№ 517
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110131417 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
ищеца „П.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК: .. срещу ответника „Б.“ ЕООД,
ЕИК: . с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 14 623,55 лв.
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва от деня на забавата по всяко
плащане в размер на 2 085,83 лв.
Ищецът твърди, че правото му се основава на сключен между страните
договор за наем от 02.01.2019 г. с уговорена цена за наем – 3 760 лв. Наемната
цена е изменена, както следва:
- с анекс от 29.08.2019 г. е уговорена наемна цена в размер на 3 360 лв.,
считано от датата на подписване на анекса;
- с анекс от 03.10.2019 г. е уговорена наемна цена в размер на 2 500 лв.,
считано от 01.10.2019 г.;
- с анекс от 16.03.2020 г. е уговорена наемна цена в размер на 1 250 лв. за
месец март 2020 г., и наемна цена в размер на 1 000 лв., считано от 01.04.2020
г. до отмяната на извънредното положение. Считано от месеца, следващ
месеца, в който се отменя извънредното положение дължимата наемна цена е
в размер на 1 500 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е заплатил дължимото
възнаграждение по следните фактури:
1. По фактура № ********** / 19.08.2019 г. – сума в размер на 1 983,55 лв.,
представляваща остатък от главница, както и сума в размер на 553,74 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.09.2019 г. до
1
01.06.2022 г.
2. По фактура № ... / 04.03.2020 г. – сума в размер на 1 250,00 лв.,
представляваща остатък от главница, както и сума в размер на 275,01 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до
01.06.2022 г.
3. По фактура № ... / 19.08.2020 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 266,25 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до
01.06.2022 г.
4. По фактура № ... / 03.09.2020 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 253,75 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.10.2020 г. до
01.06.2022 г.
5. По фактура № .. / 18.11.2020 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 228,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.12.2020 г. до
01.06.2022 г.
6. По фактура № .. / 14.06.2021 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 140,00 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до
01.06.2022 г.
7. По фактура № .. / 08.09.2021 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 101,66 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до
01.06.2022 г.
8. По фактура № ... / 31.10.2021 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 88,75 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.11.2021 г. до 01.06.2022 г.
9. По фактура № ... / 10.11.2021 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 76,25 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г.
10. По фактура № ********** / 03.12.2021 г. – сума в размер на 1 500,00
лв., представляваща главница, както и сума в размер на 63,33 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до
01.06.2022 г.
11. По фактура № ... / 07.02.2022 г. – сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 38,75 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.03.2022 г. до 01.06.2022 г.
Претендира се и законна лихва върху дължимото, считано от деня на
завеждане на иска до окончателното му заплащане.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че дължи
претендираните от ищеца главници на основание представения договор за
2
наем, като не оспорва размерите им. Ответното дружество оспорва, че дължи
мораторна лихва, като твърди, че кредиторът (наемодателят) е в забава
поради неизпращане на гореописаните фактури.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Предявените искове са за реално изпълнение на задължения по договор за
наем. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
По делото са обявени за безспорни, а и се установяват от представените
писмени доказателства фактите относно предаването на фактическата власт
върху процесните помещения по силата на сключен договор за наем от
02.01.2019 г., както и размера на неплатените от ответника главници. Тези
обстоятелства се признават от ответника в отговора на исковата молба,
следователно искът за заплащане на сумата 14 623,55 лв., представляваща
неплатени вноски по договор за наем е основателен.
Ищецът претендира и обезщетение за забава върху задълженията поради
забава в плащането на наемните вноски. В чл. 6 от договора страните са
уговорили, че наемната цена за всеки месец се заплаща в срок до 30-то число
на текущия месец, като в случай на забава на плащането се дължи законната
лихва върху дължимата сума в срока на забавата. Цитираната клауза е
останала непроменена и с оглед сключените между страните анекси към
процесния договор. Следователно между страните е уговорен падеж, след
настъпването на който съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, се дължи лихва за забава,
независимо от обстоятелството дали задълженията са фактурирани,
респективно дали фактурите са изпратени на ответника.
Видно от представените по делото писмени доказателства, извършеното
между страните прихващане към момента на прекратяване на договора за
наем е взето предвид при изчисляване на мораторната лихва върху всяка от
фактурите, считано от падежа на месечните плащания, поради което и
претенцията се явява основателна в претендирания размер.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца. Същият е
сторил такива в общ размер 1 908,81 лв. за държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед и за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата 668,37 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на „П.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК .. на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 14 623,55 лв., представляваща
3
дължима наемна цена по договор за наем от 02.01.2019 г. и сключени към
него анекс № 1 от 29.08.2019 г., анекс № 2 от 03.10.2019 г. и анекс № 3 от
16.03.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното
плащане, сумата 2 085,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.09.2019 г. до 01.06.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1908,81 лв. сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на съда сумата 668,37 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4