№ 2208
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника му адвокат Р., против разпореждане от
02.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 9116 по описа на Районен съд –
Пловдив за 2022 г., обективирано в Заповед № 5547 от 02.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника „МЕНИДЖ ПРО“ ООД, ЕИК: *********, за сумата от
854,62 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и сумата от
37,04 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване за периода от 17.01.2022 г. – 21.06.2022 г., както и за следните
суми: 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – ТВ приемник със сериен
номер 013900654537; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – СА
modul RC 6.65; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – рутер със
сериен № 2188045015393; 60 лв. – неустойка за невърнато оборудване –
Advanced Wi-Fi router сериен № 220C6L8002386; 90 лв. – неустойка за
невърнато оборудване – Box Fixed Cordless phone A1210K със сериен №
A869211033157275; 13,87 лв. – мораторна лихва върху вземането за
неустойки за невърнато оборудване в общ размер от 450 лв. за периода от
02.03.2022 г. – 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху посочените
вземания, считано от 22.06.2022 г. до окончателното им погасяване, а в полза
на заявителя са присъдени разноски съобразно уважената част от заявлението.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за нищожност на
неусточните клаузи по договора. Поддържа се също, че незаконосъобразно
1
съдът е намалил претендираните разноски съобразно отхвърлената част от
искането, като не било отчетено, че заповедното производство по чл.410 ГПК
е едностранно и за него не може да се прилага по аналогия чл.78 ГПК.
Отправя се молба за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и за присъждане на претендираните
разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „МЕНИДЖ ПРО“ ООД за
следните суми: 328,10 лв. – главница, представляваща неплатени месечни
такси и потребление за използване на услуги по договор М6750307 от
10.08.2021 г. за периода 16.07.2021 г. – 15.12.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, 20,60 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода от 09.09.2021 г. – 21.06.2022 г., 854,62 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, и 37,04 лв. – мораторна лихва върху
вземането за неустойка за предсрочно прекратяване за периода от 17.01.2022
г. – 21.06.2022 г., 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – ТВ приемник
със сериен номер 013900654537; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване
– СА modul RC 6.65; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – рутер със
сериен № 2188045015393; 60 лв. – неустойка за невърнато оборудване –
Advanced Wi-Fi router сериен № 220C6L8002386; 90 лв. – неустойка за
невърнато оборудване – Box Fixed Cordless phone A1210K със сериен №
A869211033157275; 13,87 лв. – мораторна лихва върху вземането за
неустойки за невърнато оборудване в общ размер от 450 лв. за периода от
02.03.2022 г. – 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху посочените
вземания за неустойка, считано от 22.06.2022 г. до окончателното им
погасяване.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за вземанията за
неустойка, съдът е приел, че същите произтичат от нищожни, респ.
неравноправни клаузи. Развити са мотиви, че уговорената в договора
неустойка в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни
такси до края на срока на договора след предсрочното му прекратяване е в
2
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността,
тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустоечните клаузи. По отношение на
претендираните суми за неустойка за невърнато оборудване съдът е приел
още, че заявителят по същество не е изпълнил дадените му указания, като не е
индивидуализирал основанията, от които произтичат тези вземания. С оглед
отхвърляне на претенциите за неустойка, съдът е отхвърлил и акцесорната
претенция за мораторна лихва върху тези вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед
за изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно,
правилно заповедният съд е извършил проверка относно действителността на
клаузите, въз основа на които се претендират процесните вземания.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че
уговорената от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по желание/вина на потребителя в размер на сбора от всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока
на ползване на услугите, е в отклонение на присъщите на неустойката
функции и противоречи на добрите нрави, като неоснователни се явяват
изложените в частната жалба доводи в обратната посока. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските
сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е уговорена
неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради
накърняване на добрите нрави. В случая уговорена по посочения по-горе
начин, неустойката дава право на мобилния оператор да получи цялото си
вземане по договора, като той самият е освободен от задължението си да
предоставя мобилни услуги поради едностранното прекратяване на
правоотношението. Това създава условия за неоснователното му обогатяване
и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е
трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за
нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем,
лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при
предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента е равен на
дължимата от същия престация до края на договора – така Решение №
110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение №
283/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за
3
сключен договор между търговци, поради което при преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309
ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност неустойка,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая
заповедният съд не е обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал
извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите
нрави.
Във връзка с позоваването в частната жалба на Решение от 22.11.2018 г.
по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по
дело С-295/17 следва да се отбележи, че СЕС е дал задължително тълкуване
на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и
облагане с ДДС на суми, определени предварително в договор за
предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване
на договора. Това тълкуване не е относимо към преценката за нищожност на
неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради
противоречие с добрите нрави. Същото се отнася до данъчното облагане на
сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента
при предсрочно прекратяване на договор.
По отношение на вземането за невърнато оборудване по договора
заявителят сочи, че същата се претендира поради едностранно прекратяване
на договора на основание т. 54.12 от Общите условия вследствие на
неизпълнение на длъжника за заплащане на използваните мобилни услуги. В
заявлението и уточняващата молба към него се изложени твърдения, че за
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се подписват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения,
както и че в раздел „Отговорност“ на приложенията се предвижда, че в
случай че при прекратяване на договора за услугата предоставеното за
ползване от оператора на абоната не бъде върнато оборудване, операторът
има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора. Оборудването е
описано по надлежен ред съобразно указанията на заповедния съд, като е
посочена и неговата стойност. Предвид горното, не може да се приеме, че
заявителят не е изпълнил указанията на съда за конкретизирани основанията
(фактически и правни), от които произтичат претендираните вземания.
Според цитираната клауза от Общите условия договорът с абоната се счита за
незабавно прекратен от оператора, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми е продължила повече от 124 дена, т.е. предвидено е
едностранно и автоматично прекратяване на договора с изтичане на 124 дни
забава. От прекратяването на договора по посочения по-горе ред следва да се
счита за възникнало и задължението за връщане на предоставеното
оборудване. На следващо място, доколкото длъжникът, който е юридическо
лице-търговец, няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
4
ЗЗП, то неправилно заповедният съд е направил проверка дали посочените
вземания се основават на неравноправни клаузи.
Настоящият състав не споделя наведения в частната жалба довод, че
тъй като заповедното производство е едностранно, то не намират приложение
правилата на чл. 78 ГПК и съдът не може да намалява по съразмерност с
уважената част от искането направените разноски. Разпоредбата на чл. 78
ГПК се намира в част първа на ГПК – общи правила, поради което е
приложима по отношение на производствата, за които няма предвидени
специални правила. Така, доколкото такива специални правила по отношение
на разноските не са предвидени за заповедното производство, то разноски в
полза на заявителя се присъждат с оглед уважената част от заявлението.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението за следните суми: 100 лв. –
неустойка за невърнато оборудване – ТВ приемник със сериен номер
013900654537; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – СА modul RC
6.65; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – рутер със сериен №
2188045015393; 60 лв. – неустойка за невърнато оборудване – Advanced Wi-Fi
router сериен № 220C6L8002386; 90 лв. – неустойка за невърнато оборудване
– Box Fixed Cordless phone A1210K със сериен № A869211033157275; 13,87
лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойки за невърнато оборудване
в общ размер от 450 лв. за периода от 02.03.2022 г. – 21.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху посочените вземания, считано от 22.06.2022 г. до
окончателното им погасяване. Вместо него следва да се постанови издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника за посочените
суми за неустойка, като и да се присъдят допълнително разноски, съразмерно
с уважената част от заявлението. Тъй като крайните изводи на въззивната
инстанция по отношение на останалите претенции на заявителя съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, в останалата си част обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
9116 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., обективирано в Заповед
№ 5547 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника „МЕНИДЖ ПРО“ ООД, ЕИК: *********, за следните суми: 100 лв.
– неустойка за невърнато оборудване – ТВ приемник със сериен номер
013900654537; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – СА modul RC
6.65; 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване – рутер със сериен №
2188045015393; 60 лв. – неустойка за невърнато оборудване – Advanced Wi-Fi
5
router сериен № 220C6L8002386; 90 лв. – неустойка за невърнато оборудване
– Box Fixed Cordless phone A1210K със сериен № A869211033157275; 13,87
лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойки за невърнато оборудване
в общ размер от 450 лв. за периода от 02.03.2022 г. – 21.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху посочените вземания, считано от 22.06.2022 г. до
окончателното им погасяване, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия и издаване на заповед изпълнение за
посочените суми, както и за сумата от 9,28 лв. – държавна такса пред първата
инстанция, и сумата от 81,66 лв. – адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.08.2022 г., постановено по ч. гр.
д. № 9116 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., обективирано в
Заповед № 5547 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6