Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
31.03.2014
г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-16 състав, в
публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Д.И.,
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 669 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени при
условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния
кодекс и чл. 74, ал. 1 от Търговския закон.
Ищецът „К.к.” АД твърди, че притежава
62 облигации от емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100023071, издадени от
ответника при условията на частно предлагане, впоследствие допуснати до
регулиран пазар на финансови инструменти „БФБ – С.” АД с довереник на
облигационерите „Б.П.Б.” АД. Твърди, че емисията е в размер на 8 000 000
евро, разпределени в 8 000 поименни безналични лихвоносни облигации с
номинална стойност от по 1000 евро всяка. Емисията е издадена при следните
условия: период на купонно плащане 3 месеца, купон – 7.5 % на годишна база и
изплащане на главницата съобразно погасителния план по проспекта за вторично
публично предлагане на корпоративни облигации. На 20.02.2012 г. е проведено
общо събрание на облигационерите, на което са взети решения за отпадане на
заложени в проспекта условия по емисията и за преструктуриране на задълженията
чрез удължаване на срока от 14.09.2014 г. на 14.03.2020 г., промяна в условията
за амортизация на главницата, намаляване на дължимия лихвен процент вкл. в
зависимост от предсрочни погасявания на определени минимални части от
главницата съобразно новия погасителен план. По тези решения ищецът е гласувал
„против”. Ето защо и като застъпва тезата, че облигационният заем е вид
двустранен договор, който може да бъде изменян само по взаимно съгласие на
страните по него, ищецът моли решенията на Общото събрание на облигационерите
от 20.02.2012 г. да бъдат прогласени за нищожни поради липса на съгласие. В
тази връзка поддържа, че след като липсва единодушно съгласие на всички
облигационери-заемодатели, за да прояви правно действие, решението на ОС на
облигационарите е следвало да се основава на изрична разпоредба на закона, но
такава липсва. Напротив, чл. 209 ал. 2 от ТЗ и чл. 100а, ал. 6 от ЗППЦК дават
право на облигационерите да решават въпроси от взаимен интерес на своето общо
събрание, т.е. такива, които касаят техни колективни права и защитата им като
неперсонифицирана общност от дружеството – емитент. ОС на облигационерите обаче
няма компетентност да взема решения, с които в качеството си на колективен
орган едностранно да изменя условия по договор между трети лица /отделния
облигационер и дружеството – емитент/. Аргумент за това се черпи от съждението,
че облигационният заем е договор, който се сключва между емитента и всеки
облигационер поотделно, поради което изменения в условията по проспекта би било
възможно само ако на общото събрание всички облигационери изразят изрично
своето съгласие, т.е. решението би било валидно само ако е взето с единодушие.
И обратно, ако дори само един облигационер е гласувал „против” измененията, те
не могат да станат факт, освен ако не е предвидено друго в проспекта за
предлагането, какъвто не е настоящия случай. На следващо място, нищожността се
аргументира и със заобикалянето на чл. 207, т.1 от ТЗ, тъй като общото събрание
може да обсъди такова предложение на емитента, но не и да дава съгласие по
въпроси, за които не са представени предложения. На последно място, твърди, че
в случая е налице незавършен фактически състав, тъй като липсва съгласие на
дружеството – емитент, а общото събрание няма правомощията едностранно да влияе
върху задължения на емитента. В случай, че съдът счете исковете за прогласяване
на нищожност на решенията за неоснователни, моли решенията да бъдат отменени,
тъй като общото събрание е свикано в нарушение на чл. 100в ал. 1 от ЗППЦК,
предложението за преструктуриране на заема не изхожда от компетентния орган на
дружеството и не е подкрепено с анализ на финансовото състояние и на причините,
налагащи преструктурирането, липсва единодушие при вземане на решението и
заобикаляне на чл. 207 т.1 от ТЗ. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът
„Б.Б.К.” ЕАД /с предишно наименование „Ф.Б.” ЕАД/ оспорва исковете. Изразява
становище за недопустимост на исковете по чл. 124 ал. 1 от ГПК при наличие на
специалния ред, предвиден в чл. 74 ал. 1 от ТЗ. По същество поддържа, че ОС на
облигационерите е свикано надлежно с покана, обявена надлежно в търговския
регистър, представени са били 84.175 % от издадените облигации от емисията,
налице е бил необходимия кворум, както и решенията са взети с нужното
мнозинство от 99.99 %. Тезата, че
облигационният заем има договорен характер се оспорва с довода, че облигацията
съставлява ценна книга, която е едностранна сделка и материализира правата да
се получи лихва за периода на емисията и плащане на главницата на падежа. Тези
права не произтичат от някакъв договор, а от решението на дружеството емитент,
представено с проспекта, което предлага облигациите на потенциални инвеститори
при условията на частно или публично предлагане. Поради това правата, които
ценните книги материализират, не са идентични с правата, които се пораждат от
договора за заем. Тъй като облигационерите имат и колективни права, то дори
облигационният заем да се разглежда като вид заем, то той би бил такъв спрямо
всички облигационери от емисията. В тази връзка се посочва, че съгласно чл. 176
от ЗППЦК /отм./ ищецът изобщо не е имал право да инвестира в договори за заем,
а само в ценни книжа. Тъй като няма изрична разпоредба, изискваща квалифицирано
мнозинство, за процесните решения е било достатъчно и обикновено мнозинство от
облигационерите по емисията. Решенията са задължителни за цялата емисия, без
оглед на това, дали отделен облигационер е присъствал на събранието или не е
съгласен с тях, защото противното би означавало неравностойно третиране на част
от облигационерите при положение, че всички облигации дават еднакви права. ОСО
не е орган с ограничена компетентност, то може да взема всякакви решения и да
се произнася по всякакви въпроси, които засягат колективните права и интереси
на облигационерите. Императивната разпоредба на чл. 207 т. 1 от ТЗ забранява
промяна в параметрите на емисията да се прави едностранно от емитента, но не и
възможността подобно решение да бъде взето от органа, който формира волята на
облигационерите. Тази норма не може да се тълкува разширително. Тя цели да
ограничи дружеството емитент, но не и неговите кредитори. Изискване за
единодушие не може да бъде извлечено и поради това, че за облигационерите не
съществува задължение да присъстват на общите събрания. Да се приеме би
означавало да се допусне, един облигационер да може да действа против
интересите на всички. По отношение довода за немотивираност на решението излага
съображения, че специални изисквания за мотивиране не съществуват в закона, а от
тримесечните финансови отчети е явно, че емитентът не може да посрещне
задълженията си по емисията. В тази връзка ответникът черпи аргумент от чл. 212
ал. 2 от ТЗ. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди
направените в производството разноски /искане за присъждане на разноски е
заявено в отговора на исковата молба/.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът притежава 62
облигации от емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100023071, издадени от
ответника при условията на частно предлагане, впоследствие допуснати до регулиран
пазар на финансови инструменти „БФБ – С.” АД, с довереник на облигационерите „Б.П.Б.”
АД. На 20.02.2012 г. е проведено
извънредно Общо събрание на облигационерите,
на което са взети атакуваните в настоящето производство решения по т. 1
и т. 2 от дневния ред. На събранието са представени 6734 броя облигации,
представляващи 84.175% от издадените облигации по емисията, като присъстват
представител на банката довереник на облигационерите и представители на
емитента. Решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред са приети с мнозинство от 99%
от представените на събранието облигации, като срещу приемане на решенията е
гласувал единствено ищецът.
По исковете с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, по тълк. дело № 1/2002 г. са изяснени подробно критериите за разграничаване на
нищожните и на незаконосъобразните, съответно несъответстващи на устава,
решения на органите на търговско дружество.
В т. 1 от цитираното решение е прието, че решение, взето извън пределите
на определената от закона и учредителния акт компетентност на общото събрание и
на другите органи на дружеството, е нищожно. Като незаконосъобразни са
квалифицирани решенията на дружествените органи, които противоречат на
учредителния акт или на повелителни разпоредби на закона /извън тези, уреждащи
компетентостта/, и е разяснено, че за разлика от нищожните решения,
незаконосъобразните подлежат на отмяна, която може да се постигне чрез
предявяване на конститутивен иск. В този смисъл нищожни решения на ОС ще бъдат,
само тези, изрично посочени в чл. 75, ал. 2 от ТЗ; липсващите /невзети/ решения, които са
отразени в
протокола и решенията, взети извън
пределите на компетентност на ОС, определена с устава или закона. Посоченото
тълкувателно решение отрича възможността предвидените в ЗЗД основания за
нищожност на сделките да се прилагат по отношение на решенията на ОС. Затова
сочените от ищеца основания за нищожност, мотивирани с липса на съгласие и
заобикаляне на закона не следва да се обсъждат, доколкото не могат да обосноват
извод за нищожност на решенията на ОС, съобразно приетото с тълкувателното
решение. Съдът намира за неоснователни изложените от ищеца доводи, че решенията
са нищожни поради липса на компетентност на ОС на облигационерите да променя
заложените в проспекта условия по емисията и да преструктурира задълженията по емисията. Облигацията от една страна има характер на ценна книга,
материализираща парично вземане, а от друга страна представлява паричен заем,
който облигационерите дават на дружеството емитент, като спецификата на този
заем се състои в това, че има много на брой заеми с еднакви условия и
заемодателите разполагат с еднакви права и задължения. Колективни права на облигационерите се упражняват чрез ОС. Облигационерите от всяка емисия
формират отделно общо събрание. Затова и ОС на облигационерите не е орган на
дружеството емитент, а правно-организационна форма за осъществяване на
колективните права на облигационерите. Законът не посочва по лимитативен
и изчерпателен начин правомощията на ОС на облигационерите. За издаването на
облигации се прилагат общите правила на ТЗ и ЗППЦК. В случая процесната емисия
облигации е издадена при условията на частно предлагане, като впоследствие е
допусната до търговия на регулиран пазар. Съгласно чл. 100а, ал. 7 /предишна ал. 6/ от
ЗППЦК, притежателите
на облигации от една емисия или клас могат да решават въпроси от взаимен
интерес на общо събрание. Ето защо не
може да се приеме, че оспорените в настоящето производство решения излизат
извън кръга от въпроси, които могат да решават облигационерите. Липсва
императивна законова норма, която да възлага вземането на решения с този
предмет на орган, различен от ОС на облигационерите. Законът не съдържа
изискване за единодушие при вземане на решение от страна на облигационерите.
Разпоредбата на чл. 207, т. 1 от ТЗ съдържа забрана промяната в
параметрите на емисията да се прави едностранно от емитента, но не ограничава
възможността подобно решение да бъде взето от органа, който формира волята на
облигационерите.
Предвид
изложеното, Съдът приема, че предявените от ищеца искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на
проведеното на 20.02.2012 г. извънредно Общо събрание на облигационерите, са
неоснователни.
По исковете с правна квалификация
чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
Предвид горния
извод за неоснователност на исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК, Съдът следва да
разгледа предявените при условията на евентуалност искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно изложените в
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС мотиви, иск по чл. 74 от ТЗ би могъл да бъде предявен и от облигационер,
съгласно препращането на чл. 214, ал. 5
от ТЗ, но само
за отмяна на решенията на ОС на облигационерите.
Исковата молба, с която са предявени
исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на взетите на ОСО от 20.02.2012 г.
решения е подадена на 02.03.2012 г., поради което следва да се приеме, че е
спазен установеният в чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на
исковете.
Ищецът твърди, че приетите на ОСО от 20.02.2012
г. решения са незаконосъобразни, тъй като ОС е свикано от довереника в
нарушение на задължението му по чл. 100в, ал. 1 от ЗППЦК. Твърди още, че
решенията са незаконосъобразни, тъй като не са взети с единодушие и целят
заобикалянето на чл. 207, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74 от ТЗ, решението на ОС може да бъде отмено при
констатирано от съда противоречие на решението с повелителни норми на
закона или на учредителния акт. В случая
ищецът се позовава на противоречие с нормата на чл. 100в, ал. 1 от ЗППЦК,
съгласно която довереникът на облигационерите е длъжен да действа в най-добър интерес на
облигационерите. Посочената правна разпоредба
има бланкетно съдържание, поради което не може да обоснове незаконосъобразност
на решенията на ОС. От събраните по делото доказателства не се установява ОС да
е свикано в нарушение на установената в закона процедура за това.
Обстоятелството необходимо ли е било свикването на общото събрание от
довереника на облигационерите, съответно дали това негово действие е в
най-добър интерес на облигационерите излиза извън рамките на обхвата на
проверката, която съдът извършва в производството по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
Липсва
императивна норма решенията на ОСО да бъдат вземани с единодушие. Ето защо и
изложените от ищеца доводи за незаконосъобразност поради липса на единодушно
взети решения относно промените, касаещи проспекта са неоснователни.
Съгласно изложените
по-горе мотиви в решението, Съдът не приема установената в чл. 207, ал. 1 от ТЗ
забрана да се отнася до общото събрание на облигационерите, поради което
твърденията на ищеца за незаконосъобразност на решенията поради противоречие с
тази разпоредба са неоснователни.
Предвид изложеното съдът намира
предявените искове за неоснователни.
При този изход на производството на
ответника следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
размер на 9450 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.к.” АД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: адв. Т.Н.,*** срещу „Б.Б.К.” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: адв. В.Д.,***, искове по чл. 124,
ал. 1 за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на
проведеното на 20.02.2012 г. извънредно Общо събрание на облигационерите по
емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100023071 на емитента „Ф.Б.” ЕАД /с
актуално наименование „Б.Б.К.” ЕАД/ и по чл. 74, ал. 1 от ГПК за отмяна на
гореописаните решения, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.к.” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: адв. Т.Н.,*** да заплати на „Б.Б.К.” ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: адв. В.Д.,***, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, разноски по
делото в размер на 9450 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: