Р Е Ш Е Н И Е
№ 780/9.6.2020г.
гр.варна,
09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и седми състав
На трети юни година две хиляди
и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар :
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4214 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Х.Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 376/08.08.2019 год., издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с
което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
В
жалбата се моли за отмяна на НП. В нея се
оспорва нарушението. Сочи се допуснато нарушение на процесуалните правила. Описаните
в НП факти не отговарят на
действителността.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено на посочените в жалбата основания.
Възиваемата страна, редовно уведомена, се
представлява от ю.к. Карагеоргиева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2019 год. около 16,35 часа
служител на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна - свидетелят Й.Й., при изпълнение на служебните си задължения и обход на
зададения район установил, че в кръстовището
на ул.“Цар Калоян“ и ул.“Свети Климент“, гр.Варна бил паркиран л.а." БМВ
" с рег.№ В 62-44 РВ. Служителят на реда извършил проверка за
собствеността на лекия автомобил, като установил, че последният е собственост
на въззивника Н. Ц.. Поради това св.Й.
съставил срещу него глоба с фиш за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като
поставил съобщението за съставения фиш на предното стъкло на автомобила.
Възз. намерил
съобщението и същия ден - 29.07.2019 год.
направил устно възражение срещу съставения фиш и поискал глобата му да бъде
отменена. Затова на 29.07.2019 год. св. Й., работещ на длъжност полицай в
Общинска полиция ОД МВР – Варна, съставил срещу въззивника АУАН, бл.№
0000819/29.07.2019 год., в който описал допуснатото от Ц. на 29.07.2019 г.
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. На 29.07.2019 год. съставения АУАН бил
връчен и подписан от нарушителя с възражения.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него
фактически и правни констатации и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП за
нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия закон определил на Ц. административно
наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Наказателното постановление било връчено
лично на въззивника на 09.09.2019 год..
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, извадка от
генерален план на Община Варна, скица, фотоснимки и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията
на свидетеля Й. - актосъставител и св.М. очевидец на нарушението, тъй като
същите са последователни и са в пълен унисон със събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира и останалите писмени
доказателства, приложени по делото.
Съдът, предвид становището на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП /на 19.09.2019
год., видно от поставения вх.номер/ и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди,
в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна,
поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен. Налице е
единство между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които
са формулирани ясно и недвусмислено. В тази връзка не се споделят възраженията
на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не констатира
нарушения, ограничили правото на защита на наказания субект. Ето защо съдът не
споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на АНП.
В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена,
ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват
да се индивидуализира въззивника. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството
кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да
опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на
защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на
автомобила.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено
е престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Фактите са отнесени правилно към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта
на нарушението. Не оспорва, че на мястото посочено в АУАН и НП - има кръстовище.
Чрез показанията на св. М. се установява, че автомобила на възивника
е бил паркиран в районна на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. Това е видно и от приобщените по делото
скица, фотоснимки. Съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй като безспорно същият е
паркирал в районна на кръстовището на ул.“Цар Калоян“ и ул.“Свети Климент“,
гр.Варна, като безспорно от гласните и
писмени доказателства е видно, че паркирането е било на по-малко от 5 метра от
кръстовището. Предвид горното, съдът намира за безспорно установено от
обективна и субективна страна, че той е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана
административно наказателната му отговорност.
В АУАН и НП е посочено, че въззивника
е паркирал в кръстовище, като създава пречки за преминаването на останалите
участници в движението. С неточността, посочена в АУАН и НП, че се създават
пречки за преминаването на останалите участници в движението, за съда не е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно
ясно за какво нарушение е наказан – за това, че е паркирал в кръстовище. Без
значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било
затруднено преминаването на останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните
елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с
посочването, че се създават пречки за останалите участници в движението.
За горепосоченото нарушение санкция е
предвидена в нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда налагане на
наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за водач, който неправилно
престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз
на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно
отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от
законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува
възможност да променя неговия размер. Нарушението е осъществено и от субективна
страна, тъй като въззивника като водач на МПС би трябвало да знае правилата за
движение, както и забраната да паркира в кръстовище и на по-малко от 5 метра от
него, но въпреки това не се е съобразил
с разпоредбите на закона.
Наложеното наказание съответства на тежестта
на нарушението, тъй като след като
автомобилът е бил паркиран в кръстовище
безспорно се препятства възможността на останалите участници в
движението да извършват маневри и преминават безпрепятствено района на
кръстовището.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението, респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на
чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП e призвана да гарантира, а именно гарантиране на
безпрепятствено преминаване през района на кръстовища.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното
нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на
деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство,
като зачита правата и на останалите участници в движението.
С оглед изложеното, подадената жалба се
явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 376/08.08.2019 год., издадено от
Зам.-кмет на Община Варна, с което на Н.Х.
Ц., ЕГН **********, с адрес:
***, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :