Присъда по дело №65/2024 на Районен съд - Харманли

Мотиви
към Присъда № 15 / 13.V.2024г. постановена по НОХД № 65 по описа на Районен съд
Харманли за 2024г.

Обвинението против подсъдимия Х*Р*Ю* ЕГН ********** от гр. Харманли е за
престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс .

Представителят на Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли поддържа в
съдебно заседание предявеното обвинение като доказано по несъмнен начин и пледира за
определяне на наказание при условията на чл.54 от НК- „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим.

Подсъдимият Х*Р*Ю*, нередовно призован- на установения по досъдебното
производство адрес - не се явява. Видно от приобщените по делото писма подсъдимия не се
намира в следствените арести и затворите на страната, където да търпи наложено наказание
„Лишаване от свобода” или мярка за неотклонение „Задържане под стража”. От
постъпилата с писмо вх.№ 4181/ 12.V.2025г. Докладна записка рег. № 271р-12000/ 12.V.2025г.
- изготвена по повод разпоредено връчване на призовка на подсъдимия чрез органите на РУ
Харманли се установява, че лицето не е устнатовено на адреса, както и че същия пребивава
в Нидерландия. В Докладна записка рег. № 271р-5339/ 26.ІІ.2025г. на РУ Харманли е
отразено, че подсъдимия е напуснал Р.България на 25.VІ.2024г. през ГКПП „Дунав мост“,
както и че същия е обявен за ОДИ с Телеграма № 17575/15.VІІ.2024г. по описа на ГДНП, с
мярка „Установяване на адрес“.
Съдът като е съобразил, че разкриването на обективната истина по делото може
да стане в отсъствие на подсъдимия и предвид становището на представителя на
обвинението, е дал ход на делото, при условията на чл.269 ал.3 т.2 и т.4 б.“а“ от НПК, в
отсъствие на подсъдимият Х*Ю* и с участието адвокат Пенка Каснакова при АК Хасково,
назначена за служебен защитник на подсъдимият от досъдебното производство.
Служебния защитник, пледира за признаване на подсъдимия за невиновен и
оправдаването му по предявеното му обвинение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна :
На 17.VI.2023г.- следобед, подсъдимия Х*Ю* и свидетелите: Г*Р* и Д*М* се
били събрали в къща находяща се на ул.А* №* в с.Славяново общ.Харманли – собственост
на родителите на жената с която съжителствал подсъдимия, където консумирали алкохол.
По някое време алкохола свършил и компанията изпратила св. Р* до магазина за
да купи още бира. На връщане, той се срещнал със св.Л*Д*. От разговора помежду им, св.
Д* разбрал за събирането при подсъдимия и се самопоканил. Събирайки се четиримата:
подс.Ю* и св.М*, Д* и Р* те започнали да пият бирата, закупена от последния.
Около 21.00ч. св.Д* решил да се прибира в къщи и излезнал навън да се обуе - на
двора, до стълбите, под навес, където обичайно се оставяли обувките. След него излезнал
подсъдимия, който видимо бил значително повлиян от изпития преди това алкохол. Без да е
предизвикан по какъвто и да било начин от св.Д*, подсъдимия му нанесъл удар с юмрук.
Свидетеля го попитал защо го удря, но вместо отговор подс.Ю* го напсувал и му казал: “..че
ще го утрепе .“, след което нанесъл още няколко удари с ръце по тялото на свидетеля. След
това подсъдимия взел и една лопата - попаднала пред погледа и с нея нанесъл още няколко
удара по главата на св. Д*.
През това време св.М* и Р* чувайки виковете отвън излезли и видели падналия на
земята Д*, при което подсъдимия им казал, че той е паднал по стълбите. Те видели че по
лицето на Д* има кръв и синини.
Боя над свидетеля продължил няколко минути и възползвайки се от отдръпването
на подс.Ю*, св. Д* успял да избяга и да се прибере в къщата на родителите си. От там той
позвънил по телефона на съпругата си - св.Г* Д*, който по това време била на гости на баба
си. След като тя се прибрала, заварили мъжа си целия в кръв и с отоци по главата, устата и
ръцете. Пред нея Д* заявил, че е бит по подсъдимия Ю*. Виждайки състоянието на мъжа си,
1

св.Д* позвънила на тел.112 и съобщила за случилото се.
За постъпилия сигнал, своевременно било уведомено РУ Харманли, от където
изпратили дежурните полицейски служители – св.К*П* и С*Г*, за вземане на отношение по
случая.
Пристигайки в с.Славяново полицейските служители били пресрещнати от лицето
подало сигнала - св. Д*. На тях свидетелката предела разказаното от съпруга и. Св. П* и Г*
първоначално отишли до жилището на св. Д* и разговаряли с него. Пред полицейските
служители, свидетеля разказал за случилото се по-рано вечерта в жилището на подсъдимия.
Тъй като не знаели къде в селото живее подсъдимия, служителите взели със себе
си - в служебния автомобил св. Д* и с нейно помощ намерили и спрели пред къщата в която
живеел подс.Ю*. От къщата се чувала силна музика и никой не се показвал- въпреки
няколкократно подадените светлинни и звукови сигнали.
Междувременно св. М* Ю* - брат на подсъдимия, виждайки полицейския
автомобил в селото - да се движи към къщата на брат му, решил да ги последва и да разбере
какво се е случило. Така той отишъл да адреса на който живеел подсъдимия и където вече
били пристигнали полицейските служители. Свидетеля дори показал на св.П* и Г* от къде
може да се влезе във вътрешността на къщата – през врата на една пристройка.
Виждайки полицейските служители, подсъдимия - видимо пиян и агресивен,
започнал да ги ругае и обижда. Заплашил ги, че след като са влезнали без негово позволение
в имота му може да ги нападне, удари или убие. Въпреки агресивното поведения на
подсъдимия, св.П* и Г* му обяснили за повода на посещението им, и поискали той да излезе
навън – на улицата, за да разговарят.
Вече навън - на улицата първоначално последвало словесно спречкване между
подсъдимия и св. Г* Д* – по повод нанесения побой над мъжа и. Двамата си разменили по
някой реплика и обиди. Подсъдимия разменил и няколко реплики с брат си – св.Ю* (на
цигански език), който св.П* и Г* не могли да разберат. Малко след това св.Ю* тръгнал към
дома на родителите си, където живеел.
След като подсъдимия се по успокоил, полицейските служители успели да
разговарят с него и да чуят и неговата версия за нанесения побой над св.Д*. Тъй като св.Д*
не бил пострадал сериозно, служителите решили за приключат случая като съставят на
подсъдимия протокол за предупреждение - да не влиза в разправии със свидетелите Г* Д* и
св.Л*Д*. В последствие протокола бил съставен и предявен на подсъдимия, а той го
подписал.
След съставянето на предупредителния протокол, полицейските служители,
решили да отидат до адреса на св. Г*Р*, за да снемат обяснения и от него.
Междувременно подсъдимия отишъл в дома на родителите си - св. Р*Д* и С*А*,
находящ се на ул.“З*№* в с. Славяново. Там - отвън на двора, виждайки родителите си и в
присъствието на брат си (св. Ю*), подсъдимия, все още под въздействието на изпития
алкохол, започнал да се заяжда с тях и дори се опитал да удари майка си. Виждайки това св.
Ю*, за да накара брат си да се осъзнае и да престане с кавгите, замахнал и ударил шамар на
подсъдимия. След шамара подс. Ю* станал още по-агресивен и се нахвърлил да бие брат си.
Тъй като св.Ю* знаел, че полицейските служители все още са в селото, решил да
ги потърси и да поиска помощ от тях.
По времето когато св.П* и Г* разговаряли със св. Г*Р*, при тях пристигнал св.Ю*
и им съобщил, че подсъдимия е отишъл в дома на родителите им: св. Р*Д* и С*А* - на
ул.“З*№* в с.Славяново, и ги нападнал. Чувайки това полицейските служители, тръгнали
към посочения им адрес.
Виждайки полицейските служители пред дома на родителите си, заедно с брат си,
подсъдимия арогантно и агресивно се насочил към тях. Пред полицейските служители след
размяна на реплики, подс. Ю*, нанесъл няколко удари по брат си. Св.П* и Г* се намесели и
си опитали да предотвратят сбиването по между им, но въпреки тяхната намеса, подсъдимия
не се успокоил, а станал по-агресивен.
В един момент, в стремежа си да стигне до брат си и да го удари подсъдимия
тръгнал към полицейските служители и преминавайки покрай тях, избутал св.П*, който с
ръка се опитал да го задържи. От бутането служителя загубил равновесие и паднал на земята
- при което отхвръкнала на страни и служебната му бодикамера.
След като св.П* станал от земята, той с помощта на св. Г*, използвайки сила и
2

помощни средства, успели да усмирят подс.Ю* и да преустановят действията му. На
подсъдимия били поставени белезници и той бил вкаран в полицейския автомобил - за да
бъде отведен в РУ Харманли.
Въпреки, че бил с поставени белезници, Ю* продължил да буйства вътре в
автомобила, като се опитвал да се самонарани, с цел да се представи като бит от
полицейските служители. Едва след като св.П* с личния си телефон започнал да заснема
поведението на подсъдимия в автомобила, той преустановил опитите си за самонараняване.

След пристигането в РУ Харманли, подсъдимия Ю* бил задържан за срок от 24
часа по ЗМВР, а за изясняване на случая било разпоредено извършване на проверка,
възложена на св. М*А* - мл. инспектор при РУ Харманли.

Така изложеното от фактическа страна съдебния състав установи от събраните по
делото гласни доказателства. В съвкупната им преценка, направена във връзка с
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмените доказателствени средства, приложени по
досъдебно производство № 510/ 2023г. по описа на РУ Харманли при ОД МВР Хасково,
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно самото
извършване на деянието от подсъдимия.
Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Л*Д*, М*
Ю*, К*П*, С*Г*, Г* Д*, Р*Д*, С*А*, Г*Р*, Д*М* и М*А* (част които и прочетени по реда
на чл.281 от НПК), съдебния състав намира за еднопосочни и непротиворечиви, поради
което ги кредитира изцяло. Анализа на тези доказателства допринася за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно самото извършване на деянието, установяват се
отделни елементи от съставите на инкриминираното престъпление - времето на
осъществяването му, мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателство и
неговото авторство.
Така установената фактическа обстановка дава основание на настоящия съдебен
състав да приеме, че макар установената от прокурора и описана в обвинителния акт
фактическа обстановка, да следва да се възприеме почти изцяло, доколкото същата се явява
съответна на събрания по делото доказателствен материал, той следва да бъде признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК, като по предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК - в частта му относно блъскането
на мл. инспектор К*П* П*, бъде оправдан. Съображенията в тази насока са следните:
Не е налице спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт в частта му относно инкриминираното престъпление. Според съда въз
основа на събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства
следва да се приеме, че:
На 17.VІ.2023г. около 21.30ч. в с. Славяново, общ. Харманли извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважение към обществото: безпричинно нанесъл побой на Л*И* Д*, викал, заканвал се и
ударил брат си - М* Р* Ю*, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред - като се съпротивлявал
при задържането му от мл. инспектор К*П* П* и от мл. инспектор С*Д* Г* - двамата
полицейски служители в РУ-Харманли при ОД на МВР гр. Хасково, с което от обективна и
субективна страна е осъществен престъпния състав на чл.325 ал.2 вр. ал.1от НК.
Според съда в хода на съдебното следствие по категоричен и безспорен начин се
установяват непристойните действията на подсъдимия изразяващи се в: безпричинно
нанасяне на побой над свидетеля Л*Д*, закани и нанасяне на удари по св. М* Ю* (брат на
подсъдимия), както и оказаната от него съпротива срещу органи на властта в лицето на св.
К*П* и С*Г* - полицейски служители в РУ-Харманли при ОД на МВР гр. Хасково.
Настоящия състав на съда счита, че възприетата от представителя на обвинението
фактическа обстановка в частта и относно блъскането от страна подсъдимия на мл.
инспектор К*П*, не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. Видно от
показанията на св. П* и Г*, поведението на подсъдимия и неговите действия са били
насочени и продиктувани изцяло от желанието му да достигне до брат си (св.Ю*) за да се
саморазправя с него, а не са били насочени пряко към полицейския служител (св.П*, оказал
се между двамата) - изпълняващ задължението си по опазване на обществения ред.
3

По тези съображения съда счита, че описаните в обвинителния акт действия на
подсъдимия изразяващи се в „блъскането на мл. инспектор К*П*“, не следва да бъдат
вменяване във вина на подсъдимия, тъй като не е налице умисъл в тези му действия. В тази
насока са и свидетелските покаяния на св. Д*, А* и Ю*, които макар да изхождат от лица
намиращи се в роднинска връзка с подсъдимия - негови родители и брат, се кредитират
изцяло от съда.

От обективна страна е налице деяние извършено против реда, установен в
страната, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се
разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Поначало
престъплението по чл.325 от НК се различава от дребното хулиганство по по-високата
степен на обществена опасност, и по едновременното и задължително наличие на
признаците грубо нарушаване на обществения ред като престъпен резултат, и специален
мотив - явно неуважение на обществото. За наличието на хулиганския мотив се съди по това,
че действията се извършват без смислена причина, и се обясняват само и единствено като
открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. В случая с поведението
си подсъдимия Ю* е изразил открито висока степен на неуважение, както към личността на
св. Л*Д*, така и по отношение на брат си – М* Ю*, а също така и към обществото като
цяло. Действията му са осъществени с явното намерение да накърнят обществения ред, да
покажат открито незачитане и явно неуважение към обществото, и да скандализират
присъстващите.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 2/1974 г. по н. д. № 4/74 г. на
Пленума на ВС на Р. Б., основният признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство са непристойни действия, а такива са онези, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. На следващо място, с непристойните действия трябва
грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред, а явно неуважение към обществото има,
когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността. В настоящия случай изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал.2
вр. ал.1 от НК, се състои в извършване на непристойни действия от подсъдимия изразяващи
се в безпричинно нанасяне на побой над Л*Д*, заканване и нанасяне на удари по М* Ю*.
Според съдебния състав действията на подсъдимия очевидно противоречат на установения в
обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото и законовия ред.
Налице е и квалифицирания състав на чл. 325 ал.2 от НК - деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на
обществения ред. От събраните в хода на производството по категоричен начин са
установява, че подсъдимия е оказал съществена съпротива при опита на длъжностните лица
– св.П* и Г* (полицейски служители в РУ-Харманли при ОД на МВР гр. Хасково) да го
задържат. Като съпротива и невъздържаност следва да се определят и действията на
подсъдимия, в служебния автомобил , когато въпреки поставените белезници той се е
опитал да се самонарани, в опита си да се представи като пострадал от действията на
полицейските служители.
Поведението на подсъдимия разкрива една упоритост в желанието му да
демонстрира неуважението му към нормалните обществени отношения, която не е
преустановена и не е налице коригиране на държанието му въпреки отправените от
полицейските служители предупреждения. Това поведение на подсъдимия е преустановено
едва след като св. П* е предприел заснемане на действията му с мобилния си телефон.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия Х*Ю*, съдът възприема извода, че от субективна
страна, вмененото му престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено виновно
при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и целял настъпването на обществено опасните последици.
Субективното отношение на подсъдимия - умисълът, се обективира в извършеното от него.
4

За това си поведение подсъдимия следва да понеса своята отговорност.

Подсъдимият Х*Р*Ю* е българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
неработи, осъждан, род. на ***г. в гр. Крумовград, с изивстен адрес в страната с. Славяново
общ. Харманли обл. Хасково, ул. „Т*М* №*, ЕГН **********.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Х*Ю*
за осъщественото от него престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от
закона наказание за престъплението - „Лишаване от свобода“ до пет години. Освен
посоченото, настоящия съдебен състав отчете степента на обществена опасност на деянието
- типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца - средна, предвид
наличието и на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства: подбудите за извършване на
деянието, незачитането на установения в страната правов ред; смекчаващите отговорността
обстоятелства - процесуалното поведение на подсъдимия по време на развилото се
досъдебно производство, както периода от време изминал от извършване на деянието до
постановяване на присъдата; отегчаващите отговорността обстоятелства - недобрите
характеристични данни на подсъдимия, както и наличието на предходно осъждане за
престъпление от общ характер.
Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Съда счита, че с оглед посочените по-горе обуславящи отговорността
обстоятелства, не са налице предпоставките на чл.55 от НК (а именно не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
най-лекото в закона наказание да се явява несъразмерно тежко) по отношение на
подсъдимия Ю*, поради което наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия се
определя съобразно общите правила на чл.54 от НК.
С така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия съдът, счита, че ще
могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на обществото.
Предвид предходно осъждане на подсъдимия Ю* за престъпление от общ
характер на „Лишаване от свобода”, е изключено приложението на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК. С оглед на това, така определеното на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6месеца, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, следва да се
изтърпи при първоначален „Общ” режим.

На основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимия Х*Ю*, следва да изтърпи и
наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 5месеца , наложено и с влязло в сила на
19.ІV.22021г. Споразумение № 9 / 19.ІV.2021г. постановена по НОХД № 466 по описа на
Районен съд Харманли за 2021г., чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3
години, поради това, че настоящото умишлено престъпление от общ характер е извършено в
изпитателния срок. Това наказание Ю* на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, следва да
изтърпи при първоначален „Общ” режим.

Водим от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия : ..................
/В. Коларов /
5

Номер на акта:	15
Дата:	13 май 2025 г.
Съдия:	Веселин Христов Коларов

Дело:	20245630200065
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 януари 2024 г.

Присъда по дело №65/2024 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите