Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София,
04.12. 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14357 по описа за
2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл.430 ТЗ и вр.с чл.138 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за поръчителство от
01.10.2009 г., неразделна част от Договор за кредит № 116/01.10.2009 г.изменен
с Анекс №1/10.11.2009 г.и Анекс №2/27.10.2010г. по който е предоставил на
кредитополучателя
банков кредит, който е изцяло усвоен. Поради
изпадане на кредитополучателя в забава, на основание т. 20,б. „в“ и т.22, б.
„б“ от Договора изменен с двата анекси Б.та обявява кредита за предсрочно
изискуем. Уведомления за предсрочната изискуемост- нотариални покани, били
изпратени и получени от кредитополучателя и поръчителя и кредитът бил отнесен
като предсрочно изискуем. Твърди, че за дължимите суми са издадени ЗНИ по чл.
417 ГПК от 06.04.2012 г. и ИЛ от 09.04.2012 г. по ч.гр.дело № 14143/2012 г„ на
СРС, II ГО, 52 с-в. Иска да се признае за установено по отношение на ответника,
че като поръчител дължи сумата 81 616,03 евро, представляваща главница по
договор за кредит и допълнителни споразумения към него с обезпечение-договор за
поръчителство от 01.10.2009 г.; сумата от 11 879 евро- договорна лихва за
периода 25.03.2011 г. до 19.03.2012 г.; сумата от 709,05 евро – лихва за
забава от 25.03.2011 г. до 19.03.2012
г., сумата от 1150,57 евро- заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от 20.03.2012 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в срок депозира отговор на ИМ, с който
оспорва иска като неоснователен и недопустим. Не оспорва, че е страна по Договор
за поръчителство от 01.10.2009 г. към Договор за кредит № 116/ 01.10.2009 г.,
изменен с Анекс № 1/10.11.2009 г. и Анекс № 2/ 27.10.2010 г. Твърди, че не е
имала възможност да узнае своевременно за издадените срещу нея ЗНИ по чл. 417
от ГПК от 06.04.2012 г. и ИЛ от 09.04.2012 г. по гр.д. № 14143/2012 г., на СРС,
II ГО, 52 с-в., връчени на сина й заедно с покана за доброволно изпълнение с
изх. № 35626/ 10.05.2012 г. Счита, че подаденото възражение срещу Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е допустимо, поради наличието на
предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК. Иска възстановяване на срока за
доброволно изпълнение съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК. Оспорва реда за разглеждане
на настоящото дело по глава тридесет и втора от ГПК.
На осн.чл.214 ГПК е направено
прието в процеса изменение на иска в
частта досежно размера на претендираните
лихви: договорна и санкционираща и заемните такси.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 01.10.2009г. „Б. ДСК“ ЕАД и „В.Т.” ООД са сключили договор за стандартен кредит по разплащателна
сметка в размер на 82 081, 15 евро, при лихва
и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. На 01.10.2009 г. между „Б. ДСК“ ЕАД и Ц.Г.Г., С.С.Г. и С.Г.Д.е сключен Договор
за поръчителство, неразделна част от описания договор за кредит, съгласно който като солидарни длъжници по
кредита са се задължили тримата поръчители.
„Б. ДСК” ЕАД е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 82 081, 15 евро. Кредитът е усвоен изцяло
по разплащателна сметка на кредитополучателя. Поради неизпълнение на
задълженията по договора за кредит, на основание т.20, буква „в” и т.22, буква
„б” от Договор за кредит №116 от 01.10.2009 г., изм. с Анекс №1/10.11.2009 г. и
Анекс №2/27.10.2010 г., ищецът „Б. ДСК“ ЕАД е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. За настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
по кредита солидарно задължените лица, са уведомени както следва: ответникът по
настоящото дело Ц.Г.Г. в качеството й на поръчител, чрез Нотариална покана с
рег.№ 1569, том 1, акт 179 от 01.03.2012 г. на Нотариус М.М.-Р.с рег.№ 504 на
НК, връчена на 05.03.2012 г. лично на адресата срещу разписка; на кредитополучателя
„В.Т.” ООД, чрез Нотариална покана с рег.№ 1567, том 1, акт 177 от 01.03.2012
г. на Нотариус М.М.-Р.с рег.№ 504 на НК, връчена на 07.03.2012 г. лично на
управителя на дружеството С.С.Г. срещу разписка; на С.С.Г. в качеството й на
поръчител, чрез Нотариална покана с рег.№ 1568, том 1, акт 178 от 01.03.2012 г.
на Нотариус М.М.- Р.с рег.№ 504 на НК, връчена на 07.03.2012 г. лично на
адресата срещу разписка; на С. Г. Д., в качеството й на поръчител, чрез
Нотариална покана с рег.№ 1570, том 1, акт 180 от 01.03.2012 г. на Нотариус М.М.-
Р.с рег.№ 504 на НК, връчена на 12.03.2012 г. лично на адресата срещу разписка.
От приложеното ч.гр.д. 14143/2012 г. на СРС, 52 състав е видно, че на 08.02.2012
г. „Б. ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. На
06.04.2012 г. СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.04.2012 г. и изпълнителен лист от
09.04.2012 г., съгласно които ответникът, кредитополучателя и останалите двама поръчители са осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумите от: 81 616, 03 евро - главница по Договор
за кредит №116 от 01.10.2009 г., изм. с Анекс №1/10.11.2009 г. и Анекс
№2/27.10.2010 г.; 11 879, 54 евро - договорна лихва за периода от
25.03.2011 г. до 19.03.2012 г. включително; 709, 05 евро - лихва за
забава за периода от 25.03.2011 г. до 19.03.2012 г. включително; 926, 55
евро и 224,02 евро - заемни такси по договора за кредит, както и съдебни
разноски по производството (ДТ и юриск.възнагр.) - 6 308, 53 лв. На
основание издадения ИЛ от 09.04.2012 г. „Б. ДСК” ЕАД е образувала срещу
ответника и другите солидарно задължени лица изп. дело № 4576/2012 г. по описа
на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС (делото впоследствие е
прехвърлено по молба на „Б. ДСК” ЕАД от 18.11.2014 г. за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, като е продължило под
№3256/2014 г. по описа на ЧСИЯ.). Във връзка с образуваното при него изп. дело ЧСИ
М.Б. е изпратил до длъжниците по делото и в частност до длъжника Ц.Г.Г. покана за
доброволно изпъленение на 13.05.2012 г., при условията на чл. 46, ал.2 от ГПК,
като поканата е получена от пълнолетния й син със задължение да й я предаде.
Ответницата е подала възражение по
чл.423 ал.1 т.3 ГПК, прието с определение по ч.гр.д. 3761/2015 г.по ІV Б
с-в по описа на СГС и съдът е спрял изпълнението на издадената Заповед за
незабавно изпълнение от 06.04.2012 г. по
ч.гр.д. 14143/2012 г. на СРС, 52 с-в.
От заключението на в.л. Б.
по назначената ССчЕ се установява, че ищеца е предоставил сумата по
уговорения кредит – 82 081,15 евро
на „В.Т.” ООД, на 12.11.2009 г. като по него са постъпили суми за погасяване:
на главници – 3 000 евро,на договорни лихви – 10 129,21 евро и на
наказателни лихви – 488,01 евро. Непогасената част от вземането към датата на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение- 20.03.2012 г. е общо в размер на 93 892.26
евро, от които 81 616,03 евро – главница, 9 356,07
евро –договорна лихва от 25.03.2011 г. до 19.03.2012 г, 1 993,61 евро
–санкционна лихва за периода от 25.03.2011 г. до 19.03.2012 г. и 926,55 евро
–заемни такси.
При така
установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящето
производство е образувано по ИМ от
09.11.2015 г. в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.
Предметът на
доказване по делото е паричното вземане
на ищеца срещу ответницата-солидарен
длъжник,произтичащо от Договора за кредит от 01.10. 2009 г. изменен с двата
посочени по горе анекси и сключения и с
нея договор за поръчителство от 01.10.2009 г. по което е издадена ЗНИ по реда
на чл. 417 т.2 по гр.д. по ч.гр.д. 14143/2012
г. на СРС, 52 с-в.
Производството
е предназначено да стабилизира ефекта на издадената ЗНИ и същата да влезе в
сила и издаденият в производството по
чл.417 ГПК ИЛ да запази действието си на изпълнителен титул.Съгласно чл. 422
ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата на която е подадено
заявлението.Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт по който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер.В противен случай искът би бил недопустим.
В настоящия
случай установителния иск е допустим, като
такъв предявен е в срока и при условията по чл. 422 ГПК.
Ищецът доказа,
че е предоставил на кредитополучателя В.Т.“ООД сумите по процесния договор за
кредит, изпълнението по който се установи, че е обезпечено със сключения на
01.10.2009 г. договор за поръчителство между ищеца от една страна и от друга
страна ответника,кредитополучателя и другите посочени по горе лица да отговарят
солидарно при неизпълнение на задълженията по кредитния договор. Също така се
доказа и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането за връщане на банковия
кредит, както и уведомяване на длъжниците за същото, което е упражнено надлежно
чрез съобщаване му на кредитополучателя и поръчителя, както и размера на
дължимите по договора суми.
От материалите по делото е
видно,а и не се оспорва от ответника, че отговорността на поръчителя е
ангажирана в преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че ответника
е солидарно отговорен с кредитополучателя „В.Т.” ООД за погасяване на процесния
дълг.Предявените претенции спрямо ответницата са основателни и следва да се уважат, като бъде признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, че тя ги дължи на
ищцовата Б..
По разноските:
Предвид изхода на спора
ответника дължи заплащане разноските на ищеца. Те са доказани в размер на 4 160,69 лева: ДТ –
3 725,69 лева и 435 лева – депозит за вещо лице.Ищецът претендира и юриск.възнаграждение което на
основание чл. 78,ал.8 ГПК следва да му се присъди в размер на 200 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 4 3 60,69 лева на осн. чл. 78 ал.1 във
вр. ал.8 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Г.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, р-н Подуяне, ж.к. „********, дължи на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „********по Договор за
кредит № 116 от 01.10.2009 г., изм. с Анекс №1/10.11.2009 г. и Анекс № 2/27.10.2010
г. на основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 430 ТЗ във вр. с чл.138 ЗЗД сумите
от: 81 616, 03 евро – главница, ведно със законната
лихва от 20.03.2012 г;
9 356,07 евро -
договорна лихва за периода от 25.03.2011 г. до 19.03.2012 г. включително; 1 993,61 евро –санкционираща лихва за периода от 25.03.2011 г.
до 19.03.2012 г; 926,55
евро
–заемни такси,за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. 14143/2012 г. на СРС, 52 с-в.
ОСЪЖДА Ц.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н Подуяне, ж.к. „********, да заплати на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „********, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 4 360,69 лева – разноски
и юриск.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаването му.
СЪДИЯ: