Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 7426 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 74874 от 22.04.2020
г. по гр. д. № 37711/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО,
157 състав, е отхвърлен предявеният от Ц.Г.Ц., ЕГН **********, срещу М.А.П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. с чл. 52 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са
причинени на 25.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване „Тази сутрин“,
излъчено по телевизия „БТВ“, с изразите: „Изглежда ми като престъпление,
господин Х.. Изглежда ми като рекет, и четири дни след това консумирано
престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“, както и с
израза „в докладите на Европейската комисия се откриват твърдения за наличие на
корупция от негова страна, както и че г - н Ц. е съден в Страсбург заради
дейността му като вътрешен министър“ и на 30.03.2019 г. в интервю, в
телевизионното предаване „Европа сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“, с
израза: „Това не е герой на седмицата, извинете, това не е герой, това е
престъпникът на седмицата“. Ищецът е осъден да заплати на ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв. - разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5076218 от 18.06.2020 г. от ищеца Ц.Г.Ц.,
чрез адвокат А.А., с доводи за неправилност поради нарушение на материалния
закон и необоснованост на решението. Сочи се, че са налице всички предпоставки
на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата във връзка с
изявленията ѝ в интервюта от 25.03.2019 г. и от 30.03.2019 г. Твърди се,
че свободата на мнение, прокламирана в чл. 39, ал. 1 КРБ не е неограничена и
следва да бъде съобразена с общия принцип да не се вреди другиму, както и не
може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл. 39,
ал. 2 КРБ). В случая тази граница е премината. Съгласно утвърдената практика на
Европейския съд по правата на човека и на ВКС обществено и политически
ангажираните личности следва да имат по - висок праг на търпимост по отношение
на изразяваните спрямо тях отрицателни мнения и критики в сравнение с
останалите лица. Това обаче не означава, че е предоставена неограничена свобода
на правните субекти да критикуват подобни личности до степен, накърняваща
достойнството им, позорящи авторитета и доброто им име в обществото. Правото на
свободно изразяване и разпространяване на информация не може да бъде
използвано, за да бъдат нанасяни клевети, независимо за кой се отнася
съответната информация. В случая с израза „изглежда ми като престъпление“,
„това е престъпникът на седмицата“, „изглежда ми като рекет и четири дни след
това консумирано престъпление“ ответницата е надхвърлила конституционно
гарантираното ѝ право по чл. 39, ал. 1 КРБ и е засегнала противоправно
честта и достойнството на ищеца, като му е вменила извършване на престъпление,
с което е нарушен принципът да не се вреди другиму. В случая думите са
използвани целенасочено с цел обругаване авторитета и личността на ищеца.
Ответницата не е доказала, че ищецът е извършил престъпление (покупка на
апартамент на ниска цена, рекет, укриване на данъци), това се опровергава от
представената към исковата молба справка за съдимост на лицето, поради което е
налице клевета. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че правото
на П. да разпространява информация може да се използва за накърняване правата и
доброто име на въззивника по описания начин. От разпоредбите на чл. 146 НК, 147
и сл. НК се налага извод, че всеки журналист следва да упражнява
конституционното си правомощие да изразява мнение и да разпространява
информация по начин, който изключва осъществяването на престъплението обида или
клевета, както и следва да е проверена истинността на изнесените от журналиста
факти, което в случая ответницата не е сторила. Недопустимо са неглижирани и
етичните норми и добрия тон, в следствие на което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване
на иска. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата М.А.П., чрез адвокат М.
Й., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се наличието на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД - сочи се, че деянието не е извършено виновно, не
са доказани и вредите на ищеца, в резултат на процесните изявления. Сочи се, че
още преди интервютата на ответницата са били налице многобройни публикации, в
които личността и дейността на ищеца са свързвани с нерегламентирани по закон
дейности, като в много от публикациите тези дейности са означавани като
„престъпления“. В случая ответницата е заявила, че дали името на Ц. се свързва
с „престъпник“ на седмицата ще се определи от прокуратурата, т. е. ответницата
не се е ангажирала с лична оценка, още по - малко с обида. Не са излагани
твърдения, че ищецът е осъщесвил принуда с цел извличане на имотна облага, а
изразът „изглежда ми“ изразява съмнение, не и утвърждение, съждение на
политолог за политическия стил на партия, което не е насочено към конкретна
личност. В изявленията на ответницата не се сочи ищецът като свързан с
корупция, както и че лично е осъждан в Страсбург, а не Държавата, чрез Министерство на вътрешните
работи, извършва се анализ на политическото управление, оценъчна дейност, въз
основа на достоверни факти. Верността на фактите и изказаната оценка при
позоваване на тези факти в контекста на важна за обществото тема на
политическия анализ изключва квалификацията клевета. Във връзка с интервюто от
30.03.2019 г. се сочи, че изявленията на ответницата се ограничават до
обобщаване на изявления на експерти в рамките на политическия дебат, като е
спазена етиката при извършване на политическия анализ. Коментирани са вече
случили се събития в политическия живот в страната, направени са оценъчни
съждения, които не подлежат на преценка за вярност, тъй като не представляват
обида или клевета. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната жалба
и за присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2017236 от 01.07.2019 г. на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,
срещу М.А.П., ЕГН **********, с която е поискано от съда на основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да осъди ответницата да заплати сумата от 10
000 лв., ведно със законната лихва от 25.03.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изказвания на ответницата от
25.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване „Тази сутрин“, излъчено по
телевизия „БТВ“, с изразите: „Изглежда ми
като престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет и четири дни след това
консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“,
както и с израза „в докладите на
Европейската комисия се откриват твърдения за наличие на корупция от негова
страна, както и че г - н Ц. е съден в Страсбург заради дейността му като
вътрешен министър“ и от 30.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване
„Европа сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“, с израза: „Това не е герой на седмицата, извинете, това
не е герой, това е престъпникът на седмицата“. Ищецът излага твърдения, че
на 25.03.2019 г. в интервю по време на телевизионното предаване „Тази сутрин“
по телевизия „БТВ“ ответницата е отправила клеветнически твърдения спрямо него
както следва: „Изглежда ми като
престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет и четири дни след това
консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“,
като още на същия ден в статия със заглавие „М.П.: Рекетът за бизнеса е стилът
на ГЕРБ“ в информационния сайт news.bg ответницата е цитирана
със следните твърдения: „Като рекет и престъпление към бизнеса определи политологът
М.П. случаят с апартаментите, закупени на драстично по - ниски цени от
председателя на ПП ГЕРБ Ц.Ц. и още някои представители на властта. Тя смята, че
подобен рекет към бизнеса е стилът на управление на ГЕРБ. В докладите има корупция,
Ц. е съден в Страсбург в лицето на държавата (държавата плаща стотици хиляди
евро заради „брилянтните акции“, извършени когато Ц. бе вътрешен министър).
ГЕРБ трябва да вземе политическо решение и в този случай Ц. може да подаде оставка“.
Сочи се, чрез посочените твърдения, които са позорящи и неверни, се приписват
на ищеца редица престъпления (изнудване, упражнено над частния бизнес с цел
извличане на имотна облага, наличие на корупция), което е достигнало до широка
аудитория, като освен позорящи, посочените твърдения са напълно неверни и
несъответсътващи на обективната действителност. Твърди се, че ищецът никога не
се е занимавал с „рекетиране на бизнеса“ с цел набавяне на имотни облаги, не е
бил осъждан в Страсбург, спрямо него няма осъдителна присъда или разследване за
каквито и да било престъпления. Изнасяйки публично посочените твърдения,
ответницата е причинила на ищеца неимуществени вреди - засегнат е бил личният и
професионалният му авторитет, чест, достойнство и добро име, създадена била
негативна представа за личността му пред близки, приятели и неограничена
аудитория, като ответницата се е опитала да му вмени отговорност и за
законодателна промяна, извършена през 2017 г., обвързвайки я с покупката на
апартамент през 2019 г. Сочи се, че доходите и имуществото на ищеца са
проверявани периодично от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), като не е констатиран конфликт на
интереси. Поддържа се, че на 30.03.2019 г. в интервю по време на телевизионното
предаване „Европа Сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“ ответницата е
отправила и следните клеветнически твърдения към ищеца: „Ами едно предаване те посветиха на Ц.Ц.…Това не е герой на седмицата,
извинете, това не е герой, това е престъпникът на седмицата“. С оглед
изложените клеветнически твърдения ответницата е настроила избирателите срещу
ищеца и политическа партия ГЕРБ, на която ищецът към онзи момент е бил
заместник - председател. Авторитетът му бил уронен, доброто му име - накърнено,
имало много негативни коментари по негов адрес, негативна оценка за личността
му в обществото. Изнесените твърдения са позорящи, тъй като не съответстват на
общественото понятие за чест и морал. С незаконосъобразното си поведение ответницата
е изкривила обществената представа за ищеца от такава на достоен, уважаван
човек и политик, в такава на престъпник, на човек и политик, който рекетира
частния бизнес. Сочи се, че правото на изразяване на мнение не е абсолютно, с
него не може да се накърняват права или законни интереси на друг съгласно чл.
57, ал. 2 КРБ, което в случая е сторено чрез изнасянето на клеветнически
твърдения. От тези изрази ищецът е претърпял и негативни психологически
изживявания - бил е силно разстроен и притеснен заради разколебаното обществено
доверие, имал проблеми със съня, смущение, напрежение, стрес, подтиснатост.
Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 5142120 от 30.08.2019 г. от
ответницата М.А.П., чрез адвокат М.Й., в който се оспорва предявеният иск. Излагат
се твърдения, че в качеството си на политолог и общественик ответницата често е
канена в различни предавания, свързани с дискусии относно политическия живот в
страната. Сочи се, че не се налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността ѝ. В интервю от 25.03.2019 г. в телевизионно предаване
„Тази сутрин“ ответницата е описала вече случили се събития от политическия
живот, не е отправяла обиди, клевети или позорящи факти спрямо ищеца. Оспорва
се да са изричани посочените в исковата молба твърдения, че ищецът е
„безскрупулен престъпник, който изнудва частния бизнез с цел непрестанното
набавяне на имотни облаги“. Липсват доказателства, които да установяват
настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищеца. Няма отправени лични
обиди и в интервюто по „БТВ“, в което ответницата е заявила, че ѝ
„изглежда“ като престъпление, което сочи на известно съмнение, а съждението
„рекетът за бизнеса е стилът на ГЕРБ“ е такова на политолог за политическия
стил на партия и не е насочено към конкретна личност. Посочените в исковата
молба цитати не възпроизвеждат точно казаното от ответницата, не съдържат
обидни думи или клеветнически изрази лично към ищеца, вкл. че той е бил осъден
в Страсбург. Добавя се, че в съда по правата на човека в Страсбург Република
България е осъждана за действия на Министерство на вътрешните работи по време,
когато Ц. е бил вътрешен министър и по решение от 15.07.2019 г. България е осъдена
да обезщети с 40 000 лв. лекари от Горна Оряховица, обвинени за убийство на
бебе от парламентарната трибуна лично от Ц.Ц. и обявени за невинни от български
съд. Не е налице клевета и за законодателната промяна през 2017 г., а решението
на КПКОНПИ няма силата на съдебно решение и е неотносимо, тъй като клевета няма
и то не е постановено с оглед изследване на клеветнически твърдения, изхождащи
от ответницата. Интервютата от 25.03.2019 г. и от 30.03.2019 г. не са обидни, клеветнически
или позорящи ищеца, а само по себе си разпространяването на информация с
негативни внушения не може да обоснове успешна претенция за обезщетение в
резултат на непозволено увреждане, освен това изнесената информация анализира
общественото мнение относно постъпките на ищеца. Изказванията са политологични
и дискусионни, в рамките на реториката, характерна за този тип говорене. Не са
изнесени нови факти, освен публично известни такива. От друга страна, ищецът
като публична личност следва да търпи по - голяма критика. Предвид изложеното
се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
По
делото е прието извлечение от интернет сайт „news.bg”
от 25.03.2019 г., в който е публикуван материал със заглавие „М.П.: Рекетът за
бизнеса е стилът на ГЕРБ”, с текст, част от който гласи: „Като рекет и престъпление към бизнеса определи политологът М.П. случаят
с апартаментите, закупени на драстично по - ниски цени от председателя на ПП
ГЕРБ Ц.Ц. и още някои представители на властта. Тя смята, че подобен рекет към
бизнеса е стилът на управление на ГЕРБ“, „Ц. е съден в Страсбург в лицето на
държавата (държавата плаща стотици хиляди евро заради „брилянтните акции“,
извършени когато Ц. бе вътрешен министър). ГЕРБ трябва да вземе политическо
решение и в този случай Ц. може да подаде оставка“, посочено е, че според М.П.
този скандал е рекет върху бизнеса, който продължава в един и същи стил…това е
стилът на ГЕРБ и трябва да се приключи - с оставка на Ц., или на
правителството“.
По
делото е прието извлечение от интернет сайт „tvevropa.com”
от 03.2019 г., в който е публикуван материал със заглавие „ГЕРБ и управляващата
коалиция след скандала с имотите”.
Приети
са запис на електронен носител (диск) на телевизионно предаване „Тази сутрин“,
излъчено по телевизия „БТВ“ на 25.03.2019 г., както и запис на електронен
носител (диск) на телевизионно предаване „Европа сутрин“, излъчено по телевизия
„Европа“ на 30.03.2019 г.
По
делото е прието Удостоверение от Национална следствена служба с рег. № 11-15565
от 21.05.2019 г, според което към 21.05.2019 г. срещу Ц.Г.Ц. няма данни за
обвинения по неприключени наказателни производства.
По
делото е прието Удостоверение от Софийска градска прокуратура с изх. № 8582 от
27.05.2019 г., според което към 22.05.2019 г. срещу Ц.Г.Ц. няма обвинения по
неприключени наказателни производства.
По
делото е прието свидетелство за съдимост рег. № 44986 от 28.05.2019 г., според
което лицето Ц.Г.Ц. не е осъждано.
По
делото е прието Решение № РС-8639-19-031 от 19.06.2019 г. на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество,
според което не се установява конфликт на интереси по отношение на Ц.Г.Ц. -
лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 ЗПУКИ (отм.) и лице,
заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, във
връзка с участието му в гласуването на проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за устройство на територията № 602-01-69, внесен от
Министерския съвет на Република България, както и във връзка с изпращането на
писмо с изх. № КС-853-06-24/08.06.2018 г. до кмета на Столична община, поради
липса на частен интерес, негов или на свързано с него лице по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), респективно по смисъла на § 1, т. 15 от ЗПКОНПИ.
Според същото решение не се установява конфликт на интереси по отношение на Ц.Г.Ц.
– лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 ЗПУКИ (отм.) и
лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ,
във връзка със замяната на апартамент № 14 със застроена площ от 112,54 кв. м.
и апартамент № 15 със застроена площ от 80,22 кв. м. и паркоместа № 29 и № 30,
находящи се в подземния паркинг на същата сграда с апартамент № 10, с прилежаща
сервизна шахта, със застроена площ на апартамента от 239,90 кв. м. и гараж № 7,
находящ се в сутерена на жилищната сграда и доплащането на сума в размер на 100
000 лв., поради липса на упражнени правомощия по служба.
По
делото пред районния съд е изслушана съдебна компютърно - техническа
експертиза, неоспорена от страните, според която записите, приложени на
оптичните носители са автентични. Налице за всички характеристики - аудио,
видео и графични атрибути на телевизионните предавания „Тази сутрин“, излъчено
по „БТВ“ на 25.03.2019 г. и „Европа сутрин“, излъчено по „Европа“ на 30.03.2019
г. Не се установяват извършени интервенции и манипулации на записите. Вещото
лице е изследвало съдържанието на представените с исковата молба електронни
носители, като в заключението си е илюстрирало съдържанието им. От същото се
установява, че в интервю по телевизия „БТВ“, в телевизионно предаване „Тази
сутрин“ от 25.03.2019 г. във връзка със скандала за евтините апартаменти и за
властта, политолозите М.П. и Д.Г.са гостували в предаването. Според П. „цялата
нова сага с управляващите започнала с два сериозни доклада на Европейската
комисия и на Държавния департамент, в България корупцията е в огромни
размери…политически ние трябва да реагираме на това, че в докладите има страшно
много корупция, че Ц. е съден в Страсбург в лицето на държавата, че не може
така да се постъпва политически и че ГЕРБ трябва да вземе политическо решение
по отношение и на този случай…този скандал, както го наричате вие, аз не го
наричам така, аз го наричам една недопустима политика, не може да остане
отминат Ц., мисля, че избяга в Съединените щати на един американо - еврейски
конгрес, който не го спасява от нищо; мисля, че въпросът е не в цената на
апартаментите, а в рекета срещу фирмите, в рекета, на който са подложени
вероятно много производители в България и това е стил на ГЕРБ“. На констатация
на водещия: „казахте в началото, че сте в епицентъра на нещата, но постоянно се
появяват нови и нови детайли. Разбрахме за проверката, която Ц.Ц. е изпратил до
Фандъкова, до кмета на Столицата, в петък, няколко дни по - късно, 4 дни по -
късно реално той си купува апартамент от същата фирма“, П. заявява, че „там е
престъплението. Това е знак за рекета. Нали току - що говорихме за стила на
ГЕРБ и за рекета и вие го онагледявате. Значи праща се уведомление, фирмата е в
грешка, тази грешка се поправя с лобистки закон и лобисткият закон се прокарва
от Ц., натопена е и госпожа Цачева, и просто изгаря“. На въпрос на водещия Х.:
„как ви изглежда, когато Ц.Ц. като председател на Комисията по вътрешен ред и
сигурност в Народното събрание подписва този документ, с който изпраща проверка
до Столична община“, М.П. отговаря „изглежда
ми като престъпление, господин Х., изглежда ми като рекет и след това, четири
дни след това консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на
непазарна цена…което е не просто морално и не частна сделка, това е частна
сделка, ако не беше последвал лобистки закон“. От съдържанието на интервюто
с ответницата, дадено в телевизионно предаване „Европа сутрин“ по телевизия
„Европа“ на 30.03.2019 г. в анализ на политическата седмица и въпрос на водещата
„Излиза ли Ц. по - силен от този скандал“, П. заявява, че „е съгласна с анализа
на колегата, че това, което направи вчера Българската национална телевизия е
укоримо… едно предаване посветиха на Ц.Ц.“, като в отговор на водещата: „е само
първите 30 минути, но това в крайна сметка е герой на седмицата“, П. отговаря:
„това не е герой, извинете, мхмм, това не
е герой, това е престъпникът на седмицата, защото много адвокати казаха, че
това, което е направил е престъпление - това е подсъдно, първо си укрил данъци,
второ не се знае какъв е произходът на парите, трето не се знае как така става
врътката, хах да я наречем така, с онези два апартамента с третия човек с
препродажбата от фирмата и така нататък, тука има много неща, които от страна
на закона са неясни и прокуратурата трябва да си каже мнението“.
В
хода на производството пред районния съд са събрани и гласни доказателствени
средства. Разпитан по делото св. В.Б.Б.е
заявил, че работи в политическа партия ГЕРБ като шофьор и домакин, а последните
3 години и половина като личен шофьор на Ц.Ц., когото познава от 10 г. Всеки
ден се виждат, през месец март ищецът го попитал дали е гледал интервюто, в
което имало обидни квалификации, свидетелят му заявил, че не го е гледал,
ищецът бил доста разстроен, свидетелят му дал хапче валериан. Първите няколко
дни бил разстроен, след около седмица Б. спрял да говори за интервюто, за да не
разстройва Ц.. Първото, което Ц. му казал било, че бил рекетирал фирми, че е
рекетьор и престъпник, че е бил съден в Страсбург, докато му звънял телефонът
казвал, че няма да вдигне, защото пак го търсели за тези интервюта. През цялото
време бил неспокоен и разстроен. Жена му, децата му, майка му и брат му не са
споделяли отношението си към това интервю пред свидетеля. Свидетелят заявява,
че впоследствие гледал интервюто, като ако не познавал ищеца би помислил, че
изложеното е вярно. Негови познати го питали дали това е вярно. Казали му, че си
променят мнението за Ц.; след като изгледали интервютата близки и на свидетеля
заявили, че са повярвали на изложеното. Б. добавя, че е разговарял с шофьори на
хората от централата на ГЕРБ и те му споделяли, че хората, за които работели,
не вярвали на казаното, но в обществото се развалил имиджът на Ц., което
свидетелят чувал и от шофьори на други парламентарни групи. Заявява, че по -
голямо негативно впечатление му направило интервюто по телевизия „Европа“,
както и фразата „престъпник на седмицата“.
Разпитан
по делото св. С.Ю.П.е заявила, че
познава Ц.Ц. от края на 2014 г., когато започнала работа като ръководител на
международния отдел на политическа партия ГЕРБ. Работата ѝ била свързана
с постоянна комуникация с Ц., не познава лично госпожа М.П.. Заявява, че са
ѝ известни повече от една медийна изява на П., в които е говорила лично
за Ц.Ц.. В края на м. март 2019 г. свидетелката била в САЩ, Ц. я попитал в
телефонен разговор дали е гледала интервютата, дали е чула изказването на
госпожа П. и ѝ споделил, че има изключително обидни квалификации в това
интервю и се чувства обиден и възмутен, бил разстроен, нетипично за него
емоционален. Определенията като „рекетьор“ и „престъпник на седмицата“ останали
в съзнанието на свидетелката. Многократно Ц. споменавал тези интервюта,
обикновено с негативна емоция, с възклицание „и ето, бях определен като
престъпник на седмицата“. Чувствал се обиден и бил притеснен как ще се
възприеме от околните. Познати и приятели на свидетелката ѝ споделяли, че
не е морално политик от този ранг да постъпи по този начин, при международна
среща господин Вебер изразил съжаление за това, че са излезли подобни
квалификации в медиите, но не им вярвал. Ищецът заявявал, че е възмутен, че
петното върху името му ще остане и никой няма да му се извини след изясняване
на случката. След интервюто, нетипично за него, ищецът ограничил служебните
разговори и редица служебни срещи били отменени. В този период ищецът бил
изнервен, раздразнителен, изглеждал затормозен и изморен именно от твърденията
на госпожа П.. В неформални разговори със свои познати свидетелката е чувала
подмятания от типа „ето, виждаш ли това, че работиш за престъпника на
седмицата“, хората помнят определенията на ответницата, от време на време
ищецът се сеща за въпросните интервюта. Петкова добавя, че ищецът не ѝ е
споменавал да е използвал медикаменти във връзка с тези интервюта, за първи път
от него чула по телефона за темата „Апартаментгейт“. Заявява, че Ц.Ц. е
изключително дисциплиниран човек, с изключително самообладание, след тези
интервюта бил ядосан, емоционален, не е имало други интервюта, свързани с
господин Ц., за които с такава спешност да се е обаждал да коментират.
Разликата между други коментари, които са обсъждали в интервюта с негово
участием и процесните интервюта, е емоцията.
Разпитан
по делото св. Д.А.М.- главен секретар
на политическа партия, е заявил, че
познава М.П. от около 15 години, в качеството ѝ на негов преподавател в
СУ „Св. Климент Охридски“ по политология, не е гледал интервюто в телевизионно
предаване „Тази сутрин“, гледал е интервюто в предаването „Европа сутрин“.
Сочи, че името на господин Ц. винаги, поне в последните 15 години, е било
свързано в общественото мнение с думата престъпност, корупция, далавера,
измама. Имало публикации в няколко разследващи медии („Бивол“ и „Свободна
Европа“) преди процесното интервю във връзка с т. нар. „Апартамент гейт“. От
процесните интервюта не били изнесени нови факти, били известни факти, разкрити
от сайта „Свободна Европа“. Възприел изнесеното в интервюто нормално, без
изненада, не като новост. Добавя, че госпожа П. винаги в нейната
преподавателска дейност и публични изяви е била изключително внимателен и
деликатен човек, който е изразявал общественото мнение, правила е сравнение на
политики и качеството на определени политици. Допълва, че главният прокурор Н.Ф.казал
в свое интервю преди години термина „Цветановщина“ и от гледна точка на
политологията е възможно името на човек да формира понятие в науката. В това
понятие се влага злоупотреба с власт, обогатяване по необясним начин,
оклеветяване на лица и др. М.заявява, че не е наблюдавал нито в медиите, нито
сред широкия кръг лица, с които общува във връзка с политическата си дейност
някаква изненада, учудване или друг тип емоция, произтекла от двете интервюта.
Хората казвали „да, така е, не сме изненадани“, името на Ц. будело асоциация с
престъпност както „слънцето будело асоциация с топлина и светлина, а шоколадът
будел асоциация със сладост“. Господин Ц. бил осъждан човек, служебното му
оръжие било отнето. Свидетелят добавя, че М.П. е изразила общественото мнение в
качеството си на доцент по политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и
политически анализатор над 20 години.
Разпитан по делото св. Б.П.П.е
заявил, че познава М.П. от 2000 г., когато постъпил като студент политология в
СУ „Св. Климент Охридски“, впоследствие като асистент и доцент в катедра
„Политология“ на Философския университет на СУ „Св. Климент Охридски“. Не е
гледал процесните интервюта, не ги е обсъждал с колеги от университета, с
близки и приятели. Научил за тях във връзка със заведеното дело срещу М.П.. Добавя,
че за него информацията не била нова, тъй като в медиите бил вече много
полулярен случаят „Апартаментгейт“, с най - различни оценки за участниците в
него. Според свидетеля интервютата представляват оценка на политическия
анализатор за събития и процеси и за политическата отговорност на лицата,
замесени в тях. Анализът трябва да съответства на информираност за събитията, с
наличните публично известни факти и въз основа на тази публична информация като
анализатор ответницата е дала своето мнение и е направила политически изводи.
Добавя, че при такъв политически анализ се използват термини извън специфичните
за политологията, като например „престъпник“ само и единствено, че те бъдат под
условие на решение на компетентните институции, в случая на съдебната власт,
дадено явление може да бъде престъпление, даден човек може да бъде престъпник,
ако това го докаже съдът, ако има такава присъда. Ако прокуратурата образува
досъдебно производство не може да бъде наречен престъпник, но може да бъде
коментиран самият факт, че е започнало такова досъдебно производство или
необходимостта да бъде заведено такова. Целта на политическия анализ е да се
изясни пред публиката, пред обществеността, какво се случва в политическия
процес на страната, какви са мотивите и интересите на политическите фигури, кои
са те в крайна сметка, как действат, каква биография имат. Според свидетеля е
трудно в анализ по медиите да се стигне до дългосрочни изводи, но при всяко
положение обществеността е свободна, на базата на личните факти и на мненията
по тези факти, да си изгради собствено мнение. При всяко положение
обществеността е свободна за наличните факти, да ги подреди, да ги структурира,
по мнението на анализатора. Според П. госпожа П. не е излязла от стандартния
политически анализ. На всички им се налага да обсъждат политически скандали,
разгорещени политичски ситуации и тяхно право е да дават негативно мнение за
един или друг политик. Ако смятат, че този политик трябва да понесе и друг вид
отговорност освен политическа, това се прехвърля на компетентната институция.
Като анализатори не озаглавяват своите анализи, това го правят медиите, които
понякога препредават и неточно изказвания на политолозите. Един анализ много
трудно може да бъде неутрален. Всяко мнение, изразено на базата на факти, сочи
в някаква посока. Всеки изразява своето мнение и своята оценка и са възможни
различни оценки. Ако след политически анализ има яснота, че фактите са
опровергани, се налага нов анализ. Добавя, че политологията не е разследваща
журналистика, а се разчита на достоверността на казаното от медиите. Казаното
от М.П. по време на интервюто свидетелят приема като покана към съдебната власт
да определи истината в случая. Добавя, че квалификацията „престъпник“ не е
тръгнала от госпожа П., господин Ц. многократно е бил наричан в публичното
пространство от различни хора през годините „престъпник“. През 2013 г. - 2014
г. били заведени поредица от съдебни дела срещу него, имало много такива
коментари, например от Николай Бареков, от социолога К.С., Това не е еднолично
мнение на госпожа П., че трябва да се вземе решение от съдебната власт,
въпросът бил поставян от десетки хора, това било публично изказване.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. По правилността на решението в обжалваната част:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е
налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени
вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между
тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени
в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно противоправното
деяние на ответника, вредите и причинната връзка между тях. С оглед
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и
задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е
възложено на ответника.
Следователно основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това да се установи, че използването
на процесните изрази в интервюта представлява
противоправно деяние, което е довело да накърняване на защитен от закона правен
интерес или субективно право или е засегнал честта и достойнството на ищеца.
Използваните в интервютата изрази могат да бъдат
противоправни, ако накърняват правата и доброто име на ищеца, доколкото честта
и достойнството на личността е правно значима ценност, която е защитена от
законоустановения ред като субективно право от категорията на абсолютните права
(чл. 32 от Конституцията на Република България). Следователно казването или
извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие е противоправно деяние - обида (чл. 146, ал. 1 НК).
Противоправно деяние е и разгласяването на позорно обстоятелство и приписването
на престъпление - клевета (чл. 147, ал. 1 НК).
С тези деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и
положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
Нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на гражданите
да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово - писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано
от Конституцията на
РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал. 2 на посочената
норма - правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва за
накърняване правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и
гарантира също така правото на всеки да търси, получава и разпространява
информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу
правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата на изразяването на мнения,
включително свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява
информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1
КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят
от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите. Ограничения на тези права и свободи са предвидени и в текста на чл. 10, т. 2
КЗПЧОС, който допуска ползването на свободата на изразяване на
мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които
са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в
интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание
за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон
изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно
са обект на посегателство при унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него.
В решение № 7/1996 г. Конституционният съд (КС) е дал обстойно
тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права
и свободи, прогласени от чл.
39 - 41
от Конституцията, както и на
случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема,
че правото на свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго,
конкуриращо право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име,
което Конституцията също
защитава (чл. 4, ал. 2 и чл.
32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията).
Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права, КС е
провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия
и въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст, като е
постановил, че принадлежащите към първата категория определено се ползват с по
- висока степен на защита.
Признатото и
гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е
налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения
обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а
свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име (така напр. решение № 129
от 11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г.
о. на ВКС). Негативните оценки за
определена обществена личност не пораждат отговорност, освен ако не засягат
достойнството на личността. За
всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното
изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен
оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен
злепоставящ факт, но това изследване съдът предприема, съобразявайки зададените
с исковата молба основания.
Допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности
и в частност на политиците, е с по - широки граници. Колкото по - известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в
частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде
информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да
представлява интересите й. Поради това политиците, още повече лидерите от тях,
следва да понасят засиления журналистическия интерес и да търпят повече укори,
включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Но и журналистите не
могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да
нанасят обиди или да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ,
а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Обидни биха били
изрази, използвани извън контекста на коментираните събития и пряко засягащи
достойнството на адресата, но не и тези, при които личността се характеризира с
негативни изразни средства като участник в процеса, обект на неблагоприятния
коментар. Такава оценка политическите лидери трябва да понасят, тъй като по
отношение на тях границите на допустимата журналистическа критика са по - широки (така решение № 148 от
10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС,
III г. о.).
В решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че политиците са приели доброволно една
публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и
действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин
ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по - голяма степен
настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна
съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите
политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите
те да проявяват по - висока степен на толерантност, да
са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните
лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни
похвати. В решение по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия” и делото „Хендисайд
срещу Обединеното кралство”, Европейският съд по правата на човека приема, че свободата
на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи,
които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или
неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни,
шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно
стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на
ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. В тази посока най - важният критерий е
доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо
и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на
правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по
отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура
са значително по - широки, в полза на обществения
контрол и политическия дебат (в този смисъл и решение по делото „Лингенс срещу
Австрия” на ЕСПЧ и практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК - напр. решение № 204 от 12.06.2015г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
На проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения. В случай, че те са неверни и позорят адресата, това
може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на
изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста,
само ако представляват обида или
клевета. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения (решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.
д. № 1486/2011 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 86 от
29. 012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ІІ г. о. на ВКС; решение №
62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г.
о. на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да
подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен
въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при
наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването
му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън
горепосочените нормативно установени предели.
В разглеждания
случай не е спорно, че ответницата е взела участие в качеството си на политолог
в телевизионните предавания „Тази сутрин“, излъчено по „БТВ“ на 25.03.2019 г. и
„Европа сутрин“, излъчено по „Европа“ на 30.03.2019 г. От компютърно -
техническата експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно
дадена, се установява конкретното съдържание на разговорите, в които е
участвала ответницата като анализатор на политическите събития, и по -
конкретно тези, свързани с казуса „Апартамент гейт“.
Настоящият съдебен състав намира, че
изявлението „Изглежда ми като
престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет и четири дни след това
консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“,
пряко се свързва с името на ищеца, доколкото е в отговор на въпрос на водещияА.Х.
във връзка с отправена от Ц.Ц. *** община и закупуването на апартамент, поради
което сочи именно ищеца, а не политическата партия, на която той е бил лидер
към процесния момент. Съгласно установената съдебна практика, разпространяването
на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни
факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта,
достойнството и доброто му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е
противоправно. За разлика от разпространяването на информация, изразяването на
мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден
въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не
може да бъде вярно или невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е
противоправно, ако е изразено в обидна форма или сочи на клевета. Няма пречка
едно и също изказване да съдържа както разпространяване на информация за
осъществяването на даден факт, така и изказването на оценка, позиция, т. е.
мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай при преценката
за наличието на противоправност следва да се изхожда от посочените различни
критерии спрямо различните части на това изказване. Изхождайки от тази позиция,
съдът приема, че изявлението на ответницата „Изглежда ми като престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет и
четири дни след това консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена,
на непазарна цена“, изразява субективното мнение на политолога, оценка на
действията на ищеца, обсъдени в контекста на общия анализ на политическата
обстановка в страната, свързана и със стила на управление на конкретната
политическа партия, на която ищецът е бил политически лидер, но не съдържа пряко
обидни квалификации или позорящи ищеца обстоятелства. Поради това даденото мнение
не подлежи на преценка за вярност, тъй като
представлява само коментар на факти от обективната действителност. Както се посочи
сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на
обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично
отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Наличието на клеветнически
твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Позорно обстоятелство е конкретен факт от миналото или настоящето,
който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на
личността, или са илюстрация за определени негативни последици от същото
поведение. Освен това те трябва и да са неистински, да не съществуват в
обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче
има правно значение, само ако те са обективно позорни. В случая изнесеният от
ефира факт, че ищецът е закупил апартамент на ниска цена, не е позорно
обстоятелство, тъй като това не е нито неморално, нито недостойно, а и само по
себе си не предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този
смисъл позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от
субективното отношение на определено лице към казаното за него. В останалата
част разсъжденията на ответницата (начина, по който същата възприема
закупуването на апартамент на ниска цена) изразяват негативно оценъчно
съждение, оценка за определени факти, като субективната интерпретация на
фактите от ответницата не може да е предмет на клевета.
Действително, изразът „изглежда ми като престъпление“ предизвика негативни
асоциации, доколкото създава предположение за толериране от страна на ищеца на
обществено укорима и неприемлива дейност, рекет. Изказаното
от ответницата мнение обаче не е с цел пряко да накърни честта, достойнството или
доброто име на ищеца или да го унизи публично, както е приел в мотивите си и
СРС. В изявлението на ответницата става въпрос за остро изразено мнение по
въпроси, обсъждани в процесното предаване във връзка с дейността на ищеца,
изградено на основата на по - рано направени журналистически разследвания. Мнението
безспорно е оценъчно негативно и дори крайно, но се касае за лична оценка на
коментатора, която не съставлява разпространяване на позорящи ищеца
обстоятелства. Обстоятелството по какъв начин са възприети думите на М.П.
и са възпроизведени в цитираната в исковата молба статия, е ирелевантно за
ангажиране на отговорността на ответницата. Щом изнесеното
обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е
почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на
личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото
съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй
като от изложеното по - горе е видно, че поведението на ответника -
деликвент
не може да се окачестви като противоправно по см. на чл.
45 ЗЗД, за изказаното оценъчно съждение. От друга страна от интервюто не
може да се направи еднозначен извод, че прокарването на лобисткия закон през
2017 г. е свързано именно с името на Ц.Ц., фразата „лобистки закон“ сама по
себе си не е с негативен оценъчен характер, а прокарването на този закон е
факт, който се е осъществил в обективната действителност, поради което не може
да се приеме, че ищецът е бил засегнат от обвързването му с лобисткия закон
през 2017 г.
Отговорността на ответницата според настоящия съдебен състав следва да
се ангажира за изявлението „това не е
герой, това е престъпникът на седмицата“, изнесено в
интервюто от 30.03.2019 г., който израз създава директно внушение, че ищецът Ц. е
осъществил състав на престъпление. Въззивният съд приема, че използваните в интервюто изрази
представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти
- че ищецът е „престъпник“, които са позорни - неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Този извод се налага, тъй като в изявлението са използвани изрази,
формиращи усещане, че Ц. е участвал в престъпна дейност „рекет“, „това е
подсъдно, първо си укрил данъци, второ не се знае какъв е произходът на парите,
трето не се знае как така става врътката с онези два апартамента с третия човек
с препродажбата от фирмата и така нататък“, т. е. създава се внушение за
извършени от ищеца корупция, данъчни и финансови престъпления. В практиката си ВКС
(решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС, ІV г. о.) приема, че
„публично разпространеното изявление за извършено от дадено лице престъпление,
съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено престъпно деяние от
това лице, т. е. - твърдение за факт, осъществил се в обективната
действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като оценка
на факт, нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други
обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно - лицето не е
извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено
с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК), изявлението е
клеветническо - опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и
достойнството му, т. е. - противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поради това,
публичното разпространяване на изявление, окачествяващо дадена личност като „престъпник“,
винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани
в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС. Именно така създаденото общо внушение,
характеризиращо личността на ищеца в престъпен облик налага извод, че в случая
е прекрачена границата, очертана в чл. 39, ал. 1 КРБ, че не се касае до проява
на правото за свободно изразяване на мнение, което позволява определена степен
на провокация и преувеличение, а до израз, пряко насочен и целящ да представи поведението на ищеца
като престъпно, с което се накърнява и унизява неговото достойнство. Не могат
да бъдат споделени доводите на ответницата за оценъчния субективен характер на изказването в
посочената част на обръщението „престъпник на седмицата“. Характерът на внушението и
използваното
изразно
средство е
в отклонение от общоприетите морални и етични стандарти и пряко накърнява
личното достойнство на адресата. По делото са събрани доказателства, че ищецът не
е бил осъждан.
Въззивният
съд приема, че подобно изявление - „престъпникът на седмицата“ надхвърля границите на политологическата
дейност, излиза извън говоренето за актуалната политическа обстановка в страната и
политическите настроения, независимо от създаденото обществено настроение и
мнение спрямо политика. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата, че
в интервюто няма лично мнение, а само е препредадено мнението на обществото за
ищеца, доколкото със самия израз „престъпник“, „това е престъпление“, макар и в
контекста, че много „адвокати казаха, че това, което е направил той е
престъпление“, при липса на данни за съдебно производство спрямо лицето и
привличането му като обвиняем, се явява позорно и надхвърля границите на добрия
тон и на политическия дебат, съответно етиката на добрия политически анализ. Аргумент
в тази насока са и показанията на свидетеля П., които въззивният съд кредитира, че при
такъв политически анализ се използват термини извън специфичните за
политологията, като например „престъпник“ само и единствено, че те бъдат под
условие на решение на компетентните институции, в случая на съдебната власт,
дадено явление може да бъде престъпление, даден човек може да бъде престъпник,
ако това го докаже съдът, ако има такава присъда, каквито данни няма в случая (видно и от
представените доказателства за съдебното минало на ищеца и рашението на КПКОНПИ
за конфликт на интереси). Презумпцията за вина не е оборена. В
телевизионното предаване от 30.03.2019 г., излъчено в сутрешните часове на телевизия
„Европа“ и възприето
от многобройна аудитория, е изнесена информация, която не е в установен
обществен интерес, а навлиза недопустимо в личната сфера на ищеца. Налице е
причинно - следствена връзка между изложеното в процесното интервю от 30.03.2019
г. и
претърпените от ищеца вреди (за което съдът кредитира показанията
на свидетелите, водени от ищеца). Действително целта на политическия анализ е да се изясни
пред публиката, пред обществеността, какво се случва в политическия процес
на страната, какви са мотивите и интересите на политическите фигури, кои са те
в крайна сметка, как действат, каква биография имат, но не и чрез накърняване под каквато и да е
форма честта
и достойнството на политика. Включително при отчитане на обстоятелството, че
ищецът е публична личност - бил е председател на комисия по вътрешна сигурност и обществен
ред, председател на политическа партия и по - широките граници на
допустимата
критика срещу него, се налага извод за наличие на противоправно поведение на
ответницата.
Свободата на мнение е
превишена чрез засягане пряко личността на ищеца, което е противоправно.
Въззивния съд приема, че не следва да се ангажира отговорността на
ответницата за посочения в исковата молба израз, че „в докладите на Европейската комисия се
откриват твърдения за наличие на корупция от негова страна, както и че г - н Ц.
е съден в Страсбург заради дейността му като вътрешен министър“. Във
връзка с този израз във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни
оплаквания, поради което същият не е в предметния обхват на въззивната
проверка, ограничен от разпоредбата на чл. 269 ГПК. Единствено в допълнение,
въззивният съд излага следното: на първо място следва да се посочи, че в
цялостния контекст на интервюто от 25.03.2019 г., изразът гласи, че „цялата нова сага с управляващите
започнала с два сериозни доклада на Европейската комисия и на Държавния
департамент, в България корупцията е в огромни размери…политически ние трябва
да реагираме на това, че в докладите има страшно много корупция, че Ц. е съден
в Страсбург в лицето на държавата“, т. е. контекстът на
изказването е по - различен от описания в исковата молба. В посоченото
изявление ответницата не сочи пряко ищеца като свързан с корупция, нито че той
лично е съден в Страсбург (сочи, че Държавата,
чрез Министерство на вътрешните работи, е съдена, което е общоизвестно), коментират
се единствено съдържанието на двата официални доклада, в които са изложени конкретните обстоятелства.
Обсъден е резултатът от съдебните процедури от гледна точка на политическата
отговорност и то спрямо цялата управляваща партия на ГЕРБ, като
изказаната оценка при позоваване на тези факти в контекста на важна за
обществото тема на политическия анализ не сочи на обида или клевета, поради
което не подлежи на преценка за вярност. Посочените в докладите данни са
анализирани в контекста на политическото управление на страната,
като по никакъв начин не се изнасят позорящи ищеца твърдения, както и не му приписват
извършени престъпления, поради което и не са
противоправни. С оглед на изложеното
въззивният съд приема, че искът е доказан по основание за посочените по - горе
изявления, като по размера на обезщетението приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, вр. с чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая отговорността на ответницата следва да се ангажира само за
изявлението, направено в интервюто от 30.03.2019 г., че ищецът „не е герой на
седмицата, а престъпникът на седмицата“. От събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Б. и Петкова, които съдът
кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления на
свидетелите, а и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства,
се установява, че в резултат на това изявление на ответницата ищецът е преживял
негативни емоции - бил е разстроен, неспокоен, изнервен и по - емоционален,
ограничил служебните си задължения и разговори, негативно се отразило изявлението
и на общественото мнение спрямо ищеца - хората повярвали на изнесеното за Ц.,
като по делото не са ангажирани доказателства тези неблагоприятни емоции да са
продължили за по - дълъг период от време или да са довели до влошаване на
здравословното състояние на ищеца, вкл. на съня, съобразно изведеното в исковата
молба. При така установеното, съобразявайки, че интервюто е станало достояние
на многобройна аудитория, че в значителна степен е настроило допълнително в
негативна насока общественото мнение спрямо ищеца, съдът приема, че последният
е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение за които е в размер
на 2 000 лв. При определянето на този размер
съдът съобрази заеманата длъжност от ищеца към този
момент - лидер на политическа партия и че именно в това му качество са били засегнати
неговата чест и достойнството му, че твърденията са свързани с професионалната
му реализация, както и обстоятелството, че в случая се касае за вреди,
настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е преценена от законодателя
като висше благо, закрепено като такова в Конституцията на Република България,
както и социално - икономическите условия в страната към процесния период. При
определянето на размера на обезщетението съдът съобрази, че е житейски
оправдано да се приеме, че негативните преживявания от неверни твърдения за
злепоставящи факти, които уронват честта и достойнството, отправени към лице,
което е ангажирано с политическа дейност, се отразяват с по - висока от
обичайната степен на личните блага на тези лица. Това е така, защото за такива
лица от изключителна важност е представата на обществото за тях. В същото време
съдът приема, че фигурата на обществена личност предполага по - висока поносимост на обществена критика, тъй като репутацията
на политическите фигури се гради преди всичко чрез действията им в обществения
живот и управлението на държавата. Именно реалното им поведение, в крайна
сметка, е определящо за авторитета и поддръжката им в обществото. Съдът
съобрази и това, че присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално
удовлетворение - признаване, че действията на ответницата са противоправни,
отговорността ѝ за причинените вреди, като размерът на паричната сума е
за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за
обогатяване. Съгласно установената съдебна практика, когато пострадалият е
известна обществена личност (в случая лидер на политическа партия), възмездяващ
характер има осъждането на дееца за извършен спрямо политическата фигура деликт
- признанието, че определено твърдение оклеветява тази обществено известна
личност, чиито чест и достойнство стоят над имущественият интерес да получи
парично обезщетение - в този смисъл решение № 1164 от 30.06.2016 г. по гр. д. №
5255/2015 г., IV г. о. на
ВКС; решение № 439 от 20.01.2016 по гр. д. № 2773/2015 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК. От значение е създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта” до голяма
степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най - чист
израз (така решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о. на ВКС). Предвид
всичко изложеното съдът намира, че сумата от 2 000 лв. е справедливият размер
за претърпените от ищеца неимуществени вреди. По делото не са ангажирани
доказателства за изплащане на посочената сума, поради което искът е основателен
до размера от 2 000 лв. и решението на районния съд в тази част следва да бъде
отменено. За разликата над тази сума до претендираните 10 000 лв. решението на
СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Основателен е и искът за лихва върху сумата от датата на увреждането - 30.03.2019
г. (датата на процесното интервю) до изплащането на главницата.
По разноските:
При
този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която в полза на ответницата са присъдени разноски над 800 лв. до 1
000 лв. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да се присъди общо сумата от 326,50 лв. (от претендираните
съгласно списък по чл. 80 ГПК - 400 лв. - за експертиза, 400 лв. - държавна
такса, 2,50 лв. - банкова такса и 830 лв. - адвокатско възнаграждение, с
приложени доказателства за реалното им заплащане).
За
въззивното производство съобразно уважената част от въззивната жалба в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 40 лв. - държавна такса. Адвокатско
възнаграждение не се претендира. Съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 640 лв. -
адвокатско възнаграждение, съобразно приложено адвокатско пълномощно имащо
характер на разписка за заплащане на възнаграждението.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 74874 от
22.04.2020 г. по гр. д. № 37711/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
157 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.Г.Ц., ЕГН **********,
срещу М.А.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. с чл.
52 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
изявление на ответницата на 30.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване
„Европа сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“, с израза: „Това не е герой на
седмицата, извинете, това не е герой, това е престъпникът на седмицата“, както
и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата над 800 лв. до 1 000 лв. - разноски в производството, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на дадено от
ответницата на 30.03.2019 г. интервю, в телевизионното предаване „Европа
сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“, с израза: „Това не е герой на
седмицата, извинете, това не е герой, това е престъпникът на седмицата“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 30.03.2019 г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74874 от
22.04.2020 г. по гр. д. № 37711/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
157 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 326,50 лв. (триста двадесет и шест лева и петдесет стотинки) -
разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 40 лв. (четиридесет лева) - разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с
чл. 273 ГПК на М.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 640
лв. (шестстотин и четиридесет лева) - разноски за въззивното производство
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.