№ 10
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900328 по описа за 2022 година
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 79, ал.
1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 41669,12 лв., представляваща дължими за
2019 г. такси за поддържка и управление по договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-РD/009-
08.6/17.08.2006г. и за сумата от 12594,24 лева, представляваща обезщетение
за забавеното плащане на главното задължение за период на забава 15.02.2019
г. – 10.02.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имоти в „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.“ е
сключен договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-РD/009-08.6/17.08.2006г., по силата на който
ищецът се задължил да извършва целогодишна техническа поддръжка, както
и организационно и административно управление на комплекса срещу
заплащане на месечна такса в размер на 1,1 евро без ДДС за квадратен метър
площ на имотите на ищеца, като таксата се заплаща на годишна база в срок до
15 февруари на текущата година. Ищецът изпълнявал договора чрез трето
лице Е.Х. ООД, но ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
таксата за 2019 г., поради което се иска осъждането му, както и обезщетение
за забавено изпълнение за периода от настъпване на падежа на задължението
на 15.02.2022 г. до 10.02.2022 г.
1
Ответникът е депозирал отговор, в който заявява становище за
неоснователност на исковете, като не оспорва сключването на договор с
ищеца, но твърди, че ищецът е загубил качеството си на страна по договора,
тъй като със споразумение от 18.12.2012 г. ищецът е прехвърлил всички свои
права и задължения по договора за поддръжка и управление на трето за спора
лице Е.Х. ООД, което ги е прехвърлило на Е.Х. 2013 ЕООД. На следващо
място счита, че действието на договора за поддръжка от 2006 г. е прекратено
с изтичане на срока, за който е сключен, като счита, че уговорката за
автоматично продължаване на срока е нищожна и твърди това да е признато с
влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 53790/2012 г., както и с влязло
в сила решение да са отхвърлени претенциите на ищеца за предходен период
по договора.
Ищецът оспорва твърденията за сключени договори, с които да е
прехвърлил правата си на трето лице, като счита, че уговорката за
автоматично продължаване на срока не е недействителна, тъй като не
противоречи на закона, а съдържа допустимо от правото условия, което не е
невъзможно, нито зависи изцяло от волята на една от страните, а зависи от
волята на собствениците на имоти, които имат общ интерес.Счита, че
уговорката не противоречи и на добрите нрави, тъй като не е налице
неравнопоставеност между страните, нито нееквивалентност на престациите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на
договора за поддръжка с твърдяното съдържание, включително срока и
размера на възнаграждението, относимата към определянето му площ на
всеки от обектите, за които твърди да му се дължи възнаграждение,
изпълнение на задълженията си по управление и поддръжка за комплекса
през 2019 г.
Ответникът следва да докаже сключването на съглашенията, на които
основава твърденията си за заместване на ищеца от трето лице, твърденията
си за постановяване на влязло в сила решение, което обвързва страните и с
което е установена нищожност на клаузата относно срока на договора,
респективно съдържанието на същата клауза, както и твърденията си за
съдържанието и влизането в сила на решението по гр.д.№ 24378/2020 г. на
2
СРС.
Страните не спорят относно сключването на договора за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-РD/009-
08.6/17.08.2006г., а относно действието му през процесния период,
респективно относно легитимацията на ищеца да претендира възнаграждение
за поддръжка.
Неоснователни са доводите на ответника, че със сила на пресъдено
нещо, произтичаща от влязлото в сила решение, постановено по гр.д. д №
53790/2012 г. на СРС в отношенията между страните е установена нищожност
на клаузата предвиждаща автоматично продължаване на действието на
договора за поддръжка след изтичане на първоначално уговорения 5 годишен
срок на действие. Това решение е постановено в процес, в който ответникът
не е участвал като страна и съответно не поражда никакви правни последици
за него, поради което и въз основа на него той не може да противопоставя
възражения спрямо ищеца.
В хода на настоящия процес обаче е влязло в сила решението по гр.д.№
24378/2020 г. на СРС, 33 състав, с което е отхвърлен установителен иск за
съществуване на вземания на ищеца срещу ответника за такса за поддръжка
за 2017 г. по отношение на същите имоти и въз основа на същия договор.
Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между страните, за
същото искане и на същото основание, като съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с частичния
иск, обективните предели на силата на пресъдено нещо включват
„правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено
по делото, и субективното материално право, което произтича от него.
С влязлото в сила решение по гр.д.№ 24378/2020 г. на СРС, 33 състав
между страните по настоящото дело е установено със сила на пресъдено
нещо, че вземането за такса за поддръжка за предходен период не
възникнало, тъй като към 2017 г. действието на договора помежду им е
прекратено поради изтичане на първоначалния срок и нищожност на клаузата
относно автоматичното му продължаване. Доколкото действието на договора
е част от основанието на отхвърления иск, то и решението по него формира
сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите отреченото
вземане факти, включително този, поради което и този въпрос не може да
3
бъде пререшаван в настоящия процес, като съдът е длъжен да зачете силата
на пресъдено нещо, от която страните са обвързани, респективно да приеме,
че договорът за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-РD/009-08.6/17.08.2006г. е прекратил действието си
към 2017 г., поради което и не излага собствени мотиви относно
нищожността на клаузата относно продължаването, макар и да счита, че
същата произтича от накърняване на добрите нрави, разбирани като
общовалидни принципи за добросъвестност.
Следователно предявеният иск за реално изпълнение следва да бъде
отхвърлен, както и обусловеният акцесорен иск за обезщетение за забавено
плащане, като по вече изложените съображения относно зачитане на силата
на пресъдено нещо не следва да се обсъждат останалите предпоставки на
относно изпълнение на задълженията си по управление и поддръжка за
комплекса през 2019 г., размера на възнаграждението и относимата към
определянето му площ на всеки от обектите, за които се претендира
възнаграждение, нито възраженията на ответника относно прехвърляне на
правата и задълженията по договора от ищеца на трето лице и възражението
за давност.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът, комуто
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което следва
да се намали до минималния размер от 2157,90 лв. поради липсата на каквато
и да било фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.**** срещу С.И.С. ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.**** иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 41669,12 лв., представляваща
дължими за 2019 г. такси за поддържка и управление по договор за
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.“ №
ММС-РD/009-08.6/17.08.2006г. и за сумата от 12594,24 лева, представляваща
обезщетение за забавеното плащане на главното задължение за период на
забава 15.02.2019 г. – 10.02.2022 г.
4
ОСЪЖДА П.Д. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.**** да заплати на С.И.С. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.**** на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2157,90 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5