№ 1584
гр. Плевен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430101478 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
М. Г. М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Д.
М. от АК-Пловдив, против „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„***“ №*** представлявано от Л.П.Д.,
с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № *** от 21.10.2022г.
Твърди се, че по силата на чл. 3 от този договор, ищецът се е задължил
да върне сума по кредита от 310,02 лева, при сума на получаване 300 лева, при
срок на кредита 30 дни.
Твърди се, че съгласно чл. 7 от Договора, ищецът трябва да заплати
неустойка от 34,98 лева.
Твърди се, че ищецът е заплатила сочената неустойка от 34,98 лева.
Ищецът счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор
за паричен заем № *** от 21.10.2022г., съгласно която трябва да заплати
1
неустойка в размер на 34,98 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4
от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. Излага подробни съображения, че поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение посочва, че клаузата за неустойка в чл.7 от Договор за
паричен заем № *** от 21.10.2022г., е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като
сумата която се претендира чрез нея в размер на 34,98 лева е в размер почти
равен на половината от сумата на отпуснатия кредит. Сочи, че по този начин
се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, който е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.7 от Договор за
паричен заем № *** от 21.10.2022г., е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Сочи, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. Излага доводи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. Счита, че клаузата на чл.7 от Договор за
паричен заем, според които се дължи неустойка в размер на 34,98 лева при
неосигуряване на договореното в чл. 6 от договора обезпечение, се намира в
пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. Посочва, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Излага доводи, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Посочва, че според т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
2
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че
по посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Излага съображения, че с процесната клауза на чл.7 от Договор за
паричен заем № *** от 21.10.2022г., в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.
Позовава се на т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от
05.11.2015г. Сочи, че неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Счита, че
основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. Посочва, че неустойка която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Наред с това счита, че клаузата на чл.7 от Договор за паричен заем №
*** от 21.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Излага доводи, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.7 от Договор за
паричен заем № *** от 21.10.2022г., не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Позовава се на самия Договор за потребителски
кредит, на клаузата на чл.8 от същия, и сочи, че тя е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора.
На следващо място сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Излага съображения, че с предвиждането
на такива разходи, посочени в чл.7 от Договор за паричен заем № *** от
21.10.2022г., се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Посочва, че
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Счита, че е налице
3
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката по чл.7
от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Излага съображения, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне
на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Счита, че поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Сочи, че посочването в договора на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да приеме,
че клаузата предвидена в чл.7 от Договор за паричен заем № *** от
21.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 34,98 лева, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от
ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК,
както и поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД.
Отправено е искане ответникът „ЕС ДЖИ ФИНАНС" ООД да бъде
осъден да заплати на ищеца М. М. сумата в размер на 34,98 лева,
представляваща недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем
№ *** от 21.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирана на
настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира
писмен отговор на искова молба, чрез адв. Д. Т., в който са изложени доводи,
че претенцията е неоснователна и недоказана.
Излагат се доводи, че на 21.10.2022г. между „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД,
в качеството си на заемодател, и М. Г. М., в качеството си на заемател, е
сключен Договор за паричен заем №***. Сочи се, че сключването на договора
4
между страните е извършено по инициатива на заемателя- М. Г. М., като
същата е попълнила искане, в което е посочила доброволно свои данни
относно самоличност, адрес, лична карта, месторабота и др.
Сочи се, че по силата на договора заемодателят ,,ЕС ДЖИ ФИНАНС”
ООД е предоставил на М. Г. М. парична сума в размер на 300 лева /триста
лева/, представляваща главница и чиста стойност на кредита, който факт не се
оспорва от ищцата.
Твърди се, че предоставянето в собственост на посочената в договора
сума на заемателя представлява изпълнение на задължението на заемодателя
,,ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД. Посочва се, че за заемателя М. М., от друга
страна, се създава задължение да върне на кредитора сумата, съгласно
договореното между страните в размер и на падеж, подробно посочени в
Погасителния план, неразделна част от договора.
Ответникът сочи, че ищецът е поела задължение за обезпечение и не го е
спазила. Твърди се, че длъжникът е този, който е поискал да сключи договор
за паричен заем при тези условия и в последствие е сключил такъв. Поддържа
се становище, че условията на договора биха били различни, ако заемателят не
бе поискал да го сключи при предоставяне на обезпечение, поради което и
клаузата за обезпечение и нейният ефект е целян именно от ищцата.
Ответникът излага доводи, че чл. 9 ЗЗД определя свобода на
договарянето, позволяваща двете страни сами да направят конкретна преценка
относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност. Сочи, че за да има накърняване на добрите нрави, следва не
просто да има нееквивалентност, а такова явно несъответствие, което на
практика да сведе престацията до нулева. Посочва, че известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес.
Подчертава, че неустойката е обезщетение за неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение. Посочва, че
неустойката се начислява и дължи само за периоди, в които кредитът е бил без
обезпечение, следователно ако длъжникът осигури надлежно обезпечение,
неустойката не се начислява.
Твърди, че длъжникът е бил информиран относно евентуалното
5
начисляване на тази неустойка още при предоставяне на СЕФ, както и в
последствие при изготвяне на самия договор.
Излага доводи, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи
какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и
финансовата надеждност на всеки заемател. Счита, че неустойката и нейният
размер са съразмерни с оглед обезпечителната и обезщетителната функция,
която неустойката има. Излага аргументи, че заемодателят е предоставил
високо рисков паричен заем на потребителя: бързо одобрение, без директен
дебит от трудовото възнаграждение и/или банкова сметка, за разлика от
предоставяне на паричен заем от банка. Твърди, че неустойката е предвидена
не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на
задължението за обезпечаване на същия- именно да обезщети липсата на
поръчител или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на
договорните задължения, респ. липсата на възможност кредиторът, при
неизпълнение, да поиска вземанията си от тях.
Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран
да предостави обезпечение, за което се е съгласил. Твърди, че упражнявайки
такъв натиск върху длъжника, неустойката проявява своята стимулираща
функция, изрязваща се в полагане на максимални усилия от страна на
кредитополучателя за точно изпълнение на задължението. Сочи, че за да се
твърди излизане от присъщите й функции, неустойката следва да не
изпълнява не само обезпечителната и обезщетителната си функция, но и
санкционната такава.
Счита, че клаузата за неустойка в процесния договор е ясно и точно
формулирана, като няма неяснота относно съдържанието й. Сочи, че същата е
договорена от страните при изготвянето на договора за паричен заем,
инкорпорирана е в процесния договор, поради което не е неравноправна
клауза съгласно ЗЗП. Твърди, че целта й е да осигури еднаквото проявление на
автономията на волята. Твърди, че размерът на неустойката за непредоставяне
на поръчителство при поето такова задължение, не е еднакъв за всеки длъжник
на кредитора, а се преценява във всеки отделен случай с оглед всеки отделен
потребител, като се вземат предвид размера на отпуснатата сума, размер и
брой на погасителните вноски и всякакви уговорки свързани с погасяването
на кредита. Счита, че това е индиция, че клаузата е индивидуално уговорена.
6
Твърди, че в СЕФ, екземпляр от който потребителят е получил, са
подробно посочени разходите по кредита.
Оспорва твърдението в исковата молба, че договорът „заблуждава“
потребителя, доколкото в договора за паричен заем са посочени всички
параметри, задължения и техния конкретен размер - както какви са дължимите
суми по кредита, така и разбити по вид и размер.
Твърди, че ищецът не предоставя доказателства за твърдението си, че е
заплатила неустойката, поради което ответникът счита това твърдение за
необосновано и недоказано.
Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите като
неоснователни и недоказани. В случай, че исковете бъдат уважени, е
отправено искане да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
Молба №22026/09.06.2024г. взема становище по хода на делото. Исковата
молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С Молба
№28897/22.10.2024г. взема становище по хода на делото. Отговорът на
исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от приложения Договор за заем №***, че е сключен на
21.10.2022 г. между „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД в качеството на Кредитодател
и М. Г. М., в качеството на Кредитополучател.
Съгласно договора, т.3 размерът на отпуснатата сума е 300 лева,
вноската е един брой, месечна, падеж за плащане 21.11.2022г., при фиксиран
годишен лихвен процент 40,08% и ГПР е до 48,33%.
Съгласно чл. 6 от договора, страните се споразумяват договорът да бъде
обезпечен с един гарант/поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал.2 от
Общите условия към договора за заем.
Съгласно чл. 7 от Договора, ищецът трябва да заплати неустойка от
34,98 лева, в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора
7
обезпечение.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, по Договор за паричен заем № ***
от 21.10.2022г. на ищцата е отпусната сума от 300 лева, като съгласно касов
ордер №35070/21.10.2022г., е извършено плащане на сумата от 300 лева в
брой. Дадено е заключение, че по договора е начислена 300 лева главница,
10,02 лихва, и неустойка по чл. 7 в размер на 34,98 лева. Вещото лице дава
заключение, че съгласно справка на л. 75 от делото, ищцата е заплатила по
договора сума от 360 лева – на 21.10.2023г., в брой, която се отнася за:
платена лихва 10,02 лева, платена главница 300 лева, платена неустойка 34,98
лева, платена такса за просрочие 15 лева. Дадено е заключение, че по
параметрите на договора 300 лева главница, за срок 30 дни, при фиксиран
годишен лихвен процент 40,08%, 1 вноска, обща сума за погасяване 310 лева,
от които лихва 10,02 лева, годишният процент на разходите е в размер на
48,33%. Съгласно заключението, неустойката не е включена в ГПР, като при
включването й ГПР би възлизал на 340, 27 %. Дадено е заключение, че
начислената неустойка от 34,98 лева е заплатена.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на
договора е налице.
8
В клаузата на чл. 7 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение
на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на
сумата от 34,98 лв.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто
размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на
установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което
е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото
решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 6 от договора. Следователно задължението за
заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на
9
поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното
задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в
срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В
случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, Съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за
кредитодателя.
Този извод на Съда - че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който
е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да
се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
По така изложените съображения, Съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата на чл. 7 Договора, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради което
не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца
основания за недействителност на тази клауза.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
10
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и
начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключване на
договора с посочените клаузи, плащане по договора - разместването на
благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело
до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а
съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от
ответника, размер на претенцията си. Съобразно изхода на предявения иск за
нищожност на клаузата за неустойка по договора, то нищожното правно
основание се приравнява на липса на основание.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер 34,98 лева и дължи нейното връщане, поради
нищожност посочената клауза. По гореизложените съображения, Съдът
намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде
уважен, като кредиторът бъде осъден да плати сумата от 34,98 лева,
представляваща недължимо платен разход по договора за кредит.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати разноски в полза на Съда за държавна такса в размер на
100лева/ по 50 лева за всеки един от предявените искове/ и възнаграждение за
вещо лице в размер на 200 лева, поради това, че ищецът е освободен на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ответникът следва да заплати и на основание
чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца разноски
за едно адвокатско възнаграждение, тъй като от представените документи се
установява, че пълномощникът е предоставил безплатна правна помощ на
ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Достатъчно е да е представен
договор за правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за
11
предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС, определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, IVг. о. на ВКС/. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение Съдът съобрази
възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение
от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С
202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, тъй като не
съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност
на делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480 лева, при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение
№ 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
Съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
12
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
13
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
Производството по делото е приключило при едно открито съдебно
заседание, не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
страните не са присъствали, нито техните процесуални представители, като са
събрани незначителни по обем писмени доказателства, които са анализирани
от вещо лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил
е писмени документи, и е подал еднотипно становище. Фактите, от които
произтичат претендираните права на ищеца са едни и същи и именно на тях се
основават различните искания на ищеца. Не се установяват допълнителни
разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство. Съобразно материалния интерес по делото, констатираната
по-горе фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената
правна услуга, Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 480 лева с ДДС.
С оглед изхода на делото, на осн. 78, ал.6 ГПК „ЕС ДЖИ ФИНАНС“
ООД, ЕИК ***, следва да заплати по сметка на РС-Плевен, разноски в размер
на 100 лева за държавна такса, и 200 лева за депозит за вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от
това задължение на осн. чл. 83 ГПК.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.146 ЗПК по иска, предявен от М. Г. М., ЕГН **********, от с.***,
ул.***“***“ № *** против „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„***“ №*** представлявано от Л.П.Д.
клаузата за неустойка на чл.7 от Договор за паричен заем № *** от
21.10.2022г. като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„***“ №***
представлявано от Л.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., ЕГН **********, от
с.***, ул.****** № *** сумата от 34,98 лева, представляваща платена без
правно основание неустойка по Договор за паричен заем № *** от
14
21.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба-15.03.2024г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„***“ №***
представлявано от Л.П.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен, разноски в
размер на 100 лева за държавна такса, и 200 лева за депозит за вещо лице
по съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ЕС ДЖИ ФИНАНС“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„***“
№*** представлявано от Л.П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., гр.Пловдив,
бул. *** №*** сумата от 480 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за
оказаната по производството безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15