РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. ХАСКОВО, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500483 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260089/29.06.2021 г., по гр.д. № 834 по описа за 2020 г., Районен съд –
Свиленград е осъдил В. Д. Р. да заплати на С. С. Т. по иска с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 11 804 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка,
включваща 3 000 лв. за погасяване на дълг към трето лице, посредством който е закупен
колесен трактор марка МТЗ, модел 80, рег. № ***, 4 000 лв. за погасяване на дълг към трето
лице, посредством който е закупен лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № ***, 1 000 лв. за
закупуване на косачка, 395 лв. за заплащане на наложени глоби от органите на МВР,274 лв.
за погасяване на задължения за здравноосигурителни вноски, 2 8626 лв. за погасяване на
задължения по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен с „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, 309 лв. за заплащане цената на мобилен телефон ***.
Районен съд-Свиленград е признал за установено по иска с правно основание чл.
108 от ЗС по отношение на В. Д. Р., че С. Т. Т. е собственик на мотофреза Bronto 6.5 к.с. –
пълен комплект и е осъдил В. Д. Р. да предаде на С. Т. Т. владението върху тази вещ.
С решението съдът е осъдил В. Д. Р., да заплати на С. С. Т. сума в размер на 1
639,41 лв., представляваща сторените пред първата инстанция разноски.
Недоволен от решението е останал въззивникът В. Д. Р., който чрез пълномощника
1
си го обжалва в законоустановения срок,с оплакване за неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и постановяване на решението при неправилна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Изложени са оплаквания, че съдът при
постановяване на решението си анализирал единствено и само представените от ищеца
доказателства, като не е съобразил доводите, които са били изложени в отговора на исковата
молба, нито е възприел доказателствата, които са били ангажирани от ответника по
делото.Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на водените от ищцата
свидетели, съответно неин брат и дъщеря, тъй като показанията на тези свидетели не
следвало да се коментират изцяло като добросъвестни и непротиворечиви. От друга страна,
съдът обсъждал показанията на свидетеля на ответника частично, което било неправилно и
в нарушение на процесуалните правила.
Във въззивната жалба се излагат и оплаквания по повод обсъждането на
доказателствата по делото, което обсъждане според въззивника е необосновано, с оглед
установените факти и обстоятелства по делото.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС -
Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли
предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата СВ. СТ.
Т., чрез пълномощника адв. В.О., с който се оспорват доводите във въззивната жалба и се
излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение на РС- Свиленград.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания,намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. С. Т.,с която срещу
В. Д. Р. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
108 ЗС, и при условията на евентуалност и иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди,че през есента на 2019 г. ответникът закупил
трактор за сумата от 3000 лв., като ищцата присъствала в кантората на нотариус в гр.***
където бил изготвен и нотариално заверен договора и заплатена цената от ответника на
купувача.Твърди, че ответникът й обяснил, че получил необходимата сума от 3000,00 лв. за
покупката на трактора в заем от приятеля си И.Г. от гр.***, като трябвало да му я върне до
шест месеца.През м.февруари 2020 г. ответникът решил да закупи лек автомобил и за целта
посетили автокъща в гр. ***, където той договорил да заплати за покупката на лекия
автомобил „Форд Галакси", с рег. № *** сумата от 4000 лв. Ответникът получил сумата в
заем от своя кумец Д.С. от гр.***, като се задължил да му я върне в най-скоро време.С
получената сума заплатил покупната цена на продавача - физическо лице, което било
оставило автомобила за продажба в автокъщата, като договорът бил оформен с договор с
нотариална заверка на подписите при нотариус в гр. ***.Впоследствие, тъй като на
ответника било отказано предоставяне на кредит в размер на 10 000 лв., с който да върне
2
заемните суми, той поискал от ищцата тя да изтегли кредит.На 25.02.2020 г. ищцата подала
искане до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, което било удовлетворено и на 02.03.2020 г.
сключила договор за потребителски кредит за сумата от 10450 лв.В деня на сключване на
договора получила по банковата си сметка в същата банка сумата в размер на 9875 лв. след
приспадане на разходите по кредита. На същата дата по искане на ответника превела сумата
от 4000 лв. на Д.С. от гр.*** за погасяване на заема на ответника, а останалата сума
изтеглила. На другия ден - 03.03.2020 г., отишли в село близо до гр. ***, където ответникът
си закупил косачка за трактора за сумата от 1000 лв., която била заплатена изцяло със
средства на ищцата по предоставения банков кредит. След няколко дни по искане на
ответника му предала сумата от 3000 лв. от остатъка от наличните средства от кредита, с
която да погаси дълга си към И.Г. С лични средства ищцата заплатила на 21.11.2017 г.,
20.04.2018 г. и 18.02.2020 г. наложени на ответника глоби в общ размер на 395 лв. Също
така с лични средства на 08.01.2018 г. заплатила и здравноосигурителните вноски на
ответника за периода м.11.2013 г. - м.09.2014 г. в размер на 184,80 лв., както и лихва за
забава в размер на 90,09 лв., или общо 274,89 лв. Погасила с лични средства и вноските по
банковия кредит на ответника, отпуснат му от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД през 2016
г., със средствата от който си закупил лек автомобил „Фолксваген Кади".Общо заплатените
от нея суми по кредита възлизали на 2826 лв. С нейни средства бил заплатен на 25.11.2017
г. и закупеният от ответника телефон марка HUAWEI за сумата от 309 лв.
С оглед на всичко изложено ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка
на обедняването й със сумата от 11 804 лв. На 14.02.2017 г. ищцата закупила мотофреза
Вгопtо, 6.5 к. с. - пълен комплект на стойност 931,20 лв. След закупуването й мотофрезата
била оставена в дома на ответника в с.*** и оттогава се ползвала от него, с нейно
съгласие.След раздялата им той отказал да й върне същата, която била в негово държане и
понастоящем.
Ищцата претендира от съда да осъди ответника да й заплати на основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД сумата от 11 804 лв., с която неоснователно се е обогатил, както и да бъде признато за
установено по иска с правно основание чл. 108 ЗС, че е собственик на мотофреза Вгопtо, 6.5
к.с. - пълен комплект, като ответникът бъде осъден да й предаде владението й.При
условията на евентуалност и в случай че описаната вещ не се намира във владение на
ответника, погинала е или отчуждена, ищцата претендира на основание чл.57,ал.2 ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати нейната равностойност в размер на 800 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с писмен отговор ответникът е оспорил предявените
искове като неоснователни. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е взел заем от
лицето И.Г. от гр.*** за закупения през есента на 2019 г.трактор от гр. ***. Твърди,че е
платил със собствени средства продажната цена в размер на 500,00 лв. и таксите при
нотариуса.Закупил и лек автомобил „Форд Галакси" от гр. ***, но не за твърдяната от
ищцата сума, а за сумата в размер на 1500 лв,поради което й не бил поискал за закупуване
на колата заем в размер на 4000 лв. от кумеца си Д.С. от гр.***. Възразява, че ищцата му
била предоставила целия остатък от кредита, както и че бил купувал косачка.По отношение
3
претенциите за заплащане на негови задължения по електронни фишове и здравни
осигуровки заявява, че дори и сумите да са били платени от ищцата, той предварително й
бил дал в брой парите.Същото становище изразява и относно твърденията й, че погасявала
задълженията му по банковия кредит. Поддържа, че при закупуване на мобилния телефон
той й предоставил сумата от 300 лв., а тя платила в магазина с банковата си карта, тъй като й
трябвали пари в брой. Оспорва, че посочената от ищцата мотофреза се намирала в дома
му.Не му било известно ищцата да е купувала мотофреза, нито знаел къде се
намира.Ответникът не оспорва, че е кандидатствал за кредит в „Райфайзенбанк", но сумата
искал да получи, за да имат налични средства, и щял да подпише договор само ако
месечната вноска била приемлива. След като не го одобрили, тогава ищцата
кандидатствала.Впоследствие разбрал, че й бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., като
тогава я попитал защо й е такава сума. През 2016 г. изтеглил кредит в размер на 500 лв. по
настояване на ищцата, която сума й бил предоставил. С нея закупили кухненско
обзавеждане. Твърди, че ползваният от ищцата телефон бил закупен от него, като той
заплатил на месечни вноски сумата в размер на 500 лв. По тези съображения моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност.Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил
всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и
обстоятелства.
Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло, като въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на обжалвания съдебен акт.
Не се спори по делото и се установява от събраните гласни доказателства че
страните са живели на семейни начала от 2004 г. до м. октомври 2020 г.От съжителството си
имали едно дете, родено през 2005 г.Разделили се на 30.10.2020 г., като ищцата и детето
останали в наетото жилище, а ответникът се установил в наследствения си имот в с.
***,Община ***.За установяване дали действително с изтегления от ищцата банков кредит
тя е погасила задълженията на ответника към третите лица И.Г. и Д.С. и е заплатила
покупната цена на закупената от ответника косачка, по делото са събрани писмени
доказателства.Видно от приетия като писмено доказателство договор за потребителски
кредит № *** г. „Райфайзенбанк(България)" ЕАД е предоставила на ищцата С.С. Т. кредит в
размер на 10 450 лв. Кредитът е отпуснат по повод нейно искане до банката от 25.02.2020 г.
С договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 26.09.2019 г., с
нотариална заверка на подписите, ответникът В. Д. Р. е закупил колесен трактор марка
„МТЗ", модел 80, рег. № ***, рама № ***, двигател № ***.,чиято продажна цена е в размер
на 500 лв. С договор за покупко-продажба на МПС от 12.02.2020 г., с нотариална заверка на
подписите,ответникът е закупил лек автомобил марка „Форд Галакси", с рег. №***, с
посочена продажна цена в размер на 1500 лв. Наред с приетите по делото писмени
доказателства по делото са разпитани като свидетели Г.Г.,дъщеря на ищцата и Т.Т., брат
на ищцата. Показанията и на двамата свидетели са последователни и кореспондират с
представените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, поради
което и тъй като се подкрепят от писмените доказателства съдът приема събраните гласни
доказателства за обективни и достоверни. Свид.Г.Г. установява,че от ответника е разбрала
4
,че тракторът е закупен от село близо до гр. *** за сумата от 3000 лв., която сума ищецът
бил взел назаем от И.Г. Двата се били уговорили,че ще му върне сумата, след като направи
шест месеца трудов стаж във фабрика „Брикел" и изтегли кредит.Ответникът закупил
трактора, защото имал намерение да се занимава със земеделие. Показанията на свид.Г.
кореспондират и се потвърждават и от показанията на свид.Т.Т. От ответника свид.Т.
разбрал,че се е уговорил да купи трактор за сумата от 3000 лв., която сума щял да вземе
назаем от И.Г.Впоследствие свидетелят Т.разбрал от ответника, че тракторът е откаран в с.
*** с платформа.
Като свидетел по делото е разпитан свид. И.Г., посочен от ответника.Показанията
на сид.Г. са в противоречие с показанията на свидетелите Г.и Т. св.Свид.Г. заявява, че не
бил предоставял на ответника заем в размер на 3000 лв., както и че тракторът струвал около
700-800 лв.
Отчитайки последователността на показанията на свидетелите Г. и Т., както и
близките приятелски отношения между свидетеля Г. и ответника, следва да се приеме, че
показанията му и имат за цел да обслужат защитната версия на ответната страна и не следва
да бъдат ценени. В подкрепа на този аргумент е и установеното по делото
обстоятелството, че на 19.02.2020 г. ответникът е кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит в размер на 10 000 лв. от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД. В тази
връзка нелогично е, ако е бил изплатил продажната цена на трактора да кандидатства за
кредит в размер на 10 000 лв. за осигуряване на налични парични средства, в каквото насока
са твърденията на ответника в отговора на исковата молба. В тази връзка следва да се
отбележи, че в частта относно уговорената и заплатена продажна цена договорът за
покупко-продажба, макар и с нотариална заверка на подписите, съставлява частен документ.
Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице пречка
ищцата като трето по отношение сключения договор лице да установи със свидетелски
показания действително заплатената цена,поради което следва да се приеме, че
действително заплатената за трактора пазарна цена възлиза на 3000 лв.На следващо място
,което е от съществено значение в конкретния случай е и че показанията на свидетелите Г.
и Т. се подкрепят и от заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, видно
от което продажната цена на трактори МТЗ 80, със сходни характеристики и за основен
ремонт е от 3000 лв. до 4500 лв. Съобразявайки посочените в експертизата цени, вещото
лице е определило средна цена на процесния трактор в размер на 3500 лв. към датата на
договора - 26.09.2019 г. С оглед изложеното следва да се приеме,, че ответникът е заплатил
цената на закупения от него трактор на стойност 3000 лв. с предоставени в заем средства от
И.Г.
Еднопосочни ,последователни и логични са показанията на свид.Г. и свид.Т. и по
отношение на придобития от ответника лек автомобил „Форд Галакси". Въз основа на
показанията на свидетелите Г.Г., Т.Т., К.С. и Д.С., следва да се приеме,че ответникът е
закупил автомобила за сумата от 4000 лв. В тази насока свид.Г. установява, че тъй като
старият автомобил на ответника имал технически проблеми, той решил да закупи нов.
Двамата с майка й- ищцата по делото ходили по автокъшите в ***, той изпробвал
процесния автомобил „Форд Галакси" като бил оставил капаро в размер на 100 лв. Разбрали
се да сключат сделката след два-три дни. По настояване на ответника майка й била
поискала пари назаем от колежката си К.С., която казала, че няма възможност да й даде
сумата. Разпитана като свидетел К.С. потвърждава, че ищцата й искала 4000 лв. назаем, за
да плати автомобила на ответника , но тя отказала, тъй като нямала възможност.
Впоследствие ответникът се свързал с Д.С. от гр. ***, който обещал да му осигури пазарната
цена от 4000 лв. Свид. Г. лично от ответника разбрала, че с майка й са отишли до гр.***,
за да вземе ответника парите от Д.С.,като автомобилът бил закупен още същия ден с
предоставената в заем сума от Д.С. В същия този ден свид. Г. и след като видяла колата
5
лично от ответника разбрала,че за да върне парите на Д.С. ще изтегли кредит и ще си върне
парите за трактора и автомобила.В тази насока са и показанията на свид. Т.Т., който
посочва пред съда ,че в началото на м. февруари 2020 г. разбрал от ответника, че е закупил
автомобил с пари които му дал кумецът му Д.С. от гр.***. Ответникът му споделил, че за
да върне парите, ще изтегли заем от банката, но чакал да направи няколко месеца стаж в
„Брикел". Следва да се кредитират показанията и на свидетеля Д.С. в частта, в която той
посочва, че ответникът му се обадил, за да го помоли да му услужи със сумата от 4000 лв. и
предаването станало пред блока в гр. ***, където живеел свидетелят. Ищцата преброила
парите и ги прибрала. Около месец по-късно парите му били възстановени, като преводът
бил извършен от ищцата.Не следва да се кредитират показанията на свид.С. в частта, в
която той посочва, че ищцата е искала парите, за да направи подарък на ответника за
петдесетгодишнината му,поради противоречието им с показанията на свидетелите Г., Т. и
С. От друга страна нелогично е ответникът да иска пари назаем от своя кумец, за да може
жената, с която живее на семейни начала, да му направи подарък,както и ищцата да иска
пари назаем от трето лице, при условие че за нея не е съществувала пречка да изтегли кредит
от банкова институция. Също така, не става ясно защо, ако ищцата е била решила да
направи подарък на ответника за рождения му ден, защо на 19.02.2020 г. ответникът е
кандидатствал за кредит в размер на 10 000 лв.При преценка показанията на свид. С. в тази
им част, следва да се отчете и обстоятелството,че в отговора на исковата молба ответникът
не е навел възражения, че лекият автомобил му е подарен от ищцата. С оглед изложеното и
от представеното платежно нареждане, от което се установява, че на 02.03.2020 г. ищцата е
превела на Д.С. сумата от 4000 лв., следва да се приеме, че ответникът е заплатил покупната
цена на лекия автомобил с предоставения от Д.С. заем в размер на 4000 лв.При тези
фактически данни и въз основа на с показанията на свидетелите Г.,Т. и С. съдът приема,
че събраните по делото доказателства подкрепят тезата на ищцата, че заемите на ответника
са погасени посредством изтегления от нея кредит от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД.
Свид.Г.установява,че ответникът е кандидатствал за кредит в „Райфайзенбанк" от
10 000 лв., но такъв му бил отказан. В „Уникредит"му казали, че могат да му отпуснат само
2000 лв. и тъй като тези пари му били недостатъчни накарал ищцата да изтегли 10 000 лв.
от „Райфайзенбанк". Свид. Г. посочва, че тя била одобрена за 10 000 лв. и на 02.03.2020 г.
превела парите по банковата сметка на Д.С.Посочила е, че след изтеглянето на кредита
остатъкът от 3000 лв. ответникът върнал на И.Г. Свид.Т. също потвърждава, че
задълженията към двамата кредитори са били погасени с изтегления от сестра му
кредит.При тези фактически данни следва да се приеме, че с изтегления кредит ищцата е
заплатила лични задължения на ответника в общ размер на 7000 лв.
На следващо място от показанията на свидетелите Г. и Т. се установява, че след
отпускането на кредита, на 03.03.2020 г., ищцата и ответникът са отишли до село близо до
гр. ***, откъдето последният бил уговорил да закупи косачка, която му била нужна като
допълнителен инвентар към трактора, за да обработва пасищата. Предварително знаели, че
косачката струвала 1000 лв.,като същата била заплатена с изтегления от ищцата кредит.
Свид.Г. е ходила след раздялата на страните в с.***, където живеел ответникът и е видяла,
че косачката и тракторът са там. Свид.Т. установява по делото, че за да превози ответника
косачката до с. *** е искал да ползва ремаркето му.Предвид дадените от свидетелите
подробни сведения относно тази покупка съдът приема, че ищцата е заплатила със свои
средства и цената на придобитата от ответника косачка.Видно от приетия като писмено
доказателство договор за потребителски кредит № *** , на 18.11.2015 г. ответникът е
сключил договор за кредит с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата в размер на 2939,78
лв. Видно от приложените вносни бележки ищцата С. Т. Т. е наредила погасяването на
следните вноски: 02.03.2016 г,- 55 лв., 04.04.2016 г. -55 лв., 03.05.2016 г. - 50 лв., 06.06.2016
г. - 55 лв., 04.07.2016 г. - 55 лв., 02.08.2016 г. - 55 лв., 07.09.2016 г. - 50 лв., 04.04.2017 г. - 55
лв., 05.05.2017 г. -55 лв., 01.08.2017 г. - 55 лв., и 09.08.2017 г. - 2342 лв. или общо 2882 лв.
6
Въпреки че на вносните бележки от 04.04.2016 г. и 06.06.2016 г. като наредител е посочен
ответникът В. Д. Р., съдът приема, че плащането е извършено от ищцата, тъй като в
основанието е посочено нейното име.По делото са представени и приети като писмени
доказателства 3 броя електронни фишове за налагане на глоби на ответника В. Д. Р. за
нарушения на ЗДвП, извършени на 16.07.2018 г., 03.12.2018 г. и 09.03.2019 г., на обща
стойност 200 лв, като при заплащането им в четиринадесетдневен срок се дължи 70 % от
наложената глоба. На 18.02.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, ищцата е заплатила
чрез ПОС терминално устройство 70 % от дължимите глоби или общо 140 лв. Отделно от
това по делото е установено, че ищцата е превела на 20.04.2018 г. и сумата от 20 лв. за
заплащане на наложена на ответника глоба с фиш от 16.04,2018 г. Представени са и 2 бр.
платежни нареждания от 21.11.2017 г. за заплатени суми от ищцата за погасяване на
наложени на ответника глоби с ел. фиш № *** г. в размер на 35 лв. и с ел. фиш № *** г. в
размер на 200 лв. Общо извършените от ищцата плащания за погасяване наложени на
ответника глоби възлизат на 395 лв. Налице са и доказателства, че на 08.01.2018 г. ищцата е
заплатила дължимите от ответника здравноосигурителни вноски за периода м. 11.2013 г. -м.
09.2014 г., ведно с начислената законна лихва, в общ размер на 252,89 лв. На 07.02.2018 г. е
заплатена от ищцата и сумата от 22 лв., съставляваща начислена законна лихва за периода
01.07.2014 г. - 26.10.2014 г. На 25.11.2017 г. с дебитната карта на ищцата е заплатен и
закупеният от ответника мобилен телефон HUAWEI P9 LITE MINI от магазин на
„Техномаркет България" АД в гр.*** на стойност 309 лв. Фактът, че плащането е извършено
от ищцата не се оспорва от ответника, като единствено е възразил, че предварително й бил
предоставил сумата в брой.По отношение на всички тези плащания свид. Г. уточнява, че
имало момент, когато ответникът имал проблеми с кръста. Тъй като се налагало да го
приемат в болница, накарал майка й да му плати здравните осигуровки. Знаела, че майка й
заплатила и наложените на ответника глоби с ел. фишове, както и вноски по кредит, който
той бил изтеглил, за да си купи лек автомобил „Фолксваген Кади". Установява,че е
присъствала лично, когато майка й закупила на ответника мобилен телефон,тъй като
неговият телефон бил доста стар и накарал ищцата й да отиде до „Техномаркет" да му купи
нов. Свид. Г. е категорична, че ответникът единствено давал пари на майка й, за да купи
нещо за ядене, но не и за друго. С получаваните от него парични средства заплащал ремонта
на дома си в с. *** и на трактора, както и си закупил туристически мотор.В тази насока са и
показанията на свид.Т., който е знаел, че сестра му е заплащала на ответника наложени
глоби, здравни осигуровки, купила му и телефон. Сестра му му заплащала застраховката на
колата и таксата за годишния технически преглед, като свидетелят Т. многократно я
упреквал за това.
Предвид изложеното и анализирайки събраните доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема, че с лични средства ищцата е заплатила общо сумата от 3860,89
лв., за да погаси задължения на ответника по договор за банков кредит, здравни осигуровки
и наложени глоби, както и да заплати цената на придобития от него мобилен телефон.
Недоказани по делото са твърденията на ответника, че е предоставял предварително пари в
брой на ищцата, за да извърши плащането.
В тази насока следва да се има предвид, че при лицата, които живеят съвместно,
без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. В
отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите
доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на
имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по
изключение, като прилагането на презумпцията за съвместен принос спрямо лица, които
фактически съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях.
В този смисъл и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват
плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за
лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост
7
на извършилия това действие / Решение № 65 от 18.05.2015 г. по гр. д. № 7088/2014 г. на
ВКС, II г. о./.
С оглед изложеното и тъй като ответникът не ангажира доказателства, че е
предоставил на ищцата предварително съответната сума, съдът намира, че плащанията в
общ размер на 3860,89 лв. са извършени с нейни лични средства. В конкретния случай е без
значение дали ответникът е работил по трудово правоотношение през този период и какво е
закупувал с реализираните от него доходи, при условие, че е безспорно установено, че
ищцата е вложила свои средства, за да изплати дълговете му. При погасяване на лични
задължения на ответника/респ. придобитите вещи са станали негова лична собственост, не
може да се приеме, че извършените от ищцата разходи са проява на грижа, полагана в
изпълнение на задължението на живеещите на семейни начала да осигуряват
благополучието на семейството. От друга страна доброволно платените от ищцата суми за
погасяване на задълженията на ответника не съставляват изпълнение на нравствен дълг.
Въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг намира приложение само в случаите
на начална липса на основание, но не и при останалите фактически състави на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД или при фактическия състав на чл, 59, ал. 1 ЗЗД (така ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по
гр. д. № 1/1979 г.). Доколкото в случая претенцията е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то не може да се
приеме, че плащанията съставляват изпълнение на нравствен дълг.
По тези съображения съдът приема за доказан фактическият състав на
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищцата в резултат от създалото се
икономическо неравенство при изплащане с нейни лични средства на поетите от ответника
задължения, поради което последният дължи връщане на заплатената от нея сума в размер
от 11 860,89 лева.Безспорно установена и доказана е първата предпоставка от фактическия
състав на неоснователното обогатяване - наличие на обедняване на ищцата, изразяващо се в
намаляване на нейния актив.Изплащането на съществуващи лични задължения на ответника
е довело до неговото обогатяване, тъй като е спестил заплащането на поетите задължения и
по този начин е намалял пасивът му. Ето защо доказана е и втората предпоставка от
фактическия състав - наличие на обогатяване на ответника. Налице е и третата предпоставка
за уважаването на иска, а именно наличие на връзка между обогатяването и обедняването,
предвид факта, че обедняването и обогатяването имат общ източник и произтичат от едни и
същи действия на ищцата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
претендираната с исковата молба сума от 11 804 лв.
Основателен е и иска с правно основание чл.108 от ЗС.За да бъде уважен
предявения ревандикационен иск ищцата следва да установи, че е собственик на описаната
в исковата молба движима вещ и на твърдяното от нея придобивно основание, както и че
тази вещ се намира във фактическата власт на ответника.При установяване, че вещта се
държи от него, ответникът следва да докаже, че е налице правно основание за това.Видно от
приетите по делото писмени доказателства - фактура от 14.02.2017 г. и гаранционна карта,
ищцата е закупила от строителен магазин РRAKTIS мотофреза Bronto 6.5 к.с. – пълен
комплект, за сумата от 776 лв. без ДДС. Според заключението на назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза, към настоящият момент пазарната стойност на
мотофрезата възлиза на 960 лв. Свид.Г. установява,че през 2017г.майка й закупила
мотофреза Bronto 6.5 к.с. – пълен комплект, за да обработват с ответника по-лесно двора в
с.***. Тази мотофреза се намирала в къщата на ответника в с. ***. Ответникът й бил
показвал как се оре с нея. Последно свидетелката видяла мотофрезата през м. октомври 2020
г., когато след раздялата на страните отишла да вземе свой багаж оттам и да говори с
ответника.
С оглед изложеното и въз основа на събраните гласни и писмени доказателства
следва да се приеме за безспорно установено по делото придобиването от страна на ищцата
със собствени средства на процесната мотофреза Bronto 6.5 к.с. – пълен комплект. Без
8
значение в случая е дали ответникът притежава и мотокултиватор.От показанията на
свид.Г., се установява,че процесната движима вещ се намира в двора на ответника в с. ***
и се владее от него.От закупуването на мотофрезата и предаването й на ответника до
завеждане на исковата молба и след това тя се намира във владение на ответника, като няма
данни да е отчуждена или унищожена.След като след предявяване на исковата молба
ответникът не е върнал собствената на ищцата вещ и не е установил наличието на правно
основание, на което държи вещта, ревандикационният иск предявен от ищцата следва да
бъде уважен.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд ,поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно,ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1000,00 лв.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260089/29.06.2021 г.на Районен съд- Свиленград по
гр.д. № 834 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА В. Д. Р., да заплати на С. С. Т. сума в размер на 1000,00лв.,
представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9