Р Е
Ш Е
Н И
Е № 3794
гр. Пловдив, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1018 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„Кредит Консулт“ ЕООД срещу „Агробиоланд“ ЕООД, с която е предявен осъдителен
иск за присъждане на сумата в размер на 12 000 лева с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение по Договор от 19.05.2015 г., както и 3520.40 лева – обезщетение
за забава за периода от 28.02.2016 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който признава иска за главница. Оспорва се
иска за обезщетение за забава. Твърди се, че ищецът не е канил ответника да
заплати главницата, не му е предоставял и подходящ срок за това. Моли се да се
постанови решение при признание на иска за главница и да се отхвърли иска за
обезщетение за забава. Претендират разноски.
Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да да установи, че между
него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, че е
изпълнил възложената му работа, че работата е приета от страна на ответника,
размера на дължимото възнаграждение, падеж. С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът носи насрещно доказване, а
при установяване на горните обстоятелства от ищеца, следва да докаже, че е
заплатил месечните наемни вноски за процесния период.
По отношение на вземането за
главница в размер на 12 000 лева
С Определение от 03.07.2019 г. като безспорно между
страните е отделено, че между тях е сключен Договор от 19.05.2015
г. с посочения в исковата молба период, че изпълнителят - ищец е изпълнил точно
задълженията си, работата е приета от възложителя – ответник без възражения, дължимостта на претендираното
възнаграждение и неговия размер.
Ответникът изрично признава, че дължи на ищеца сума в
размер на 12 000
лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по Договор от 19.05.2015
г. Предвид липсата на спор по този въпрос, следва исковата
претенцията на ищеца да бъде уважена за цялата претендирана главница в размер
на 12 000 лева.
По отношение на обезщетението за забава в размер на 3520.40 лева
Между страните е налице спор относно дължимостта на
обезщетението за забава.
По делото се установи наличие на главен дълг в размер на
12 000 лева.
В договора от 19.05.2015 г. в Раздел V „Възнаграждение и начин на плащане“ е предвидено, че
възнаграждението в общ размер на 12 000 лева с ДДС, ще бъде заплатено по
следния начин: 2000 лева до 10 дни след предаване на комплекта документи,
необходими за кандидатстване по реда на Наредба № 9 и 8 000 лева до 10 дни
след одобрението на проекта от РА – София. В т.3 от посочения раздел на
договора е предвидено, че при забавено плащане на възнаграждението се дължи
законна лихва върху неизплатената част.
Така както е посочен падежът на вземанията по договора,
същият е определяем, а именно до изтичане на 10 дни от настъпване на
предвидените в договора условия. В тази връзка съдът не споделя възражението на
ответника, че не дължи обезщетение за забава, тъй като не бил поканен да плати
възнаграждението. В случая доколкото падежът за заплащане на възнаграждението
по договора е определяем, длъжникът изпада в забава с настъпването на падежа,
като не е необходимо отправянето на нарочна покана за това от кредитора.
Няма спор между страните, че от страна на ищеца са
предадени необходимите документи за кандидатстване по реда на Наредба № 9. В
съдебно заседание, проведено на 16.09.2019 г. /л.40/ ответникът изрично
признава, че на 19.01.2016 г. „Разплащателна агенция“ гр. София, Държавен фонд
Земеделие е одобрил проекта, за изготвянето на който е възникнало
облигационното отношение между страните по делото. Предвид което съдът намира,
че и по отношение и на двете вземания от 2000 лева и 8000 лева е настъпил
падежа за плащане, като първо е настъпил падежа на вземането за 2000 лева. За
вземането от 8000 лева падежът е настъпил след изтичане на 10 дни от
одобрението на проекта, а именно на 29.01.2016 г., като длъжникът изпада забава
от следващия ден, а именно от 30.01.2016 г. В случая се претендира обезщетение
за забава върху цялата сума от 12 000 лева с ДДС, считано от 28.02.2016 г.
след изпадане на длъжника в забава до 18.01.2019 г.
Изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на
онлайн калкулатор, доколкото не са необходими специални знания в тази насока,
законната лихва за периода от 28.02.2016 г. до 18.09.2019 г. върху главницата
от 12 000 лева, възлиза на сумата от 3520.40 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че и претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва е основателно и доказано по
основание и размер и следва да се уважи.
Като законна последица от уважаване на иска за главница
следва същата да бъде присъдена и ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2019 г. до окончателното плащане
на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока. Същият
доказа разноски в общ размер на 620.82 лева – платена държавна такса, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени в пълен размер. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие на ищеца, в който е предвидено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, като е уговорено същото да бъде платено
по банков път. По делото не са представени доказателства за реалното плащане на
това възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Агробиоланд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван
Перпелиев“ № 5, представлявано от П. Д. К. ДА
ЗАПЛАТИ НА „Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Мусала“ № 4, ет.4, ап.12, представлявано от Д. Т. Д. сумата в размер на
12 000 лева с ДДС,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор от 19.05.2015 г., както и сумата в размер на 3520.40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
28.02.2016 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 620.82 лева - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ