Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 11.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1954 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано
е по искова молба, депозирана от „МЕТРО
КТВ“ ООД против „МАКС
2015“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на
ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.д. № 1404 от описа на КРС за 2020 г. за сума в размер на 1995 лв.,
представляваща неплатена цена за извършен ремонт на автомобил с включени части
съгласно фактура № **********/19.02.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 350,00 лв.
разноски по делото.
Срещу същата било депозирано
възражение. Това обусловило интереса за дружеството от предявяване на иска в
настоящото производство.
Управителят на ищцовото дружество
– С. С., заедно със сина и дъщеря си, К. С. и В. С., като съдружници в същото,
притежавали в гр. Благоевград автосервиз и магазин за авточасти. Съпругът на С.
С., въпреки че бил пенсионер, им помагал в осъществяваната дейност.
През януари 2020 г. страните
сключили устен договор за ремонт на собствения на ответната страна лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Улисе“, с рег. № ***ВН. В контакт с ответното
дружество влязъл съпругът на Стоянка Стефанова, доколкото се познавали, а и
друг път последното прибягвало до услугите на ищеца. Процесният автомобил бил
докаран в автосервиза, натоварен в каросерията на IVEKO,
управлявана от шофьор при ответника. Първо ремонтни дейности били извършени на IVEKO-то, а след
това и на процесния лек автомобил. За последния, страните се договорили, доколкото
била необходима смяна на двигател, същият да бъде намерен и закупен от ищеца. В
изпълнение на уговорката, последният намерил двигател в гр. Симитли, втора
употреба.
Описаните договорни отношения
между страните представлявали съчетание между договор за поръчка и договор за
изработка по см. на Закона за задълженията и договорите, с произтичащите от
това последици съобразно установения от законодателя правен режим за двата вида
договори.
Ищцовото дружество, като
изпълнител, закупило двигател за процесния автомобил, след което го
ремонтирало. Ответникът изпратил свой шофьор да вземе ремонтирания автомобил,
който го изпробвал в присъствието на работници на сервиза и одобрил ремонтните
дейности, доколкото колата „никога не е работила по-добре“.
Страните се уговорили сумата по
процесната фактура (получена в оригинал от шофьора при ответника, а отделно и
подадена за плащане на e-mail-а на ответното дружество) да бъде платена
по банков път.
На 13.03.2020 г. ищецът уведомил
ответника, чрез e-mail, че задължението му е с настъпил падеж, но на същия ден ответната страна
заявила, че няма да заплати процесната фактура, доколкото лекият автомобил бил
дори в по-неизправно състояние отколкото, когато го закарали за ремонт при
ищеца. Последният изразил готовност да отстрани повредите за своя сметка, ако
се констатира изложеното от ответното дружество, но последното не се съгласило
да предостави автомобила, за да се установи състоянието му. Не било постигнато
съгласие и за връщане на процесния двигател. Въпреки горното, на един по-късен
етап, ответникът изпратил с куриерска фирма двигателя, но ищецът отказал да го
приеме, доколкото не знаел как е свалян, кой го е свалял, как е разглобен и
т.н.
На 31.03.2020 г. ответникът
заплашително предупредил ищеца, че при евентуален съдебен спор би доказал
повече пропуснати ползи, доколкото 4 месеца бил без автомобил, въпреки че
последният му бил върнат на 20.02.2020г. Отделно, съпругът на С. С. неведнъж
идвал до гр. Кюстендил, при което установявал, че процесният автомобил се движи
из града, което свидетелствало за недобросъвестното поведение на ответника.
Поради изложеното ответната
страна следвалода заплати на ищеца процесната сума за извършения ремонт,
включващ поставяне на годен двигател и разходи за обслужването му – разходи за
масло, филтри, динамо съгласно приложено описание по поръчка за ремонт, както
следва: сваляне и качване на двигател 600 лв., шлайфане на глава – 30 лв.,
двигател втора ръка – 800 лв., ведно с описаните и закупени авточасти за
обслужване на двигателя, а така също и обслужване на ходовата част. Подменена
била гарнитура глава, гарнитура изпускателни тръби, спирачна тръба, сменена
била водната помпа, подменени гар. капак клапани и гумички клапани – 8 бр.,
маслен, въздушен и горивен филтър, ремък – канален – 1 бр., тампон двигател – 1
бр.жило съединител – 1 бр., хидравлично масло, антифриз. Като за всичко
извършено ответникът бил уведомяван своевременно и давал съгласието си.
При
приемането на автомобила на 20.02.2020г., след ремонта, километражът му е бил
310 000 км.
Отделно от
горното, ответното дружество не уведомило ищеца за твърдените недостатъци
веднага след приемането на изпълнението, каквото законодателно изискване било
налице, поради което и действие произвеждала необоримата презумпция, залегнала
в разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да
се приеме за установено (съгл. уточненията в молбата на л. 27) в отношенията
между страните, че „МАКС 2015“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Л.“ № **,
представлявано от управителя М. Н. Ж., дължи на „МЕТРО КТВ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Вихрен“ №
2, представлявано от С. С. сумата в размер на 1995,00 лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и пет лева), представляваща неплатена цена за извършен ремонт на
автомобил с включени части съгласно фактура № **********/19.02.2020г., ведно
със законната лихва от деня на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1404 от описа на КРС за 2020 г. – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Претендират
се и сторените разноски в настоящото и заповедното производства.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
е упражнил правото си на отговор. Оспорва изцяло предявената искова претенция.
Оспорва процесната фактура както по форма, така и по съдържание по подробно
изложени съображения, в т. ч. и приложеното към исковата молба писмено
доказателство с включени авточасти „Поръчка за ремонт“ и „Авточасти“ от дата
20.02.2020г.
Отделно от горното липсвал
приемателен протокол при постъпването на процесното МПС за ремонт, както и
приемателно-предавателен такъв за напускането му от сервиза. Изложените в
исковата молба фактически твърдения досежно начина на сключване на процесния
устен договор, начинът, по който било установено, че двигателят е за смяна,
начинът, по който автомобилът е предаден на ответното дружество и качеството на
подменения двигател, били неверни и не съответствали на действителността. Било
налице нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗЗД при предаване на
процесния автомобил, доколкото предаването не било извършено на надлежно
упълномощено от дружеството-ответник лице. Не били верни и твърденията в
молбата, че процесният автомобил никога не е работил по-добре. Напротив, двигателят не е работел добре,
което налагало неколкократно спиране, както и опити да бъде върнат в гр. Кюстендил.
Поради изложеното ответникът върнал на ищеца двигателя, но последният отказал
приемането му.
Лошото състояние на процесния
автомобил се установявало и от приложени към отговора фактури, които доказвали,
че в периода до 13.03.2020 г. (датата на която ответникът заявил, че няма да
заплати процесната фактура) ответното дружество извършило ремонт на процесния
автомобил на обща стойност от 1819,59 лв., който бил необходим поради
некачествения такъв, осъществен от ищеца.
При условията на евентуалност,
ответникът прави възражения за прихващане с посочената сума от 1829,59 лв.
В съдебно заседание исковата молба и отговора към нея
се поддържат от представителите на страните.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на иска е вземане за
извършен ремонт и вложени авточасти в тази връзка за автомобил марка Фиат,
модел Улисе, с рег. № ***
Видно от поръчка за ремонт, изготвена на
20.02.2020 г., ищецът приел за ремонт автомобил марка Фиат, модел Улисе, с рег.
№ ***. Описани са дейности по сваляне на двигател и шлифоване глава на
двигател, като е посечен и двигател – втора ръка, без данни за ремонт или
закупуване на такъв става въпрос. Вписани са и авточасти на стойност 477 лв.
По делото са представено
заверено
копие на фактура № **********/19.02.2020 г., с получател ответното дружество, в
която, като основание за издаването й, се сочи „части“ на стойност 1662,50 лв.,
без вкл. ДДС, респ. 1995 с вкл. ДДС.
Приложена е разпечатка на водена електронна
кореспонденция между физически лица по повод процесното вземане.
Досежно насрещното възражение за
прихващане ответникът е представил и по делото са приети заверени преписи от
фактури – л.34-38 от делото.
Събрани са и гласни доказателствени средства
чрез разпита на двама свидетели - Красимир Великов Стефанов и И.Г. Гиков.
Приобщен е и заверен препис от
свидетелство за регистрация на автомобил марка Фиат, модел Скудо, с рег. № *** част
І, № ***, за МПС с рег. № КН ***.
Изискано е и ч.гр.д. № 1404/2020 на
КРС.
Останалите събрани по делото
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства
по делото, съдът приема от правна страна следното:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните
положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от
ТР №
4/2013
г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е
налице издадена заповед за изпълнение в хода на
заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба, който е възразил против нея в срок, като е разпоредена
процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК
са съответни на предприетото процесуално
поведение на длъжника, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо той се
възприема за допустим.
По основателността:
По реда на
чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., са
предявени искове с правно основание чл. 327 от
Търговския закон (ТЗ). Паричното вземане по процесния договор произтича от търговски
ненаименован смесен договор с елементи на поръчка и изработка. Тъй като и двете страни
са търговци, договорът е свързан с упражняваното от тях занятие, съгласно
разпоредбата на чл. 286 ал. 1 от ТЗ, а това дефинира сделката като търговска,
респ. процесните взаимоотношения между страните следва да се регулират от
разпоредбите на ТЗ, като субсидиарно приложение намират и общите и специални
разпоредби на гражданското законодателство – чл. 258 и сл., чл. 280 и сл. от ЗЗД вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът в производството е направил евентуално възражение за
прихващане с отговора на исковата молба за сумата от 1829,59 лв. То е с правно
основание чл. 49 ЗЗД, а вземането е заявено като обезщетение за имуществени
вреди, последица от извършен некачествен ремонт от ищцовото дружество на
притежавано от ответното такова МПС.
Ищецът
твърди да е сключил с ответника договор за поръчка, в изпълнение на който е
извършил ремонтни дейности по лек автомобил марка Фиат, модел Улисе, с рег. № ***. Твърди
още, че за ремонта е закупил и вложил и авточасти по възлагане на ответника,
като общата стойност на същите определя на стойност 1995 лв., която сума останала неизплатена,
въпреки отправената покана. За вземането е изготвена
фактура, която бе
оспорена от ответната страна с твърдение, че не е подписана от законния й
представител.
По въпросите, свързани с фактурата като
документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на
уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело №
991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело №
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г.
на ВКС, ТК, І т. о. и мн.др.
В настоящия случай не бяха ангажирани доказателства
дали ответната страна е осчетоводила фактурата, с което не може да се приеме
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно дължимостта на
вземанията.
Тя не носи подпис на
получателя, доколкото възражение в т.см. бе поддържано, но не бе оспорено, а и
опровергано по пътя на пълното доказване. Въпреки това, по правилата
на чл. 301 от ТЗ съдът приема, че този безспорен факт е без правно значение.
Няма данни за противопоставяне от страна на търговеца, поради което следва да
се приеме, че той е потвърдил действията на лицето, подписало без представителна власт
фактурата съгласно чл.301 ГПК.
Вън от
изложеното обаче, фактурата не може да се приеме като доказателство за
възникнало правоотношение по договор за ремонт и закупуване на части между
страните с параметрите, сочени в исковата молба,
доколкото в нея не фигурира описание на стоката, респ. услугата, по вид и
стойност (арг. на противното в Решение №166/26.10.2010г. по т. д. №991/2009г.
на ВКС, II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК). Нещо повече, фактурата, сама по себе си, не е основание за
плащане. Такова е извършването, съотв. приемането и предаването на договорените
дейности, респ. доставки, а фактурата само удостоверява този факт – спр.
Решение № 1064/2003г. на ВКС, 1 г.о. Тя не установява дали дейностите и
стоките, евентуално поръчани от ответното дружество, съответстват на реално поръчаното
и извършеното, а то от своя страна остана съвсем неустановено. Други
доказателства в т.см. не бяха ангажирани. Свидетелят С. сочи, че ответното
дружество има няколко автомобила, които били оставяне за ремонт при ищеца. В
т.ч. и Фиат, модел Улисе. Доколкото обаче данни за негов регистрационен номер
свидетелят не заяви, а според приложените писмени доказателства, подобен модел
автомобил ответното дружество не притежава, показанията на свидетеля за реално
извършен ремонт по него, не могат да бъдат ценени.
В
същото време поръчката, приложена към исковата молба, е изготвена на 20.02.2020
г. и в нея се сочи, че ищецът приел за ремонт автомобил марка Фиат, модел
Улисе, с рег. № ***. Описани са дейности по сваляне на двигател и шлифоване
глава на двигател, като е посечен и двигател – втора ръка, без данни за
ремонт или закупуване на такъв става въпрос. Вписани са и авточасти на стойност
477 лв. В самата фактура, издадена един ден преди изготвянето на поръчката,
като основание за издаването й, се сочи „части“ на стойност 1662,50 лв., без вкл. ДДС, респ. 1995 с вкл. ДДС. Едновременно с
това в исковата молба се сочи, че предмет на иска е вземане за извършен ремонт
и вложени авточасти в тази връзка, за автомобил марка Фиат, модел Улисе, с рег.
№ ***.
Неясно
е, в сочения контекст, какви всъщност дейности са поръчани, неясно и дали и
какви такива са извършени.
Този извод не се променя
и от събраните по делото гласи доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля И. Г.. Показанията му, че всъщност по поръчение
на законния представител на ответното дружество, приел след ремонт МПС, но
модел Скудо, се ценят като обективни, доколкото не са опровергани от другите,
събрани по делото доказателства. Нещо повече, различните букви в сочения
регистрационен номер в исковата молба, които безспорно са надлежен
индивидуализиращ белег на всяко моторно превозно средство, са повод са
съмнение, че именно автомобилът на ответното дружество, е оставен за ремонт,
съотв. и за поправката му, с вложени части, се дължи процесната сума. Но ако се
приеме наличие на техническа грешка в исковата молба досежно изписването на модела
и номера, в приетата поръчка за ремонт, както вече се отбеляза, също се сочи,
че автомобил – модел Улисе – е приет на 20.02.2020 г. В нея е отразено, че
включва както стойността на ремонта, така и на авточасти. Фактурата пък е
издадена на 19.02.2020 г., като в нея се сочи, че задължението е за части, без
да се конкретизира за кой вид превозно средство се отнасят.
Така претенцията остава недоказана и като такава ще бъде оставена без
уважение.
С оглед този изход на спора неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
По
разноските.
С оглед
изхода на спора по правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски, направени в настоящото производство в
размер на 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Следват му се и тези, направени
в производството по ч.гр.д. № 1404/2020г. на КРС (доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение,
издадена в предходно заповедно производство), но поради липса на искане, а и представени доказателства
за сторени такива, съдът не дължи произнасяне в т.см.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „МЕТРО КТВ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Вихрен“ № 2,
представлявано от С. С., ПРОТИВ „МАКС 2015“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Лисец“ № 2А, да се приеме за установено (съгл. уточненията в молбата на л. 27) в
отношенията между страните, че „МАКС 2015“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Лисец“ № 2А, представлявано от
управителя М. Н. Ж., дължи на „МЕТРО
КТВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград,
ул. „Вихрен“ № 2, представлявано от С. С., сумата в размер на 1995,00 лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и пет лева), представляваща неплатена цена за извършен ремонт на
автомобил с включени части, съгласно фактура № **********/19.02.2020 г., ведно
със законната лихва от деня на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1404 от описа на КРС за 2020 г. – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „МЕТРО КТВ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Вихрен“ № 2, представлявано от С. С., ДА ЗАПЛАТИ на „МАКС 2015“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Лисец“ № 2А,
сумата в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) за сторените
деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подрежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Кюстендил.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд –
Кюстендил:______________