Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на глава ХХІ-ва НПК. С Решение № .../15.11.2011 г. по АНД № .../2011 г. на ВТРС обвиняемият М. Д. Н., роден на 05.10.1989 г. в гр. В. , български гражданин, с постоянен адрес гр. В., ул.”А. С.” № 1 , .2, неосъждан, със средно образование, неженен, студент, с ЕГН * е бил признат за виновен в това, че на 16.12.2010г. в землището на с. Ш., общ. В. Търново, на км. 139.9 на ГП 1- 4/София-Варна/, при управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил "Опел Корса" с per. № ВН ...ВМ, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като при избиране на скоростта на движение от 72км. / ч., не се съобразил с атмосферните условия - снеговалеж и пътната обстановка - заснежено пътно покритие, в резултат на което при преодоляване на дясна крива напуснал платното за движение, преминал с дясната страна на автомобила през десния банкет посока на движението и поради нарушаване на устойчивостта на автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в лек автомобил "Фолксваген Пасат" с per. № ВТ ...ВК, собственост и управляван от правоспособния водач Г. И. С., и по непредпазливост причинил телесни повреди на две лица, пътуващите в л. а. "Опел Корса" - Н. Д. П. от гр. В. - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на долÝите крайници поради счупване на срамните кости на тазовия пръстен двустранно и на Н. В. П. от гр. В. - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник, поради счупване на лявата ключица, като след извършване на деянието Н. направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите, съставляващо престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. "в", пр. 1, алт. 1 във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 2,алт. 1 във вр. с ал. 1,б. "б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/лева. На основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл.343г от НК съдът лишил Н. от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от реално отнемане на свидетелството за управление на МПС. Осъдил го да заплати по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 340.00/триста и четиридесет/ лева, както и 5.00 такса за издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение останал обвиняемият М. Д. Н., който в писмена въззивна жалба до ВТОС счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като според него районния съд се е произнесъл при нарушение както на материалния така и на процесуалния закон.Не били приложени разпоредбите на материалния закон визирани в чл.343 ал.2 и чл.343а ал.2 от НК въпреки изричното заявление на пострадалите лица Н. Д. П. и Н. В. П., двете от гр. В. – да се прекрати наказателното производство. Твърди се още, че приложеният материален закон не съдържа посочените в квалификацията букви. Иска от въззивната инстанция да отмени атакуваното с жалбата решение и да постанови ново, с което да прекрати наказателното производство по делото. В съдебно заседание, към жалбата си М. Н., прилага и писмена защита със същите искания и доводи. В хода на проведеното съдебно заседание по ВАНД № .../2011г.,на 26.01.2012г.представителят на Окръжна прокуратура гр.В. заявява,че жалбата против решението на ВТРС е неоснователна и че делото следва да приключи с потвърждаване на атакуваният съдебен акт. Според него причиняването едновременно на телесни повреди на две лица, лишава от възможност жалбоподателя от хипотезата – делото да се прекрати съобразно желанието на пострадалите лица, защото законодателят е предвидил по-тежко наказание при тези случаи.Предлага обаче производството да приключи като се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК понеже обществената опасност на деянието била явно незначителна. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с материалите по делото, съображенията на страните изразени в жалбата и непосредствено пред настоящия състав, както и след като обсъди всички събрани по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното: Жалбата на обвиняемият М. Д. Н. е основателна в частта си за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в хода както на досъдебното производство, така и на съдебното такова, в посочената в нея проявна форма. Неправилното прилагане и разбиране на материалния закон от страна на разследващите органи и прокуратурата е намерило проявление по нататък в нарушаване правото на защита на обвиняемия, пренесло се и в съдебното производство. Делото обаче не следва да се решава по същество от настоящата инстанция, а присъдата да се отмени и АНД № ..../2011 г.,по описа на ВТРС ведно с досъдебното производство се върне на прокурора за ново разглеждане поради допускане на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.Това не може да се отстрани от ВТОС тъй като законодателят не е предоставил правомощие на настоящата инстанция по реда на чл.334 т.4 да отмени решението и да прекрати наказателното производство в случая на 24 ал.1 т.9 от НПК. Настоящия състав на Окръжен съд гр.В. счита, че най-напред следва да се произнесе по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила наведени от страна на обвиняемия в неговата жалба. Видно от материалите, както досъдебното производство по № ЗМ-1352/2010г.,по описа на РУ”Полиция” гр.В.,така и производството пред първата инстанция е проведено при нарушаване и то съществено на процесуалните правила и противно изискванията на закона.Това касае изключително правата на обвиняемото лице Н.,които са били нарушени още от разследващия полицай и наблюдаващия прокурор в ДП, пороци пренесли се по нататък и в изготвеното постановление по чл.78а от НК и поведението на първоинстанционния съд в съдебното производство. Основното оплакване на жалбоподателят, съдът определя като такова за допуснато нарушение и неприлагане на разпоредбата на чл.343 ал.2 и чл.343а ал.2 от НК въпреки изричното заявление на пострадалите лица Н. Д. П. и Н. В.П., двете от гр. В. – да се прекрати наказателното производство, както в хода на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд, което е довело до ограничаване процесуалното му право на защита. По досъдебното производство под № ЗМ-1352/2010г.,по описа на РУ”Полиция” гр.В., на М. Д. Н. било повдигнато обвинение с постановление от 13.04.2011г. за това, че на 16.12.2010г. в землището на с. Ш., общ. В. Търново, на км. 139.9 на ГП 1- 4/София-Варна/, при управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил "Опел Корса" с per. № ВН ...ВМ, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като при избиране на скоростта на движение от 72км. / ч., не се съобразил с атмосферните условия - снеговалеж и пътната обстановка - заснежено пътно покритие, в резултат на което при преодоляване на дясна крива напуснал платното за движение, преминал с дясната страна на автомобила през десния банкет посока на движението и поради нарушаване на устойчивостта на автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в лек автомобил "Фолксваген Пасат" с per. № ВТ ... ВК, собственост и управляван от правоспособния водач Г. И. С., и по непредпазливост причинил телесни повреди на две лица, пътуващите в л. а. "Опел Корса" - Н. Д. П. от гр. В. - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на долните крайници поради счупване на срамните кости на тазовия пръстен двустранно и на Н. В. П. от гр. В. - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник, поради счупване на лявата ключица, като след извършване на деянието Н. направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите, което разследващия полицай определил като престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. "в", пр. 1, алт. 1 във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 2,алт. 1 във вр. с ал. 1,б. "б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Пострадалите лица са били разпитани в качеството им на свидетели по делото – виж лист 30 и лист 31 от том 1 на ДП където са заявили, че приемат за себе си случилото се ПТП като нещастен инцидент за който обвиняемият нямал вина и са поискали той да не бъде съден и наказван, а наказателното производство водено спрямо него съответно да се прекрати. Посочили са и разпоредбите на закона - НК даващи такава възможност. Извън посоченото, Н. В. П. и Н. Д. П. са подали нарочни Искания до ВТРП където са заявили също, че желаят наказателното производство водено срещу Н. да бъде прекратено. Освен това в Протокола за предявяване на разследването от 02.05.2011г. обвиняемият е направил възражение и искане свързано със законовата възможност да се прекрати наказателното производство по чл.24 ал.1 т.9 от НПК, като посочил и практика на Пленума на ВС на РБ, тълкувателно постановление № 1/1983г.. По това искане обаче наблюдаващия делото прокурор не се произнесъл а с постановление в което само констатирал направеното пред него искане за прекратяване на производството, на 19.09.2011г. внесъл ДП в Районен съд гр.В. с мнение за прилагане разпоредбите на чл.78а от НК. Първоинстанционния съд с Разпореждане от 05.10.2011г. противно на закона, заключил, че нямало основания за прекратяване на производството и насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание. Постъпило ново възражение от Н. със същото искане но съдът с решението си под № .../15.11.2011 г. по АНД № .../2011г. признал за виновен обвиняемият и го освободил от отговорност като му наложил административно наказание глоба. Едва в мотивите на съда за първи път от както е било направено искането на Н. са изложени съображения по неговото отхвърляне – това, че закона не предвиждал възможност за прекратяване на наказателното производство тъй като това се отнасяло само до причинена телесна повреда на едно лице. Законът според ВТРС изчерпателно изброявал случаите и не можело да се допуска разширително тълкуване. Видно от изл¯жената хронологически фактология, на Н. в действителност е било нарушено правото му на защита и това е започнало още на досъдебното производство. На основание чл.227 и следващите от НПК, разследващия орган е предявил разследването по ДП на обвиняемия Н. на 02.05.2011г. където последният направил възражение и искане, след като проучил материалите. Противно на разпоредбата на чл.229 ал.3 от НПК по тях наблюдаващият прокурор не се е произнесъл в указаният от Закона седемдневен срок с постановление. По този начин съществено той е нарушил правото на защита на Н., несъобразявайки доводите на лицето и допускайки наказателното преследване срещу него да продължи. Тези доводи прокурорът не съобразил и по-късно когато с постановлението си, на 19.09.2011г. внесъл ДП в Районен съд гр.В.. съдията докладчик е следвало да установи това нарушение на процеса и съответно с Разпореждането си от 05.10.2011г. да прекрати съдебното производство и върне делото обратно на ВТРП. Съдът в настоящата инстанция приема съображенията на обвиняемият Н. изложени в пункт 1-ви от подадената въззивна жалба и писмена защита, като констатира допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Налице са такива нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 335 ал. 1 т.1 от НПК, които са съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, свързани с провеждане и приключване на досъдебното производство. Районният съд като не ги е отстранил по-късно в разпоредителното заседание, само е допринесъл те да се задълбочат и да се стигне до произнасяне на неправилен съдебен акт. Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от Окръжния съд. Отстраняването на това нарушение може да стане от ВТРП, която се произнесе по направените искания и възражения на Н. като приложи правилно закона. При това следва да се отчете, че жалбоподателят по принцип е прав и за твърденията си във втори пункт от защитата – неправилно приложен противоречив материален закон, макар и това да е законодателно допуснато несъответствие, за което обаче той няма вина. Допуснати са били в хода на досъдебното и съдебно производства и други нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето. На М. Д. Н. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. "в", пр. 1, алт. 1 във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 2,алт. 1 във вр. с ал. 1,б. "б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което по-късно и бил признат за виновен от ВТРС с Решение № 1192/15.11.2011 г. по АНД № .../2011г. Такава връзка обаче в закона /НК/, съответна на деянието му няма. При причинени средни телесни повреди на две лица извършеното от Н. е правилно да бъде отнесено като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, б. "а", пр. 1, алт.2. Останалото както е било сторено се явява погрешно и неправилно прилагане на материалният закон. Това, че законодателят е допуснал объркване при появата на нова алинея 2 в редакцията от ДВ бр.92 от 2002г., когато съществуващата такава алинея е станала – съответно 3 и не е съобразил това с разпоредбите на чл. 343а, ал. 1 б. "в" от НК , не може да се вмени във вина на обвиняемия Н.. Последният е бил признат за виновен в объркан и неправилно приложен наказателен материален закон поради което и Решението следва да се отмени. Освен това неправилно е разбирането на правоприлагащите органи за невъзможност от приложението в случая на разпоредбата на чл.343 ал.2 и чл.343а ал.2 от НК по следните съображения. Отчитането на престъпните резултати е само тогава приложимо, когато деецът трябва да понесе отговорност за тях, а не в случаите, когато търсенето на отговорността зависи от волята на пострадалия, и той не е изразил такава в този смисъл. При издаване на тълкувателното постановление - (П. 1/1983-Пл. на ВС, мотиви, т. 3, б. "е", тълкуването е дадено за действащата тогава ал. 3 на чл. 343 НК, аналогична на сегашната ал. 4), В (К)С е отчел съществуващата по онова време единствена възможност за пострадалия да не подаде тъжба в случаите на транспортни престъпления от т. нар. частен характер, уредени в чл. 348а НК. С оглед именно на тази възможност Пленумът е приел, че в такива случаи правната квалификация на извършеното не може да включва причиняването на уврежданията, посочени в последно цитираната разпоредба, за които не е била подадена тъжба. "В противен случай-отбелязва Пленумът-би се изключило даденото право на посочените в теÛста близки на виновното лице да възбуждат или не наказателно преследване, а виновният би се оказал в положение да не може да се полза от едно право, предоставено му от закона, т. е. по воля на увредения негов близък да не носи наказателна отговорност" (т. 3, б. "ж" от мотивите към постановлението). Цитираното разбиране на В (К)С продължава да важи днес на общо основание по отношение на новия чл. 348б НК, нещо повече - важимостта му при действащата уредба на транспортните престъпления е напълно относима и към новата възможност по чл. 343, ал. 2 НК "наказателното производство да се прекратява, ако пострадалият поиска това" (ДВ, бр. 86/2005 г.) в изрично посочените в разпоредбата случаи в ал. 1, б. "а" и "б". Между тях е и случаят, когато е причинена "средна телесна повреда", независимо дали са настъпили последиците по б. "а" (чл. 343, ал. 1, б. "б" НК), какъвто е този и по сегашното дело с пострадалите жени, които са поискали прекратяване на делото още на досъдебното производство, но нито съответният орган по това време, нито по-късно съдът са се произнесли по искането съобразно закона. След като това съобразно практиката на ВКС е приложимо в случаите на престъпления по чл.343 ал.4 от НК, когато е причинена смърт на едно лице и съставомерна телесна повреда на друго, като се прекратява производството по отношение на причинената телесна повреда при заявено желание от пострадалото лице за това – то в пълна степен разбирането важи и се отнася и до настоящия случай. Поради тези съображения настоящия съдебен състав счита, че наказателното производство е следвало да се прекрати по чл.24 ал.1 т.9 от НПК, което не може обаче да се извърши от тази инстанция. Поради тази съдът счита, че допуснатите съществени нарушения на процеса в досъдебното производство,а и по-късно пренесени в съдебното,налагат делото да се върне на прокурора.Едва тогава ,при допълнителното разследване той ще вземе своето правилно решение при прилагането на закона по реда на чл.242 НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл.335 ал.1,т.1,във вр. с чл. 334 т. 1 пр. 1 от НПК , съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № ..../15.11.2011 г. по АНД № ..../2011 г. по описа на Великотърновския РС, като неправилно и незаконосъобразно. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. Решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 346 т. 1 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |