№ 2579
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20165262/29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 30495/20
г. по описа на СРС, 67 състав, при участието на „Б.“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца, И. П. Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 617,05 лв.,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,90 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020
г., сумата от 18,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****,
като е отхвърлен иска за сумата от 4,70 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от
30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Б. Л. И. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 123,41 лв.,
1
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,18 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020
г., сумата от 3,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****,
като е отхвърлен иска за сумата от 0,94 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от
30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Н. Л. И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 123,41 лв.,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,18 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020
г., сумата от 3,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****,
като е отхвърлен иска за сумата от 0,94 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от
30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Р. Л. И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 123,41 лв.,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,18 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020
г., сумата от 3,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****,
като е отхвърлен иска за сумата от 0,94 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от
30.06.2017 г. до 25.06.2020 г. С решението И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И.
2
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 347,54 лв. – разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Подадена е въззивна жалба от И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И. срещу
решение № 20165262/29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 30495/20 г. по
описа на СРС, 67 състав, в частта, в която предявените искове са уважени.
Въззивниците твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Посочват, че Общите условия,
касаещи процесния период, не са произвели действие по отношение на
въззивниците, тъй като по делото не са представени доказателства за това, че
са публикувани в един централен и един местен ежедневник. Твърдят, че в
нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането за задължаване на ищеца да представи карнетите, които
удостоверяват извършен реален отчет и основание за служебен отчет.
Поддържат, че представеният като доказателство по делото списък на
живущите в апартаменти в жилищна сграда в бл. 14 на ул. Трети март в гр.
София е неотносим към предмета на доказаване по делото, тъй като няма
данни за датата на изготвянето му, поради което не може да се направи извод,
че списъкът е относим към процесния период. Твърдят, че по делото не са
представени доказателства, доказващи наличието на облигационна връзка
между ищеца и третото лице – помагач. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като
неправилно и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли
исковете.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
3
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и
Р. Л. И., в качеството им на собственици на следния топлоснабден имот: ап. 3,
находящ се в гр. София, община Възраждане, ж. к. ****, се явяват клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
процесния период – 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. Поддържа, че е налице с
ответниците облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при ОУ, чиито клаузи са обвързали
потребителите без да е необходимо да бъдат приети изрично. Твърди, че
ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия през процесния
период, но не са заплатили дължимата цена. Посочва, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ собствениците на имоти в сградата – етажна
собственост, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия с
третото лице – помагач. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна
отговорност, както следва: И. П. Т. – 5/8, от които -617,05 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното
плащане, 25,90 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020
г., 18,75 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 4,70 лв. – лихва за забава за
периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Б. Л. И. – 1/8, от които -123,41 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до
окончателното плащане, 5,18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г.
до 25.06.2020 г., 3,75 лв. – главница, представляваща възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
4
в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 0,94 лв. – лихва за забава
за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Н. Л. И. - 1/8, от които - 123,41
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020
г. до окончателното плащане, 5,18 лв. – лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., 3,75 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 0,94
лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Р. Л. И. – 1/8,
от които -123,41 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
14.07.2020 г. до окончателното плащане, 5,18 лв. – лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., 3,75 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 0,94
лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците - И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И. са подали отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърдят, че от представения
като доказателство по делото нотариален акт за учредяване на ипотека върху
недвижим имот № 146, том I, рег. № 824, дело № 126/05 г. не се установява,
че са били собственици на процесния имот през процесния период.
Поддържат, че представеният договор № 312/08.07.2011 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД, се отнася за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г.,
и не е бил действащ през процесния период. Оспорват, че измервателните
уреди са сертифицирани, както и наличието на строителни книжа,
удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в
процесния имот. Оспорват, че претендираното вземане за цена за услугата
„дялово разпределение“ се дължи, тъй като не е доказано наличието на
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение преди датата
на подаване на исковата молба в съда. Правят възражение за изтекла
5
погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач – „Б.“ ООД изразява становище, че отчитането и
разпределението на топлинна енергия за имота и сградата, от която е част, е
извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна
уредба.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците И. П. Т., Б.
Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И. в частта, в която предявените искове са уважени. В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния
съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира
следното:
Във въззивното производство не са спорни между страните следните
обстоятелства: че въззивниците са били титуляри на правото на собственост
върху процесния имот през периода - 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. при права:
за И. П. Т. – 5/8 ид. ч., Б. Л. И. – 1/8 ид. ч., Н. Л. И. – 1/8 ид. ч. и Р. Л. И. – 1/8
ид. ч.; че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била
присъединена към топлопреносната мрежа, и че процесният имот е бил
топлофициран.
Неоснователен е доводът, изложен във въззивната жалба, че ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД, не са
породили действие, тъй като същите не са били публикувани в един
6
централен и един местен ежедневник. През процесния период са били
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр. София от 2016 г. На въззивния съд му е
служебно известно, че ОУ от 2016 г. са публикувани на 11.07.2016 г. в един
централен ежедневник /вестник „Монитор“/ и в един местен ежедневник,
поради което са влезли в сила. Ето защо, не е необходимо доказване на това
обстоятелство – по арг. от чл. 273 във вр. с чл. 155 ГПК. По делото
въззивниците не твърдят да са възразили срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което те ги обвързват, без да е необходимо изричното
им приемане.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема за доказано по делото, че
между въззивниците и „Т.С.“ ЕАД е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при Общи условия, за процесния имот, в периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период
Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
По делото не се спори, че разпределението на топлинната енергия в
блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, е извършвано през
процесния период от ФДР – „Б.“ ООД.
Спорно обстоятелство по делото е дали е налице облигационно
правоотношение между „Т.С.“ ЕАД и топлинния счетоводител, конституиран
като трето лице – помагач, за извършване на дялово разпределение през
процесния период.
Oт представения като доказателство по делото договор № 312/08.07.2011
г., сключен при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, между „Т.С.“ ЕАД, като възложител,
и „Б.“ ООД, като изпълнител, се установява, че възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извършва услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост за
7
срок от една година. След изтичане на срока договорът е бил мълчаливо
продължен за неопределен срок поради липса на противопоставяне за това от
страните по договора.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, се установява, че изчисленията на ФДР са съгласно
Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването.
Ето защо, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Тъй като се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по
фактури, представляващи стойности по прогнозен дял, а тези, които се
формират в резултат от изравняване.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че през
процесния период в имота е имало 4 бр. отоплителни тела, а от 01.07.2017 г. и
1 бр. водомер за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени
ИРРО. Дяловото разпределение е било извършвано през процесния период от
„Б.“ ООД на база реален отчет на разпределителите по т. 6.4. от
Приложението към Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Установява се, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи за
главен отчет с подпис на абоната /лицето, подсигурило достъпа/, като
показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Поради липса на уреди топлинната енергия за
отопление на стълбите е начислявана на база екстраполация по максималния
специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5. от Приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлата вода
е начислявана на база брой /3 лица до 30.06.2017 г./ потребители по 140 л./ден
за един човек поради липса на узаконен водомер за топла вода съгласно чл.
69, ал. 2 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
а след монтирането на узаконен водомер от 01.07.2017 г. по реален отчет
по т. 5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 –
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлината, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена по формула – т. 6.1.1. от Приложението към Наредба
№ 16 – 334/06.04.2007 г. на база инсталирана отоплителна мощност на
8
инсталацията и денградусите за периода. От т. 4 от заключението на СТЕ се
установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е 1757,94 лв. Предвид изложеното
по – горе и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявените
искове за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. следва да се уважат изцяло по отношение на ответниците за
следните суми: И. П. Т. – 123,41 лв., Б. Л. И. – 617,05 лв., Н. Л. И. – 617,05 лв.
и Р. Л. И. – 617,05 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното
плащане.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т.С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. София от 2016 г., приложими за
исковия период, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът
дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В случая, 45 – дневният срок за плащане на задълженията
по общата фактура № **********/31.07.2018 г. е изтекъл на 14.09.2018 г.,
като ответниците са изпаднали в забава в плащането на задължението по нея
на 15.09.2018 г. Доколкото във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи по отношение на размера на мораторната лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018 г. до
25.06.2020 г., и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
въззивният съд приема, че тя е в размер на 41,42 лв., дължима при квоти –
5/8 – за И. П. Т., 1/8 – за Б. Л. И., 1/8 – за Н. Л. И. и 1/8 – за Р. Л. И..
9
Ето защо, исковете за заплащане на мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 25.06.2020 г. върху главницата за доставена топлинна енергия
следва да се уважат изцяло, като ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца следните суми: И. П. Т. – 25,90 лв., Б. Л. И. – 5,18 лв., Н.
Л. И. – 5,18 лв. и Р. Л. И. – 5,18 лв.
За основателността на иска за възнаграждение за дялово разпределение
следва да се установи по делото, че през процесния период ФДР е извършвала
услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на
ответниците е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 –
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от ОУ на договорите между
„Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че е взето решение по протокол от ОС на ЕС за топлинно счетоводство с
разпределители от 11.10.2012 г. за избор на „Б.“ ООД за извършване на
услугата „дялово разпределение“, както и че през процесния период услугата
е била извършвана от третото лице – помагач. По делото не се оспорва. че
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. възлиза на сумата от 30,00 лв., както и че същата не е погасена
чрез плащане.
Ето защо, исковете за главница за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. следва да се уважат
изцяло, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
следните суми: И. П. Т. – 18,75 лв., Б. Л. И. – 3,75 лв., Н. Л. И. – 3,75 лв. и Р.
Л. И. – 3,75 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното
плащане.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20165262/29.07.2021 г., постановено по
10
гр. д. № 30495/20 г. по описа на СРС, 67 състав, в обжалваната му част следва
да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в частта за присъдените разноски
в първоинстанционното производство.
В частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И. П.
Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И., исковете за мораторна лихва, начислена върху
главницата за възнаграждение за дялово разпределение, решението е влязло в
сила като необжалвано.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство, тъй като същата е подала бланкетен отговор на въззивната
жалба, а в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция не е била
представлявана от процесуален представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20165262/29.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 30495/20 г. по описа на СРС, 67 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице –
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11