Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 278
08.12.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на десети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 864
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Р.Б.Р., с ЕГН : **********, с адрес: ***, чрез
адв. Е.А.Р., против Решение № 260053 от 28.06.2021 г., постановено по НАХД №
118/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Касационният
жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Неправилно
първоинстанционният съд приел, че „не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при съставянето на АУАН, при поправка в същия в частта
относно нарушението на законови разпоредби, която поправка не е датирана и
подписана от лицето, което я е извършило“. Сочи, че актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното
производство и се осъществява преценката на наказващия орган относно това
налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. С оглед на това следвало да е налице пълна идентичност
между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура и
финализиращия я такъв, което било гаранция за осъществяване правото на защита
на наказаното лице. Поправяйки с коректор нарушената разпоредба в АУАН, на
практика било предявено ново обвинение. По този начин била ограничена
възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е наказан, за
да организира адекватно защитата си. Счита, че наличието на каквато и да е било
грешка при изписване на АУАН следвало да бъде отстранена по надлежния ред - с
посочване на лицето, извършило поправката, като необходимо и задължително
условие било поправката да бъде извършена едновременно във всички екземпляри на
АУАН. Едва тогава административнонаказващият орган можел законосъобразно да
издаде наказателно постановление в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Без да бил
спазен този надлежен ред, отстраняването на каквато и да е било грешка
представлявало съществено процесуално нарушение, опорочаващо производството по
издаване на наказателното постановление до степен незаконосъобразност на
същото.
На следващо
място, първоинстанционният съд не обсъдил възражението в жалбата срещу
процесното НП, че „в описание на нарушението липсва посочен конкретен
административен акт, с който е въведена твърдяната в НП временна забрана за
движение, както и времетраенето на въведената временна забрана за движение,
участъкът от пътя, за който се отнася, видовете ППС, за които важи забраната“ и
немотивирано приел, че липсват съществени нарушения на материалния и
процесуален закон при провеждането на административно- наказателното
производство. Единствено било отбелязано, че „Съобразно цитираната Заповед
РД-11-9/04.02.202г. на Агенция "Пътна Инфраструктура" т. 3 е обявено
организиране на движението по път III-8007 „***“ от км 0+000 до 25+080“, тоест посочен бил участъкът
от пътя, за който се отнася. В тази връзка касационният жалбоподател заявява,
че непосочването на всички тези съставомерни елементи от обективната страна на
деянието ограничава правото му на защита и обуславя незаконосъобразността на
процесното НП.
Предвид
гореизложеното, моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено Наказателно постановление №
21-0271-000121 от 23.02.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР - Хасково,
РУ - Харманли, като неправилно и незаконосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Районно управление - Харманли към ОД на МВР - Хасково,
не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на Районен съд – Харманли като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното съдебно
решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №
21-0271-000121 от 23.02.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР -Хасково,
РУ - Харманли, с което на Р.Б.Р. е наложено на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Районният съд е приел
за установено от фактическа страна, че на 10.02.2021 г. в Община Симеоновград
на път трети клас № 8007 между с.Константинови и гр.Симеоновград в посока
гр.Симеоновград жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Инфинити” с per. ****, собственост на С.Р.Я. с ЕГН : **********, като е нарушил
пътен знак В-2, с който е въведена принудителна мярка поради извършване на
ремонтни дейности, като водачът е навлезнал след знак, забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение.
При разглеждане на
спора по същество, съдът е преценил, че са спазени предвидената форма и
процесуален ред, като е приел, че констатиращият и санкционният актове имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респективно и чл. 57 от ЗАНН - за НП. Посочил е,
че са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. По отношение на направеното възражение от
жалбоподателя за нарушено право на защита, поради връчване на нечетлив препис
от АУАН, съдът е намерил същото за неоснователно, като е приел, че доколкото в
оригинала на АУАН се съдържа подпис на лицето и същият е вписал в него, че няма
възражения по АУАН, това удостоверява и обстоятелството, че на лицето е
предявено съдържанието, обективирано в документа. Прието е, че не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и при поправката на
същия в частта относно нарушението на законови разпоредби, която поправка не е
датирана и подписана от лицето, което я е извършило. Посочено е, че при
изписване на нарушената разпоредба в АУАН е направена поправка с коректор, но
се установявало по категоричен начин, че в оригинала на АУАН, за нарушена била
посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Заявено е, че в конкретния
случай в оригиналния акт за установяване на административно нарушение липсва
очевидна фактическа грешка, като изписаната виновно нарушена норма била
коригирана с коректор от актосъставителя. Не можело да бъде установено по
категоричен начин дали поправката е извършена преди предявяването на акта на
нарушителя или след този момент, но за актосъставителя съществувало задължение
изрично да посочи, че извършената в АУАН поправка е направена от него. В тази
насока липсвали възражения от жалбоподателя по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
досежно извършената поправка с коректор на виновно нарушената норма в АУАН и
досежно момента на извършване на тази поправка. Според съда тази непрецизност, а именно - непосочването от
актосъставителя, че той е извършил поправката, не била от категорията на
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
Заявено е, че описанието
на конкретното нарушение е достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, без да създава
предпоставки за неправилното му разбиране или нужда от тълкуване. Налице била
относимост на описаната нарушена материална норма към санкционната такава. Съответствието
между установената фактическа обстановка, описването й текстово като нарушение
в АУАН и НП, отнасянето на това административно нарушение към разпоредбата на
санкционната норма било правилно и липсвали каквито и да било обстоятелства,
водещи до неразбиране или несъответствия. По отношение определяне размера на
наказанията, е посочено, че същите били определени от административнонаказващия
орган в конкретно предвидения размер и в тази връзка не съществувала възможност
за изменението им.
Според касационната
инстанция, така направените изводи от въззивната инстанция са обосновани,
правилни и последователни. Същите почиват на събраните по делото доказателства,
съответно са изчерпателни и прецизни. Изводът за съставомерност на вмененото на
касатора деяние е направен след анализ на приобщените по делото доказателства и
е основан на приложимите норми на закона. Изводите на съда за съставомерност на
вмененото деяние се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
Правилен е и изводът
на съда за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето
на акта, изразяващо се в извършване на поправка в правната квалификация на
деянието. Действително в конкретния случая извършването на поправката в акта
съставлява нарушение, но то не е от категорията на съществените. От една страна,
по делото не са представени доказателства и не се твърди от касатора, тази
поправка да е направена единствено в оригиналния, приложен по делото екземпляр
на АУАН, но не и в индигирания екземпляр, връчен на касатора, с оглед на което извършената,
без да бъде подписана от извършителя й, поправка на правната квалификация на
деянието не може да се квалифицира като съществено нарушение, доколкото след
поправката правната квалификация е вярната, съответна на извършеното деяние и
тази правилна правна квалификация е сведена до знанието на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Последното е имало възможност да
представя доказателства, оборващи всички отразени в акта за нарушение
констатации, и да се защитава срещу тази правна квалификация. От друга страна,
съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени посредством
събраните писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че
водачът на МПС като участник в движението на процесната дата не е съобразил
поведението си с пътните знаци, поставени с оглед въведената временна
организация на движението, което съставлява нарушение именно на разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тази нередовност в АУАН е била отстранена и по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, като в наказателното постановление също е вписана правилната
правна квалификация на деянието, съответно наказващият орган е издал
наказателно постановление, тъй като е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Неоснователно е и
възражението, че в описанието на нарушението следвало да бъде посочен конкретния
административен акт, въвеждащ временна забрана за движение, времетраенето на
въведената временна забрана за движение, участъкът от пътя, за който се отнася,
видовете ППС, за които важи забраната, като в тази връзка се твърди, че се
касаело за съставомерни елементи от обективната страна на деянието. Настоящата
инстанция намира, че при словесното описание на състава на нарушението от
обективна страна в НП са посочени всички обстоятелства, които са относими към
правилото за поведение, регламентирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочените
факти са достатъчно конкретизирани, за да изчерпят съществените обстоятелства,
при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП, е налице описание
на констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които то
е било извършено. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани
достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в какво се изразява осъщественото от
него деяние и срещу какво обвинение да организира защитата си. Посочените от
касационния жалбоподател елементи са ирелевантни за преценка съответствието на
издаденото наказателно постановление с процесуалния закон. Те касаят въпроси по
съществото на спора, свързани с главния факт от предмета на доказване -
наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност, които
въпроси районният съд е разгледал, изисквайки съответната заповед и обсъждайки
съдържанието на същата. В този смисъл настоящата инстанция приема, че административнонаказващият орган не е допуснал
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, които да
бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. Това право не е накърнено, доколкото при
съобразяване формата на НП с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН административното
обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно.
Ето защо решението, в
което са изведени същите правни изводи, като валидно, допустимо и правилно
следва да се остави в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260053 от 28.06.2021 г., постановено по НАХД № 118/2021 г. по описа на Районен
съд – Харманли.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.