарушение на ставната й повърхност. Експертът обяснява, че това счупване е сложно по вид и трудно за лечение, както и че счупването на лявата голямопищялна кост е било в диафизарната й част. Според доктора всяка една от описаните фрактури са довели до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник на ищцата за срок до 1 година. Вещото лице излага, че пострадалата е получила спешна медицинска помощ и лечение в Ортопедичен комплекс при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.” - Стара Загора. Експертът посочва, че ищцата е постъпила в тежко общо състояние, с оток, деформация на левия долен крайник и с охлузвания на лявата подбедрица, като първоначално крайникът й е бил поставен на директна екстензия и са били проведени кръвни и рентгенови изследвания и консултации със специалисти. Вещото лице установява, че след проведена предоперативна подготовка, на 10.07.2012 г. пострадалата е била оперирана, като при интервенцията е било извършено открито наместване на счупената бедрената кост и стабилизирането й с и вътрешна фиксация, а счупената голямопищялна кост също е била наместена и фиксирана с метална синтеза. Докторът излага, че ищцата е била изписана на 23.07.2012 г. и насочена за провеждане на рехабилитация, като в периода от 23.07.2012г. до 30.07.2012г. тя е провела ранна рехабилитация в Рехабилитационното отделение по повод последици от счупването на лявата бедрена кост и лявата голямопищялна кост. Съгласно експертизата пострадала е била вертикализирана, започнала е да се придвижва самостоятелно с помощта на патерици, но без да стъпва на оперирания крак. Вещото лице установява, че по време на лечението ищцата е била лекувана и с антикоагулантни средства и обезболяващи средства, като след изписването от болницата лечението й е продължило амбулаторно с периодични прегледи и предписан режим и лекарства. Експертът излага, че в продължение на 5 месеца, пострадалата не е можела да натоварва оперирания крайник, а се е предвижвала с помощта на патерици. Докторът посочва, че след 5-ия месец, ищцата е започнала постепенно дозирано натоварване на крайника, като е продължила провеждането на рехабилитация на лявата тазобедрена, лявата коленна и лявата глезенна стави. Вещото лице счита, че общо лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 1 година. Експертът дава заключение, че описаните две фрактури на левия долен крайник на пострадалата са довели до болки и страдания за срок около 1 година, като първите около 4-5 месеца от лечението болките й са били с по-интензивен характер. Според доктора след посочения период болките постепенно са станали периодично явяващи се при обща преумора на левия долен крайник и особено при рязко настъпили промени в климата, което е налагало ищцата да ползва седативни и обезболяващи средства. Експертът посочва, че наред с претърпените болки, през първите 5 месеца пострадалата се е придвижвала затруднено и трудно се е обслужвала, като през посочения период е имала необходимост от чужда помощ в ежедневието. Според вещото лице към момента на изготвяне на експертизата ищцата рядко търпи спорадични  болки в зоната на двете фрактури, които бързо отзвучават след употреба на обезболяващи средства. Докторът дава заключение, че година и половина след процесното ПТП състоянието на пострадалата е стабилизирано, счупените кости на левия долен крайник са зараснали окончателно, липсват клинични и документални данни за забавено зарастване по време на лечебния период, лявата тазобедрена става е в пълен обем и сила. Вещото лице посочва, че движенията на лявата коленна става са възможни само до 90 градуса, което затруднява пострадалата при клякане и придвижване по стълби. Съгласно експертизата движенията на лявата глезенна става на ищцата са възстановени, но от претърпените увреждания са останали трайни козметични белези от проведените оперативни намеси. Докторът установява, че пострадалата се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцване наляво, което се дължи на леко скъсяване на левия долен крайник с около 3 см. и което може да се компенсира с по-висок ток на обувката. Според вещото лице за в бъдеще не се очакват други негативни последици от получените фрактури, освен описаните по-горе. В съдебно заседание, проведено на 10.02.2014 г., експертът уточнява, че е преглеждал ищцата два пъти. Вещото лице допълва, че прави корекция на представеното заключение, тъй като след навършване на една година от процесното ПТП, състоянието на ищцата е било сравнително добро и оптимистично, но след това тя е претърпяла операция по изваждане на част от металната синтеза. Докторът установява, че при операцията е била извадена само част от остеосинтезата, с цел да се подобрят движенията в коляното, но те твърдо са останали на 90 градуса, както е посочено в изготвената експертиза. Експертът излага, че към настоящия момент пострадалата продължава да ходи с патерици, има скъсяване на крака от три сантиметра и се налага да слага на обувката си едно токче, за да изравнява краката. Вещото лице обяснява, че счупването при ищцата се среща рядко, много трудно се лекува и успехите не са много добри. Докторът посочва, че е установил скъсяването на крака на пострадалата още при първия преглед, но към настоящия момент движенията й са сковани, движи се с патерица и не може да изкачва стълби. Експертът заявява, че с оглед посочените обстоятелства не може да направи бъдеща прогноза. Вещото лице излага, че бедрото на ищцата е цялото в метал, както и подбедрицата, като и двете са на един и същи крайник. Експертът установява, че едната фрактура на подбедрицата е разрушила гладкостта на ставната повърхност, където се трие в ставата на коляното. Докторът дава заключение, че пострадалата ще остане инвалидизирана и че ще  й бъде издадено експертно решение ТЕЛК.

По делото са приложени и приети медицински документи, свързани с постъпването на ищцата в болнично заведение, извършената й оперативна интервенция, проведената от нея ранна рехабилитация, които писмени документи са обсъдени от вещото лице при изготвянето на съдебно-медицинската експертиза.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. В съдебно заседание свидетелят Г.Х.Ш. заявява, че си спомня произшествието на 2 юли 2012 г., което е станало на кръстовището в гр. Ш., като той е бил спрял на знак „Стоп”. Обяснява, че е отивал да си види лавандулата. Твърди, че на кръстовището се е огледал и след като е тръгнал, е усетил, че е ударил хората, които не е видял преди това. Установява, че другото МПС е идвало от гр. Габрово в посока за гр. К., а той е бил на пътя от гр. Ш. за гр. П., както и че на мястото на произшествието е имало две платна. Излага, че  пътят е бил двупосочен, бил е обозначен, имало е знаци и маркировка, както и знак „СТОП”. Установява, че другото МПС се е движело по пътя с предимство, както и че процесното ПТП е станало в ранния след обяд към 15 ч., като не е имало мъгла или дъжд. Твърди, че е имало високи треви покрай пътя, поради което се е загубила видимостта. Според свидетеля моторът не се е движел с висока скорост и ударът не е бил толкова голям, като в момента, в който е ударил другото МПС в единия ъгъл, то е паднало на самото платно.

           От показанията на свидетелката Николинка И.П. се установява, че след катастрофата не е посещавала ищцата в болницата, но почти всеки ден е говорила с нея по телефона за състоянието й. Обяснява, че пострадалата постоянно плачела по телефона поради адските болки, споделяла й, че не може да спи, както и че е пиела хапчета за болките. Излага, че на ищцата й е било много трудно, не можела да ходи след катастрофата. Свидетелката установява, че съпругът й е отишъл в гр. Стара Загора, за да вземе пострадалата, която не е можела да ходи и е била внесена вътре на ръце, като са й били приготвени патерици и стол. Твърди, че  ищцата не е можела да се обслужва сама много време, около два-три месеца, както и че винаги е трябвало да има човек при нея. Установява, че  е ходила при пострадалата, че тя е имала превръзка на крака, тъй като коляното й е забирало, както и че е имала нещо като дупка на коляното. Посочва, че операцията на ищцата е огромна, почти от долу до горе на крака й. Обяснява, че пострадалата е имала проблеми със заздравяването на раните и е търпяла адски болки. Излага, че преди катастрофата ищцата е била активен, жизнен човек, събирала се е с приятели и е ходела на палатки, работела е. Поддържа, че пострадалата е била постоянно в движение, а към настоящия момент не е същата. Твърди, че не може да пътува, тъй като не може да си сгъва крака.

          По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на зА.ховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество по отношение на л.а. „О.А.“, с рег. № *********, действала и в процесния период на настъпилото ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 226 от КЗ:

Искът е основан на отговорността на зА.хователя спрямо увредения за нанесени от зА.хования вреди. Нормата на чл. 226 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който зА.хованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от зА.хователя. С договора за зА.ховка „Гражданска отговорност” зА.хователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на зА.хования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

При така предявен иск, ищцата следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на зА.хован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.

          При преценка дали е налице противоправно деяние от страна на водача на л.а. „О.А.“, с рег. № ********* – Г.Х.Ш., настоящият съдебен състав от събраните по делото и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност писмени доказателства – АТЕ, констативен протокол, протокол за оглед на произшествието, както и от решение, постановено по реда на чл. 78а от НК, приема за установено, че водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. До този извод настоящата инстанция достига, съобразявайки и разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановеното решение по реда на чл. 78а от НК има за гражданския съд същата задължителна сила, както и присъдата.   В този смисъл показанията на свидетеля Ш., че е спрял на пътен знак „Б2”-„Спри” се явяват изолирани от събраните по делото доказателства, поради което съдът не следва да ги кредитира.     

Предвид горното следва извода, че е налице противоправно деяние на водача на л.а. „О.А.“.

На следващо място, по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното зА.хователно дружество е зА.ховател по задължителната зА.ховка „Гражданска отговорност” за процесния период по отношение на лекия автомобил, с който е причинено ПТП.

По отношение на следващия елемент от фактическия състав, а именно: вредата – за ищцата по делото тя се изразява в болките и страданията, които тя е претърпяла, в резултат на получените от нея телесни увреждания и които бяха установени по делото чрез изготвената съдебно-медицинска експертиза, медицински документи и показанията на свидетелката Николинка И.П..

Предвид изложеното, съдът приема, че е налице непозволено увреждане, чийто състав е осъществен от водач на лек автомобил, зА.хован при ответника по зА.ховката „Гражданска отговорност”. Ответникът, по силата на зА.хователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на увредените лица от водача на зА.хованото превозно средство. Поради това съдът приема, че предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е доказан по основание.

            По отношение възражението на ответното зА.хователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклет „ИЖ-**“, с рег. № ******** – П.Д.Г.. При наличие на солидарна отговорност поради причиняване на вредите от няколко лица, съгласно чл. 53 от ЗЗД, пострадалият има право да предяви иска си солидарно срещу причинилите вредите лица, а съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Доколкото на основание чл. 122, ал. 1 от ЗЗД пострадалите трети лица могат да насочат претенцията си за цялото вземане срещу всеки един от солидарно отговорните деликвенти, пострадалите могат да насочат и преките си искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу всеки един от зА.хователите на деликвентите, като всеки един от зА.хователите е длъжен да покрие всичките вреди, причинени на третите лица от настъпване на зА.хователното събитие. Отговорността на всеки един от зА.хователите се обосновава с предмета на зА.хователната закрила при зА.ховката "Гражданска отговорност“, а именно – отговорността на зА.хования за причинените от него вреди на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ зА.хователят е длъжен да покрие всички вреди, които зА.хованият е причинил на пострадалия. Отговорността на зА.хователя спрямо пострадалия за пълния размер на причинените му вреди се извежда и от функционалната й обусловеност от деликтната отговорност на зА.хования към пострадалия и от факта, че по силата на чл. 53 от ЗЗД съизвършителят отговаря спрямо пострадалото лице за целия размер на дължимо обезщетение. При така изяснените обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че зА.хователят, сключил договор за зА.ховка "Гражданска отговорност" по отношение на увреждащия лек автомобил дължи заплащане на целия размер на зА.хователно обезщетение. Нещо повече – по делото от заключението на приетата АТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установи, че  водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Поради изложеното възражението за съпричиняване е неоснователно и недоказано.

           Що се касае до размера на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от ответното дружество - зА.ховател, то същият размер, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Размерът на претърпените от нея болки, страдания и неудобства следва да се определи към датата на ПТП – 02.07.2012 г. Съдът съобрази характера на получените от ищцата увреждания – транс-интеркондилно счупване на лявата бедрена кост, счупване на костите на лявата подбедрица, охлузване на лявата подбедрица,  обстоятелството, че всяка една от фрактурите са довели до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник на ищцата за срок до 1 година, извършената й оперативна интервенция, обстоятелството, че в продължение на 5 месеца, пострадалата не е можела да натоварва оперирания крайник и се е предвижвала с помощта на патерици, продължителността на лечебния и възстановителен период от 1 година, както и обстоятелството, че възстановяването й продължава и към настоящия момент, претърпените от нея болки и страдания за срок около 1 година, с по-голям интензитет през първите 4-5 месеца от лечението, затрудненията в обслужването и придвижването на ищцата, необходимостта от чужда помощ в ежедневието, обстоятелството, че движенията на лявата коленна става са възможни само до 90 градуса, което затруднява пострадалата при клякане и придвижване по стълби, останалите трайни козметични белези от проведените оперативни намеси, скъсяването на левия долен крайник с около 3 см., претърпяната операция по изваждане на част от металната синтеза, обстоятелството, че към настоящия момент пострадалата продължава да ходи с патерици и се налага да слага на обувката си едно токче, за да изравнява краката, обстоятелството, че към настоящия момент движенията й са сковани, неблагоприятната бъдеща прогноза за състоянието й, неудобствата, които е изпитвала и продължава да изпитва в ежедневието си, емоционалното й състояние – обстоятелства, които бяха установени от съдебно-медицинската експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, от приетите и неоспорени от страните писмени медицински документи, както и от показанията на свидетелката Николинка П.. С оглед на посочените обстоятелства и като съобрази актуалната съдебна практика, действала към релевантния момент, и критериите в ППВС № 4/ 1968г., съдът счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважено в пълния размер от 50 000 лева.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. При непозволеното увреждане не важи правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за отправяне на покана за доброволно плащане, след която длъжникът изпада в забава. Искът е предявен с правно основание чл. 226 от КЗ, като се търси отговорността на зА.хователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на зА.хователно правоотношение, тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане, в същия обем в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще бъде от деня на извършеното ПТП. Следователно ответното дружество дължи заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.07.2012 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи на ищцата направените по делото разноски, а именно: 150  лв. за изготвяне на СМЕ и 1800 лева /с ДДС/ за адвокатско възнаграждение съгласно приложена фактура за заплатен хонорар по договор за правна защита и съдействие.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000 лв.

Водим от горното, Софийски градски съд

 

                                         РЕШИ:

 

 ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, бул. „К. Ал. Д. ” № **, да заплати на Т.П.Р., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С. ****, ул. „Б.” № *, ет. *, офис 4-адв. И.Й., сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 от КЗ в резултат на ПТП от 02.07.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2012 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 1950 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – съдебни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати по сметка на СГС сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК. 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: