№ 139
гр. Ямбол, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330102842 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ИТИВА АГРО
73“ЕООД против ЗД „Евроинс“АД , с която се претендира постановяване на решение,
с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв./частичен
иск от сумата 30 669, 04 лв./ , представляваща – незаплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно каско“ за вреди по МПС- трактор с рег. № У
05445, по настъпило на 14.08.2022 г. застрахователно събитие, както и закона лихва за
забава от 05.10.2022 год. – датата на постановяване на писмен отказ от застрахователя.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за застраховка
„ Пълно Каско“ от 15.06.2022 , със срок на действие една година при съответните
клаузи и неразделни ОУ.Дължимата застрахователна премия била заплатена в пълен
размер.На 31.07.2022 год. , след приключване на жътва и предвид високите
температури, управителя на ищцовото дружество паркирал предната част на трактора
частично в изградения в стопанския му двор склад, т.к. височините им били
приблизително еднакви. На 14.08.2022 год. при опит да потегли с машината
управителят неволно с лявата си ръка закачил реверса на трактора, което дало ход на
машината, тя потеглила напред и се ударила в рамката на вратата на склада, което
довело до увреждане на застрахованото имущество. На следващия ден И. уведомил
застрахователя за настъпилата щета, бил извършен необходимия оглед и снимки, както
и образувана щета. На 12.09.2022 год. И. депозирал писмени обяснения, в които имало
разлика с първоначално записаните в декларация от 15.08.2022 год., като в последния
случай И. бил подведен от служител на ответното дружество и написал под негова
диктовка. В последствие през м. октомври 2022 год. ищецът получил уведомление, с
което ответникът отказвал да изплати застрахователно обезщетение. Ищецът счита, че
са налице всички предпоставки на чл. 405 КЗ. Излага подробни съображения, че липсва
вина и груба небрежност.
Иска се уважаване на иска, присъждане на законна лихва от датата на отказа на
1
застрахователя – 05.10.2022 год., както и разноски в производството.
Ответникът, оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли за
отхвърлянето му. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и
че е заведена щета.Ищецът не бил материално правно легитимиран да получи
застрахователно обезщетение, т.к. договорът бил сключен в полза на трето лице.
Оспорва изложения в ИМ механизъм на настъпване на уврежданията. Описаното
събитие не било покрит застрахователен риск – чл.6,ал.2,т.8 от ОУ към договора.
Възразява за проявена груба небрежност от страна на застрахования. Оспорва и
размера на иска. Цените били завишени и не отговаряли на средната пазарна стойност.
Евентуално моли за намаляване на обезщетението на осн. чл. 395 КЗ. Позовава се и на
чл. 10,ал.3 от ОУ, т.к. застрахователното събитие било установено единствено въз
основа на декларация от застрахования.
В с.з. исковата молба се поддържа от законен и процесуален представител на
ищеца.
Ответникът не изпраща представител в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява от приложените писмени доказателства, че на 15.06.2022 год. е бил
сключен валиден договор за застраховка Каско на МПС между ответника и ищцовото
дружество /застрахован/, при посочено трето ползващо се лице – Кей Би Си Банк
България ЕАД, с период на действие 16.06.2022 – 15.06.2023 год. Обект на
застраховката е собствен на ищцовото дружество Трактор Джондеър, с рег. № У05445
с посочена застрахователна сума – 79 250 евро. В договора е посочено, че
застрахованият е получил общите и специалните условия по застраховката , които
приема. Посоченото обстоятелство се установява и от приемо – предавателен протокол
от 15.06.2022 год., представен от ищеца по делото. ОУ към договора са представени от
ответника с отговора на исковата молба.
Представено е свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, в
което като собственик на процесния трактор е посочен ищеца.
Не се спори и се установява от приложеното платежно нареждане, че
уговорената застрахователна премия по договора е заплатена в пълен размер от
застрахования.
По повод настъпило на 14.08.2022 год. управителят на ищцовото дружество е
депозирал декларация от 15.08.2022 год. , в която е посочил, че на процесната дата при
извършване на маневра с стопанския двор с трактора не е преценил височината на
склада и настъпили следните увреждания – челно стъкло, халогени, огледало, ПВЦ
лайсна.
Ищецът е представил и обяснения от 12.09.2022 год. адресирани до
застрахователя с искане за преразглеждане на щета ***, като е изложил, че е паркирал
предницата на трактора в склад, т.к. височината му не позволявала да влезе целия.
Когато се опитал да потегли и при вдигане на кормилото нагоре бутнал неволно
реверса, тракторът тръгнал напред и се ударил в рамката на склада независим0, че
веднага натиснал спирачката.В тази връзка моли за преразглеждане на щетата.
С уведомление от 05.10.2022 год. застрахователят е уведомил писмено ищеца, че
не са налице обстоятелства за изплащане на обезщетение, т.к. декларираните от него
вреди били настъпили в резултат на навлизане в помещение с недостатъчна височина
2
спрямо тази на колесния трактор, а съгласно ОУ – застраховката не покривала вреди в
следствие на груба небрежност на застрахования или лице, което ползва
застрахованото МПС.
Ищецът е представил копие от фактури и работни карти издадени от „***“ЕАД,
в които подробно са посочени подменени части и детайли.
Ответникът е представил в пълнота преписката по образуваната щета
***/15.08.2022 год., в която се съдържат – искане за завеждане на претенция,
декларация подписана от законен представител на ищеца, копие от свидетелство за
управление на МПС и свидетелство за правоспособност, знак за технически преглед,
снимки от извършена на 15.08.2022 год. оглед на застрахованото МПС, протокол за
оглед от 15.08.2022 год., подписан от представител на ответника и представител на
застрахования, в който са посочени констатираните като увредени части – фар за
мъгла, челно стъкло, външно гледало, ПВЦ лайсна таван.
Представено е и копие от писмо изх. № *** год. от Кей Би Си Банк България
ЕАД, в което е посочено, че банката няма претенции към застрахователно обезщетение
по щета ***.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ. В заключението, а и
при изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че описаните в исковата молба
вреди върху ППС биха могли да настъпят по описания начин. Същите обаче биха
могли да настъпят и при механизъм на ПТП описан от ищеца пред ответника към
момента на завеждане на щетата.На увредения трактор е извършен само един оглед от
застраховател на 15.08.2022 год. На база анализа на доказателствата по делото вещото
лице посочва кои са безспорно увредените детайли, които се явяват в причинно –
следствена връзка с ПТП и биха могли да настъпят както при механизъм на ПТП
описан в ИМ, така и при механизма описан при първоначалното подаване на щетата от
застрахованото лице. Общата сума за ремонт на описаните детайли от ЗК и видимите
от снимките приложени по делото е в размер на 8 316, 60 лв. В търговската мрежа
липсват алтернативни резервни части за марката МПС и ремонт се извършва само и
единствено в оторизиран сервиз. Общата сума за ремонт съгласно описани от
протокол за оглед от 15.08.2022 год. възлиза на 1 915, 80 лв. Стойността на посочените
калкулации резервни части съответства на действителните пазарни цени.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно
изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания.
По делото са събрани и гласни доказателства.В показанията си св. С. посочва, че
на 14.08.2022 год. преди обяд управителят на ищцовото дружество го извикал да
направят едно приспособление за трактор. Качил се да изкара трактора , но т.к.
воланите на тракторите се намествали и без да искал бутнал лостчето за ход на
машината, което било на самия волан и трактора тръгнал. Бил на метър, метър и
двадесет от една сграда, навес. Бил го вкарал предния ден вътре, защото кабината му
била висока и опирала на покрива. Сграда се намирала в стопанския двор. Свидетелят
видял удара. Счупило се предното стъкло. В последствие като го закарали в сервиза
се оказало и други неща, които били закрепени по кабината.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
3
като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно
разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже
в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно
правоотношение със сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди за МПС, размер на вредата
към деня на събитието, като докаже претенцията си за обезщетение и по размер.
В случая страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Каско на МПС, при ОУ, с които застрахованият е бил
запознат е декларирал, че ги приема, че е настъпило ПТП на 14.08.2022 год., както и че
застрахования е уведомил застрахователя своевременно за същото, включително е
предоставил за оглед застрахованото ППС. Всички останали факти и обстоятелства са
спорни. Ответникът оспорва правото на ищеца да се ползва от застрахователното
обезщетение, т.к. договорът е сключен в полза на трето ползващо се лице, оспорва се
механизма на настъпване на ПТП, твърди се да е налице груба небрежност, твърди се,
че ПТП е настъпило на място, което не е част от републиканската или общинската
пътна мрежа, съгласно клаузата на чл.6,ал.2,т.8 ОУ, оспорва се вида на настъпилите
увреждания, вкл. се оспорва размера на претенцията.
Действително, когато полицата за застраховка е в полза на трето лице,
застрахователното обезщетение се изплаща на бенифициера, а не на лицето,
договаряло със застрахователя. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД
задължение за застрахователя /обещателя, промитента/ да плати застрахователното
обезщетение на застрахования /уговарящия, стипуланта/ ще възникне, ако
застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е
заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице се откаже от уговорката в негова
полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от
договора. В последния случай отказът погасява правото на третото лице, уговарящият
може да замени отказалия се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за
имуществена застраховка в полза на трето лице може и сам да получи
застрахователното обезщетение./така РЕШЕНИЕ № 219 ОТ 14.02.2012 Г. ПО Т. Д. №
837/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В процесния случай са налице доказателства, че
третото ползващо се лице е направило изричен отказ да се ползва от застрахователното
обезщетение по процесната застрахователна полица и за процесната щета. Ето защо
възражението, че ищецът не е правоимащо лице съдът преценява за неоснователно.
Както беше посочено по-горе между страните е спорен и механизма на
настъпване на процесното ПТП, в която връзка и ответникът е релевирал възражение
за проявена груба небрежност от страна на водача на ППС.
Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице
основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени
в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД свобода на
4
договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са
посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т.
2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).
По въпроса относно грубата небрежност в гражданското и застрахователното
право е налице практика на ВКС - решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г.
на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 184/24.02.2016 г. по т.д.№ 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о. и др./според която понятията небрежност и груба небрежност не са легално
дефинирани, но се приема, че „небрежност“ е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази
грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства, а „грубата
небрежност“ се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на
чл.395 от КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за
предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази
небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не
може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от
горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл.395,
ал.1 КЗ /нов/ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде
уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно
чл.395 ал.4 пр.3 КЗ съобразно цитираната по-горе практика. При наличие на
материално- правен спор относно характера на допуснатата от застрахования
небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по
делото /съгл. Определение № 36 от 22.01.2018 г. по т. дело № 1497/2017 г. ВКС/.
Меродавен за преценката дали е налице застрахователно събитие и изключен
риск е единствено фактът, дали увреждането е причинено от водача поради груба
небрежност. /т.6,ал.1,т.25 от ОУ към процесния договор за застраховка/. Грубата
небрежност се отличава от обикновената по дължимата грижа – в случая критерият е
занижен и се свързва с грижите, които не биха положили и най-небрежните при
конкретни условия. Според съдебната практика груба небрежност при управление на
МПС, е виновно противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване на
увреждането, при съзнание на водача, че е възможно да увреди застрахованото
имущество. В гражданското право противоправното поведение е по презумция
недобросъвестно, но доказването на квалифицирания фактически състав на грубата
небрежност е в тежест на ответника.
Съдът намира, че от събраните доказателства следва извода, че водачът на
колесния трактор /представител на застрахования ищец/ действително е действал при
груба небрежност. На първо място процесния трактор е бил паркиран безспорно в
стопански двор, като ПТП е настъпило при удар на кабината му в навес, в който се
твърди да е била разположена/паркирана по-ниската предна част на трактора.
Безспорно мястото на настъпване на ПТП попада в хипотезата на изключенията
5
предвидени в чл. 8 ,ал.2,т.8 от ОУ. Следва да се отбележи, че в настоящия случай съдът
приема, че действията или бездействието на водача на колестния трактор, който го е
оставил паркиран на абсолютно неподходящо и несъобразено с размерите и характера
на ППС място , фактът че при опит да намести волана му е задействал лост за
потегляне, без преди това /предвид специфичното положение на трактора, който
според твърденията на самия ищец и разпитания свидетел се е намирал в
непосредствена близост до препятствие, нещо повече свидетелят дори посочва, че
предният ден е бил паркиран вътре , защото кабината му е висока и опирала горе на
покрива/ да се увери, че е взел всички необходими мерки, за да предотврати
потеглянето на машината, която безспорно разполага със съответната спирачна
система/спирачка за паркиране/, представляват грубо неспазване на правилата за
движение по пътищата, доколкото тези действия би следвало да бъдат предприети и от
най-небрежния водач при управление , паркиране и потегляне на ППС, особено имайки
предвид и,че водачът И. според представените писмени доказателства разполага със
съответната правоспособност да управлява земеделска техника. На следващо място по
делото липсват доказателства за друга причина (освен действията или бездействието на
водача), за потеглянето на трактора, настъпването на ПТП и за причиняването на
щетите по същия, поради което съдът приема, че цялата съвкупност от действия и
бездействия на водача е пряка причина за настъпване на ПТП и причинените
увреждания по машината.Въпреки , че по делото не е безспорно изяснено какво
представлява сочения от ищеца реверс /лост за задействане на машината/ и дали този
лост може да приведе същата в движение, независило дали при паркирането водача е
обезопасил ППС със задействане на съответната спирачка за паркиране, включване на
необходима скорост посредством скоростния лост и т.н., то изискването водачът на
спряно за престой или паркирано пътно превозно средство да вземе мерки то да не
може да се приведе в движение или да потегли само, е залегнало в закона - чл.96 от
Закона за движение по пътищата, както и в чл.6,ал.1,т.19 от Общите условия по
застраховката „Каско“.
Ето защо съдът приема, че липсата на взети (изцяло или частично) мерки за
предотвратяване потеглянето/самопотеглянето на паркирания трактор, при
паркирането му на абсолютно неподходящо за тази цел място, несъобразено с
габаритите на машината, в настоящия случай представлява груба небрежност по
смисъла на чл.6,ал.1,т.25 от Общите условия за застраховка на МПС („Каско“).
Водачът с поведението си е нарушил и поетите по ОУ към договора за
застраховка задължения, а именно чл. 18,ал.1,т.1 , според която застрахованият е
длъжен да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да вземе
мерки за предпазването му от увреждане. Грижата на добрия стопанин в случая
изисква полагане на необходимата грижа в достатъчна степен при паркиране на ППС и
последващо потегляне, обезопасяване на паркираната машина, съблюдаване на
правилата за движение по пътищата, за да не води нарушаването им до противоправни
последици, каквито са настъпили в настоящия случай.
Изложеното обуславя извод, че водачът на увреденото ППС е действал при груба
небрежност, което обуславя наличието на изключен застрахователен риск и
неоснователност на предявения иск.
Само за пълнота и във връзка с възражението релевирано в представената
писмена защита следва да бъде посочено, че по делото не се доказва и твърдения от
ищеца размер на вредите от ПТП. В протокола за оглед от 15.08.2022 год. са описани
като увредени четири елемента, като същият е подписан без възражения от
6
представител на ищеца. В случай на констатирани допълнителни увреждания
застрахованият е следвало да се възползва в съответните срокове от правата си
предвидени в чл. 24 от ОУ за извършване на повторен оглед, каквито твърдения и
доказателства в случая липсват.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност на претенцията за
присъждане на обезщетение за забава от датата на отказа – 05.10.2022 год. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
По разноските:
На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИТИВА АГРО 73“ЕООД, ЕИК *** против ЗАД
„Евроинс“АД, ЕИК *** иск за заплащане на сумата от 10 000 лв.,/частичен иск от
30 669, 04 лв./ представляваща обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС“ от 15.06.2022 год., за имуществени вреди по трактор с рег. № У 05445 от
настъпило на 14.08.2022 год. застрахователно събитие , ведно със законната лихва от
05.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИТИВА АГРО 73“ЕООД, ЕИК *** да заплати на ЗАД
„Евроинс“АД, ЕИК *** сумата от 500 лв.– разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7