№ 145
гр. Пазарджик, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500488 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 347 по
описа за 2020 година е прието за установено, по искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на
ИВ. КР. КР. ЕГН:**********, че „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* е
носител на парични вземания в размер на 96,58 лв. - предоставени електронни
съобщителни услуги и абонаменти такси за периода от 06.03.2017 г. до
12.06.2017 г. по договор № ********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г.
и приложенията към него сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда- 13.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска над уважения
размер от 96,58 лв. до претендираната сума от 290,74 лв, както и на сумата от
27,95 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2017 г. до
12.03.2020 г. Отхвърлен е и иска за мораторна лихва за сумата над 27,95 лв.
до предявения размер от 87,51 лв., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище по
реда на чл. 410 ГПК.
1
Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
92 ЗЗД предявени от „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* срещу ИВ. КР. КР.
ЕГН:**********, с които се иска да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на: 249,58 лв. - неустойка по договор №
********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него
сключен между страните по делото, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище по
реда на чл. 410 ГПК.
В срок така постановеното решене е обжалвано от „А1 България“ ЕАД
в частта , с която искът е отхвърлен за част от претендираната главница в
размер на 194,16 лева, за законната лихва за забава върху нея размер на 59,56
лева и за неустойка в пълния й размер от 249,58 лева.
С обжалваното решение съдът неправилно приел, че искът за главница
за сумата от 194,16 лева и за законната лихва за забава върху нея размер на
59,56 лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност и молят
решението да бъде отменено в обжалваната част.
Първоначално производството било образувано въз основа на Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД потърсило защита на законно признатите си права и
интереси. По ч.гр.д. 347/2020 г. Районен съд Панагюрище издал заповед за
изпълнение, като е осъдил ИВ. КР. КР., с ЕГН **********, да заплати на А1
България следните суми: 290,74 лева - главница; 249,58 лева - неустойка;
87,51 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата
от 290,74 лева за периода от 24.01.2017 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК -13.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
386,10 лева - съдебни разноски, от които 26,10 лева - държавна такса (с вкл.
комисионна за банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение.
В срок длъжникът възразил , поради което и своевременно бил предявен
иска за установяване на вземането.
Ищецът бил изпълнил задължението си за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти. От своя страна ответникът не изпълнил
задължението си да заплати ползваните услуги и продукти по издадените
фактури.
По делото били представени безспорни доказателства, събрани по
установения от закона ред, установяващи претенцията на ищеца,които обаче
2
не били съобразени от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт по
отношение на отхвърлената част от главница и законна лихва за забава.
Първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото
доказателства, доказана се явява стойността на доставените от ищеца
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията. Следователно,
посочва че са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията от
260,74 лева за ползвани електронни съобщителни услуги - подробно описана
в таблица 1 от исковата молба. Въпреки това, в диспозитива на решението, не
е призната за установена цялата посочена сума в размер на 260,74 лева, а част
от нея в общ размер на 96,58 лева, като за разликата от 164,16 лева до пълния
размер от 260,74 лева, иска е отхвърлен.
Отхвърлена била претенцията и по таблица 2 от исковата молба, а
именно за незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на
изплащане, в размер на 30,00 лева. Това решаващият съд е аргументирал, с
това че не е заявена искова претенция с посоченото правно основание.
Видно било, че още в депозираното заявление по 410 ГПК - в т. 12 от
него, ясно са посочени основанията, които формират общия размер на
главницата от 290,74 лева, като същата представлява сбор от посочените
суми по фактурите в двете таблици, съответно 260,74 лева за предоставени
електронни съобщителни услуги и 30,00 лв. за предоставени продукти на
изплащане.
Не ставало ясно защо сумата от 194,16 лева, представляваща сбор от
164,16 лева и 30,00 лева, е била отхвърлена като неоснователна, при
положение, че са налице доказателства за тяхната дължимост, в това число и
прието от съда заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
отново в подкрепа на твърдението за тяхната дължимост.
Молят решението да бъде отменено в частта , с което е отхвърлена
претенцията за главница в размер на 194,16 лева и законната лихва за забава
върху тази сума в размер на 59,56 лева и постановено друго , с което да се
признае дължимостта им.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
От представените с исковата молба 11 броя фактури било видно кога е
крайния срок на плащане (падежа). Представени били и 2 броя сметки за
начислени неустойки, които представляват вторични счетоводни документи и
като такива същите не съдържат необходимите данни, съгласно Закона за
счетоводството.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла
3
погасителна давност, като с писмени бележки по делото подробно е
разгледана всяка представена от ищеца фактура, относно изтекла погасителна
давност, както и относно предоставянето и ползването на мобилни услуги.
За част от фактурите , както било прието и от съда била изтекла
погасителната давност.Правилно съдът отхвърлил претенцията за сумите по
тях и съответно за лихвата.
В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на 410 от
ГПК трябва да бъдат индивидуализирани претендираните вземания по
основание и размер. Същото важи и при предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК. С исковата молба се претендират 290.58 лв. главница, без да е
индивидуализирана исковата претенция каква част са ползвани и потребени
мобилни услуги и каква част са начислени суми за стоки на изплащане. Тъй
като производството по чл. 410 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК е строго
формално, считат, че на посочените основания жалбата е недопустима.
Молят решението да бъде потвърдено.
В доклада си по делото , съдът е приел, че макар да има известно
несъответствие , поради изричното посочване в жалбата , че решението се
обжалва във всички отхвърлителни части – това е и предмета на въззивната
проверка.По отношение на отхвърлената претенция за неустойка не са
изложени никакви доводи.
В дадения от съда срок писмена защита от жалбоподателя не е
постъпила.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са искове от „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* срещу
ИВ. КР. КР. за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 290 лв. - абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги № М03246592 от
18.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, 87,51 лв.- лихва за забава върху
главницата за периода от 24.01.2017 г. до 13.03.2020г. и 249, 58 лв. -
неустойка дължима по процесния договор, ведно със законна лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа
4
на Районен съд - Панагюрище по реда на чл. 410 ЕПК.
Твърди се, че между страните И.К. и „А1 България” ЕАД на 08.09.2014г.
е сключен договор № *********, който договор е с рамков характер и има за
предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги
за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти
(апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от
ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални
договори и/или приложения към рамковия договор. Видно от Приложение №
1 от 08.09.2014 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер .... Избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 6,90 лв. с
ДДС (5,75 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента е 24 месецаот и изтича на 28.09.2016 г. С Приложение
№ 1 от 12.11.2015 г. А1 България е предоставил на ответника интернет услуга
за карта с телефонен номер .... Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв.
без ДДС), , като срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл.
6.2 от приложението, и изтича на 12.11.2017 г.
С Договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. А1 България е
продал на ответника продукт - Таблет ALCOTPixi3 7”Bla+Postl28K-Micr.
Устройството е предоставено в пакет с горепосочената интернет услуга за
карта с телефонен номер ... по Приложение № 1 от 12.11.2015 г., съгласно чл.
3 от договора за продажба на изплащане. Същият е сключен за срок от 23
месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 3,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването
на вещта от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от 28.04.2016 г. А1 България е предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SiM карта с телефонен номер ....
Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна
такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС),срокът за ползване по
абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
28.04.2018 г.
5
Позовават се на ОУ , за да обосноват претенциите си.
Твърдят, че ответникът К. не е извършил плащания и има изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 290,74
лв., представляваща главница, разпределена както следва: незаплатени суми
за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за
периода от 03.01.2017 г. до 12.06.2017 г., в общ размер на 260,74 лв.,
незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане,
за които са издадени фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017 г., в
общ размер на 30,00 лв. Твърди се, че при неплащане на дължимите суми по
фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за
едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на
услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите
условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че
забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124
дена.
На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните
условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена
неустойка в общ размер на 249,58 лв. Уговорено било , че ако абонаментът по
договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди
изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на
прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. Поради
предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни
съобщителни услуги поради поведението на ответника, ищецът претендира
неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 249,58 лв.,
разпределена както следва: 49,68 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
по отношение на договор за интернет услуга за карта с телефонен номер ...,
съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.11.2015 г. Сумата на неустойката
представлява сборът на 4 месечни такси от по 12,42 лв., считано за периода от
25.06.2017 г. до 12.11.2017 г. 199,90 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с
6
телефонен номер ..., съгласно чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 28.04.2016 г.
Сумата на неустойката представлява сборът на 10 месечни такси от по 19,99
лв., считано за периода от 25.06.2017 г. до 28.04.2018 г. За неустойката е
издадена сметка № ********* от 25.06.2017 г.
Молят да бъде прието за установено по отношение на ответника ,че
съществува , посоченото в исковата молба вземане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва допустимостта на иска , поради липсата на
идентичност на заявеното в заповедното производство , с претенцията в
исковото производство.
Оспорва се иска и по основание, тъй като ответникът е заплаща
своевременно фактурите по предоставените мобилни услуги. Твърди се, че
претендираното вземане е погасено чрез плащане като се позовава и на
погасителна давност както по отношение на главницта , така и по отношение
на лихвите.
По отношение на претендираната неустойка са изложени доводи за
нейната прекомерност, като се сочи, че същата е нищожна по см, на ТР 1/2009
г. на ОСГТК, ВКС, както и на основание чл. 146а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.178 по описа на Панагюрски
районен съд за 2020 година по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение за следните суми:290,74 лева – като в заявлението е
конкретизирано ,че се касае за сума от 260,74 лева – незаплатени суми за
ползване на електронни съобщителни услуги за периода 3.01.2017 –
12.06.2017 година и сума от 30 лева-неизпълнени задължения за предоставени
продукти на изплащане по издадени фактури за периода 12.01.2017 година-
12.07.2017 година7 изтекли лихви върху тази сума в размер на 87,51 лева за
период от 24.01.2017 година до 12.03.20202 година и неустойка в размер на
249,58 лева , съответно се претендира законната лихва върху главниците.
7
В срок е постъпило възражение и предявени исковете по реда на чл.422
от ГПК се явяват допустими.
По делото са представени писмени доказателства относно възникналите
облигационни отношения между страните и тези доказателства не са
оспорени.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е
сключен Договор № ********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. ведно
с Приложение № 1 и другите приложения към него, от които се установява, че
между страните по делото е възникнала облигационна връзка за предоставяне
на мобилни услуги посочени в т. 3 от приложение 1, за което ответникът е
поел задължение за заплащане на месечна абонаментна такса за срок от 24
месеца. Представено е и е прието като доказателство по делото Приложени №
3 към договора за предоставяне на допълнителни електронни съобщителни
услуги. По делото е представен и приет като доказателство Приложение №
1от 12.11.2015 г. за предоставяне на мобилен интернет и Приложение № 3 от
12.11.2015 г. за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.
Представен и приет като доказателство е договор за продажба на
изплащане от 12.11.2015 г. сключен между страните по делото на устройство
Tablet Alcatel Pixi3 7“ за обща сума в размер на 72 лв., която сума следва
да бъде заплатена на 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лева и
първоначална вноска в същия размер, като от представен по делото
приемно- предавателен протокол се установява, че вещта обект на
договора за продажба на изплащане е предадено на ответника.
Представени са и Приложение № 1 от 28.04.2016 г. за предоставяне на
мобилни услуги и Приложение № 3 от 28.04.2016 г. за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
Видно е от Общите условия /ОУ/ за взаимоотношенията между
"Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. В т.
22.3.5. от ОУ, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Като
8
задължение на абонатите в т. 34 от ОУ е вменено да заплащат всички услуги,
свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Според т. 26.
4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната, а неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми.
Съгласно т. 27. 2 от ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след
изтичане срока за плащане, Мобилтел има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги. В Общите условия е
посочено, че Мобилтел /понастоящем "А1 България" ЕАД/ има право да
спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да прекрати
сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои
задължения, свързани е ползването и/или заплащането на услугата.
Установено е от заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, че размерите на месечните
абонаментни такси във фактурите са формирани съобразно представените по
делото договори и приложения към тях. Вещото лице е уточнило, че
изчислените неустойки са съобразени с постигнатите между страните
уговорки, като е предвидена дължимост на неустойките в размер на всички
стандартни месечни такси до изтичане на определения в договора срок за
ползване. В заключението е посочено, че остатъчните задължения са за
потребени и незаплатени услуги в размер на 274,61 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 249,58 лв., а по
договора за предоставяне на стока в размер на 30 лв., които се претендират от
ищеца като главница- незаплатени абонаментни такси. Вещото лице в своето
заключение изяснява, че законната лихва е в размер на 87,51 лв.
При така установено съдът приема, че претенцията на ищците за
незаплатени потребени услуги е основателна.
Възникнали са валидно облигационни отношения, ответникът не е
изпълнил задължението си да плати съответните месечни абонаментни такси ,
според договора.
Възражението за погасителна давност е частично основателно по
отношение на претенцията по размер. Безспорно се касае за периодични
плащания, следователно приложимия срок на погасителна давност е
9
тригодишен.
С исковата молба се претендира заплащане на услугите за периода от
03.01.2017 г. до 12.06.2017 г., с падеж на сумите от 23.01.2017 г. до
02.07.2017г. заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК е
подадено на 13.03.2020 г., като от този момент следва да се счита подадена
исковата молба (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), т.е. действително към дата на
подаване на заявлението са били погасени по давност сумите с падеж от
23.01.2017 г. до 13.03.2017 г., т.е. погасени по давност се явяват претенциите
за 8,39 лв. с падеж 23.01.2017г., 71,28 лв. с падеж 01.02.2017 г., 6,90 лв. с
падеж 21.02.2017 г. и сумата в размер на 77.59 лв. с падеж 05.03. 2017 г.,
поради което исковата претенция за сумата в размер на 164,16 лв. се явява
неоснователна, поради погасяването й по давност и като такава следва да се
отхвърли. В останалата част възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно .
Фактически във въззивната си жалба ищецът не е изложил никакви
доводи относно приложението на института на придобивната давност.
По отношение на претенцията за 30 лева , дължими вноски по договор
за предоставени продукти на изплащане въззивната инстанция не споделя
мотивите на първоинстанционният съд. Макар и тази сума да е добавена към
дължимите суми за предоставени електронни съобщителни услуги ,то както в
заявлението , така и в исковата молба изрично е конкретизирано основанието
и размера на тази претенция.
Поради това , като се има предвид и заключението на експерта ,
претенцията за тази сума е основателна.Тъй като в конкретния случай не се
касае за периодични плащания ,а за разсрочено плащане на цената на
предоставена стока, то и позоваването на погасителна давност е
неоснователно , тъй като не намира приложение тригодишната погасителна
давност. Тази сума ,следва да бъде присъдена изцяло , а по отношение на
лихвите за нея сумата от 1,87 лева е погасена по давност. Останалата – до
размера на 8,51 лева се дължи.
Претендираната неустойка представлява оставащите месечни вноски -
абонаментни такси по Приложение № 1 от 12.11.2015 г. и Приложение № 1 от
10
28.04.2016 г., в които е постиганата уговорка, че ищецът има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси до
изтичане на определения срок за ползване.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказвани.
Основателността на предявените, при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на
ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за
неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това
задължение.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично
изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните
неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено
изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието
действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да
търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в
бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена.
Вярно е ,че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция,
има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира
неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД
11
и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна
последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва
да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с
предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи
служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т.
д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на
уговорена клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на
задължението, съдът намира, че уговорената неустойка противоречи на
добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до
изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и
добросъвестност в гражданските отношения.
Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на сумата на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението,
обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата,
тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че
размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на
12
вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора,
създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на
ответника – потребител, т. е. същата е и неравноправна и на това основание
пак нищожна.
С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с
възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да
реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от
предишния не я обезценява по никакъв начин.
Правилно първоинстанционният съд приема, че, че без правно значение
е споразумението сключено между ищецът и комисия за защита на
потребителите, доколкото на първо място в конкретния случай се претендира
неустойка в размер по-голям от три месечните стандартни абонаментни
такси, в каквато насока е същото. Освен това с последващи действия не може
да се санира нищожността на клаузата за неустойка, доколкото както бе
посочено по-горе нейната действителност се преценява към монета на
сключване на договора между страните.Всички тези доводи съдът излага , в
изпълнение на разпоредбата на чл.269 от ГПК , тъй като във въззивната жалба
не са изложени никакви доводи относно претенцията за неустойка.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№
347 по описа за 2020 година,в частта, с която е отхвърлен иска„А1 България“
ЕАД ЕИК ********* против ИВ. КР. КР. ЕГН:**********,за съществуване
на вземане за цена на електронни съобщителни услуги ,в която е включена и
цената на предоставени продукти на изплащане над размера от 95,58 лева до
размера на 125,58 ,както и относно претенцията за лихви над размера от
27,95 лв. до размера на 29,82 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. КР. КР.
ЕГН:**********, че „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* е носител на
парични вземания в размер на 30 лева/или обща сума 125,58 лева/ и лихва в
размер на 1,87 лева/или общо 29,82 лева/ .
13
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.Решението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14