Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, …………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, XVII въззивен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Елена Чаушева и
прокурор Мария Кабалакова, разгледа
докладваното от младши съдия Тачева в.н.о.х.д. № 1053 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С присъда от 09.04.2019г., постановена
по НОХД № 1380/2016г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103
– ти състав, подсъдимият С.Б.П. е признат за виновен в това, че на 11.11.2015г. около 16:45 ч. в гр. София, ул. „Нарцис“, пред №
5, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото /обърнал се към С.С.с
думите „*****!“ и замерил с бутилка лекия автомобил на същия – марка „Мерцедес“
с ДК № *****, след което се обърнал към полицейските служители К.К.К.и О.П.П.с думите „Боклуци,
скапани гербаджии“, като деянието е извършено
повторно след като С.Б.П. е осъден със споразумение по НОХД № 2656/2014г. на
СРС, НО, 95 състав, влязло в законна сила на 03.10.2014г. за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК като на С.Б.П. е наложено наказание „пробация“, поради което и на основание чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият П. е осъден да заплати направените по делото разноски пред СРС в
размер на 120 лв.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адв. М.М. от САК, в качеството й
на упълномощен защитник на подсъдимия С.П.. Наведени са доводи за неправилност
на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че присъдата почива на предположения. Поддържа
се, че дори да е имало неизпълнение на полицейско разпореждане от страна на
подсъдимия, не е извършено престъпление по чл. 325 от НК, а друго такова. Изложени
са съображения, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетеля
С.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият П.
да бъде признат за невиновен. Алтернативно се иска приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното производство през въззивната инстанция по същество представителят на Софийска
градска прокуратура счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната
присъда – правилна, законосъобразна и мотивирана. На първо място поддържа, че
приетата и установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства чрез писмени и устни доказателствени
средства в съдебната и досъдебната фаза на процеса. На следващо място посочва,
че авторството на деяние е доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание е
правилно индивидуализирано и справедливо. В заключение моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Излага
подробни съображения, че показанията на свидетелите С. и М. са противоречиви и
не следва да се кредитират. Поддържа, че подсъдимият често употребявал алкохол
и започвал да крещи и да изразява отрицателно отношение към определена
политическа партия, както е направил и на процесната
дата и място. Въпреки това обаче действията му не са довели до възмущение на
присъстващите граждани. В заключение, в условията на алтернативност се иска приложението на чл. 9, ал. 2 от НК,
тъй като от деянието не са настъпили вредни последици и същото е явно малозначително.
Подсъдимият П. в последната си дума моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XVII-ти
въззивен състав, като прецени изложените в жалбата
твърдения, след като обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционната присъда, намира
следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на показанията на
свидетелите С.Д.С., К.К.К., О.П.П.,
М. П.М., С.Т.С., Ц.Б.С.и Б.Д.К., обясненията на подсъдимия, заключенията на комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, както и от приобщените по
реда на чл. 283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Съставът на СГС след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Б.П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан,
работи, живущ ***.
На 11.11.2015г.,
около 16:45 ч. свидетелят С.С., заедно с приятелката
си свидетелката М.М. паркирал л.а. „Мерцедес“ с ДК № ****,
негова собственост, в гр. София, на ул. „Нарцис“, пред № 5 в кв. „Драгалевци“. В
същото време и на същото място се намирал и подсъдимият в компанията на още
един мъж, като подсъдимият водел на каишка куче и държал в ръката си нож. Без
каквато и да е причина подсъдимият тръгнал към свидетеля С. като го напсувал на
майка и хвърлил бутилка от бира по лекия му автомобил.
Подсъдимият П. продължил да вика и
крещи, от което свидетелката М. се изплашила. Свидетелят С. се качил в автомобила си и се обадил на
тел. 112, сигнализирал за случилото се и поискал полицейско съдействие.
Във връзка с подадения сигнал на място
пристигнали полицейските служители К.и П.,
които по това време изпълнявали служебните си задължения. Свидетелят С. обяснил
какво се е случило и показал подсъдимия П., който се отдалечавал с другия мъж
към спирката при 50 – то училище, находящо се на
центъра в кв. „Драгалевци“.
Полицейските служители се отправили към процесната спирка, където подсъдимият П. и другият мъж
пиели бира. Свидетелите К.и П.се легитимирали и поискали документ за
самоличност от подсъдимия, който бил във видимо нетрезво състояние, но
последният не изпълнил нарежданията. Тогава свидетелят К.му обяснил, че следва да
отиде с тях до 06 РУ – СДВР за изясняване на случая като многократно му
разяснил, че ще бъде задържан. Подсъдимият категорично отказал да представи
документ за самоличност като започнал да крещи към органите на реда с думите
„Боклуци, скапани гербаджии!“
С оглед поведението на подсъдимия П. и
отказа му да представи документ за самоличност свидетелите К.и П.решили да го задържа и в този момент видели в левия вътрешен
джоб на якето му да стърчи нож и му разпоредили да хвърли оръжието, но
подсъдимият отказал. Полицейските служители извадили въпросния нож.
След дълга борба на дърпане и блъскане,
на което станали свидетели преминаващите граждани, полицейските служители
успели да задържат подсъдимия като му сложили белезници, обезкирали
го и го качили в полицейския автомобил, с който го транспортирали до 06 РУ –
СДВР. Подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа, а свидетелят С. подал сигнал
за случилото се до Началника на 06 РУ – СДВР.
Въззивният
съд констатира, че първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на
приетата от първия съд фактология, която е изяснена
съобразно точния смисъл на доказателствения материал
без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно
тълкуване.
Обосновано
районният съд е дал вяра на показанията на свидетеля С. като еднопосочни,
логични, последователни и не съдържащи съществени противоречия, поставящи под
съмнение правдивостта на показанията му, нито стремеж на свидетеля към
изопачаване на действително протеклите събития.
Свидетелят С. е разпитван в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция и пред въззивния
съд и по предвидения процесуален ред са приобщени показанията му, депозирани в
хода на досъдебното производство. Показанията му по съществените въпроси от
предмета на доказване, относно дата, място на което е паркирал лекия автомобил,
индивидуализиран по мярка, модел, рег. номер и цвят, хвърлянето на бутилка по
автомобила му от подсъдимия, който се намирал във видимо нетрезво състояние и
държал в ръката си нож, отправените от последния арогантни думи към свидетеля и
последващото му поведение след пристигане на
полицейските служители, изразяващо се в отправяне на ругатни и обидни думи и
към тях и оказване на съпротива при задържането му, се отличават с
последователност и еднозначност. Противоречия в показанията му съдът намира
единствено в обстоятелството сам ли е бил подсъдимия на инкриминираната дата, с
куче или с друг мъж. Наличието им се обяснява от изминалото време, като същите не
са от съществено значение за разкриване на обективната истина.
Изложените факти и обстоятелства от
свидетеля С. намират подкрепа и в показанията на свидетелката М., които са изключително
детайлни, високо информативни и отразяват реално възприети добросъвестно
пресъздадени от същата факти. В разпита си пред въззивния
съд свидетелката последователно описва възприетите от нея факти и
обстоятелства, свързани с действията на подсъдимия. Същата е категорична, че подсъдимият
безпричинно е отправил към нея и свидетеля С. обидни думи „*****“, „гербаджий, боклуци“ и е хвърлил по лекия автомобил
пластмасова бутилка. Категорична е, че подсъдимият е показал нож, описвайки го
като кухненски, като само е демонстрирал, че го притежава, без да го насочва и
използва. Описва мястото на което се е случило процесното
събитие – в непосредствена близост на спирка на градския транспорт и училище.
На следващо място, при изграждане на
фактическите си изводи, и въззивният съдебен състав
се ползва от показанията на свидетелите К.К.и О.П.. За
разлика от очертаната оперативно-издирвателна
дейност, при разпознаването по реда на чл.169 и сл. НПК се потвърждава
идентичността на лица, на които е установена самоличността. Само разпознаването
е действие по разследване и поради това пречка по смисъла на чл.118, ал.2 НПК.
Доколкото К.и П.са извършили оперативно-издирвателна
дейност, а не разпознаване, то очевидно не са били налице предпоставките по
чл.118, ал.2 НПК и те правилно са били допуснати и разпитани в качеството на
свидетел. Същите изключително подробно описва поведението и действията на
подсъдимия.
Обстоятелството, че пред първоинстанционния съд свидетелите не са могли категорично
да посочи датата, часа и мястото на случилото се, които подробно описват в
разпита си пред разследващ орган на досъдебното производство, не води до
изключване на показанията им от доказателствената маса,
подкрепящи обвинението по чл. 325 от НК. Ситуацията, в която са били поставени,
естеството на изпълняваната от същите служебна дейност, свързана с многобройни
подобни случай и отдалечеността на деянието във времето са все обстоятелства,
които дават обяснения за липсата на спомен, а не на разминавания и непълноти в
показанията им. Това както стана ясно по – горе не налага пълното им
игнориране, тъй като несъответствието не се дължи на тенденциозност и
заинтересованост, а на липсата на спомен за конкретни факти. Възможността
гласните доказателствени средства да бъдат повлиявани от различни фактори (един от които е изминалото
време) е мотивирал законодателя да предвиди процесуален ред, по който да бъдат
приобщени показанията му, така че да не зависи от индивидуалната способност на
отделния индивид да възприема и в последствие да възпроизвежда факти и
обстоятелства от обективната действителност.
Първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение и при анализа на показанията на
свидетеля С.. Същият е възприел подсъдимия и още едно лице, с малко име Иван,
да се намират на спирката в кв. Драгалевци, където пиели бира в големи шишета,
а след това на място пристигнали полицейските служители, което се потвърждава и
от обясненията на подсъдимия. В тази насока са и показанията на свидетеля С.,
който посочва, че се намирал на площада в кв. Драгалевци и видял подсъдимия
заедно с негов приятел на спирката, когато при тях дошла полицията. Тази
категория свидетели не съобщават за агресивно поведение от страна на
подсъдимия, но това е така, тъй като не са имали възможност пряко и
непосредствено да наблюдават предходното поведение на подсъдимия спрямо свидетеля
С. и автомобила му.
Не разколебава обвинителната теза и
изложените факти и обстоятелства от свидетелката К.. В разпита си пред въззивния съд свидетелката твърди, че е свидетел единствено
на самото задържане, но не и на предходното поведение на подсъдимия по
отношение на свидетеля С.. Свидетелката твърди още, че е наблюдавала подсъдимия
около десет минути и същият е ръкомахал и е викал, като действията му са
станали достояние пред лицата на много хора. Също така е категорична, че
„когато си пийне малко повече има неприязъм към
партия ГЕРБ“.
На следващо място, въззивният
съд обсъди обясненията на подсъдимия. Като изходна позиция съдът съобрази, че
поначало при проверка на достоверността на обясненията на всеки подсъдим, съдът
е длъжен да отчете двойнствената им процесуална
природа на важно доказателствено средство, но и на
средство на защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При
съблюдаване на правилата за доказателствената тежест
по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 от НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията
на подсъдим, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. В обясненията, депозирани в открито съдебно
заседание на 09.04.2019г. пред състава на СРС, подсъдимият не отрича на да е
бил на инкриминираната дата и място и да е употребил алкохол, както и че дошли полицесйки служители, които проявили към него сила при
задържането му. В тази част показанията му, настоящият съдебен състав, подобно
на състава на СРС кредитира като доказателствено
средство. В частта, в която подсъдимият твърди, че не е отправял обидни думи и
реплики срещи свидетеля С. и срещу органите на реда, въззивният
съд ги намира не като доказателствено средство, а
като средство на защита, тъй като се опровергават от останалите доказателства
по делото.
В настоящия случая при така установената
фактическа обстановка въззивният съд намира, че
подсъдимият С.Б.П. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл. 325 от НК.
Съгласно задължителната практика
/Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС/ обект на
престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото
спокойствие, под които следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората
в процеса на обществения живот. Субективната страна на това престъпление е
възможно да се осъществи при пряк или евентуален умисъл. При втората форма на
умисъла е възможно мотивът за извършването му да е чисто личен, например при
нанасяне на обида или телесна повреда, ако са съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Конкретиката по настоящото дело установява, че действията
на подсъдимия, изразяващи се в обръщане към свидетеля С. с думите „*****!“,
хвърляне на бутилка по лекия му автомобил и отправянето към полицейските
служители на думите „Боклуци, скапани гербаджии!“ са непристойни от гледна точка на възприетия
обществен морал. Същите са довели до нарушаване на обществения ред и са признак
на явно неуважение към обществото. Независимо, че от престъплението не са
настъпили вреди последици, като се вземе предвид времето (светлата част на
денонощието), мястото (на оживено място, в близост до училище и спирка на
градски транспорт, в присъствието на множество граждани) и начина на извършване
на деянието (в нетрезво състояние, без причинно, с нож в ръката, независимо, че
не го е демонстрирал) водят до единствения възможен извод за извършено от
подсъдимия хулиганство.
Налице е квалифициращ признак на
деянието по смисъла на чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, доколкото с определение за
прекратяване на наказателното производство със споразумение, влязло в сила на
03.10.2014г. подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. П. е съзнавал, че извършва действия, с които пряко е целял да
увреди установения в страната правов ред и обществено спокойствие.
Доводът на защитата, застъпен едва пред
настоящия съд, че деянието е малозначително, е
неоснователен.
За приложението на разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на
деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този
смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие
върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от
значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност, то няма да бъде обществено опасно и
следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността
не изключва обществената опасност на
деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска
степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление, отново
ще сме изправени пред хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК. Обществената опасност на
дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите особени качества
имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на
неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние.
В случая предявеното на подсъдимия П.
обвинение съвсем не е за "малозначителна
проява", инцидентна в живота му, за каквито в миналото е бил осъждан.
Именно заради характеровите му особености и под
въздействието на алкохол, което също не е инцидентна проява, за поред път се е
проявил като агресивен и циничен, като човек, който трайно не спазва
обществените порядки.
Настоящият съдебен състав не се
съгласява с другото възражение на защитата, че така описаните действия по
естеството си могат да бъдат квалифицирани като прояви на противозаконно
пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. От фактическите рамки на
обвинителния акт е видно, че прокуратурата не е повдигнала обвинение за това
„да е имало неизпълнение на полицейски разпореждане от страна на П.“, по скоро действията
му изпълват квалифицирания престъпен състав по чл. 325, ал. 2 от НК, по
отношение на което действа забраната за влошаване положението на П.. Подсъдимият,
дори и след пристигането на на служителите от МВР, е
продължил да буйства, не се подчинил на предупрежденията им, оказал е съпротива
като същевременно псувал, обиждал и отправял закани към тях. Непристойните
действия на подсъдимия на обществено място и в присъствие на множество хора
грубо са нарушили обществения ред и са демонстрирали явно неуважение към
обществото и законовия ред. Действията му сочат и на съпротива на орган на
власт при изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред, тъй като
полицаите са били униформени и са изпълнявали служебните си задължения, но
такова обвинение няма.
При индивидуализация на наложеното по
вид и размер наказание въззивната инстанция изразява
съгласие с първоинстанционния съд, като съобрази за
начало това, че доколкото липсва протест на прокурора, положението на
подсъдимия е недопустимо да бъде утежнявано.
За да е налице явна несправедливост на
наказанието, следва да е наложено такова по вид наказание или то да е наложено
в такъв размер, че очевидно да не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и на целите, предвидени в чл. 36 от НК или когато неправилно е отказано
прилагането на условното осъждане. Поначало наказанието се определя в
границите, определени в съответната наказателно правна норма от особената част
на НК, съобразно правилата на чл. 54 от НК. Определяне на наказанието по чл. 55
от НК е едно изключение, което би могло да се приложи само ако са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства или макар и едно, но изключително
по своя характер смекчаващо обстоятелство.
При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е определил като смекчаващи
отговорността обстоятелства продължителността на наказателното производство, а
като отегчаващо отговорността обстоятелство – обремененото съдебно минало на
подсъдимия. Този извод на съда се
споделя изцяло от настоящия състав. По делото не се установи едно изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство или многобройни такива за определяне на
наказанието по правилата на чл. 55 от НК. Така наложеното по реда на чл. 54 от НК наказание в размер на четири месеца е в минимален размер, съответно е на
степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК.
На следващо място, обосновано първоинстанционният съд е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години на основание чл. 66, ал.
1 от НК. Формалните предпоставки са налице, като въззивният
съд счете, че ефективно изтърпяване на наказанието би се явило несъразмерно тежка
репресия спрямо подсъдимия П..
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се потвърди.
По тези съображения и на основание чл.
338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, XVII
въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 1380/2016 г. по описа на СРС, НО,103- ти състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.