№ 762
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110105641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против К. А. М.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 214.76лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот – апартамент №59, находящ се в гр.С*, аб. № *, ведно със законна лихва
от 08.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13.65лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 20.06.2023
г. по ч.гр.д. № 31647/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
съставляващ апартамент №59, находящ се в гр.С*, аб. № *, като за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на
214.76лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 13.65лв. за периода от 15.09.2020 г. до 22.05.2023
г. Твърди, че ответникът К. А. М. била собственик на процесния имот за посочения период.
Въз основа заявление на ищеца от 08.06.2023 г., на 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 31647/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която
процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. А. М..
Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение
между него и ищеца поради недоказаност през исковия период същият да е бил собственик
1
или вещен ползвател на процесния имот, а с това и да е бил потребител на топлинна
енергия. С оглед неоснователността на главния иск, намира за неоснователен и акцесорния
иск за лихва за забава. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата
молба документи, респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства. Прави
евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
По делото е конституирано трето лице – помагач на ищеца - „Термокомплект“ ООД,
което не е взело становище по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след
26.06.2016г.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че за топлоснабден имот - апартамент №59, находящ се в
гр.С*, аб. № *, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищецът е доставил топлинна енергия,
остойностена в размер на 214.76лв., представляваща главница за топлинна енергия, че
лихвата за забава върху тази сума за процесния период от 15.09.2020г. до 22.05.2023г. е в
размер на 13.65лв.
Приет е н.а. за договор за дарение на недвижи имот (гр.Со*), по силата на който
ответникът получава в собственост топлоснабдения имот, както и н.а. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 06.12.2018г. спрямо същия имот от ответника, в
качеството му на ипотекарен длъжник.
Приета по делото е обща фактура от 31.07.2020г. с отчетен период от 01.05.2019г. до
30.04.2020г, от която се установява, че реално консумираната енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. е в общ размер на 712.90лв. /за БГВ/, по кредитни известия за
прогнозно начислена ТЕ за периода – 1168.35лв., т.е. реално консумираната ТЕ е 61% от
прогнозно начислената, като в периода от 16.02.2020г. до 30.04.2020г. по кр.известия е в
размер на 226,25лв., съответно 138,01лв. по реална консумирана ТЕ. Приети са и главни
отчети, носещи подписа на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
2
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е.
следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно,
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на
претендираната сума, както и в имота да е извършена услугата дялово разпределение,
остойностена в размер на претендираната сума (отделено за безспорно).
Спорът по делото се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника (в качеството на собственик), по поставяне в забава на ответника за вземанията за
топлинна енергия, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
По качеството на потребител:
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства - н.а. за договор за дарение на
недвижи имот (гр.Со*) и н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
06.12.2018г. спрямо същия имот от ответника, в качеството му на ипотекарен длъжник,
съдът приема за установено, че ответникът има качеството потребител като собственик на
процесния имот на основание чл.153, ал.1 ЗЕ вр. §1, т.2а ДР ЗЕ.
С оглед отделеното за безспорно количество доставена топлинна енергия, то искът се
явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия.
По възражението за погасителна давност:
Процесният период е от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., като с оглед фикцията по чл.422,
ал.1 ГПК исковата молба се счита подадена на 08.03.2023г. Вземанията за топлинна енергия
се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ
изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, така и съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от
21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), то от погасителна давност се обхващат
вземанията до 16.02.2020г., съответно непогасени по давност са задълженията от
17.02.2020г., които с оглед приетата обща фактура от 31.07.2020г. съдът остойности по
чл.162 ГПК в размер на 138,01лв. Това е така, защото моментът на издаване на обобщената
фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали
3
в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за вземания, възникнали за
предходен период, които са по изравнителни сметки и включват начислени задължения за
месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от
естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече
от последната издадена фактура за това вземане. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на
плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 год. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно (Решение № 233/12.01.2024
гр.д. № 8798/2022г. по описа на СГС, II-Г състав).
С оглед частичното погасяване по давност на вземането за главница – по чл.119 ЗЗД
частично погасено е и акцесорното вземане за лихва, което съдът определи по чл.162 ГПК в
размер на 8,77лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ответникът е бил
представляван от особен представител, поради което в полза на ищеца съобразно частичната
основателност на исковете следва да се присъдят разноски (доказани разноски в размер на
25лв. за д.т. и 50лв. юрк. в. за заповедното, 75лв. д.т., 400лв. депозит за особен представител
и юрк.възнаграждение в исковото, което съдът определи в размер на 100лв., или общо
650лв.) в общ размер на 417,70лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. А. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. Со*, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК
КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите 138.01лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 17.02.2020 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Со*, аб.№ *, ведно със законна лихва за период
от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,77 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., за които суми има издадена заповед по
4
чл.410 ГПК от 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 31647/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 214.76лв. за периода от 01.05.2019г. до 16.02.2020г., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 13.65лв. като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК К. А. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. Со*, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК * и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски делото в размер на 417,70лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5